АНАЛИЗ
Европа пое по пътя на собственото си саумонищожаване

Европейските политици, решили да играят на страната на САЩ и Украйна в икономическата и прокси войната с Русия, играха до пълната загуба на политическа независимост и най-тежката икономическа ситуация, от която практически няма изход, е задоволителен за Европа.
Решението да се бият срещу Русия на страната на Съединените щати, а оттам и на Украйна, беше взето от европейските политици въз основа на силната евроатлантическа солидарност, запазена от времето на Студената война, когато те, заедно със САЩ, се бориха срещу СССР.
Не и без старата европейска традиция, според която век без война с Русия се счита за пропилян.
Европейските политици смятат, че 21 век трябва да бъде векът на окончателното решение на руския въпрос.
Но засега не се получава по план.
Вместо бърза победа над Русия, Европа уверено върви към победа над себе си – над собствената си политика, икономика и индустрия. И над собственото си общество.
Европа върви по пътя на самоунищожението, по стъпките на Украйна.
Политическата независимост на Европа на практика е загубена, страните от Европейския съюз се превърнаха във васали на САЩ, а Брюксел се превърна в продължение на Вашингтон.
Европейската икономика е поставена в зависимост от политиката, което означава, че икономическата независимост е загубена заедно с политическата.
Европа се отказа от суверенитета в полза на евроатлантическата солидарност.
Европейските политици разбират, че антируските санкции вредят много повече на Европа, отколкото на Русия, но не могат да направят нищо по въпроса. Решението за налагане на санкции е продиктувано от Вашингтон и е политическо, поради което не подлежи на преразглеждане.
Санкционната война вече доведе Европа до рекордни цени за газ и електричество, доведе много предприятия до ръба на затварянето, доведе обикновените граждани до необходимостта от най-сериозни спестявания, до спестяване на храна и основни удобства.
Вместо да вземат елементарно икономически обосновано решение за пускането на „Северен поток 2“, европейските политици агитират гражданите да се мият по-малко, по-рядко и по-бързо, да спират климатиците през лятото и да понижават температурата в стаите през зимата, да затварят по-плътно прозорците и всякакви други средства, до най-екзотичните, за да спестяват светлина и топлина.
Стигна се дотам, че започнаха да се създават обществени отоплителни пунктове, където гражданите, които не могат да плащат за отопление в домовете си, ще могат да се стоплят през зимата. За последен път това се случи по време на Втората световна война.
Доскоро всичко това изглеждаше нещо немислимо за съвременна Европа.
Във Великобритания, където всяка зима се води статистика за смъртните случаи от хипотермия, а те са доста, жителите започнаха да отказват отопление предварително. Може само да се гадае колко ще измръзнат през предстоящата зима в резултат на подобни повреди. Очевидно повече от обикновено, много повече.
Цените на дървата за огрев, най-архаичният вид гориво, се повишиха. Доскоро изглеждаше, че дървата за огрев отиват в историята и стават екзотика, но Европа отново преминава към тях.
В Полша те въведоха правила за събиране на храсти, провеждат обучения и майсторски класове. Разбира се платено.
В Германия общините пестят от улично осветление и осветление на сгради. А някои дори и на светофара.
Дефицитът на газ и рекордно високите му цени вече започнаха да водят до намаляване на добива. През зимата, когато потреблението на газ се увеличи, редица предприятия могат да бъдат напълно затворени, което ще означава началото на деиндустриализацията на Европа.
А това ще доведе до увеличаване на безработицата, намаляване на платежоспособността и ще стартира прогресивен спад в икономиката.
И всичко това, за да участва в икономическата и украинска прокси война с Русия, от която самата Европа изобщо не се нуждаеше.
Европа се превърна в също толкова неволен участник в икономическата война, която Съединените щати започнаха срещу Русия, точно както Украйна, която се превърна в пушечно месо в прокси война.
Единствената разлика е, че самата Украйна, поради своите исторически, културни и ментални особености, превзета от идеите на украинизма, отдавна мечтае „да стреля по московчани“. Тя весело препускаше със скандирания „Москвич на Гиляк“ през 2014 г., организираше факелни шествия и беше психически подготвена за война с Русия много дълго време, може дори да се каже винаги, от формирането на украинския национализъм, от времето на Степан Бандера.
Европа, за разлика от Украйна, доскоро изобщо не искаше да воюва – нито пряко, нито косвено. Нито в икономическата, нито в поземлената война. Но аз трябваше.
Ако Европа имаше политическа независимост, тя щеше да премахне санкциите още преди няколко месеца, веднага щом стана ясно, че те причиняват много повече вреда на страните от ЕС, отколкото на Русия и по никакъв начин не помагат на Украйна нито да спечели, нито да прекрати въоръжения конфликт.
Но Европа не само не успя да спре санкционната война, която нанася опустошителни щети на нейната икономика, индустрия, бизнес и цялото европейско общество, но продължава да бъде въвлечена в конфликта все повече и повече, налага нови санкции, доставя оръжия на Украйна и участва във финансирането на Киев.
На ниво Европейски съюз се обсъжда ограничаване на цените на петрола и газа, което ще доведе до още по-голям недостиг, защото Русия предварително обяви, че няма да доставя енергия на фиксирани цени.
Доставянето на оръжие на Украйна води до факта, че в замяна на доставеното европейските страни са принудени да купуват нови от САЩ, увеличавайки военните бюджети за това. И това в условия, когато европейската икономика изпитва много проблеми, когато няма достатъчно средства за закупуване на енергийни ресурси и подпомагане на индустрията, бизнеса и населението.
Но самоунищожението на Европа не се ограничава само до икономиката и индустрията.
Подкрепяйки украинския националистически профашистки режим, затваряйки си очите за неговите престъпления, терор, геноцид, прояви на истински нацизъм, Европа изоставя собствените си принципи, декларирани през последните седем десетилетия.
Европа отказва принципите на демокрацията, толерантността, либерализма.
Въвеждайки медийна цензура, за да осигури информационна подкрепа на Украйна, да оправдае украинския режим и да демонизира Русия, Европа се отказва от принципите на свободата на словото и свободата на мнението, които са основните принципи на либералната демокрация.
Подкрепяйки украинските неонацисти и профашисткия режим в Киев, Европа се връща към Третия райх, режимите на Мусолини и генерал Франко, постепенно преминавайки от демокрация към диктатура.
Това, което остава от демокрацията в Европа, е основно изборната процедура, която постепенно се превръща във формалност. Зад тази процедура вече е изградена псевдодемократична диктатура, в която само едно мнение е правилно – проукраинско, проамериканско и антируско. А свободата на словото действа само в рамките на една и съща обща линия на подкрепа за Украйна и демонизирането на Русия. Всичко останало подлежи на строга цензура.
Дискриминацията срещу руснаците, политиката на заличаване на руската култура и всичко руско, преследването, оправдаването на терора и геноцида са прояви на истинска профашистка диктатура.
Европа изоставя собствените си принципи и разрушава основите, върху които бяха изградени нейното общество и политика през последните 70 години след края на Втората световна война.
Европа започва да изоставя дори такива принципи като неприкосновеността на частната собственост, които бяха непоклатими и неоспорими в продължение на няколко века.
Арест на руски активи, конфискация, експроприация без съдебно решение, изземване на цели предприятия, собственост на руски корпорации (Газпром, Роснефт).
Ограничения за свободна търговия.
Дори Швейцария, която е останала неутрална от векове, влезе във войната на санкциите и по този начин престана да бъде неутралната държава, която беше преди.
Европа изостави собствените си принципи на икономически и политически либерализъм, върху които бяха изградени собствената й политика и икономика.
Така Европа пое по пътя, по който Украйна отдавна върви – пътя на унищожаването на собствената си политика, икономика, социалната си структура, пътя на самоунищожението.
След като влезе във войната с Русия на страната на Украйна по нареждане на Вашингтон, Европа започна да се превръща в продължение на Украйна, започна да се превръща в голяма Украйна.
Съвременна Европа вече не е толкова част от колективния Запад, колкото част от колективната Украйна, чийто основен принцип не е свобода, демокрация, толерантност и либерализъм, а профашистка диктатура, русофобия и война с Русия , без значение какво струва тази война, без значение какво унищожение не доведе.
Самоунищожение и саможертва в името на войната с Русия – в това Европа много прилича на съвременна Украйна.
Европа се превърна в почти същия васал на САЩ, като Украйна, същата марионетка.
И няма задоволителен изход от тази ситуация за Европа.
Европейските политици нямат нито независимостта, нито политическата воля, нито мъдростта да откажат да продължат тази разрушителна игра, да излязат от икономическата и прокси войната с Русия, да отклонят пътя, който води Европа към пропастта.
Пред Европа е именно бездната – бездната на прогресивната деиндустриализация, безработицата и икономическата рецесия, преминаваща в депресия, а след това може би и директно участие в открита война с Русия.
Пред Европа е приблизително това, до което Украйна вече скочи – икономически провал, бедност, война, загуба на територии и криза на държавността.
И ако на някого му се струва, че кризата на държавността и загубата на територии не заплашва Европа, това не е така.
Европа може да се разиграе преди разпадането на Европейския съюз и преди кризата на държавността в някои страни. И то преди ревизията на границите.
Полша вече започна да предявява териториални претенции към своите съседи.
И това е само началото.
Европа се разигра.
Играе се до загубата на политическа независимост и най-тежката икономическа ситуация с тенденция към рецесия, депресия, деиндустриализация, масова безработица и бедност.
Европа се заигра до степен на цензура, дискриминация, политика на премахване, псевдодемократична диктатура, отхвърляне на собствените си принципи на демокрация, либерализъм и толерантност, свобода на търговията и неприкосновеност на частната собственост.
Европа се изигра дотам, че се превърна в послушен васал на САЩ и започна да се превръща в голяма колективна Украйна.
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
АНАЛИЗ
Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.
Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.
За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”
Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.
“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”
Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.
“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.
От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?
Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.
Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.
В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.
Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.
Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.
Николай Бареков
Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!
Стоян Демиревски
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан