ФОКУС
Кръгът „Капитал“ разби автентичната десница, създаде и ПП, за да консумира власт
Преяждането с власт е митологема за ДПС. Абсолютна митологема по много причини. Една от тях е етническото усещане. Всяка партия има свой партиен елит, свой стопански елит, някакви кръгове, така е и в САЩ, и в Европа, навсякъде. Само в България усещането е, че около ДПС има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са бизнесмени. Помните как бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от фирми. А Доган го каза в този контекст, че около всяка партия гравитират определени бизнеси. Даже ако щете като създаване на бизнес среда, на идеология, на всичко онова от бизнес практиките, което не е непозволено. Това каза за „Гласове“ заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев.
Той припомни, че ГЕРБ печели всички избори от 2009 г. насам с изключение на предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха ИТН, и ПП). Тогава за какъв остракизъм говорим, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги наричам „говорещите глави“. Аз бях политик, когато въпросната групировка започна да се заражда. Групировката около идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на много NGO-та, на една голяма банка кадри, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази групировка използва евроатлантическата идея и евроатлантическите ни партньори, за да укрепне и да създаде цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те буквално приватизираха евроатлантическата идея за собствени цели.
– Посланията, които почетният лидер на ДПС Ахмед Доган отправяше към нацията, изчезнаха. Защо този умен човек не желае да говори вече?
– Да се опитвам да коментирам Ахмед Доган е голямо предизвикателство. Не искам да го правя по много причини. Той е политик, философ, изобщо човек, който можем да наречем визионер. Житейският му път доказва това, че е визионер. Така че не мога да коментирам неговите мотиви. Но все пък, ще кажа следното. Тези послания и на мен ми липсват, такива, каквито бяха преди. Доган като политик прозря много неща, които не съм убеден, че обществото разбра. Спомнете си 1990-1991 година, когато още съществуваше Варшавския договор. Тогава Доган от трибуната на парламента каза, че европейският път на България минава през Босфора. Босфорът като метафора на НАТО, че Турция трябва да даде съгласието си и че България без да влезе в НАТО, няма как да влезе в ЕС. Спомнете си реакцията на обществото тогава – никой не го разбра. Оказа се, че Доган е бил с 10-15 години напред. Друг пример е изказването му отпреди 6-7 години, че светът е еднополюсен. Но че скоро Китай и Русия ще се заявят за многополюсен свят, и „дори ако трябва със сила“. Това бяха точните му думи, които пак бяха интерпретирани неправилно, в полосата русофилия и пр. А тук става въпрос за една геополитическа прогноза, която в момента се реализира на терен. При това доста грубо и трагично. Доган не беше добре разбран от обществото. Той е вид политик, който рядко се среща. И ако държавата може да го използва, това е добре. Ако не може да го използва, общо взето губи.
– Изглежда разочарован от нещо или обиден. Помня как Костов се сърдеше на цялата нация, че не го разбира и спря да общува.
– Разликата между Костов и Доган е толкова голяма, че сравнението е неуместно. Не мога да коментирам в тази плоскост. По-скоро искам да кажа, че Доган наистина е явление. Не знам дали си даваме сметка, какво означава да убедиш един цял етнос, който е жестоко наранен, да се откаже от идеята и емоционалната нужда от реваншизъм. Само това, ако бяхме оценили като нация, като българи, мисля, че България щеше да изглежда сега по друг начин.
– Една от опорките на ПП е, че ДПС се командва от сараите на Доган.
– Може би това е една от причините да няма послания. Приказките, че командва всичко. Доган наистина се е оттеглил от политиката и държи това да е ясно на всички.
– Би било ненормално основателят на ДПС да няма връзка с партията. Да си авторитет е уважително, то е предимство, не грях.
– Да, той има връзка с партията, много силна, много истинска. Но не я управлява. Всяко послание би се интерпретирало така, че той стои там и дърпа конците. Доган не иска това да се случва. Не искам да обсъждам повече Доган, имам респект от него, аз съм се учил от него на политика. И знам, че да обсъждаш някой, който в момента не е в активната политика, даже до голяма степен е невъзпитано. Ако е политик, чиято политическа дейност можем да обсъждаме, да. Но да обсъждаме Доган, не искам. Визионер, който от ранна възраст разбира и предусеща процесите в дълбочина. Етническият мир, който имаме, се дължи на него.
– Да, ДПС запази етническия мир по време на прехода, в период на разпад на държавността, на политически хаос. Свидетели сме на кланетата в бивша Югославия. Няма умен човек в държавата, който да не разбира това, и нацията е благодарна! Но. Тази роля беше добре осребрена, тя осигури на ДПС перманентно участие във властта, публично или скрито. В един момент партията преяде с власт и беше политически сатанизирана.
– Преяждането с власт е митологема за ДПС. Абсолютна митологема по много причини. Една от тях е етническото усещане. Всяка партия има свой партиен елит, свой стопански елит, някакви кръгове, така е и в САЩ, и в Европа, навсякъде. Само в България усещането е, че около ДПС има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са бизнесмени. Помните как бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от фирми. А Доган го каза в този контекст, че около всяка партия гравитират определени бизнеси. Даже ако щете като създаване на бизнес среда, на идеология, на всичко онова от бизнес практиките, което не е непозволено. Появиха се бизнесмени от турски етнически произход, но български граждани, разви се интелигенция от турски произход, много млади хора отидоха да учат в чужбина, върнаха се и заеха съответни места било в частния бизнес, в държавната или общинската администрации. Всичко това не мога да го квалифицирам като осребряване. Но го квалифицирам като реализиция, която се случва във всяка една демократична държава. Успехът на ДПС се определя като „преяждане“. Понеже бизнесмените около БСП, ГЕРБ и другите партии носят имена като Иван Иванов, Димитър Димитров, а не Мустафа, Емин и пр. Набива ни се в съзнанието, че ДПС е нещо по-различно, по-особено и пр. Това не работи в полза на единството на нацията.
– Искате да кажете, че негативизмът, който отвреме навреме се стоварва върху ДПС, е на етническа основа, така ли?
– Със сигурност. Вие казвате, че всички са благодарни на ДПС за етническия мир. Колко благодарни са според Вас? Колко хора го осъзнават? Нашият политически елит осъзнава ли го? А кръгът „Капитал“ осъзнава ли го? А тези 2-3 хиляди души, които протестираха на площада, осъзнават ли го? Ако ги попитате дали етническият мир в България е запазен благодарение на Доган и ДПС, какво още Ви отговорят? От 2000 души 1999 ще Ви кажат да не им говорите глупости. Част от тези хора формират общественото мнение, задават начина, по който нацията мисли, обикалят телевизиите. И тези хора вече повече от 20 години повтарят, че ДПС е една лоша етническа партия, че е преяла с власт, че е осребрила ролята си на балансьор. А те какви са? Всички те са продукт на същото това развитие на България. Не на друго. Така че не мисля, че всички са осъзнали ролята на ДПС за етническия мир, нито че я разбират. Уви.
– Не е само спрямо ДПС. Нещо подобно виждаме и с ГЕРБ през последните години. Подложени са на остракизъм в парламента, обвиняват ги в корупция, в злоупотреба с власт и пр.
– Хайде да уточним нещата. ГЕРБ печели всички избори от 2009 г. насам с изключение на предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха ИТН, и ПП). Тогава за какъв остракизъм говорим, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги наричам „говорещите глави“. Аз бях политик, когато въпросната групировка започна да се заражда. Групировката около идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на много NGO-та, на една голяма банка кадри, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази групировка използва евроатлантическата идея и евроатлантическите ни партньори, за да укрепне и да създаде цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те буквално приватизираха евроатлантическата идея за собствени цели. Те се представяха и се представят пред нашите партньори за единствените и ексклузивните защитници на тази идеология, на тази геополитическа ориентация. И ние, останалите партии, им го позволихме. Това е големият ни грях. Геполитическата ориентация на България я направи СДС, не Прокопиев, не Иван Кръстев. Направия я СДС на Иван Костов. И ДПС. И Георги Първанов малко по-късно. И след това царя. Изобщо тези хора нямат никакво участие във взимането на решенията, свързани с геополитическата ориентация на страната ни. Но те успешно приватизираха тази идея. Благодарение на това, че всички останали спахме и ги подценявахме. И сега разполагат с огромна кадрова банка, разполагат с огромна медийна мощ, разполагат с огромна бизнес база, целият IT сектор гравитира около тях и изхожда от тях. А това е най-съвременната част от бизнес елита на нацията. Да, направиха го. Не без помощта на нашите еевроатлантически партньори, но с помощта на другите партии, които спахме през това време.
– Всъщност във всеки кабинет на Борисов има и позиции за хора от техния кръг. Христо Иванов не е единственият пример. Затова се учудвам на тази истерия спрямо ГЕРБ сега.
– Защо Борисов признава, че в първия му кабинет имало 4-5 министри, посочени от Прокопиев, и никой не го пита „а Прокопиев като какъв ви ги посочи“? Самият Прокопиев от кумова срама казва, „ааа, говорили сме, но аз тогава бяха председател на КРИБ“. Другите председатели на КРИБ и на другите работодателски организации да не би да посочват министри? Няма такова нещо. Тук трябва да си даваме сметка, че именно тези хора преяждат с власт. Тази групировка. Защото тях никой не ги е избирал, те на избори не ходят. И техните политически проксита постоянно търпят провал. Значи тези хора пред очите ми разцепиха СДС, разбиха го. Аз, Йордан Цонев, свидетелствам, че тези хора разбиха автентичната десница. След като Иван Костов създаде ДСБ, то също беше овладяно от тях. След това създадоха „Синята коалиция“, „Реформаторския блок“, „ДА България“, коалицията „Демократична България“ и накрая се стигна до ПП („Продължаваме промяната“). Кръгът „Капитал“ непрекъснато прави някакви свои проксита. През които консумира власт и преяжда с власт. Но непрекъснато се говори, че ДПС преяжда с власт. Именно това са хората, които рисуват този образ на ДПС. И голямата вина на ДПС е, че ние дълги години мълчахме. Те рисуват, ние мълчим. От две години вече не мълчим и постепенно нещата започват да се проясняват. Мъглата се вдига. Ето това е задкулисието. Много от тези хора не само че нямат право да обсебват евроатлантическата идея, но нямат право и да я представляват. Защо? Защото много от тях са обвързани с руския бизнес и с китайския бизнес.
– Прикриването с евроатлантическа опаковка им позволява да правят всевъзможни бели. Имам усещането, че всеки, който добре се камуфлира като евроатлантик, може да направи какво ли не с държавата. Видяхме това последно с ПП. Очевадна глупост, изпрана през подчертаване на геополитическата ни посока.
– Точно така. Включително осребряване за себе си и за кръговете около тях. Включително те стоят и в дъното на кризите, които България изживява в момента. Това разделение на партиите и стоене в окопите е тяхна заслуга. Един пример да дам. ДПС даде в миналия парламент предложение за пълна реформа на съдебната власт. Такава каквато я иска ЕК, каквито са препоръките на Венецианската комисия, каквато очакват евроатлантическите ни партньори – с разследване на главния прокурор, с ограничаване на функциите му, с двата висши съдебни съвета, всичко. А ДПС допълваше тогава ПП, ДБ и цялата управленска коалиция до конституционно мнозинство. Но те една дума не казаха за този проект. Пъхнаха го в чекмеджето и край. „Говорещите глави“, дето ги пращат по телевизиите да пръскат дезинформация и лъжи, една дума не казаха за този проект. Защото идеята им не е да правят съдебна реформа. Целта им е да овладеят съдебната система. Това са две съвсем различни цели.
– Те искат да сменят главния прокурор със свой собствен.
– Разбира се. Нито повече, нито по-малко. Само това. Иначе щяха да се съгласят да се орежат функциите на главния прокурор като първа стъпка. Защо не го правят? Даже не разговарят с нас.
– Те твърдят, че главният прокурор е човек на Пеевски.
– Всичко могат да твърдят. Въпросът е да го докажат. Ако е човек на Пеевски или ДПС, ние няма да правим такава крачка за съдебна реформа. И сега стоим зад това предложение. Ние сме готови практически фигурата на главния покурор да остане без функции. На „нашия“, както казват те, прокурор. Сега какво да питаме ние? Дали е наш и сме готови да му вземем цялата власт? Не е наш. И това е част от мантрите, които развяват. С тези мантри повече от 15 години (преди това 5-6 години се развиваха) тези хора властват в политическия и икономическия ни живот.
– Може да се каже, че две олигархични групировки воюват помежду си с партийни проксита. Явно не могат да си разделят и да се разберат за ресурсите в държавата.
– Не, не може да се каже, защото от наша страна няма такова желание. Ако ние искахме да се разберем, досега сто пъти щяхме да се разберем. Няма желание за разбиране. Ние искаме държавата ни да се управлява от политически субекти, които се явяват на избори. А не от кукли, зад които стоят съвсем други лица. ДПС се явява на избори. ГЕРБ, БСП ходят на избори. Имат си лидери, ръководство, решения и пр. А тези на какви избори ходят? Тази групировка?
– Е, на избори ходи „ДА България“ примерно. И ПП.
– Да де, ама „ДА България“ ли взема решенията или Прокопиев ги взима? Кой ги взема решенията? Аз знам, че в БСП решенията ги взема Корнелия. Знам, че решенията в ГЕРБ ги взема Борисов. Ние в ДПС имаме ръководен орган и смея да твърдя, че точно там се вземат решенията. Вече 25 години съм в ДПС. И знам, че решенията в прокситата на Прокопиев ги взема Прокопиев, но той на избори не ходи. Иван Кръстев също не ходи на избори.
– От трибуната на парламента съм чувала как Кирил Петков обвинява ДПС именно в това, че някой друг взема решенията. И че Кирил Петков сам си бил господар и не питал никой какво решение да вземе.
– Това обяснявам, че тези хора обвиняват другите точно в това, което те правят. И това е тяхната мъгла. И сега мъглата се разсейва. Разсейваме я ние с действията си, като сме абсолютно публични. Не могат да ни обвиняват в това, което те правят, защото ние сме напълно публични. Решенията ни са публични, органите ни са публични, партията ни е публична, изборите и въобще всичко ни е публично. Те не могат да ни обвиняват в това, което те са.
– Как ще коментирате говоренето на ПП и ДБ относно това какво да правят лидерите на другите партии, например Борисов да се пенсионира и пр.
– Ето сега давам картина. Преди да го чуете това от ДБ или ПП, по телевизиите започват да обикалят политолози, социолози и всякакви други „лози“, които гравитират около кръга „Капитал“. Те разпространяват тези идеи, лансират ги. Даже още в нощта на изборите, на 2 ноември, започнаха: „може да стане с ГЕРБ, но трябва Борисов да го няма“, „този парламент не може да съществува“, „този с този не може, онзи с онзи не може“ и пр. Първо лансират идеята гурутата им, „говорещите глави“, подготвят, формират общественото мнение и после излиза някой от партията и заявява: „ние ще преговаряме, но ако го няма еди-кой си…“. Ето това е задкулисие. И в парламента го казах. Ситуацията в България е такава, заради тези хора. Ние сме в политическа криза, която е майка на другите кризи. Когато се реши политическата криза, ще се създадат условия да се реши и икономическата криза, и всяка друга криза. Но в условия на политическа нестабилност никоя криза не можеш да решиш. Кои са те, че да казват кое може и кое не може. Народът казва коя партия колко получава. Евроатлантическите партии, изпратени от народа в парламента, имат 172 депутати. Те са 4 партии, ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ. Народът не е изпратил Смилов, Дайнов и пр. Тези 4 партии и сега гласуват всичко, свързано с геополитическата ориентация. Защо да не могат тези партии да направят коалиция?
– В крайна сметка кое е в основата на този генерален конфликт?
– Това е в основата. Желанието им техните проксита да управляват сами. А не да бъдат в реална коалиция. Защото в една реална коалиция Прокопиев буквално изчезва, няма го. Вие представяте ли си коалиция ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ? И Прокопиев да ни пробутва министри и проекти, и планове за възстановяване, и батерии и пр. Как ще стане тази работа?
– Защо ДПС не иска да се освободи от Делян Пеевски? Толкова много негативи понася партията заради присъствието на Пеевски, който бива обвиняван в непочтени бизнес практики и корупция.
– Защото всичко казано за Пеевски, включително това, което се случи по „Магнитски“, е част от мантрата на кръга „Капитал“. И не е вярно. Не може да извадиш санкции по „Магнитски“ с основно обвинение, че Пеевски е продавал паспорти на чужденци, тоест че е търгувал с инвестиционно гражданство. Това е такъв абсурд! Второто внушение по „Магнитски“ е също толкова безумно, че е упражнявал политическо влияние при избора на кметове, някаква такава глупост. Ми и аз упражнявам политическо влияние. Аз съм депутат и член на партия, моята работа е да упражнявам политическо влияние. Как няма ДПС да застане зад Пеевски? Обвиненията не са реалистични, те са фалшиви. Освен това никой извън партията не разбира ролята на Пеевски за партията. Хората по места наистина го обичат и той прави много за хората. Колко хора разбраха, че по време на кризата с ковид Пеевски снабди всички болници с респираторни апарати с лични средства. Той не иска това да се говори, но аз искам да го кажа. Защото тези апарати на пазара ги нямаше, а и болниците бяха задължени да ги купуват с обществена поръчка. Можете ли да си представите колко апарата щяха да купят болниците, обявявайки обществени поръчки?! В този момент Пеевски се яви, купи ги и им ги подари на всички, и апарати и консумативи. И не каза дума за това. И пак чухме приказки от рода на „имал бол пари, дал“ и т.н.
– Носят се слухове, че ДПС държи цялото здравеопазване. Когато има една консумация, ресурс, който се източва от здравеопазването, логично е в критична ситуация да се реагира именно така. Иначе жестът е забележителен.
– Това е абсолютно невярно. ДПС никога не е имало близки хора в здравеопазването. Трябва да спрем да си служим със слухове. Това е най-лесното. Пускаш слухове за един човек и той не може да ги обори практически никога. Незнанието е поле за избуяване на слухове. ДПС е единствената партия, която през 2008 г. предложи модел в здравеопазването, при който да не могат да гравитират никакви фирми. Тоест задравната каса да бъде децентралзирана, да се създадат частни каси по примера на цяла Европа. Създадохме целият модел, включително два закона, които да приложат модела. Трябваше всичко да заработи през 2009 г. Тогава Станишев каза: „Идват избори това ще ни попречи. Като спечелим изборите, ще го направим.“ След изборите подарихте модела на ГЕРБ и те го хвърлиха в коша. Така че как да е вярно това, че сме овладели здравеопазването. Като вземеш властта първата ти работа е да назначиш шеф на касата и управителен съвет. Касата е политически орган, назначен от партиите, които управляват. Вижте сега, Вие ми задавате едни въпроси, за които аз трябва да се оправдавам от името на ДПС. Няма за какво да се оправдавам и отхвърлям всички тези обвинения към ДПС. Смятам, че в основата им стоят хората от кръга „Капитал“, които имат интерес с тази мъгла да прикрият себе си.
– На фона на пълния разпад на политическата ни система в момента ДПС стои здраво и умно. Въпросът ми е: има ли тази партия интелигентен план за извеждането на държавата от кризата, в която е затънала?
– Имаме действителен план, многократно афиширан от 2017 г. насам. Ние считаме, че кризата започна от 2017 г. Институционалната криза започна още с избирането на Радев за президент и конфронтацията между него и ГЕРБ.
– Това стартира разпада на политическата система.
– Практически да. Ние предупреждавахме за това и нашият слоган още през 2017 г. беше да се възстанови държавността. Още тогава нашият анализ показваше, че държавността е в разпад. Планът е много прост. Да престане конфронтацията, да се възстанови диалогът между политическите субекти и да се реши политическата криза с едно стабилно управление. Според ДПС то трябва да бъде на основата на геополитическия избор на България. Кризата, свързана със сигурността, не може да се реши по друг начин, освен през членството ни в НАТО. А икономическата криза не може да се реши по друг начин, например със собствени ресурси, тя трябва да се реши с инструментите на ЕС, финансови и пазарни. Затова ни е необходимо стабилно управление на евроатлантическа основа с тази обосновка – национална сигурност и икономически инструменти. Но в този парламент прокситата са наговорени така, че в никакъв начин да не влизат в коалиция. Те сами не могат да получат доверието на хората да управляват. А не искат с другите две евроатлантически партии. С кого искат тогава? С „Възраждане“ ли? С БСП видяхме какво направиха.
