Преяждането с власт е митологема за ДПС. Абсолютна митологема по много причини. Една от тях е етническото усещане. Всяка партия има свой партиен елит, свой стопански елит, някакви кръгове, така е и в САЩ, и в Европа, навсякъде. Само в България усещането е, че около ДПС има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са бизнесмени. Помните как бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от фирми. А Доган го каза в този контекст, че около всяка партия гравитират определени бизнеси. Даже ако щете като създаване на бизнес среда, на идеология, на всичко онова от бизнес практиките, което не е непозволено. Това каза за „Гласове“ заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев.

Той припомни, че ГЕРБ печели всички избори от 2009 г. насам с изключение на предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха ИТН, и ПП). Тогава за какъв остракизъм говорим, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги наричам „говорещите глави“. Аз бях политик, когато въпросната групировка започна да се заражда. Групировката около идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на много NGO-та, на една голяма банка кадри, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази групировка използва евроатлантическата идея и евроатлантическите ни партньори, за да укрепне и да създаде цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те буквално приватизираха евроатлантическата идея за собствени цели.

– Посланията, които почетният лидер на ДПС Ахмед Доган отправяше към нацията, изчезнаха. Защо този умен човек не желае да говори вече?

– Да се опитвам да коментирам Ахмед Доган е голямо предизвикателство. Не искам да го правя по много причини. Той е политик, философ, изобщо човек, който можем да наречем визионер. Житейският му път доказва това, че е визионер. Така че не мога да коментирам неговите мотиви. Но все пък, ще кажа следното. Тези послания и на мен ми липсват, такива, каквито бяха преди. Доган като политик прозря много неща, които не съм убеден, че обществото разбра. Спомнете си 1990-1991 година, когато още съществуваше Варшавския договор. Тогава Доган от трибуната на парламента каза, че европейският път на България минава през Босфора. Босфорът като метафора на НАТО, че Турция трябва да даде съгласието си и че България без да влезе в НАТО, няма как да влезе в ЕС. Спомнете си реакцията на обществото тогава – никой не го разбра. Оказа се, че Доган е бил с 10-15 години напред. Друг пример е изказването му отпреди 6-7 години, че светът е еднополюсен. Но че скоро Китай и Русия ще се заявят за многополюсен свят, и „дори ако трябва със сила“. Това бяха точните му думи, които пак бяха интерпретирани неправилно, в полосата русофилия и пр. А тук става въпрос за една геополитическа прогноза, която в момента се реализира на терен. При това доста грубо и трагично. Доган не беше добре разбран от обществото. Той е вид политик, който рядко се среща. И ако държавата може да го използва, това е добре. Ако не може да го използва, общо взето губи.

– Изглежда разочарован от нещо или обиден. Помня как Костов се сърдеше на цялата нация, че не го разбира и спря да общува.

– Разликата между Костов и Доган е толкова голяма, че сравнението е неуместно. Не мога да коментирам в тази плоскост. По-скоро искам да кажа, че Доган наистина е явление. Не знам дали си даваме сметка, какво означава да убедиш един цял етнос, който е жестоко наранен, да се откаже от идеята и емоционалната нужда от реваншизъм. Само това, ако бяхме оценили като нация, като българи, мисля, че България щеше да изглежда сега по друг начин.

– Една от опорките на ПП е, че ДПС се командва от сараите на Доган.

– Може би това е една от причините да няма послания. Приказките, че командва всичко. Доган наистина се е оттеглил от политиката и държи това да е ясно на всички.

– Би било ненормално основателят на ДПС да няма връзка с партията. Да си авторитет е уважително, то е предимство, не грях.

– Да, той има връзка с партията, много силна, много истинска. Но не я управлява. Всяко послание би се интерпретирало така, че той стои там и дърпа конците. Доган не иска това да се случва. Не искам да обсъждам повече Доган, имам респект от него, аз съм се учил от него на политика. И знам, че да обсъждаш някой, който в момента не е в активната политика, даже до голяма степен е невъзпитано. Ако е политик, чиято политическа дейност можем да обсъждаме, да. Но да обсъждаме Доган, не искам. Визионер, който от ранна възраст разбира и предусеща процесите в дълбочина. Етническият мир, който имаме, се дължи на него.

– Да, ДПС запази етническия мир по време на прехода, в период на разпад на държавността, на политически хаос. Свидетели сме на кланетата в бивша Югославия. Няма умен човек в държавата, който да не разбира това, и нацията е благодарна! Но. Тази роля беше добре осребрена, тя осигури на ДПС перманентно участие във властта, публично или скрито. В един момент партията преяде с власт и беше политически сатанизирана.

– Преяждането с власт е митологема за ДПС. Абсолютна митологема по много причини. Една от тях е етническото усещане. Всяка партия има свой партиен елит, свой стопански елит, някакви кръгове, така е и в САЩ, и в Европа, навсякъде. Само в България усещането е, че около ДПС има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са бизнесмени. Помните как бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от фирми. А Доган го каза в този контекст, че около всяка партия гравитират определени бизнеси. Даже ако щете като създаване на бизнес среда, на идеология, на всичко онова от бизнес практиките, което не е непозволено. Появиха се бизнесмени от турски етнически произход, но български граждани, разви се интелигенция от турски произход, много млади хора отидоха да учат в чужбина, върнаха се и заеха съответни места било в частния бизнес, в държавната или общинската администрации. Всичко това не мога да го квалифицирам като осребряване. Но го квалифицирам като реализиция, която се случва във всяка една демократична държава. Успехът на ДПС се определя като „преяждане“. Понеже бизнесмените около БСП, ГЕРБ и другите партии носят имена като Иван Иванов, Димитър Димитров, а не Мустафа, Емин и пр. Набива ни се в съзнанието, че ДПС е нещо по-различно, по-особено и пр. Това не работи в полза на единството на нацията.

– Искате да кажете, че негативизмът, който отвреме навреме се стоварва върху ДПС, е на етническа основа, така ли?

– Със сигурност. Вие казвате, че всички са благодарни на ДПС за етническия мир. Колко благодарни са според Вас? Колко хора го осъзнават? Нашият политически елит осъзнава ли го? А кръгът „Капитал“ осъзнава ли го? А тези 2-3 хиляди души, които протестираха на площада, осъзнават ли го? Ако ги попитате дали етническият мир в България е запазен благодарение на Доган и ДПС, какво още Ви отговорят? От 2000 души 1999 ще Ви кажат да не им говорите глупости. Част от тези хора формират общественото мнение, задават начина, по който нацията мисли, обикалят телевизиите. И тези хора вече повече от 20 години повтарят, че ДПС е една лоша етническа партия, че е преяла с власт, че е осребрила ролята си на балансьор. А те какви са? Всички те са продукт на същото това развитие на България. Не на друго. Така че не мисля, че всички са осъзнали ролята на ДПС за етническия мир, нито че я разбират. Уви.

– Не е само спрямо ДПС. Нещо подобно виждаме и с ГЕРБ през последните години. Подложени са на остракизъм в парламента, обвиняват ги в корупция, в злоупотреба с власт и пр.

– Хайде да уточним нещата. ГЕРБ печели всички избори от 2009 г. насам с изключение на предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха ИТН, и ПП). Тогава за какъв остракизъм говорим, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги наричам „говорещите глави“. Аз бях политик, когато въпросната групировка започна да се заражда. Групировката около идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на много NGO-та, на една голяма банка кадри, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази групировка използва евроатлантическата идея и евроатлантическите ни партньори, за да укрепне и да създаде цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те буквално приватизираха евроатлантическата идея за собствени цели. Те се представяха и се представят пред нашите партньори за единствените и ексклузивните защитници на тази идеология, на тази геополитическа ориентация. И ние, останалите партии, им го позволихме. Това е големият ни грях. Геполитическата ориентация на България я направи СДС, не Прокопиев, не Иван Кръстев. Направия я СДС на Иван Костов. И ДПС. И Георги Първанов малко по-късно. И след това царя. Изобщо тези хора нямат никакво участие във взимането на решенията, свързани с геополитическата ориентация на страната ни. Но те успешно приватизираха тази идея. Благодарение на това, че всички останали спахме и ги подценявахме. И сега разполагат с огромна кадрова банка, разполагат с огромна медийна мощ, разполагат с огромна бизнес база, целият IT сектор гравитира около тях и изхожда от тях. А това е най-съвременната част от бизнес елита на нацията. Да, направиха го. Не без помощта на нашите еевроатлантически партньори, но с помощта на другите партии, които спахме през това време.

– Всъщност във всеки кабинет на Борисов има и позиции за хора от техния кръг. Христо Иванов не е единственият пример. Затова се учудвам на тази истерия спрямо ГЕРБ сега.

– Защо Борисов признава, че в първия му кабинет имало 4-5 министри, посочени от Прокопиев, и никой не го пита „а Прокопиев като какъв ви ги посочи“? Самият Прокопиев от кумова срама казва, „ааа, говорили сме, но аз тогава бяха председател на КРИБ“. Другите председатели на КРИБ и на другите работодателски организации да не би да посочват министри? Няма такова нещо. Тук трябва да си даваме сметка, че именно тези хора преяждат с власт. Тази групировка. Защото тях никой не ги е избирал, те на избори не ходят. И техните политически проксита постоянно търпят провал. Значи тези хора пред очите ми разцепиха СДС, разбиха го. Аз, Йордан Цонев, свидетелствам, че тези хора разбиха автентичната десница. След като Иван Костов създаде ДСБ, то също беше овладяно от тях. След това създадоха „Синята коалиция“, „Реформаторския блок“, „ДА България“, коалицията „Демократична България“ и накрая се стигна до ПП („Продължаваме промяната“). Кръгът „Капитал“ непрекъснато прави някакви свои проксита. През които консумира власт и преяжда с власт. Но непрекъснато се говори, че ДПС преяжда с власт. Именно това са хората, които рисуват този образ на ДПС. И голямата вина на ДПС е, че ние дълги години мълчахме. Те рисуват, ние мълчим. От две години вече не мълчим и постепенно нещата започват да се проясняват. Мъглата се вдига. Ето това е задкулисието. Много от тези хора не само че нямат право да обсебват евроатлантическата идея, но нямат право и да я представляват. Защо? Защото много от тях са обвързани с руския бизнес и с китайския бизнес.

– Прикриването с евроатлантическа опаковка им позволява да правят всевъзможни бели. Имам усещането, че всеки, който добре се камуфлира като евроатлантик, може да направи какво ли не с държавата. Видяхме това последно с ПП. Очевадна глупост, изпрана през подчертаване на геополитическата ни посока.

– Точно така. Включително осребряване за себе си и за кръговете около тях. Включително те стоят и в дъното на кризите, които България изживява в момента. Това разделение на партиите и стоене в окопите е тяхна заслуга. Един пример да дам. ДПС даде в миналия парламент предложение за пълна реформа на съдебната власт. Такава каквато я иска ЕК, каквито са препоръките на Венецианската комисия, каквато очакват евроатлантическите ни партньори – с разследване на главния прокурор, с ограничаване на функциите му, с двата висши съдебни съвета, всичко. А ДПС допълваше тогава ПП, ДБ и цялата управленска коалиция до конституционно мнозинство. Но те една дума не казаха за този проект. Пъхнаха го в чекмеджето и край. „Говорещите глави“, дето ги пращат по телевизиите да пръскат дезинформация и лъжи, една дума не казаха за този проект. Защото идеята им не е да правят съдебна реформа. Целта им е да овладеят съдебната система. Това са две съвсем различни цели.

– Те искат да сменят главния прокурор със свой собствен.

– Разбира се. Нито повече, нито по-малко. Само това. Иначе щяха да се съгласят да се орежат функциите на главния прокурор като първа стъпка. Защо не го правят? Даже не разговарят с нас.

– Те твърдят, че главният прокурор е човек на Пеевски.

– Всичко могат да твърдят. Въпросът е да го докажат. Ако е човек на Пеевски или ДПС, ние няма да правим такава крачка за съдебна реформа. И сега стоим зад това предложение. Ние сме готови практически фигурата на главния покурор да остане без функции. На „нашия“, както казват те, прокурор. Сега какво да питаме ние? Дали е наш и сме готови да му вземем цялата власт? Не е наш. И това е част от мантрите, които развяват. С тези мантри повече от 15 години (преди това 5-6 години се развиваха) тези хора властват в политическия и икономическия ни живот.

– Може да се каже, че две олигархични групировки воюват помежду си с партийни проксита. Явно не могат да си разделят и да се разберат за ресурсите в държавата.

– Не, не може да се каже, защото от наша страна няма такова желание. Ако ние искахме да се разберем, досега сто пъти щяхме да се разберем. Няма желание за разбиране. Ние искаме държавата ни да се управлява от политически субекти, които се явяват на избори. А не от кукли, зад които стоят съвсем други лица. ДПС се явява на избори. ГЕРБ, БСП ходят на избори. Имат си лидери, ръководство, решения и пр. А тези на какви избори ходят? Тази групировка?

– Е, на избори ходи „ДА България“ примерно. И ПП.

– Да де, ама „ДА България“ ли взема решенията или Прокопиев ги взима? Кой ги взема решенията? Аз знам, че в БСП решенията ги взема Корнелия. Знам, че решенията в ГЕРБ ги взема Борисов. Ние в ДПС имаме ръководен орган и смея да твърдя, че точно там се вземат решенията. Вече 25 години съм в ДПС. И знам, че решенията в прокситата на Прокопиев ги взема Прокопиев, но той на избори не ходи. Иван Кръстев също не ходи на избори.

– От трибуната на парламента съм чувала как Кирил Петков обвинява ДПС именно в това, че някой друг взема решенията. И че Кирил Петков сам си бил господар и не питал никой какво решение да вземе.

– Това обяснявам, че тези хора обвиняват другите точно в това, което те правят. И това е тяхната мъгла. И сега мъглата се разсейва. Разсейваме я ние с действията си, като сме абсолютно публични. Не могат да ни обвиняват в това, което те правят, защото ние сме напълно публични. Решенията ни са публични, органите ни са публични, партията ни е публична, изборите и въобще всичко ни е публично. Те не могат да ни обвиняват в това, което те са.

– Как ще коментирате говоренето на ПП и ДБ относно това какво да правят лидерите на другите партии, например Борисов да се пенсионира и пр.

– Ето сега давам картина. Преди да го чуете това от ДБ или ПП, по телевизиите започват да обикалят политолози, социолози и всякакви други „лози“, които гравитират около кръга „Капитал“. Те разпространяват тези идеи, лансират ги. Даже още в нощта на изборите, на 2 ноември, започнаха: „може да стане с ГЕРБ, но трябва Борисов да го няма“, „този парламент не може да съществува“, „този с този не може, онзи с онзи не може“ и пр. Първо лансират идеята гурутата им, „говорещите глави“, подготвят, формират общественото мнение и после излиза някой от партията и заявява: „ние ще преговаряме, но ако го няма еди-кой си…“. Ето това е задкулисие. И в парламента го казах. Ситуацията в България е такава, заради тези хора. Ние сме в политическа криза, която е майка на другите кризи. Когато се реши политическата криза, ще се създадат условия да се реши и икономическата криза, и всяка друга криза. Но в условия на политическа нестабилност никоя криза не можеш да решиш. Кои са те, че да казват кое може и кое не може. Народът казва коя партия колко получава. Евроатлантическите партии, изпратени от народа в парламента, имат 172 депутати. Те са 4 партии, ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ. Народът не е изпратил Смилов, Дайнов и пр. Тези 4 партии и сега гласуват всичко, свързано с геополитическата ориентация. Защо да не могат тези партии да направят коалиция?

– В крайна сметка кое е в основата на този генерален конфликт?

– Това е в основата. Желанието им техните проксита да управляват сами. А не да бъдат в реална коалиция. Защото в една реална коалиция Прокопиев буквално изчезва, няма го. Вие представяте ли си коалиция ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ? И Прокопиев да ни пробутва министри и проекти, и планове за възстановяване, и батерии и пр. Как ще стане тази работа?

– Защо ДПС не иска да се освободи от Делян Пеевски? Толкова много негативи понася партията заради присъствието на Пеевски, който бива обвиняван в непочтени бизнес практики и корупция.

– Защото всичко казано за Пеевски, включително това, което се случи по „Магнитски“, е част от мантрата на кръга „Капитал“. И не е вярно. Не може да извадиш санкции по „Магнитски“ с основно обвинение, че Пеевски е продавал паспорти на чужденци, тоест че е търгувал с инвестиционно гражданство. Това е такъв абсурд! Второто внушение по „Магнитски“ е също толкова безумно, че е упражнявал политическо влияние при избора на кметове, някаква такава глупост. Ми и аз упражнявам политическо влияние. Аз съм депутат и член на партия, моята работа е да упражнявам политическо влияние. Как няма ДПС да застане зад Пеевски? Обвиненията не са реалистични, те са фалшиви. Освен това никой извън партията не разбира ролята на Пеевски за партията. Хората по места наистина го обичат и той прави много за хората. Колко хора разбраха, че по време на кризата с ковид Пеевски снабди всички болници с респираторни апарати с лични средства. Той не иска това да се говори, но аз искам да го кажа. Защото тези апарати на пазара ги нямаше, а и болниците бяха задължени да ги купуват с обществена поръчка. Можете ли да си представите колко апарата щяха да купят болниците, обявявайки обществени поръчки?! В този момент Пеевски се яви, купи ги и им ги подари на всички, и апарати и консумативи. И не каза дума за това. И пак чухме приказки от рода на „имал бол пари, дал“ и т.н.

– Носят се слухове, че ДПС държи цялото здравеопазване. Когато има една консумация, ресурс, който се източва от здравеопазването, логично е в критична ситуация да се реагира именно така. Иначе жестът е забележителен.

– Това е абсолютно невярно. ДПС никога не е имало близки хора в здравеопазването. Трябва да спрем да си служим със слухове. Това е най-лесното. Пускаш слухове за един човек и той не може да ги обори практически никога. Незнанието е поле за избуяване на слухове. ДПС е единствената партия, която през 2008 г. предложи модел в здравеопазването, при който да не могат да гравитират никакви фирми. Тоест задравната каса да бъде децентралзирана, да се създадат частни каси по примера на цяла Европа. Създадохме целият модел, включително два закона, които да приложат модела. Трябваше всичко да заработи през 2009 г. Тогава Станишев каза: „Идват избори това ще ни попречи. Като спечелим изборите, ще го направим.“ След изборите подарихте модела на ГЕРБ и те го хвърлиха в коша. Така че как да е вярно това, че сме овладели здравеопазването. Като вземеш властта първата ти работа е да назначиш шеф на касата и управителен съвет. Касата е политически орган, назначен от партиите, които управляват. Вижте сега, Вие ми задавате едни въпроси, за които аз трябва да се оправдавам от името на ДПС. Няма за какво да се оправдавам и отхвърлям всички тези обвинения към ДПС. Смятам, че в основата им стоят хората от кръга „Капитал“, които имат интерес с тази мъгла да прикрият себе си.

– На фона на пълния разпад на политическата ни система в момента ДПС стои здраво и умно. Въпросът ми е: има ли тази партия интелигентен план за извеждането на държавата от кризата, в която е затънала?

– Имаме действителен план, многократно афиширан от 2017 г. насам. Ние считаме, че кризата започна от 2017 г. Институционалната криза започна още с избирането на Радев за президент и конфронтацията между него и ГЕРБ.

– Това стартира разпада на политическата система.

– Практически да. Ние предупреждавахме за това и нашият слоган още през 2017 г. беше да се възстанови държавността. Още тогава нашият анализ показваше, че държавността е в разпад. Планът е много прост. Да престане конфронтацията, да се възстанови диалогът между политическите субекти и да се реши политическата криза с едно стабилно управление. Според ДПС то трябва да бъде на основата на геополитическия избор на България. Кризата, свързана със сигурността, не може да се реши по друг начин, освен през членството ни в НАТО. А икономическата криза не може да се реши по друг начин, например със собствени ресурси, тя трябва да се реши с инструментите на ЕС, финансови и пазарни. Затова ни е необходимо стабилно управление на евроатлантическа основа с тази обосновка – национална сигурност и икономически инструменти. Но в този парламент прокситата са наговорени така, че в никакъв начин да не влизат в коалиция. Те сами не могат да получат доверието на хората да управляват. А не искат с другите две евроатлантически партии. С кого искат тогава? С „Възраждане“ ли? С БСП видяхме какво направиха.

– Защо ГЕРБ, ДПС и БСП не направят коалиция? ГЕРБ ли не искат?

– Много е остра геополитическата ситуация и позицията на БСП по някои от въпросите се разминава с позицията на нашите евроатлантически партньори. Това няма да даде стабилност на коалицията. Такава коалиция би била с кратък хоризонт.

– Страхувате се, че ПП и ДБ ще изкочат на улицата ала протестите срещу кабинета „Орешарски“?

– Не, страхуваме се, че някои от решенията, които трябва да вземем, ще бъдат бламирами от БСП. И ще трябва да се разчита на опозицията.

– БСП партнираше на ПП и ДБ в кабинета „Петков“.

– Да, но всички важни решения се взеха в парламента с помощта на ГЕРБ и ДПС. Тоест това не беше реално работещ коалиционен кабинет. Трябваше ние да не подкрепим решенията на ПП, за да видят евроатлантическите ни партньори, че те не се справят. Но надделя лоялността към пътя, който България е избрала. Даже декларация за войната нямаше да се приеме, ако не бяхме ГЕРБ и ДПС.

– Добре, при едни следващи избори какво ще се промени в отношенията на въпросните „проксита“, както Вие ги наричате, че да се случи кабинет?

– Не мисля, че ще са по-склонни, но със сигурност ние ще бъдем по-агресивни в изобличаване на двуличието им. И това в някаква степен ще ги принуди да направят нещо. Следващата стъпка, която ДПС ще направи, е да разгласим нашето желание за истинска съдебна реформа с всичките крачки в тази посока. Искам да видя как ще ни откажат.

– Имаме връчен втори мандат. Има ли опция ДПС да подкрепи кабинет на ПП?

– Няма. Няма, защото те направиха неща, за които дължат обяснение. Когато обяснят, тогава. Трябва да обяснят нарушаването на Конституцията, защо подкрепиха вандалщините на Рашков, защо не подкрепиха нито един от нашите законопроекти, които бяха антикорупционни, защо не отговориха на нашия призив за съдебна реформа.

– Кои бяха най-големите слабости на кабинета „Петков“, какво им липсваше на тези хора? Провалиха се така, че шокираха държавата.

– Некомпетентност, облечена с наглост. Мисля, че арогантността ги провали. Щото и други некомпетентни сме виждали. Но толкова нагли не сме виждали. Да си некомпетентен е минус, но да парадираш с некомпетентността си е чудовищно. Това говори за тотална липса на самооценка. Това е проблемът на тези младежи. Най-големият проблем е, че те компрометират идеята, че младите хора могат да се включат активно и да започнат да сменят по-старите поколения. Това има трайни последици. Втората щета е, че един такъв проект, който изглеждаше като новото модерно ляво, не се развива добре. А България очевидно има нужда от такива проекти. Считам, че имаше хляб в такъв проект, но той трябваше да се развие доста по-неинтензивно, доста по-плавно, по-неагресивно. Да навлезе в пространството, да се обучи, да израсне. Но за съжаление това е стилът на онзи кръг. В парламентарната група на ПП има някои хора, които имат потенциал за развитие. Но едно е потенциал, друго е да са заели позицията на корифеи, каквото видяхме в кабинета „Петков“, убедени, че са стигнали върха на компетентността. А всъщност е обратното. Нелепо е.

– Алчността също допринесе за провала.

– Моето мнение е, че онова, което ги провали, е надменността. Нахалството. Наглостта. Всичко останало е функция от тези неща. Соломон Премъдри казва: „Гордостта от престоли сваля.“ Той няма предвид изконната гордост, че си човек, че си Божие създание. А гордостта като порок, като майката на всички грехове. За корупция трябва да говорят журналистите, прокурорите, не е моя работа да казвам кой е алчен.

-Като говорите за евроатлантическа коалиция, която е необходима на България, ДПС ще подкрепи ли такава с участието на Асен и Кирил във властовия апарат?

– На този етап това е невъзможно. Но всяко нещо търпи развитие. ПП имат ниша в политическото пространство. Но я объркаха. Те влязоха в нишата на някакви млади, арогантни, сърдити хора като подобни образци от 50-те години, които искат да разбиват нещо. Какво искат да разбиват? Много пъти съм ги питал от трибуната на парламента, какво всъщност искате да промените? Геополитическата ориентация ли, икономическата система ли?

– Искат да премахнат модела ДПС-ГЕРБ. Какво означава този модел?

– И аз съм ги питал това.

– Те какво казват, корупция, задкулисни схеми, договорки?

– Да.

– И през тези шест-седем месеца, докато управляваха, те показаха ли алтернатива на въпросния модел? След като дори техния продуцент ги нарече шарлатани. Те дойдоха на вълната единствено от умората от старите познати партии. Без тяхна своя стойност, само на вълната на отрицанието на ГЕРБ.

– Защо има умора от политически продукти, а няма умора от лекарства? Защо, когато се разболеем, не отиваме при лекар-стажант, а търсим професора и даже плащаме повече, за да получим специалист с повече опит? Защо, когато ни се повреди чешмата в банята, търсим опитен водопроводчик и разпитваме познатите, за да изберем най-добрия? А когато трябва някой да управлява държавата, търсим и избираме стажанти? Защо се уморяваме от опитните партии?! Аз трудно разбирам това. И ще кажа защо. Всяка партия греши и се изхабява. И от торите във Великобритания се уморяват, ама не ги разформироват, не правят нови проксита. Същото е и в САЩ. Ако една партия се е изхабила от определен период във властта, решението не е да я закриеш или заклеймиш, а да не гласуваш за нея. Така след изборите тя е наказана, не участва в управлението, взима си бележка, реформира се и чак след това се връща във властта. Или не си взима бележка и избирателите отново я отхвърлят. А това, което виждаме у нас, е следното. Избирателите упорито гласуват за едни и същи партии, а „говорещите глави“ упорито насаждат, че тези партии са лоши. Целите партии! Представете си следното. В нощта на изборите излизат анализаторите и казват: страната е в политическа криза, но резултатите са чудесни, България прелегитимира ГЕРБ с вота си, България нареди на второ място момчетата от ПП, на трето постави ДПС, и т.н., хайде сега да седнат и да измислят добра комбинация за България. И тогава нали знаете, че щеше да има кабинет. Но „говорящите глави“ казаха друго. Когато аудиторията, обществото се подготвя масирано за една постановка и 80% от предаванията обсъждат едно и също нещо, то се превръща в реалност. И най-логичното нещо е да ме питат, както Вие ме питате: нали няма да има кабинет? А защо няма да има кабинет, не виждам нито една причина. Тогава излизат ПП и ДБ и казват: „Ами защото ние не искаме кабинет с кюлчетата!“. И аз питам, 650 хиляди българи повярваха ли на мантрата за кюлчетата?! 350 хиляди български граждани повярваха ли, че санкциите по „Магнитски“ са резонни? Не. От страна на ПП и ДБ има абсолютно незачитане на вота на избирателите.

– Те казват, че искат да променят статуквото.

– Да ви кажа ли какво е статукво?! Статукво е парламентарната демокрация, статукво е многопартийността, статукво геополитическия избор на България, статукво е пазарната икономика, статукво е институционалността. ПП се борят против статуквото. Първо, ПП трябва да кажат как виждат статуквото, защото като се вземе властта, тя трябва да функционира през някакво статукво. Този новоговор промяна/статукво е фалшив наратив, той е продължение на онова стигматизиране с оценки, етикети, набеждаване на политическия противник, независимо от това какво той прави и какво мисли обществото.

– Аз не разбирам как може един очевиден провал да се камуфлира с груба лъжа, най-честа практика при ПП, и това да е валидно. Потресително е да се наблюдава тържеството на изопачаването в такива размери. Това не е политическо заобикаляне, това е безчинство с истината, която ПП превръщат в каквото пожелаят. И никой не може да ги спре.

– То е обяснено още от времето на Гьобелс. Медийното облъчване е тотално, социалните мрежи са овладени, телевизиите, сайтовете и пр. И когато някой каже истината срещу мултиплицираните лъжи, думите му са капка в океан от управляеми послания…

– Бюджетирането Ви е компетенция. Как намирате финансовата политика на ПП, на Асен Василев?

– Бюджетната политика е много сложно нещо, което напоследък се опрости. Не само при ПП, но и при ГЕРБ. Бюджетната политика особено в условия на липса на монетарна политика е единствен лост за правене на икономическа политика. Какво имам предвид под това, че се опрости?! В последните десет години бюджетната политика се сведе до маастрихстки критерии, до излишъци или дефицити, и до проценти. А тя не е това. Излишъците и дефицитите са счетоводни величини. А тук става въпрос за друго. За да правиш умна бюджетна политика, трябва да я съобразиш с икономическия цикъл, например когато има възможност да се увеличи инвестиционната активност. Може да се увеличи с намаляването на данъците, както го направихме 2007-а и с различни други стимули. Големият грях на ГЕРБ е, че пропуснаха да стимулират растежа от между 1,5 и 3 да го направят между 5 и 7. Което беше възможно. Но трябваше да предприемат специализирана икономическа политика. И през бюджета и през улесняване на инвестиционния процес, тоест бързи писти за инвестиция. Те направиха обратното. По времето на ГЕРБ таксите за започване на бизнес и за много други неща нараснаха десетки пъти. България е единствената страна, в която близо 5% от приходите идват от такси. Тази величина за развитите европейски държави е 0,5%. Таксите са част от пътя на една инвестиция. Този път в България е дълъг и осеян с регулаторни режими, осеян с рекет от страна на администрацията, и осеян с такси. Това подисилва корупцията, подсилва и усещането на корупция. Неслучайно има индекс „усещане за корупция“. Бюджетната политика се елементаризира в посока да се гледат счетоводните й показатели. А тя е икономически лост. България пропусна много шансове. А последните шест-седем месеца даже не мога да ги оценявам. Първият бюджет, който Асен Василев вкара като служебен министър, ние го прекроихме изцяло. Вторият бюджет го вкара чак февруари. Три месеца по-късно се опита да си го ремонтира и ние му го доремонтирахме пак изцяло. Какво да оценя, кажете ми? Един цял бюджет няма.

– Има ли опасност държавата да попадне в спирала от дългове?

Има, разбира се. Защото една голяма част от разходите, които са константни, бяха увеличени. Голяма част от разходите за пенсии бяха увеличени без вноската да е увеличена, без приходите в пенсионната система да са нараснали. 42% от разходите за пенсии се взимат от данъците. Което е абсолютен финансов нонсенс в целия свят. Разбирате ли, те не се получават от осигуровки. Ние дотираме половината пенсии от данъците. И това са константни разходи. Не могат да се намаляват. Могат да се увеличават във времето, но не и да намаляват.

– Кой е най-големият недостатък на бюджета за 2023 година?

– Най-големият му недостатък е, че не е бюджет. Той представлява продължаване на мерките от миналата година. Изобщо не отговаря нито на цикъла, нито на ситуацията. Но ако бяхме гласували нов бюджет, щеше да е по-зле при липса на мнозинство, което да носи отговорност. Щяхме да вдигнем разходите с още няколко милиарда. И то не еднократно, а за всяка следваща година оттук нататък, което направихме миналата и по-миналата година.

– Ползи или щети ще имаме от въвеждане на еврото?

– Ползи ще имаме. Защото щетите сме ги изконсумирали вече заради валутния борд. България практически няма монетарна политика. Не можем да си обезценяваме валутата и да си правим изгоден износа. Не можем да вдигаме нивото на доходи, което да се изяжда от инфлация на валутата, но да остава усещането, че доходите растат, и т.н. Около еврото има страхове, които са напълно неоснователни. Но политическите противници имат основание да протестират, защото влизането в еврозоната е окончателно закопчаване за евроатлантическата ни позиция. Направим ли валутата единна, откопчаване няма. А някои среди се надяват да откопчеят България от нейния избор.

– Управлението на Петков е пълен траш за държавата. Няма сектор, в който да няма погром. Всички техни решения са извън нормалността.

– Най-скъпо се плаща на този свят човешката глупост. Ако ние сме допуснали глупостта да ни управляват тези хора, ще си платим за това. Ако ние допускаме глупостта две години да нямаме стабилен кабинет, когато целият свят се е подпалил, и за това ще си платим. Всички заедно ще платим за всичко. И за колективната, и за индивидуалната глупост. И аз не мисля, че само политиците са виновни.

– Преди почти двайсет години Доган казва в едно интервю за „Труд“: „Отраснах с фразата „Хубаво момче, ама турче“. За този период ДПС осъществи най-важната си роля – да легитимира, да изведе турската общност в България на друга височина. В момента има абсолютна равнопоставеност, не може да се спори. Понякога даже публиката усеща една надменност, произтичаща от така да се каже постоянния, гарантирания вот за ДПС.

– Няма надменност и вотът не е гарантиран. Нашите избиратели ние ги знаем буквално поименно и те са много взискателни към нас. А на избори гласуват не повече от 60% от общността. А пък, ако не ги уважиш да ходиш, да общуваш с тях, да ти задават въпроси, забрави, че ще гласуват. Тоест, тази констатация за гарантирания вот не е вярна. ДПС се бори за избирателите си като всяка друга партия. Вие ме питате, дали ние имаме излишно самочувствие от това, че имаме винаги добър резултат на изборите, нали? Не, нямаме такова самочувствие.

– Българинът е много чувствителен към повишаването на тона в публичното пространство от страна на ДПС. Веднага се включва историческия ни комплекс от турския етнос.

– То и обратното е вярно. Когато не те оценяват, когато те стигматизират на етническа основа и тонът се повишава. Усещането на електората е, че в някаква степен през нападките към ДПС се стигматизира целия етнос, е истинско и пълно. И това българите, приятелите ми, колегите ми, с които говоря, не го разбират. Те казват: „Ние турците ги обичаме, ама ДПС не обичаме.“ Да де, ама голяма част от турците считат, че ДПС е тяхното политическо представителство. А още по-обидно е някои политици като започнат да говорят, че избирателите на ДПС са маса, която е насилвана да гласува. Това е теза, която засяга гордостта на тези избиратели.

– Преди много години бях на сбирка, където Лютви Местан се кълнеше, че Доган, предавайки му партията, го е заклел да работи единствено и само за България. След това видяхме ДОСТ. При такъв силен съсед като Турция какви аргументи могат да накарат ДПС да устоява на естествения натиск, който очаквано ще идва от страна на Турция за влияние в българската политика?

– Не стоят така нещата, ако ги разгледаме детайлно. Най-голямата турска етническа диаспора на Балканите е в България. Не съм забелязал натиск през ДПС в българската политика от страна на Турция. И ще кажа защо. Турция през цялото време, откакто аз съм в политиката, защитава само едно – правата на общностите си, които са извън Турция. И тази политика за етническите, религиозните, културните и политическите права е последователна. Когато тези права са защитени, и хората могат свободно и културно да си спазват обичаите, религията, всички етнически знаци на общността, Турция е спокойна. Българското общество е толерантно, трябва да признаем. Но при една такава ситуация на нормалност, България има по-скоро шанс да привлича на своя страна Турция като най-големият регионален фактор и един от важните геополитически играчи. Ако ние можем да използваме това предимство, можем да имаме много по-голям плюс отколкото всички други балкански държави. След като тук, на тази турска общност й е гарантирано всичко в момента, когато не й се създава усещането, че е стигматизирана на етническа основа, тогава Турция се превръща за нас в приятел и ние можем само да печелим от доброто отношение. Турция е толкова голям играч вече, че на нея това, за което питате, не й е нужно. На нас ни е нужно обаче Турция да ни е приятел. Впрочем, един от българските политици, който много добре разбира това, е Бойко Борисов. Че ние можем да получаваме бонуси. Трябва да гледаме на Турция като на ресурс.

– Как се извървява пътя от личната нужда за щастие и богатство до грижата и желанието за благоденствие на общността, на държавата, на нацията? Има ли политици у нас, загрижени и за общото благо?

– Всеки извървява този път индивидуално. Някои изобщо не го извървяват. Извървяваш го, когато разбереш, че няма лично богатство в бедна страна, че личното благо е силно зависимо от общото, че личното щастие е силно зависимо от общото щастие на хората наоколо. Тогава започваш да мислиш по друг начин. Говорим за политиците, но политиците не идват ex nihilo (от нищото). Те идват от обществото. Когато не харесваме един политик, трябва да си помислим следното – този политик е отгледан в българско семейство, част от нашето общество, възпитало го е училище, част от нашата образователна система и пр. Тоест този човек е извадка от нас самите. Като цяло политичската система е функция от социума. Със сигурност има политици, загрижени за общото благо. Всеки политик има мисъл и за общото благо, дори този, у когото мисълта за личната полза е доминанта.

– Вие сте доктор по богословие, което е малко изненадващо на фона на икономическото Ви образование и рационалното ви отношение в политиката. Ако има някаква тайнствена формула на смисъла на човешкия живот, коя е тя?

– Магическа формула няма. Човек е образ и подобие на Бога. Човек е Божие творение. От известно време се опитват да ни убедят, че човек рисува своя образ сам. Той сам се е самонарисувал и сам може да си изрисува образа, ако е недоволен. Не се харесваш като мъж, нарисуваш се като жена. Не са харесваш като жена, рисуваш се като мъж или като нещо друго, по твой избор. Да, обаче, за мен фундаментът е в триадата – вяра, семейство, родина. Когато тези неща започнат да се заличават, заличаваш Божия образ у теб. Онзи ден слушах уважавания д-р Михайлов по БНР, който казваше, че се посяга на образа на човека. Така е. Но пак казвам, образът на човека не си го рисува човекът. Той е нарисуван от Създателя. Бог казва да сътворим човека по наш образ и подобие. Подобието е заложено като възможност, разбирате ли. Образът на Бога в нас е ненакърним и неизтриваем. Но уподобяването на Бога е през целия ни живот. И то се случва през тези неща, за които говорим – да сме честни, да обичаме другите, да не правим злини, да не сме горделиви и пр. Слабата човешка природа е податлива на изкушенията – власт, пари, разгул.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