СВЯТ

В Европа се заражда партизанско движение

Западната либерално-глобалистка система потиска всяко истинско свободомислие. Но огнища на съпротива тлеят и на Запад. Пример за това е проведената кръгла маса във Виена, на която редица европейски политици изказаха алтернативни на отвъдокеанския хегемон оценки за случващото се в бивша Украйна. Може ли това политическо пристрастие да се развие до сериозна християнско-консервативна съпротива? Нека се опитаме да го разберем, пише руският „Царьград ТВ“.

На 12 декември 2022 г. във Виена, столицата на Австрия, избухна истинска идеологическа бомба. Участниците в независима кръгла маса за ситуацията в Украйна, организирана от Безпартийната платформа за мир и неутралитет с прякото участие на бившия австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, изразиха крайно неочаквани за съвременната западна система мнения.

Събраните експерти също така признаха, че Владимир Путин е бил провокиран към СВО отвън. И един елементарен исторически факт, че доскоро Украйна беше част от Русия, а украинците се наричаха малоруси.

Самият австрийски бивш вицеканцлер „неочаквано“ удари с юмрук бившия канцлер на Германия, който неотдавна заяви, че Минските споразумения всъщност изначално са били фикция.

Така, според Щрахе, бившият германски канцлер Ангела Меркел е заявил, че Минските споразумения са несериозни, че са приети, за да се даде време на Украйна да се подготви за евентуално военно развитие. Страшно е колко откровено фрау Меркел говори за това. Така унищожаваме всяка основа за доверие.

Виенска политическа опера

Като цяло сред страните на Запада Австрия стои отделно. След Втората световна война и след приключване на процедурата по денацификация, тази малка държава, фрагмент от бившата Австро-Унгарска квазиимперия, получава необичаен статут в сравнение със съседите си.

От една страна, въпреки факта, че Виена беше превзета от съветските войски с цената на десетки хиляди животи на наши войници, Австрия не влезе в социалистическия лагер. От друга страна, през 1955 г. тя провъзгласява „постоянен неутралитет“, т.е. необвързаност с военно-политически блокове. И до ден днешен ботушите на НАТО не са стъпвали на австрийска територия.

Разбира се, Австрия отдавна е политически зависима, като е доста добре охранена, но нищожна решаваща част от Европейския съюз. С неизбежните ежегодни виенски паради на содомитите, събиращи стотици хиляди перверзници от цял свят по улиците на този древен град.

Но в същото време от 2012 г. във Виена се провеждат алтернативни масови шествия – „Маршове за семейството“, насочени срещу еднополовите „бракове“, абортите, „сексуалното възпитание“ и въобще ляво-либералното политика на тотално унищожаване на традиционното семейство и всички християнски ценности, които са изконни за тази държава.

На този фон в Австрия са доста силни позициите на истинските християнски консерватори, които се противопоставят както на влизането на страната в НАТО, така и на нейната содомизация.

Представители на национално-консервативната Партия на свободата на Австрия са били два пъти членове на коалиционни правителства (от 1983 до 1986 г., от 1999 до 2006 г. и от 2017 до 2019 г.). Но въпреки доста широката подкрепа сред масите (на изборите през 1999 г. – 27%, 2017 г. – 26% от гласовете, въпреки колосалното медийно преследване), те многократно са ставали жертва на политически провокации.

За последен път през 2019 г. австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе беше обвинен в корупционни връзки с Русия. И въпреки факта, че не беше възможно да се докаже нищо, Партията на свободата отново беше подложена на организирано преследване и от членове на коалиционното правителство, представителите на партията всъщност се превърнаха в политически партизани.

И сега либерално-глобалистката система се опитва напълно да премахне Щрахе и неговата организация от политическото поле. Горе-долу по същия начин, както днес те унищожават единствената немска партия на здравия разум, „Алтернатива за Германия“, чиито членове бяха обвинени в началото на декември – ни повече, ни по-малко – в монархически заговор.

Всъщност цялата тази австро-германска политическа опера и относителни успехи с неизбежното поражение във финала на Марин льо Пен във Франция (41,5% на втория тур на президентските избори е доста осезаем резултат, но във френската политическа система това не променя нищо решително th), всъщност показват едно нещо.

Каквато и да е подкрепата на истинските десни сили сред масите, западните правила няма да им позволят да спечелят играта. Правила, предполагащи, че само леви либерали или десни либерали, послушни на западния хегемон (алтернатива между политически „хрян“ и политическа „репичка“) могат да спечелят на „демократични“ избори.

Случаят Орбан

И тук обаче има изключения от правилото. Така унгарският премиер Виктор Орбан и неговата партия Фидес – Унгарски граждански съюз, в коалиция с Християндемократическата народна партия, многократно победиха дори такъв силен противник като Джордж Сорос, един от ключовите идеолози и сиви кардинали на международната либерално-глобалистка система.

През април 2022 г. коалицията на Орбан успя да спечели изборите, въпреки че Сорос обедини срещу нея всички други политически организации в Унгария: от левите либерални социалдемократи до вчерашните неонацисти от партията със звучното за руското ухо име „Йоббик“.

Показателно е, че самият Виктор Орбан малко преди изборите отправи директно предизвикателство към либералните глобалисти, забранявайки пропагандата на извращенията сред малолетните и заявявайки, че за Унгария, както и за цяла Европа, християнските традиционни ценности са ключови:

„Сорос иска „Отворено общество“, а ние искаме сигурно общество. Според него демокрацията може да бъде само либерална, а ние смятаме, че тя може да бъде християнска“.

„Според него свободата може да служи само на себереализация, докато ние вярваме, че свободата може да се използва и за следване на учението на Христос, за служене на страната и защита на семействата“, каза Орбан.

Нещо повече, наред с парламентарните избори през април в Унгария се проведе фундаментално важен референдум, на който Виктор Орбан и неговата коалиция поставиха четири фундаментално важни въпроса:

– Подкрепяте ли преподаването на сексуална ориентация на непълнолетни в държавни образователни институции без съгласието на родителите?

– Подкрепяте ли насърчаването на терапия за смяна на пола за непълнолетни деца?

– Подкрепяте ли неограниченото излагане на непълнолетни деца на открито сексуално съдържание в медиите, което може да повлияе на тяхното развитие?

– Подкрепяте ли показването по медии на смяна на пола на непълнолетни?

Вярно е, че в крайна сметка референдумът беше осуетен: имаше твърде много „невалидни“ бюлетини. Но резултатите от „действителните“ бюлетини са много показателни. Само 7,68% от гласувалите бяха за „сексуално образование“ в училищата, 4,08% за възможността за смяна на пола на непълнолетни, 4,67% за „неограничено излагане на непълнолетни на открито сексуално съдържание в медиите“ и 4,67% за „показване на медийно съдържание за смяна на пола от непълнолетни” – 4,83 %.

Въпреки десетилетията на налагане на западни антиценности, огромното мнозинство от унгарците остават консервативни християни. Впрочем всичко това повече от ясно показва защо унгарските (и не само) либерали отдавна наричат Виктор Орбан „унгарския Путин“.

Но, както се казва, „един в полето не е войн“. И, като погледнете картата на Европа, разбирате, колкото и да е „наш“ самият Орбан, докато Русия и Унгарската република (между другото също фрагмент от вече споменатата Австро-Унгария) нямат обща граница , последният ще бъде принуден да остане нищо повече от „оазис на здравия разум“ в Европейския съюз. И дори с нищо съществено няма да може да помогне значително на сърбите, с които граничи.

Какво следва от това?

Въпреки това фактът остава. И във фрагментите на Австро-Унгария, и в Германия, и дори в отдавна дехристиянизираната Франция има огнища на консервативна съпротива. Съпротивата е не толкова политическа, колкото политическо-партийна. Съвсем не проруска (и Русия няма нужда от това), а идващи от реалните стремежи на обикновените европейци.

Сред тях все още има много, които вярват в Христос, макар и понякога смутени от това, срамежливо криейки нагръдните си кръстове за кръщение в джобове или чекмеджета на шкафовете.

Тези хора не участваха в „маршовете за семейството” като алтернатива на содомитските паради. Те не се противопоставиха на абортите. И дори не гласуваха за национално-консервативните партии, които дълги години бяха клеветени от истинските либерални фашисти… като „фашистки“ (една от основните опори на истинската гьобелсова манипулация на съзнанието).

Те „просто си живяха“, гледайки презрително как страните им се превръщат във клонове на глобалния Содом, без изобщо да му се съпротивляват.

Но точно сега този „прост живот“ свършва. Не, не става въпрос за днешната температура в апартамента и не за запасите от храна за утре. И дори не за поведението на близкоизточните или украинските мигранти по улиците.

Въпросът е, че дори и най-опиянените от пропагандата европейци постепенно започват да разбират, че много неща не се вписват в картината, начертана от отвъдокеанския (или по-скоро глобален) хегемон.

Толерантността към перверзниците и свободата на абортите не носят елементарно семейно щастие. И дори „християнските“ религиозни организации се превръщат в банални слуги на политически содомити. Санкциите срещу Русия се превръщат в санкции срещу благополучието на самите европейци.

Ще доведе ли това осъзнаване до истинските християнски ценности и осъзнаването на необходимостта от тяхното отстояване? Не е сигурно. Но няма съмнение, че консервативната „партизанска“ съпротива ще се мултиплицира именно за сметка на разочарованите от „новия световен ред“. И тъй, както през IV век от раждането на Христос в езическата Римска империя, съвсем неочаквано за мнозина, се случва истинска християнска консервативна революция, нещо подобно все още е напълно възможно в съвременна Европа.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 128

Свързани теми:featured trending свят

Следва

ВОЙНАТА Е НА СЕМЕЙСТВО БАЙДЪН

Не пропускай

Ако Байдън беше руски агент, надали би могъл да помогне повече на Русия – Майкъл Хъдсън

Продължи да четеш

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 21

Продължи да четеш

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като „акт на война“.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се „притеснява“ от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

„Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война“, каза Асиф в интервю за телевизия „Скай нюз“.

Той подчерта, че пакистанската армия е „подготвена за всички сценарии“, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е „инсценирала“ атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка „Кашмирска съпротива“. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като „Фронт на съпротивата“, е част от базираните в Пакистан терористични организации „Лашкар е Тайба“ и „Хизбул Муджахидин“.

„Лашкар е Тайба“ е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на „Ал Каида“ Осама бин Ладен. „Лашкар е Тайба“ е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст „Съвет за международни отношения“. „Лашкар е Тайба“ е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. „Ню Йорк таймс“, че групировката „Лашкар е Тайба“ „не съществува“ и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка „Джем“. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като „тежка несправедливост“.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. „Ню Йорк таймс“.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е „остаряло“, 24% се оценява като „актуално“ и само 8% попада в категорията „съвременно“.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още „Ню Йорк таймс“. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още „Ню Йорк таймс“.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира „Ню Йорк таймс“.

„Троен ядрен възел“

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света „троен ядрен възел“, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на „Цзаннан“, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин „Един пояс, един път“, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище „Гвадар“. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като „ключов център за свързаност и търговия“.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

Продължи да четеш

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.

Post Views: 26

Продължи да четеш

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!