– Защо ГЕРБ, ДПС и БСП не направят коалиция? ГЕРБ ли не искат?
– Много е остра геополитическата ситуация и позицията на БСП по някои от въпросите се разминава с позицията на нашите евроатлантически партньори. Това няма да даде стабилност на коалицията. Такава коалиция би била с кратък хоризонт.
– Страхувате се, че ПП и ДБ ще изкочат на улицата ала протестите срещу кабинета „Орешарски“?
– Не, страхуваме се, че някои от решенията, които трябва да вземем, ще бъдат бламирами от БСП. И ще трябва да се разчита на опозицията.
– БСП партнираше на ПП и ДБ в кабинета „Петков“.
– Да, но всички важни решения се взеха в парламента с помощта на ГЕРБ и ДПС. Тоест това не беше реално работещ коалиционен кабинет. Трябваше ние да не подкрепим решенията на ПП, за да видят евроатлантическите ни партньори, че те не се справят. Но надделя лоялността към пътя, който България е избрала. Даже декларация за войната нямаше да се приеме, ако не бяхме ГЕРБ и ДПС.
– Добре, при едни следващи избори какво ще се промени в отношенията на въпросните „проксита“, както Вие ги наричате, че да се случи кабинет?
– Не мисля, че ще са по-склонни, но със сигурност ние ще бъдем по-агресивни в изобличаване на двуличието им. И това в някаква степен ще ги принуди да направят нещо. Следващата стъпка, която ДПС ще направи, е да разгласим нашето желание за истинска съдебна реформа с всичките крачки в тази посока. Искам да видя как ще ни откажат.
– Имаме връчен втори мандат. Има ли опция ДПС да подкрепи кабинет на ПП?
– Няма. Няма, защото те направиха неща, за които дължат обяснение. Когато обяснят, тогава. Трябва да обяснят нарушаването на Конституцията, защо подкрепиха вандалщините на Рашков, защо не подкрепиха нито един от нашите законопроекти, които бяха антикорупционни, защо не отговориха на нашия призив за съдебна реформа.
– Кои бяха най-големите слабости на кабинета „Петков“, какво им липсваше на тези хора? Провалиха се така, че шокираха държавата.
– Некомпетентност, облечена с наглост. Мисля, че арогантността ги провали. Щото и други некомпетентни сме виждали. Но толкова нагли не сме виждали. Да си некомпетентен е минус, но да парадираш с некомпетентността си е чудовищно. Това говори за тотална липса на самооценка. Това е проблемът на тези младежи. Най-големият проблем е, че те компрометират идеята, че младите хора могат да се включат активно и да започнат да сменят по-старите поколения. Това има трайни последици. Втората щета е, че един такъв проект, който изглеждаше като новото модерно ляво, не се развива добре. А България очевидно има нужда от такива проекти. Считам, че имаше хляб в такъв проект, но той трябваше да се развие доста по-неинтензивно, доста по-плавно, по-неагресивно. Да навлезе в пространството, да се обучи, да израсне. Но за съжаление това е стилът на онзи кръг. В парламентарната група на ПП има някои хора, които имат потенциал за развитие. Но едно е потенциал, друго е да са заели позицията на корифеи, каквото видяхме в кабинета „Петков“, убедени, че са стигнали върха на компетентността. А всъщност е обратното. Нелепо е.
– Алчността също допринесе за провала.
– Моето мнение е, че онова, което ги провали, е надменността. Нахалството. Наглостта. Всичко останало е функция от тези неща. Соломон Премъдри казва: „Гордостта от престоли сваля.“ Той няма предвид изконната гордост, че си човек, че си Божие създание. А гордостта като порок, като майката на всички грехове. За корупция трябва да говорят журналистите, прокурорите, не е моя работа да казвам кой е алчен.
-Като говорите за евроатлантическа коалиция, която е необходима на България, ДПС ще подкрепи ли такава с участието на Асен и Кирил във властовия апарат?
– На този етап това е невъзможно. Но всяко нещо търпи развитие. ПП имат ниша в политическото пространство. Но я объркаха. Те влязоха в нишата на някакви млади, арогантни, сърдити хора като подобни образци от 50-те години, които искат да разбиват нещо. Какво искат да разбиват? Много пъти съм ги питал от трибуната на парламента, какво всъщност искате да промените? Геополитическата ориентация ли, икономическата система ли?
– Искат да премахнат модела ДПС-ГЕРБ. Какво означава този модел?
– И аз съм ги питал това.
– Те какво казват, корупция, задкулисни схеми, договорки?
– Да.
– И през тези шест-седем месеца, докато управляваха, те показаха ли алтернатива на въпросния модел? След като дори техния продуцент ги нарече шарлатани. Те дойдоха на вълната единствено от умората от старите познати партии. Без тяхна своя стойност, само на вълната на отрицанието на ГЕРБ.
– Защо има умора от политически продукти, а няма умора от лекарства? Защо, когато се разболеем, не отиваме при лекар-стажант, а търсим професора и даже плащаме повече, за да получим специалист с повече опит? Защо, когато ни се повреди чешмата в банята, търсим опитен водопроводчик и разпитваме познатите, за да изберем най-добрия? А когато трябва някой да управлява държавата, търсим и избираме стажанти? Защо се уморяваме от опитните партии?! Аз трудно разбирам това. И ще кажа защо. Всяка партия греши и се изхабява. И от торите във Великобритания се уморяват, ама не ги разформироват, не правят нови проксита. Същото е и в САЩ. Ако една партия се е изхабила от определен период във властта, решението не е да я закриеш или заклеймиш, а да не гласуваш за нея. Така след изборите тя е наказана, не участва в управлението, взима си бележка, реформира се и чак след това се връща във властта. Или не си взима бележка и избирателите отново я отхвърлят. А това, което виждаме у нас, е следното. Избирателите упорито гласуват за едни и същи партии, а „говорещите глави“ упорито насаждат, че тези партии са лоши. Целите партии! Представете си следното. В нощта на изборите излизат анализаторите и казват: страната е в политическа криза, но резултатите са чудесни, България прелегитимира ГЕРБ с вота си, България нареди на второ място момчетата от ПП, на трето постави ДПС, и т.н., хайде сега да седнат и да измислят добра комбинация за България. И тогава нали знаете, че щеше да има кабинет. Но „говорящите глави“ казаха друго. Когато аудиторията, обществото се подготвя масирано за една постановка и 80% от предаванията обсъждат едно и също нещо, то се превръща в реалност. И най-логичното нещо е да ме питат, както Вие ме питате: нали няма да има кабинет? А защо няма да има кабинет, не виждам нито една причина. Тогава излизат ПП и ДБ и казват: „Ами защото ние не искаме кабинет с кюлчетата!“. И аз питам, 650 хиляди българи повярваха ли на мантрата за кюлчетата?! 350 хиляди български граждани повярваха ли, че санкциите по „Магнитски“ са резонни? Не. От страна на ПП и ДБ има абсолютно незачитане на вота на избирателите.
– Те казват, че искат да променят статуквото.
– Да ви кажа ли какво е статукво?! Статукво е парламентарната демокрация, статукво е многопартийността, статукво геополитическия избор на България, статукво е пазарната икономика, статукво е институционалността. ПП се борят против статуквото. Първо, ПП трябва да кажат как виждат статуквото, защото като се вземе властта, тя трябва да функционира през някакво статукво. Този новоговор промяна/статукво е фалшив наратив, той е продължение на онова стигматизиране с оценки, етикети, набеждаване на политическия противник, независимо от това какво той прави и какво мисли обществото.
– Аз не разбирам как може един очевиден провал да се камуфлира с груба лъжа, най-честа практика при ПП, и това да е валидно. Потресително е да се наблюдава тържеството на изопачаването в такива размери. Това не е политическо заобикаляне, това е безчинство с истината, която ПП превръщат в каквото пожелаят. И никой не може да ги спре.
– То е обяснено още от времето на Гьобелс. Медийното облъчване е тотално, социалните мрежи са овладени, телевизиите, сайтовете и пр. И когато някой каже истината срещу мултиплицираните лъжи, думите му са капка в океан от управляеми послания…
– Бюджетирането Ви е компетенция. Как намирате финансовата политика на ПП, на Асен Василев?
– Бюджетната политика е много сложно нещо, което напоследък се опрости. Не само при ПП, но и при ГЕРБ. Бюджетната политика особено в условия на липса на монетарна политика е единствен лост за правене на икономическа политика. Какво имам предвид под това, че се опрости?! В последните десет години бюджетната политика се сведе до маастрихстки критерии, до излишъци или дефицити, и до проценти. А тя не е това. Излишъците и дефицитите са счетоводни величини. А тук става въпрос за друго. За да правиш умна бюджетна политика, трябва да я съобразиш с икономическия цикъл, например когато има възможност да се увеличи инвестиционната активност. Може да се увеличи с намаляването на данъците, както го направихме 2007-а и с различни други стимули. Големият грях на ГЕРБ е, че пропуснаха да стимулират растежа от между 1,5 и 3 да го направят между 5 и 7. Което беше възможно. Но трябваше да предприемат специализирана икономическа политика. И през бюджета и през улесняване на инвестиционния процес, тоест бързи писти за инвестиция. Те направиха обратното. По времето на ГЕРБ таксите за започване на бизнес и за много други неща нараснаха десетки пъти. България е единствената страна, в която близо 5% от приходите идват от такси. Тази величина за развитите европейски държави е 0,5%. Таксите са част от пътя на една инвестиция. Този път в България е дълъг и осеян с регулаторни режими, осеян с рекет от страна на администрацията, и осеян с такси. Това подисилва корупцията, подсилва и усещането на корупция. Неслучайно има индекс „усещане за корупция“. Бюджетната политика се елементаризира в посока да се гледат счетоводните й показатели. А тя е икономически лост. България пропусна много шансове. А последните шест-седем месеца даже не мога да ги оценявам. Първият бюджет, който Асен Василев вкара като служебен министър, ние го прекроихме изцяло. Вторият бюджет го вкара чак февруари. Три месеца по-късно се опита да си го ремонтира и ние му го доремонтирахме пак изцяло. Какво да оценя, кажете ми? Един цял бюджет няма.
– Има ли опасност държавата да попадне в спирала от дългове?
Има, разбира се. Защото една голяма част от разходите, които са константни, бяха увеличени. Голяма част от разходите за пенсии бяха увеличени без вноската да е увеличена, без приходите в пенсионната система да са нараснали. 42% от разходите за пенсии се взимат от данъците. Което е абсолютен финансов нонсенс в целия свят. Разбирате ли, те не се получават от осигуровки. Ние дотираме половината пенсии от данъците. И това са константни разходи. Не могат да се намаляват. Могат да се увеличават във времето, но не и да намаляват.
– Кой е най-големият недостатък на бюджета за 2023 година?
– Най-големият му недостатък е, че не е бюджет. Той представлява продължаване на мерките от миналата година. Изобщо не отговаря нито на цикъла, нито на ситуацията. Но ако бяхме гласували нов бюджет, щеше да е по-зле при липса на мнозинство, което да носи отговорност. Щяхме да вдигнем разходите с още няколко милиарда. И то не еднократно, а за всяка следваща година оттук нататък, което направихме миналата и по-миналата година.
– Ползи или щети ще имаме от въвеждане на еврото?
– Ползи ще имаме. Защото щетите сме ги изконсумирали вече заради валутния борд. България практически няма монетарна политика. Не можем да си обезценяваме валутата и да си правим изгоден износа. Не можем да вдигаме нивото на доходи, което да се изяжда от инфлация на валутата, но да остава усещането, че доходите растат, и т.н. Около еврото има страхове, които са напълно неоснователни. Но политическите противници имат основание да протестират, защото влизането в еврозоната е окончателно закопчаване за евроатлантическата ни позиция. Направим ли валутата единна, откопчаване няма. А някои среди се надяват да откопчеят България от нейния избор.
– Управлението на Петков е пълен траш за държавата. Няма сектор, в който да няма погром. Всички техни решения са извън нормалността.
– Най-скъпо се плаща на този свят човешката глупост. Ако ние сме допуснали глупостта да ни управляват тези хора, ще си платим за това. Ако ние допускаме глупостта две години да нямаме стабилен кабинет, когато целият свят се е подпалил, и за това ще си платим. Всички заедно ще платим за всичко. И за колективната, и за индивидуалната глупост. И аз не мисля, че само политиците са виновни.
– Преди почти двайсет години Доган казва в едно интервю за „Труд“: „Отраснах с фразата „Хубаво момче, ама турче“. За този период ДПС осъществи най-важната си роля – да легитимира, да изведе турската общност в България на друга височина. В момента има абсолютна равнопоставеност, не може да се спори. Понякога даже публиката усеща една надменност, произтичаща от така да се каже постоянния, гарантирания вот за ДПС.
– Няма надменност и вотът не е гарантиран. Нашите избиратели ние ги знаем буквално поименно и те са много взискателни към нас. А на избори гласуват не повече от 60% от общността. А пък, ако не ги уважиш да ходиш, да общуваш с тях, да ти задават въпроси, забрави, че ще гласуват. Тоест, тази констатация за гарантирания вот не е вярна. ДПС се бори за избирателите си като всяка друга партия. Вие ме питате, дали ние имаме излишно самочувствие от това, че имаме винаги добър резултат на изборите, нали? Не, нямаме такова самочувствие.
– Българинът е много чувствителен към повишаването на тона в публичното пространство от страна на ДПС. Веднага се включва историческия ни комплекс от турския етнос.
– То и обратното е вярно. Когато не те оценяват, когато те стигматизират на етническа основа и тонът се повишава. Усещането на електората е, че в някаква степен през нападките към ДПС се стигматизира целия етнос, е истинско и пълно. И това българите, приятелите ми, колегите ми, с които говоря, не го разбират. Те казват: „Ние турците ги обичаме, ама ДПС не обичаме.“ Да де, ама голяма част от турците считат, че ДПС е тяхното политическо представителство. А още по-обидно е някои политици като започнат да говорят, че избирателите на ДПС са маса, която е насилвана да гласува. Това е теза, която засяга гордостта на тези избиратели.
– Преди много години бях на сбирка, където Лютви Местан се кълнеше, че Доган, предавайки му партията, го е заклел да работи единствено и само за България. След това видяхме ДОСТ. При такъв силен съсед като Турция какви аргументи могат да накарат ДПС да устоява на естествения натиск, който очаквано ще идва от страна на Турция за влияние в българската политика?
– Не стоят така нещата, ако ги разгледаме детайлно. Най-голямата турска етническа диаспора на Балканите е в България. Не съм забелязал натиск през ДПС в българската политика от страна на Турция. И ще кажа защо. Турция през цялото време, откакто аз съм в политиката, защитава само едно – правата на общностите си, които са извън Турция. И тази политика за етническите, религиозните, културните и политическите права е последователна. Когато тези права са защитени, и хората могат свободно и културно да си спазват обичаите, религията, всички етнически знаци на общността, Турция е спокойна. Българското общество е толерантно, трябва да признаем. Но при една такава ситуация на нормалност, България има по-скоро шанс да привлича на своя страна Турция като най-големият регионален фактор и един от важните геополитически играчи. Ако ние можем да използваме това предимство, можем да имаме много по-голям плюс отколкото всички други балкански държави. След като тук, на тази турска общност й е гарантирано всичко в момента, когато не й се създава усещането, че е стигматизирана на етническа основа, тогава Турция се превръща за нас в приятел и ние можем само да печелим от доброто отношение. Турция е толкова голям играч вече, че на нея това, за което питате, не й е нужно. На нас ни е нужно обаче Турция да ни е приятел. Впрочем, един от българските политици, който много добре разбира това, е Бойко Борисов. Че ние можем да получаваме бонуси. Трябва да гледаме на Турция като на ресурс.
– Как се извървява пътя от личната нужда за щастие и богатство до грижата и желанието за благоденствие на общността, на държавата, на нацията? Има ли политици у нас, загрижени и за общото благо?
– Всеки извървява този път индивидуално. Някои изобщо не го извървяват. Извървяваш го, когато разбереш, че няма лично богатство в бедна страна, че личното благо е силно зависимо от общото, че личното щастие е силно зависимо от общото щастие на хората наоколо. Тогава започваш да мислиш по друг начин. Говорим за политиците, но политиците не идват ex nihilo (от нищото). Те идват от обществото. Когато не харесваме един политик, трябва да си помислим следното – този политик е отгледан в българско семейство, част от нашето общество, възпитало го е училище, част от нашата образователна система и пр. Тоест този човек е извадка от нас самите. Като цяло политичската система е функция от социума. Със сигурност има политици, загрижени за общото благо. Всеки политик има мисъл и за общото благо, дори този, у когото мисълта за личната полза е доминанта.
– Вие сте доктор по богословие, което е малко изненадващо на фона на икономическото Ви образование и рационалното ви отношение в политиката. Ако има някаква тайнствена формула на смисъла на човешкия живот, коя е тя?
– Магическа формула няма. Човек е образ и подобие на Бога. Човек е Божие творение. От известно време се опитват да ни убедят, че човек рисува своя образ сам. Той сам се е самонарисувал и сам може да си изрисува образа, ако е недоволен. Не се харесваш като мъж, нарисуваш се като жена. Не са харесваш като жена, рисуваш се като мъж или като нещо друго, по твой избор. Да, обаче, за мен фундаментът е в триадата – вяра, семейство, родина. Когато тези неща започнат да се заличават, заличаваш Божия образ у теб. Онзи ден слушах уважавания д-р Михайлов по БНР, който казваше, че се посяга на образа на човека. Така е. Но пак казвам, образът на човека не си го рисува човекът. Той е нарисуван от Създателя. Бог казва да сътворим човека по наш образ и подобие. Подобието е заложено като възможност, разбирате ли. Образът на Бога в нас е ненакърним и неизтриваем. Но уподобяването на Бога е през целия ни живот. И то се случва през тези неща, за които говорим – да сме честни, да обичаме другите, да не правим злини, да не сме горделиви и пр. Слабата човешка природа е податлива на изкушенията – власт, пари, разгул.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Простотата и решителността често се оказват по-привлекателни от честната, но сложна истина
Случвало ли ви се е да гледате човек, който е на власт, и да се чудите как изобщо се е озовал там? Сигурно да. Всички сме били свидетели на ситуации, когато откровено некомпетентни хора са заемали високи постове, докато наистина способни са оставали в сянка. Достатъчно е да си спомним император Нерон, който свири на лира, докато Рим гори. Или по-близо до нашето време – бизнес лидери като Елизабет Холмс*, която изгради многомилиардна империя върху неработеща технология. Такъв сценарий се среща толкова често, че започва да изглежда почти преднамерен. Ами ако е така, ако зад това се крие извратена логика, и точно затова властта толкова често се озовава в ръцете на най-малко достойните?
Отговорът може би се крие в размислите на един от най-неправилно разбраните политически мислители в историята – Николо Макиавели, и неговите безмилостни изводи за това
защо глупостта и властта вървят ръка за ръка.
Но става дума не само за древната философия. Това явление активно формира нашия свят и днес в компании, правителствени структури, даже в ежедневния живот. Понякога именно умът и проницателността се превръщат в пречка към придобиване на влияние. Като разберем този парадокс, може не само да видим скритите механизми на манипулация в обществото, но и да се научим да проправяме своя път към върховете.
В началото на XVI век във Флоренция, в изгнание и откъснат от политиката, която толкова обича, Макиавели написва един от най-противоречивите трудове на всички времена – „Владетелят“. За разлика от философите-утописти от миналото той не фантазира какви трябва да бъдат владетелите в един идеален свят. Интересува го
как властта действа на практика
„Всички виждат как изглеждаш, но малцина знаят какъв си всъщност“, пише Макиавели. Тази мисъл е в основата на неговата философия. В борбата за власт видимостта често е по-важна от реалността. Тук се крие първият ключ към нашия парадокс. Често много по-важно е да изглеждаш компетентен, отколкото да си такъв в действителност. Макиавели отбелязва, че владетелите, които са прекалено интелигентни, сами си създават проблеми. Защо? Защото с високия интелект обикновено идват черти, които са в ущърб в борбата за власт – склонност към нюанси, стремеж към етични стандарти, болезнена саморефлексия…
Представете си какво се случва, когато умен човек се окаже вътре в структура на властта. Той вижда трудност там, където другите виждат прости решения. Той признава ограничения там, където останалите дават гръмки обещания. Той се съмнява там, където другите излъчват увереност. А в свят, където се цени наглата увереност и праволинейност, такива качества се превръщат в слабост. Вижте примера на Сократ, който подлага на съмнение всичко около себе си и е осъден за това на смърт в Атина, и на популистите, които са градили кариерата си върху обещания за прости абсолютни решения. Известното признание на Сократ: „Знам, че нищо не знам“, го прави велик мислител, но го обрича на политическа неизвестност. Междувременно, в продължение на векове лидери, които раздават лесни отговори, са на власт.
През 2017 г. в Journal of Management е публикувана обезпокоителна статия. Изследването показва, че интелигентността положително влияе върху ефективността на лидерството, но само до определено ниво на IQ, около 120. След това всичко се променя. Прекомерната интелигентност започва да пречи на човек да пробие към върха. Изследователите предполагат, че за прекалено умните хора е трудно да общуват с мнозинството, защото мисленето им става твърде сложно, за да бъде възприето от околните. Да си прекалено умен може всъщност да затвори пътя към лидерството. Независимо дали сте съгласни с това изследване или не, то ни кара да преосмислим каква точно интелигентност наистина помага в борбата за власт. Но само с умствените способности не може да се обясни всичко. Ако интелигентността понякога пречи на напредъка, тогава какви качества наистина позволяват да се издигнеш до върха? Това ни води до психологически принцип, който обяснява защо толкова често следваме грешните хора. Забелязали ли сте как
най-силният глас в стаята лесно се превръща в най-влиятелния,
независимо какво казва?
Това явление има дълбоки корени в нашата психология. През 1990-те години психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер описват това, което днес е известно като ефект на Дънинг-Крюгер – когнитивно отклонение, при което хора с ниско ниво на знания драстично надценяват способностите си, докато истинските експерти са склонни да се съмняват в себе си, ясно осъзнавайки границите на своите знания. „Глупакът мисли, че е мъдър, а мъдрият знае, че е глупак“, пише Шекспир много преди науката да даде име на това явление. Макиавели веднага би разпознал в това една от фундаменталните истини на борбата за власт. Съвременните изследвания потвърждават, че този ефект е особено силен в контекста на лидерството.
През 2020 г. в Journal of Personality and Social Psychology е публикувано проучване, което показва, че хора с високо самочувствие се възприемат от околните като лидери. Достатъчно да погледнем фигури като Джордж Армстронг Къстър**, чиято непоколебима самоувереност доведе до катастрофални военни провали, но не попречи той да расте бързо в кариерата и да получи лоялна подкрепа, или технологичната индустрия, където основателите, които говорят за своите проекти с абсолютна убеденост, получават милиарди инвестиции, изпреварвайки по-опитни, но сдържани предприемачи. Адам Нойман*** от WeWork въплъщава тази тенденция. Въпреки нестабилния бизнес модел, неговата харизма донася на компанията баснословни инвестиции и армия от поклонници. Същият сценарий се повтаря по целия свят. В Япония Масайоши Сон от SoftBank загуби 70 млрд. долара от лоши инвестиции, но продължи да привлича капитал, осланяйки се на личната си харизма. В Русия олигарсите от ерата на постсъветската приватизация постигат могъщество не заради изключителните си способности, а чрез връзки и демонстративна увереност. На другия полюс е Сингапур, който е изградил цяла система за защита, за да гарантира, че самочувствието няма да замени реалната компетентност при избора на лидери.
През 2012 г. изследователи от Станфорд и Университета в Хюстън стигат до тревожен извод. Нарцисизмът, а не професионалните качества, се оказва един от най-силните предсказващи фактори за лидерство в неструктурирани групи. При това такива групи, водени от нарцисисти, не показват по-добри резултати. Просто участниците им са си мислели, че са по-успешни.
Защо става така? Мозъкът ни е склонен да използва опростени модели за оценка на околните. Увереността се възприема като признак на компетентност, решителността – като индикатор за яснота на мисленето. Тези ментални преки пътища са служили отлично на предците ни в по-прости условия. Но в сложния съвременен свят, където истинската компетентност изисква признаване на несигурността, тези илюзии се превръщат в капан. Този ефект на увереността обяснява как некомпетентните хора могат бързо да се издигнат до върховете на властта. Но има още по-мрачен механизъм, който им позволява да се укрепят на върха и да разпространят слабостта си в цялата система.
Макиавели фино забелязва една особеност на властта –
слабите лидери са склонни да се обграждат с още по-слаби подчинени.
Във „Владетелят“ той пише: „Първият начин да преценим ума на един владетел е да видим с кого се е обградил той“. Макиавели е разбирал, че некомпетентните владетели съзнателно си избират хора, които не могат да ги заплашват. По такъв начин се създава верижна реакция и некомпетентността се вгражда в самата структура на организацията.
Доктор Томас Чаморо-Премусик, специалист по организационна психология, описва това явление като заплаха за компетентността. Неуверените лидери се чувстват застрашени от по-способни колеги, които могат да разобличат недостатъците им или да заемат мястото им. Затова те предпочитат лоялни, но посредствени изпълнители пред такива, които наистина биха могли да бъдат полезни. По времето на император Комод в Рим способните администратори бивали масово заменяни от ласкатели и шутове, което ускорява падането на Великата империя.
В съвременна Бразилия този механизъм е бил заложен на институционално ниво. Некомпетентни чиновници са заемали високи позиции не по заслуги, а заради лични връзки. Подобна картина се наблюдава в африканските страни, например в Зимбабве, при късния Роберт Мугабе, където професионални управленци последователно биват заменяни от лоялни към партията хора, което е нанесло катастрофален удар върху икономиката. Така възниква това, което организационните психолози наричат хомофилия – стремеж на хората да се обграждат с хора, подобни на тях. Управляващите създават около себе си островчета на некомпетентност, затворени за алтернативни мнения и конструктивна критика. И дори да знаем за подобни механизми, ние пак сме склонни отново и отново да избираме лидери, които обещават прости решения. Тази уязвимост обяснява защо некомпетентността продължава да процъфтява, въпреки най-добрите ни намерения. Защо ние отново и отново се доверяваме на тези, които предлагат опростени отговори на сложни въпроси.
Отговорът се крие в дълбините на когнитивната психология. В нашата базова потребност да получим сигурност в един несигурен свят.
Истинските експерти винаги признават сложността на реалността.
Те виждат ограниченията на знанията си и отчитат противоречията и компромисите. Но тези интелектуални добродетели рядко ни носят психологическо удовлетворение. „Повечето хора се задоволяват само с привидната истина, приемайки я за самата истина“, пише Макиавели, точно улавяйки същността на човешката природа. Необходимо ни е чувство за сигурност, дори ако то е илюзорно. Какво се случва по време на криза? Хората рядко се обединяват около лидер, който признава, че ситуацията е сложна и изисква дълъг анализ и нелеки решения. Вместо това хората следват този, който уверено заявява: „Само аз мога да поправя всичко.“ Именно простотата и решителността се оказват по-привлекателни, отколкото честната, но сложна истина.
Как истинските учени говорят за изменението на климата? Предпазливи прогнози, уговорки, диапазони на възможни сценарии и сложни препоръки относно политиката … И как същата тази тема се поднася от популярни дейци – кратки категорични лозунги, пълни с абсолютна увереност. Научната честност не се конкурира добре с психологическия комфорт на простите истории.
Или да вземем дебатите за здравеопазването. Медиците говорят за неизбежните компромиси на всяка система, а политиците обещават универсални решения без недостатъци. Кой печели в борбата за обществена подкрепа? Разбира се, този, който говори по-просто и уверено, независимо от реалността.
Особено обезпокоителен експеримент е бил проведен през 2017 г. от изследователи в Йейл, когато на участниците са били предлагани сложни математически задачи, свързани с политиката. Способността им правилно да интерпретират данни директно е зависела от това съответстват ли резултатите на политическите им убеждения. И, най-поразителното, най-умните участници са проявявали най-голяма предубеденост, използвайки интелигентността си не за да открият истината, а за да оправдаят желания извод. Психолозите наричат това стремеж към когнитивно завършване, остра потребност от точни и ясни отговори, вместо от несигурност. И когато хората се сблъскват със заплахи или несигурност, техният стремеж към простота нараства в пъти. Те стават по-податливи на черно-бяло мислене и по-лесно се влияят от авторитарни лидери, които излъчват абсолютна увереност. Именно в такива моменти възниква изключително опасна динамика.
Колкото по-сложен и тревожен става светът, толкова по-силен е стремежът ни за опростени решения
и толкова по-уязвими ставаме към онези, които предлагат лесни отговори. Това е като срив.
Макар стремежът към простота да обяснява само част от феномена, има и по-тревожен аспект – този, който показва защо само умът не е достатъчен за ефективно противодействие на манипулативната власт. И тук Макиавели става наистина плашещ. Той твърди, че моралните съображения често се превръщат в пречка за умните хора в борбата за власт. В едно от най-известните си изказвания той пише: „Князът, желаещ да запази своето положение, трябва да се научи да бъде недобродетелен и да използва това умение, когато необходимостта го изисква.“.
Интелигентните хора, като правило, са склонни да имат по-сложни морални разсъждения и това може да им пречи да се конкурират с тези, които не са обвързани от такива ограничения. Във всяка конкурентна среда този, който е готов да престъпи моралните норми, получава достъп до стратегии, които са недостъпни за етично ограничените съперници. Той
може да дава обещания, без да има намерение да ги изпълнява,
да използва лъжа и подлост за дискредитиране на противниците, да разпалва страхове и предразсъдъци, които другите биха сметнали за недопустими. Вижте съдбите на Цицерон и Юлий Цезар в Древен Рим. Цицерон, блестящ оратор и принципен политик, в крайна сметка губи борбата за власт от Цезар, който без колебание преминава Рубикон, както в буквален, така и в метафоричен смисъл, нарушавайки закони и норми, които неговите опоненти смятали за свещени. И в наши дни виждаме как етичните кандидати често търпят поражение от опонентите си, които не се гнусят от лъжа и очерняне.
Проучване на Университета на Британска Колумбия е установило, че психопатичните черти, като липса на емпатия, съчетани със социално обаяние, допринасят за стремителен кариерен ръст. Този модел се проявява в различни култури. От образа на безмилостната бизнес дама на Китай Шен Ю до корпоративната среда на Скандинавия, където дори в общества с официален акцент върху сътрудничеството манипулативните лидери често изпреварват по-етичните си колеги. Така възниква това, което теоретиците на игрите наричат „надпревара към дъното“. Когато нечестните похвати дават плодове, останалите започват да усещат натиск – или да приемат същите методи, или да бъдат изместени. С течение на времето това трансформира цели системи, превръщайки неморалността от изключение в норма. Осъзнаването на тези мрачни закономерности може да породи чувство на безнадеждност.
Но
не всички среди еднакво насърчават некомпетентността и безнравствеността.
Като разберем в какви условия глупостта и властта процъфтяват, можем да се научим да изграждаме системи, в които успехът се определя от истинската компетентност. Макиавели ясно е осъзнавал: различните условия възнаграждават различни качества. Някои среди естествено подбират най-добрите, докато други създават хранителна почва за растеж на посредствеността. Какво точно определя кое от тези две направления ще надделее? Преди всичко механизмите за обратна връзка и структурите на отговорност. В сферите, където последиците от решенията се виждат веднага и са безспорни, некомпетентността бързо става очевидна. Спомнете си хирурга, чиито пациенти умират, или инженера, чиито мостове се срутват. Такива професии по естествен начин подбират компетентните, защото цената на грешката е очевидна и висока. Но в среди, където обратната връзка закъснява, неясна е или лесно се поддава на манипулации, некомпетентността може да процъфтява с години. Политически системи, където неуспехите могат да бъдат приписани на предшественици или външни обстоятелства. Корпоративни структури, в които провалите се маскират със счетоводни трикове. Медийно пространство, където по-важно е да бъдеш зрелищен, отколкото правдив. Всичко това са примери за благодатна почва за растеж на посредствеността.
Вторият фактор е дизайнът на институциите и разпределението на властта. Централизацията на властта при слаб контрол и липса на негативни последствия и баланси създава идеални условия за процъфтяване на некомпетентността. Разпадането на Съветския съюз се ускори именно защото системата съсредоточи вземането на решения в ръцете на малцина и ги лиши от реална отговорност. Германия, например, е изградила структура за корпоративно управление с двоен съвет, като управленските и контролните функции са разделени. Това е институционална бариера, която затруднява напредъка на некомпетентни лидери.
Третият фактор е информационната асиметрия и сложност.
Когато успехът е лесно измерим и прозрачен, компетентността обикновено побеждава.
Но когато целите са неясни, а резултатите се поддават на субективна оценка, стилът често надделява над съдържанието. „Хората съдят повече с очите, отколкото с ръцете си, защото всеки може да вижда, но само малцина могат истински да знаят,“ пише Макиавели. Той точно забелязва, че повечето хора оценяват другите повърхностно, особено в сложни области, където малцина са способни да преценяват компетентно.
Четвъртият фактор е структурата на икономическите стимули. Системите, които възнаграждават краткосрочните успехи, а не дългосрочните резултати, създават идеални условия за напредък на лидери с повърхностно обаяние. Финансовата криза от 2008 г. ясно демонстрира как бонусите за незабавна печалба, без да се отчитат реалните рискове, родиха армия от такива управленци. Но дори и в добре организирани системи, некомпетентните лидери могат да запазят властта. Те правят това неслучайно, а с помощта на конкретни психологически тактики, и Макиавели би ги разпознал мигновено.
Първата тактика е експлоатацията на трибализма и политиката на идентичността. Като създават ясни граници между своите и чуждите, такива лидери
превръщат всяко смислено обвинение в нападение срещу враговете си.
Това ги предпазва от критика и засилва емоционалната привързаност на поддръжниците. Психолозите наричат това сливане на идентичностите. Когато личността на лидера стане неразделна от груповата идентичност на последователите, всяка нападка срещу лидера се възприема като лична заплаха. В Малайзия бившият премиер Наджиб Разак, въпреки шумните корупционни скандали, умело манипулира етническите разногласия, за да запази властта. Поляризацията в Бразилия при Болсонаро е друг ярък пример за това как племенната лоялност побеждава фактите.
Втората тактика е създаване на когнитивно претоварване. Постоянният поток от скандали, кризи и сензации ни затрупва с такъв обем информация, че просто нямаме умствените ресурси за анализ или организирана съпротива. Когато сме безкрайно разсейвани от нова спешна драма, нямаме сили да се съсредоточим върху главното.
Третата тактика е манипулирането на истината чрез двойно мислене (термин на Джордж Оруел).
Постоянната смяна на позициите и пренаписването на историята
създават среда, в която истината се размива, а отговорността става непостижима. „Тълпата винаги е пленена от външни впечатления, защото целият свят се състои главно от тълпата“, пише Макиавели. Това не е презрение към хората, а признание за нашата обща уязвимост. Нашият мозък е еволюирал за един много по-прост свят, а не за хаоса на съвременната информационна среда.
Четвъртата тактика е използване на икономическата нестабилност. Когато хората чувстват материална несигурност или страх за бъдещето, те стават особено възприемчиви към лидери, които предлагат прости отговори на сложни системни проблеми. В много постиндустриални региони
икономическата тревожност се е превърнала в идеална почва за популисти,
обещаващи лесен изход от ситуацията чрез търсене на изкупителни жертви, вместо чрез честен анализ. Помислете за собственото си потребление на новини. Колко често се хващате, че преследвате поредния скандал, вместо да вникнете в по-дълбоки и важни въпроси. Това е механизмът, който работи. Осъзнаването на тези тъмни модели е необходимо, но не е достатъчно. За да защитите наистина себе си и общността си, са нужни конкретни стратегии. На индивидуално ниво осъзнатостта е нашата първа линия на защита. Като разбираме скритите сили, които формират мисленето, ние ставаме по-малко уязвими към тях. Тази защита се основава на няколко ключови практики.
Първа. Развиване на интелектуална скромност, способност за признаване на границите на собствените знания. Изследванията показват, че хората с високо ниво на интелектуална скромност са по-добри в оценяването на идеите въз основа на тяхното съдържание, а не на увереността в тяхното представяне. Интелектуалната скромност действа като когнитивна имунна система, предпазва ни от манипулации и фалшива увереност по същия начин, по който физическият имунитет ни защитава от инфекции.
Втора. Формиране на медийна грамотност. Умението да правиш разлика между дълбочина и спектакъл. Това означава съзнателно да избираш източници на информация, да задаваш въпроси относно представянето на материала и да филтрираш качество, а не да гониш количество. Уорън Бъфет е казал веднъж: „Наистина успешните хора казват „не“ почти на всичко.“ Мъдрите мислители се отказват от повечето информационен шум, за да се концентрират върху яснотата и дълбокото разбиране.
Трета. Приемане на философската рефлексия. Навици да излизаме редовно извън рамките на ежедневната суета, за да размишляваме върху фундаменталните принципи. Древните стоици препоръчват ежедневната рефлексия като средство за предпазване от емоционална импулсивност. Както пише Бейкън: „Мъдрият човек създава повече възможности, отколкото намира.“. Рефлексията ни прави активни създатели на собствения ни умствен свят, а не просто негови пасивни потребители. На колективно ниво всичко се решава от институционалния дизайн. Системите могат да бъдат организирани така, че да се намалява влиянието на предубедеността, лъжата и некомпетентността. Сравнете компания с независим съвет на директорите с такава, в която съветът е просто формален подпис под решенията на ръководството. Кризисът на Boeing 737 Мах показа до какво води игнорирането на инженерите в полза на печалбата. Липсата на отговорност се превърна в трагедия.
Четвърта. Развитие на когнитивното разнообразие. Включване на различни гледни точки в процесите на вземане на решения. Разнообразните екипи не са просто социален идеал. Емпирично е доказано, че те вземат по-точни решения, идентифицират скрити рискове и намаляват слепите зони, които еднородните групи често не забелязват.
Пета. Осигуряване на прозрачност. Правила, които не позволяват сложността да се превърне в прикритие за некомпетентността. Закони за прозрачност в правителството. Изисквания за разкриване на конфликт на интереси в медицината. Всичко това затруднява скриването на проблемите зад димната завеса от технически жаргон или бюрократична сложност.
Какво би казал Макиавели за сегашната ни ситуация?
Макиавели е бил неправилно разбиран в продължение на столетия. Той не е пропагандирал тъмните стратегии, които е описвал. Той само ги е разобличавал. Стремил се е да разбере как всъщност работи властта, а не как бихме искали тя да функционира. Вярвал е, че можем да създадем по-добри системи за управление. Не титлите почитат хората, а хората почитат титлите. Това дълбоко прозрение ни напомня, че самата власт не заслужава безусловно уважение. Властта трябва да се заслужи чрез достойно използване, независимо от това кой я притежава. Пресичането на политическата философия на Макиавели и съвременната психология разкрива неприятни истини за човешката природа и социалните системи. Но точно от тези неудобни истини имаме нужда, ако се надяваме да създадем по-добро бъдеще.
Пътят напред не е да се преструваме, че тези динамики не съществуват. Става дума за това да ги разберем достатъчно дълбоко. За да ги преодолеем, трябва да разработваме системи, които отчитат човешките уязвимости, а не ги експлоатират. Трябва да развиваме лични практики, подсилващи нашата устойчивост на манипулации. И най-важното е да осъзнаваме, че макар че глупостта понякога да води до власт, интелигентността, съчетана с морално мъжество, остава най-добрата ни надежда за създаване на общества, където заслугите наистина имат значение.
–––––––––
* Основателката на Theranos Елизабет Холмс обещаваше революционна технология за изследване на кръвта. Тя набра 945 млн. долара от известни инвеститори, а в своя пик Theranos беше оценена на 9 млрд. долара. Впоследствие е осъдена за измама за близо 140 млн. долара и излежава присъда от 11 години затвор.
** 25 юни 1876 г. бележи една от най-черните страници в историята на армията на САЩ. На този ден обединените сили на индианци от племената сиукси и северни шайени, водени от вождовете Лудият Кон и Седящият Бик, разбиват частите на ген. Джордж Армстронг Къстър край река Литъл Бигхорн в една от най-знаменателните за местните жители битки по време на т.нар. Индиански войни в хода на завоюването на Дивия запад от белите.
*** WeWork е основана от Адам Нойман през 2010 г. и бързо се превръща в един от най-големите и обещаващи стартиращи компании с оценка от $50 млрд. През 2019 г. компанията започна да има проблеми, които се дължаха на неуспешен бизнес модел, грешни изчисления в управлението и противоречивото поведение на самия Адам Нойман. Операциите на стартъпа започнаха бързо да намаляват и загубите започнаха да растат също толкова бързо. Сега пазарната й капитализация е само $13 млрд. През ноември 2023 г. компанията стартира процедура по преструктуриране на дълга, като подаде молба за фалит в щатския съд на Ню Джърси.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
За разлика от България държавите от ЕС са провели 43 референдума: от приемане на еврото до влизане/излизане от Евросъюза
Референдумите дават на гражданите пряко право на глас по въпроси, които иначе биха били решени от избрани (или неизбрани) представители. По този начин, като инструменти на пряката демокрация, референдумите могат да насърчат участието на гражданите и да легитимират важни решения.
Въпреки че степента, в която държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) използват референдуми, варира значително, няколко проучвания показват, че използването на референдуми и други инструменти на пряката демокрация се е увеличило през последните десетилетия, както в ЕС, така и по света, показва изследването „Референдуми по въпроси, свързани с ЕС“, публикувано на сайта на Европейския парламент.
От 1972 г. насам в Европа са проведени 58 референдума по въпроси, свързани с ЕС: за членство в съюза, ратифициране на договори или специфични политически въпроси (например приемането на еврото). 43 от 58-те референдума са свикани от държави членки на ЕС или от страни, които към момента на свикване на референдума са били кандидатки за членство в ЕС, докато останалите 14 са проведени в страни извън ЕС по въпроси, свързани с ЕС (например Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн). В същото време, докато по-голямата част от държавите членки са провели един референдум за европейската интеграция, най-вече свързан с членството, само малка част от тях са прибягвали до референдуми по-често.
През последните години референдумите по въпроси, свързани с ЕС, поемат в нова посока. Докато преди това референдумите са засягали главно членството в ЕС и ратифицирането на договори, някои скорошни примери са фокусирани върху въпроси от „съществено национално значение“. Примерите включват референдума от 2015 г. относно предложенията на ЕС за спасителен план в Гърция, референдума от 2016 г. относно схемата на ЕС за преселване в отговор на бежанската криза в Унгария и референдума от 2016 г. относно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна в Нидерландия. Референдум за членството на Украйна в ЕС предстои да се проведе в Унгария, обяви премиерът Виктор Орбан.
Референдумите, свързани с членството в ЕС, имат най-висока избирателна активност (средно около 75%) в сравнение с други видове референдуми, определящи съдържанието на членството, като например тези за преразглеждане на договори (общо 66%), предложената конституция на ЕС (50%) и референдумите по политически въпроси (около 40%).
Референдумите срещат силна критика в някои държави, тъй като управляващите не искат да приемат решения, които са взети не от тях, а от народа.
Гласуването на референдуми е въведено в процеса на европейска интеграция през 1972 г., когато Франция провежда първия референдум за разширяването на тогавашните Европейски общности.
22 от 27-те държави-членки на ЕС, както и 3 държави извън ЕС (Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), са провели поне един референдум по въпроси, свързани с ЕС. Предвид традицията си на пряка демокрация, само Швейцария отчита 8 референдума за ЕС до момента, докато в Германия, Белгия, Португалия, Кипър и България все още не е проведен референдум за ЕС. По-голямата част от референдумите за ЕС (24 от 58) се отнасят до референдуми за членство в ЕС, като 7 от тях са се провели в Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
Степента, в която държавите използват референдуми по въпроси, свързани с ЕС, се различава значително: Ирландия (9), Дания (7) и извън ЕС Швейцария (8) заедно представляват почти половината (24) от общо 58 референдума за ЕС, докато в други държави (напр. Белгия, България, Кипър, Германия и Португалия) не са проведени референдуми.
Референдуми по въпроси, свързани с ЕС (1972-2016)
Референдуми в ЕСРеферендуми в ЕС
Референдуми по теми, свързани с ЕС
Източник: Referendums on EU issues, Micaela Del Monte, European Parliamentary Research Service
Референдуми за членство са организирани в 11 от 13-те държави, присъединили се към ЕС от 2004 г. насам, с изключение на Кипър и България. Трябва да се отбележи, че нито една от шестте страни-основателки (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия) не поставя въпроса за присъединяването пред собствените си граждани. Практиката започва едва през 1972 г., като Ирландия и Дания одобряват, а Норвегия отхвърля членството в ЕС.
Референдумите за членство в ЕС са приети като инструмент за повишаване на легитимността на процеса. Това обаче не важи за България, където нямаше референдум за членството ни в ЕС.
Първият знак, че нещо е на път да се промени, е през 1992 г., когато датчаните отхвърлят Договора от Маастрихт, а французите го одобряват само с малка разлика (51,1%). След това датчаните провеждат втори референдум на следващата година, след като договорят четири изключения.
Референдумите по конкретен политически въпрос, свързан с ЕС, са най-рядко провежданите референдуми, въпреки че стават все по-популярни от 2012 г. насам. Примери за това са датският и шведският референдуми за присъединяване към еврозоната (съответно през 2000 г. и 2003 г.), като и двата доведоха до отхвърляне на приемането на единната европейска валута.
От 2012 г. насам се наблюдава постоянно увеличение на процента на референдумите в ЕС относно политиките на ЕС и за първи път Нидерландия проведе референдум, иницииран от гражданите, относно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна през 2016 г., който отхвърли споразумението.
Преди 2012 г. държавите членки, провеждащи референдуми по политически въпроси, включват: Франция, която през 1972 г. проведе първия в историята референдум по въпрос на ЕС; Италия през 1989 г.; след това Дания и Швеция за единната европейска валута, съответно през 2000 г. и 2003 г.
Експерти посочват промяна в нагласите: от национални референдуми за членство в ЕС към все повече референдуми, оспорващи политиките на ЕС и преразглеждането на договори, като по този начин поставят под въпрос напредъка на ЕС към по-тесен съюз. Същите експерти твърдят, че това се дължи главно на партийни изчисления, когато например правителството иска народен вот, за да подкрепи избора му по даден въпрос на ЕС. В сила е и обратната тенденция, в България, където управляващите не желаят народният вот да решава дали да приемем еврото като своя валута в настоящия момент.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Истината преследва Ахмед Доган – бил ли е изобщо някога политически затворник и жертва на комунистите
- Обладани ли са безвъзвратно турците и мюсюлманите в България от Стокхолмския синдром – да обичат насилника си?
Само преди дни ДПС- Москва отбеляза с пищен купон в хотел „Рамада“, зала „Диаманд“ в столицата 35 години от създаването на партията във Варна.
Съвсем неслучайно соченият за учредител и почетен бос на корпорацията Ахмед Доган не присъства на тържеството. Сокола не обича датата 4 януари и има комплекс от нея, защото през годините успя да изгони и отстрани всички свои съмишленици. От така наречените 33-а учредители днес е останал само той.
4 януари възпроизвежда и други
страхове за политика,
който няколко десетилетия разпределяше порциите в държавата по свой аршин. Рухна митът, че заверата във Варна в дома на Емин Хамди е автентичен акт на свободни от зависимости борци за права и свободи, репресирани от комунистическия режим. Без всякакво съмнение днес е ясно, че
ДПС е политическо ГМО,
създадено от БКП и Андрей Луканов, контролирано от ДС. Четирима от така наречените учредители заедно с боса по-късно се оказват агенти на Държавна сигурност. Но днешният ден поставя и въпроса на въпросите, който не е задаван до сега:
бил ли е Ахмед Доган изобщо някога политически затворник
и репресиран от режима на Тодор Живков? И историци, и наследниците на бившите репресивни служби дължат отговори. Но вместо обективната истина, обществото и електоратът на ДПС са жертва на изключително подла и продължителна фалшификация.
Още в зората на демокрацията стана ясно, че Доган е бил агент на ДС, че е топял и слухтял главно за своите – турци и мюсюлмани. Но този му грях остана пренебрежително незабележим, защото по-късно Меди е легендиран като борец срещу комунизма, уж осъден за тази си дейност, хвърлен в затвора, репресиран.
Всъщност Доган никога не е бил автентичен политически затворник, а
нелегал, внедрен в средите на изпратените по лагери и затвори истински борци за права и свободи
И в това няма нищо странно и нелогично, защото в качеството си на агент „Сава“ в продължение на няколко години той е готвен от секретния отдел „05“ на ПГУ на ДС точно за нелегал, който да бъде внедрен под чуждо име и самоличност в някоя капиталистическа страна (приоритетно Турция, б.р.), за да шпионира и разузнава. Но вместо в чужбина ситуацията налага „Сава“ да стане нелегал в Старозагорския, а по-късно и в Пазарджишкия затвор.
За тази му специална роля съществуват много факти, от които може да бъде направено обоснованото заключение, че почетният председател никога не е бил истински политически затворник. Последният документиран досег на Меди Доганов с водещите му офицери от ДС е от 9 юни 1986 година, когато получава последните официално дадени от полк. Иван Карамучев 200 лв. месечна стипендия. Тоест година и половина след приключването на Възродителния процес Доган е продължил да бъде
съпричастен към службите и взима пари от тях
След тази дата в архивите на ДС няма и ред за младия философ. Службите незнайно защо изведнъж престават да се интересуват от Доган, независимо че почти едно десетилетие са инвестирали в него. Оказва се част от така наречената Бакаловска група, която уж работи срещу властта, са разкрити, а Доган получава 9-годишнна присъда и попада в затвора. Малко преди това той е автор на анализ за Възродителния процес, който одобрява като форма на асимилация, но не приема някои от методите на провеждането. Има свидетели, че „Сава“ сам прави предложение до ДС, че ще бъде много по-полезен, ако е легендиран като политически затворник, за да разузнава за плановете на нелегалната турска съпротива.
По правилата на ДС – след като става враг на режима и сам е прекратил дейността си на агент и платен сътрудник, логично е да му бъде заведена друга разработка като оперативно интересно лице, което се занимава с противодържавна дейност и е опасно за сигурността на партията-държава.
Но комунистическите служби незнайно защо спират да се интересуват от него и официално не му е заведена никаква разработка. Вместо това се правят опити Доган да бъде представен като организатор и ръководител на Майските бунтове през 1989 година, довели до открит сблъсък между бунтуващи се турци и мюсюлмани с органите на реда.
Всъщност точно тези бунтове режимът на БКП използва като повод да екстрадира принудително извън страната „опасни лица, реакционно настроени“, разчиствайки пътя за бъдеща реализация на своите агенти и доверени лица. Ролята на „затворника“ Меди е демитологизирана от спомените на автентични участници в събитията като покойния дисидент Авни Вели, от политическия затворник и ръководител на нелегалната организация „Дългата зима“ Мохамед Узункъш и политическия емигрант във франция Петър Бояджиев.
За двойствения живот на Доган в Пазарджишкия затвор свидетелстват политически затворници, които нямат обяснения за необичайните му изчезвания от килията. Халибрям Ибрям, най-дългогодишният политически затворник от средите на турците след Нури Адалъ, казваше, че когато Доган влизал при тях всички спирали да говорят за политика, защото са били убедени, че философът всъщност е доносник. Думите му бяха потвърдени наскоро от дъщеря му Севдие в интервю.
Показателни са и разкритията на покойния режисьор Малина Петрова, която сочи с документи от архива на Пазарджишкия затвор, че през края на октомври и началото на ноември, само дни преди да падне режимът на Живков според един документ на затворническата администрация Меди е пуснат в полагащ му се отпуск, а според друг документ по същото време се намира за провинение в карцера на затвора.
Странно как „най-върлият бунтовник“ броди на свобода в София в най-драматичните за режима на БКП дни. Без обяснение е и фактът, че през декември 1989 година, преди да бъде освободен от затвора жената, от която Доган има син, получава със съдействието на Луканов гарсониера в София. Едва ли близък на друг политически затворник би се радвал по това време на подобен щедър жест и хуманно отношение от репресивната власт.
Най-голямото пропукване на легендите
около момчето от Дръндар е освобождаването му от затвора на 22 декември 1989 година. Тогава службите контролирано пускат на свобода определени затворници, като повече от тях са свързани с ДС.
Зад решетките до средата на август 1990 г. остават опасните за режима. Службите и номенклатурата на БКП започват да налагат Доган като лидер и политически водач, а формацията му като контрапункт на създадените пак от ДС националистически движения ОКЗНИ и ОПТ. Много от тези събития с легендирането на Сокола са документирани от камерата на режисьора Евгений Михайлов, а кадрите могат да бъдат видени и днес.
До средата на лятото ДПС, оглавена от агенти на ДС вече е наложена в обществото. Нелегалът „Сава“, който е готвен специално за тази роля (това сочат доклади на водещите го офицери, б.р.) контролирано е оглавил формацията, картите са раздадени, лидерските позиции са заети, ДПС става и част от първия демократичен парламент. Освободените едва през лятото политически затворници с оперативни хватки са отпратени към Турция, където преди това са натирени и семействата им.
Без всякакво съмнение днес трябва да се каже, че в началото на 90-те години в 3-те букви ДПС са събрани еклектично 2 абсолютно противоположни, ценностно несъвместими цели на различни субекти, които имат отношение към създаването на формацията, определяна като „проклятие за България“(според бившия премиер Иван Костов, б.р.).
От една страна, в това ГМО е ДС, която след падането на Берлинската стена разработва стратегия за контрол върху процесите на неизбежен преход към демокрация и смяната на собствеността от държавна към преобладаващо частна.
Комунистическите служби са наясно, че заради наследството на Възродителния процес и репресиите близо милион турци и мюсюлмани няма да гласуват за БСП, а за опозицията СДС. Това означава убедителна победа за демократичните сили и България да тръгне по пътя на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, т.е.
да излезе от сивата зона на руското влияние
За да предотврати този риск, ДС и комунистите около Луканов на принципа “турците, ако няма да гласуват за нашите, да не гласуват и за СДС” създават най-успешния си проект – ДПС на Доган.
Стотиците хиляди, които стават членове и избиратели на ДПС, не знаят нищо за гнусната сделка между Доган(Сава) и началниците и покровителите му от ДС. Те са там за правата и свободите си.
И точно в това е
най-голямото престъпление на Доган,
много по-голямо от хилядите доноси, които е писал срещу свои “приятели” турци с агентурните си псевдоними „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“, а именно – че след 10-ноември превръща стотиците хиляди жертви в инструмент за реализиране на мръсните цели на същото ДС и наследниците на комунистическия режим. Няма по-цинична гавра с паметта на жертвите и страданията на цяла една общност, подложена на жестока репресия. Новата си роля на водач на тази общност Доган осребри през годините по най-наглия и циничен начин – политически, финансово и морално.
Но по ирония на съдбата днес ситуацията е различна. Доган загуби медийния си и финансов комфорт с разпада на единното му ДПС. Той е
в изолация от избирателите си
От сблъсъка си с ДОСТ преди години загуби почти 200 хил. последователи, които повече никога не се върнаха към него и мафиотската корпорация, в която бе превърната правозащитната организация. Пеевски с формацията ДПС Ново начало нанесе още по-съкрушителен удар. И Доган, и остатъкът от организацията му са в състояние близко до будната кома.
Проектът на ДС днес е
в изолация и от официалната власт в Турция,
която отказа да вземе явна страна между враждуващите ДПС-та, независимо, че едно бе оглавено от етнически българин. Всъщност политиците в Анкара винаги са били наясно, кой е сложил юзда на турците и мюсюлманите в България, както и за какви цели ги използват. Дистанцирането от Доган може да бъде ясно разчетено и от последните две знакови събития.
В края на декември на възпоменанието за жертвите на комунизма на Тюкрян чешма в Кърджалийско, президентът на Турция Ердоган изпрати свое послание по повод 40 години от насилствената смяна на имената на турците. Джавдет Чакъров и компания се опитаха да приватизират за свои цели и присвоят за свой актив думите му. Но един внимателен прочит показва, че посланието на Ердоган не е адресирано персонално към ДПС- Доган.
Турският държавник се обръща към „представителиТЕ на политическиТЕ партиИ“. Говори ясно в множествено число. Всеки, който познава реквизитите на турския държавен протокол, знае, че от президент до местен управник, когато отправя приветствие във връзка с получена покана, обръщението задължително е поименно към поканилия го, като задължително се споменава институцията, отправила поканата (държава, организация, партия, конкретно лице, б.р.), а освен това задължително се посочва и фамилията на титуляра. В обръщението на Ердоган не се споменава нито ДПС, нито Доган, нито Чакъров.
На 4 януари за отбелязване годишнината от създаването на ДПС, турското посолство в София също демонстрира дистанция – представено бе на най-ниско ниво – съветник.
Днес Доган и неговото ДПС имат един
голям и истински враг – ИСТИНАТА
Тя ще ги преследва неизменно и от нея не могат да се скрият. Мълчанието им не е спасение. Предстоят разкрития, които турската и мюсюлманската общност в България трябва сами да осмислят. В противен случай ще бъдат ярък пример, че са обладани безвъзвратно от Стокхолмския синдром.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Зеленски отказа да приеме телата на 6000 загинали украински офицери и войници
Германски Туристи: След еврото и българите ще работят на няколко места
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!
Борисов пак избяга в село (р)Уйно, докато в София пламти от протест срещу него и срещу еврото
ОЩЕ ЕДНА СТРАХОТНА НОВИНА ОТ ДНЕС.
Гърция, моя мечта!
Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки
100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?
Способността на Натали Портман да поддържа баланс
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Колко хиляди изтърва Гришо за една точка
Китай тества успешно неядрена водородна бомба
ДПС-Ново начало превзе контрабандата на „Капитан Андреево“?
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
Търговци измислиха нов трик да ни лъжат, представете си каво ще стане ако се въведе еврото?
Тихото поскъпване: Как цените могат да се закръглят нагоре с въвеждането на еврото
На 4 юни 1880 г. се ражда българският ЛЕВ. Днес, 145 години по-късно, получаваме „подаръкът“ от Брюксел
Днес пред сградата на НС ще се проведе нов протест за запазването на българския лев
Национален протест за защита на българския лев в цялата страна
САЩ започват да изтеглят част от своите 84 000 войници в Европа през следващите месеци
ДПС-Доган: Няма обединение, това е солова акция на Джевдет Чакъров
Оставката на Джевдет Чакъров като председател на партия ДПС е „солова акция“, това заяви депутатът от ПГ на ДПС-ДПС Тимур...
Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС след оставката на Джевдет Чакъров
Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС, след като досегашният председател Джевдет Чакъров подаде оставка. Това съобщи Илхан Кючюк от...
Как Насо Фритюрника става излишен за г-н Пеевски
“Той от самото начало е „опакован“, около себе си има хора, които работят за руснаците и внушават определени ходове. Някои...
Поискаха дъртака Борисов да се пенсионира най после
Асен Василев поиска изтрещщлият дъртофелник Борисов да се пенсионира най накрая, стига е тровил България Съпредседателят на ПП призова вожда...
Путин и Тръмп проведоха дву часов телефонен разговор
Путин: Имахме много съдържателен, откровен и конструктивен разговор с Тръмп. Предлагаме меморандум за бъдещо споразумение с Украйна Президентът на Русия...
Западните служби помогнаха на Букурещ за победата на проевропейския кандидат
Никушор Дан печели изборите в Румъния при почти напълно преброени бюлетини, съобщават румънските и световни медии. Някои развяват знамената на...
NYTimes цитира Тръмп след разговора с Путин: Зеленски е лош човек, който тласка света към ядрена война!
Хунтата в Брюксел ни изправя пред нарастваща заплаха от нови синтетични наркотици
Разговорът между Путин и Тръмп предизвиква паника в западната дълбока държава
Китай предупреди американския министър на отбраната да не си играе с огъня
Медведев постави Германия на мястото ѝ с една фраза: „Чакаме с нетърпение“
Словашкият премиер прогнозира края на ЕС
-
БЛОГпреди 5 месецаНаскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месецаПоредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месецаЗлобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месецаБългарски скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан