LIFE
Жената мечта за всеки един женен мъж
Времето минава, мъжът влачи хомота на семейния живот и… изведнъж започва да издиша. Наляга го умора. Външно всичко си е по старому: той продължава да ти дава заплатата си, ходи на работа, пие бира с приятели през уикенда. Само че вече не отговаря на всичките ти въпроси, кима неопределено на капризите ти, не спори. Дори сексът вече не го интересува.
А ти, изтормозена от работата, детето и сериалите, не разбираш какво се е случило. Чудо голямо, поразредили сте секса – на кого му пука. Един дерт по-малко. Да, пределно ясно ти е колко са важни сексуалните отношения, но в действителност нищо не ти трябва – колкото по-рядко, толкова по-добре.
И тогава в живота ви се появява тя – жената мечта.
Тя е разведена и свободна. Не е ясно какво работи, но печели достатъчно.
Поотрасналото ù дете постоянно е при бабата и дядото, така че мъжът ти в началото дори не се досеща за съществуването му.
Тя не иска нищо, но е готова да дари радост на чуждия мъж.
Най-страшното е, че тя е по-възрастна от теб. А ти се страхуваше от двайсетгодишните нимфи с едри бюстове и дълги крака, свежи като майска роза. Елизавета Георгиева не е такава. Колегите ù дори ù говорят на „вие”.
Представителна, добре поддържана, самостоятелна, тя не иска нищо, не моли, не досажда нощем по телефона на чуждия мъж. Но ако той неочаквано намери свободно време, тя отменя всичките си ангажименти и го посреща с радост.
Естествено, посреща го не само с вечеря, но и със сексапил. А мъжът ти е отегчен от тъпата креватна гимнастика, за която си прочела в лъскавите списания, на него му трябва топлина, усещане за физическа близост, а не Кама Сутра. И Елизавета Георгиева му ги дава.
След като са се срещали две седмици, той се решава на по-голяма близост. И с учудване открива, че Лиза не е обикновена жена. Направила си е и интимна прическа. Тя се грижи не само за видимата си красота, но и за това, което не е на показ.
Мъжът е адски примитивно същество. Със своята непоклатима логика на изчезнал праисторически вид той започва да разсъждава: сексът с нея не беше планиран, значи Елизавета Георгиева се поддържа винаги така.
И тогава го връхлита ревност.
Ревността е най-доброто лекарство против скуката. Теб, разбира се, отдавна не те ревнува – за него ти си като сестра, майка на децата му, офис сътрудничка и готвачка. Какво да те ревнува като те възприема като безполово същество.
Но виж, Елизавета… тя е готина жена. Той я харесва. А щом е така – според логиката! – харесват я и всички останали.
Скуката отдавна е изчезнала. Той тича с изплезен език натам – не го викат, но пък винаги е добре дошъл. Един такъв едва не се удави. Решил да прави секс със своята Лиза край брега на езеро. Излезли да се позабавляват сред природата, а колата взела че тръгнала по стръмното и – право във водата.
Трудностите сближават. Перипетиите, докато търсиш тайно място за секс, сближават двойно повече. Ами ако съседите на готината жената се окажат колеги на жена му? Ами ако нейният братовчед ги засече в ресторанта? Или пък приятелката съседка, която има отскоро шофьорска книжка и кола, ги види да се целуват, докато чака в задръстването. Ако, ако, ако… Това „ами ако” сближава.
Готината жена не бърза. И закъде да бърза? Тя си плете мрежата методично, спокойно, наслаждава се на живота, прави секс с удоволствие. Общо взето, много-много не се притеснява.
Лекотата, с която тя живее, е примамлива. Голяма работа, че имала дете – нима това ще спре мъжа, на когото му е хубаво? И той хлътва.
Ти рано или късно забелязваш неговите забежки. И както винаги, си правиш глупави изводи. В стремежа си да го задържиш, окончателно съсипваш всичко. Скандали, претенции, викове – кой ще търпи това на днешно време?
И ето, ти си жена към трийсетте и вече си свободна. Документът за развода е в джоба ти, имаш издръжка за детето… и вече си сама. Женските партита се оказват не чак толкова привлекателни, както ти се струваше преди, детето изисква много грижи.
Но времето лекува всичко. Вече можеш да хвърлиш детето на родителите си, да се поглезиш във ваната някой и друг час и да не готвиш за вечеря. Започваш да се грижиш за себе си, не предявяваш претенции, не се бориш да създаваш уютно гнездо. Правиш каквото си искаш.
А после срещаш него – чуждия мъж, за когото ти си онази жена мечта, която ти отне твоя мъж.
Ти не го пришпорваш (той така или иначе не е твой), не искаш, не молиш, можеш да преживяваш и сама. Хубаво ти е с него и дори разбра какво е оргазъм, а на него изобщо не му е скучно с теб, и даже същата креватната гимнастика, която възприемаше като секс, придобива други форми – близост, която е необходима и приятна и на двамата.
Може би, ако той зареже семейството си, ти ще го приемеш – защо пък не? Толкова ви е хубаво заедно. Не както на него с жена му и на теб с бившия ти мъж.
Подходяща музика за любителите на йога.
EXPRESS TV
Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки

Разбира се, Емили Ратайковски разтърси бразилски бикини с прашки в страната, която й даде името.
Продължавайки бягството на момичетата си в Южна Америка, 33-годишната Ратайковски показа твърдата си дериера на белите пясъчни плажове на Рио де Жанейро в горнище с тропически принт и нахално дъно, както е уловено в поредица от снимки, споделени в неговата социална мрежа на Неделя, 26 януари.
Моделът позира отзад, заснемайки в близък план завидните си извивки, като в едната ръка прокарва пръсти през косата си, а в другата държи чаша бира. Не е изненадващо, че снимка на нейната дългогодишна най-добра приятелка Бабс Жана също беше включена във въртележката на Instagram, облечена в щампован комплект от две части от собствената линия бански костюми на Ratajkowski.
Те поддържаха доброто настроение през цялата вечер, но не и преди Ратайковски да се преоблече във второ мъничко бикини, този път с гола горна част. Тя направи микро обработка „Направи си сам“, като набра чашките, за да създаде минимално покритие и максимално деколте.
На друго място в публикацията моделът и Жана посетиха бара на плажа в хотел Fasano и изпиха шампанското, докато носеха съвпадащо плажно облекло, което контрастира непослушно и сладко.
Докато Жана, на 33, изглеждаше знойно в леопардови бикини и черен саронг, Ратайковски изглеждаше сладко в игриво горнище с балкон и високо изрязани долнища, които надничаха от спокойните ленени панталони, които тя остави разкопчани, което най-добре показваше загорелите й крайници и стегнатост корема.
Всъщност Ратайковски прекара последната седмица в най-добрия си живот в Бразилия, тъй като това не беше първият път, когато тя предостави на феновете си виртуален подкаст от рая. В понеделник, 20 януари, моделът и дизайнерът на бански костюми вдигнаха топлината в въртележката на Code Red в Instagram, дебютирайки със серия от живи, миниатюрни тоалети, включително още един бикини с бразилски прашки. Когато си в Рио!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд

На днешната дата преди 100 години е роден Пол Нюман – американски актьор, режисьор, продуцент, автомобилен състезател, филантроп, предприемач, носител на многобройни отличия, известен не само с ярката си външност на харизматичния синеок красавец, но и с таланта, упоритостта и дългата си и успешна кариера, с които си спечелва прозвището „един от стълбовете на Холивуд“.
Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г. Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: „Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха“, и допълва: „Не надничайте под килимите, там винаги има много прах“.
Пол Ленард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Шейкър Хайтс, Охайо, в семейството на американски евреин и имигрантка от Словакия. Говори се, че именно от майка си той наследява невероятната си упоритост, благодарение на която един ден ще стане известен. Още от ранна детска възраст Пол проявява интерес към театъра.
По-късно, по време на Втората световна война, Нюман служи във флота. След демобилизацията си наследява бизнеса на починалия си баща, но още тогава започва да мечтае за кариерата на филмов актьор. През 1947 г. постъпва в училището по актьорско майсторство към Йейлския университет, след което учи и в школата на прочутия Лий Страсбърг.
Първата му главна роля на Бродуей е в „Пикник“ на Уилям Индж през 1953 г. Въпреки успехите на театрална сцена, стремежите на продължават да са свързани с Холивуд.
Кариерата на филмов актьор обаче все още е мираж. В продължение на две години Пол посещава много кастинги, но в повечето случаи получава отказ. През този период той успява да си осигури само няколко второстепенни роли в незначителни телевизионни сериали.
Мнозина на мястото на Нюман биха се отказали. Той обаче продължава упорито да се явява на кастинги и най-накрая късметът привидно му се усмихва. През 1953 г. Пол Нюман получава главната роля в историческия филм The Silver Chalice. След излизането си на екран през 1954 г. лентата получава ожесточена критика и дори е призната за най-лошия филм на десетилетието с всички последствия.
Години по-късно авторитетен филмов експерт ще отбележи, че само природната упоритост на Нюман му е помогнала да устои на чудовищния поток от критики и подигравки, който се изсипа върху него през 1954 г.
В крайна сметка Пол Нюман постига своето и признанието му в Холивуд идва през 1957 г. с ролята на боксьора Роки Грациано в „Там горе някой ме обича“. След този филм кариерата на актьора поема в правилната посока и успехите му се следват един след друг. Сред тях е „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1958) по пиесата на Тенеси Уилямс. Във филма той си партнира с друга екранна легенда – Елизабет Тейлър.
Нюман е номиниран за „Оскар“ десет пъти, като осем от номинациите му са за най-добър актьор. Сред тях са за изпълненията му в „Котка върху горещ ламаринен покрив“, „Хладнокръвният Люк“, „Присъдата“, „Път към отмъщение“ от 2002 г., в който той играе последната си роля в киното.
Първата награда на американската кинокадемия, която Пол Нюман получава, е почетен „Оскар“ през 1986 г. Година по-късно той най-накрая е отличен с приза за главна мъжка роля за „Цветът на парите“ на Мартин Скорсезе.
Нюман не отива на церемонията, шегувайки се, че вече е ходил седем пъти и нищо не е получил, и че ако я пропусне, може най-накрая да вземе нещо, както и се случва. „Това е като да ухажваш красива жена в продължение на 80 години. Накрая тя се съгласява, а ти казваш: „Ужасно съжалявам, но вече съм уморен“.
Сред наградите му освен трите „Оскар“-а – почетен, за най-добра мъжка роля за „Цветът на парите“ и хуманитарен приз „Джийн Хершолт“, са също БАФТА, „Еми“, „Златен глобус“, отличие на американската Гилдия на актьорите, „Сребърна мечка“ от кинофестивала в Кан.
Плод на сътрудничеството на Пол Нюман с друга легенда на Холивуд – Робърт Редфорд, са превърналите се в класика филми „Буч Касиди и Сънданс Кид“ (1969) и „Ужилването“ (1973).
Сред известните филми се негово участие са още „Играчът на билярд“, „Дългото горещо лято“, „Той се казваше Омбре“, „Ад под небето“, „Животът и времената на съдията Рой Бийн“, „Генерално пълномощно“, „Няма балами“, „Писмо в бутилка“.
Нюман озвучава и Док Хъдсън в хитовата анимация „Колите“ (2006) на известното студио „Пиксар“ на „Дисни“.
През дългогодишната си кариера като актьор Пол Нюман е работил с режисьори като Мартин Рит, Джордж Рой Хил, Робърт Олтман, Джон Хюстън, Мартин Скорсезе, Джоел Коен, Робърт Бентън, Сам Мендес. Самият той се изявява успешно и на режисьорското поприще, както и като продуцент. В залеза на кариерата си Пол Нюман заслужено е смятан за един от „корифеите и стълбовете на Холивуд“.
Като автомобилен състезател, отново разчитайки на прословутата си упоритост, той е печелил национални шампионати и е участвал в прочутата надпревара „24-те часа на Льо Ман“ с тима на „Порше“, с който през1979 г. завършва на второ място в генералното класиране.
Пол Нюман е съосновател на компанията за хранителни продукти Newman’s Own, приходите от която отиват за дарения, и на благотворителните организации SeriousFun Children’s Network през 1988 г. и Safe Water Network през 2006 г.
По случай 100-годишнината от рождението на актьора най-малката му дъщеря Клеа Нюман, която тръгва по филантропските стъпки на баща си, обяви 2025 г. за година на SeriousFun – глобална мрежа от 30 лагера и програми за деца с тежки заболявания.
Клеа разказва, че това начинание става част от същността на Пол Нюман и той му посвещава цялото си свободно време. Приемал лагерите като място, където децата могат да избягат от страха, болката и изолацията на живота с тежки заболявания.
„Ако има нещо, което бих могла да ти кажа, то е, че си бил прав“, споделя Клеа Нюман за сп. „Пийпъл“. „Друг добър урок беше да наблюдавам колко неразривно бяхте свързани с мама. Свършихте прекрасна работа, остарявайки заедно и наслаждавайки се на простичките неща в живота“, допълва тя.
Нюман е бил женен два пъти и е баща на шест деца. Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г.
През 2007 г. Нюман обявява, че се оттегля, като крие от всички, че е болен от рак на белия дроб. Той отказва операция, хоспитализация и химиотерапия, решавайки да изживее останалите си дни със семейството си.
Пол Нюман умира на 26 септември 2008 г. на 83-годишна възраст. До него са неговите деца, близките приятели и любимата му съпруга.
Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: „Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха“, и допълва: „Не надничайте под килимите, там винаги има много прах“.
През 2021 г., оповестявайки, че ще публикува мемоарите му, издателство Алфред А. Кнопф написа: „Чрез гласа на Нюман и други гласове книгата улавя парадоксалното и неспирно издигане на звезда, бореща се със съмнения и притеснения, че отстъпва на Марлон Брандо и Джеймс Дийн, но въпреки това се издига над статута на красавец и става носител на „Оскар“, шампион по автомобилизъм, социален активист, и предприемач, чиято филантропия генерира почти милиард долара за благотворителни каузи“.
В България мемоарите на Нюман излизат със заглавието „Необикновеният живот на един обикновен човек“.
Пол Нюман ще остане в историята не само като холивудска легенда, но и като забележителен човек. Самият той казва: „Искам да бъда запомнен като човек, който се опитваше да бъде частица от своето време, да помага на хората да общуват помежду си, да бъде достоен в живота си, да израства като личност. Винаги трябва да опитваме, това е най-важното“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?

През 1765 г. ханджия на име Досие Буланже отваря ресторант в Париж и окачва следния знак на вратата:
„Ела при мен ти, който ще се трудиш и ще възстановиш стомаха си“
През 1765 г. не е имало много парижани, които са знаели как да четат френски, още по-малко латински, но онези, които са знаели, че Буланже, собственикът, е казал:
„Елате в къщата ми, хора с уморени стомаси, и аз ще ви възстановя.“
Фразата беше толкова успешна, че оттогава всички ресторанти по света се наричат „РЕСТОРАНТИ“.
Освен с вкусната гастрономия, станала известна в цяла Франция, Буланже зарадва своите посетители с вкусни десерти, приготвени от самия него, а поради известността на своите сладкиши Буланже е и „виновникът“, че във Франция пекарните се наричат „пекарни“.
Думата РЕСТОРАНТ скоро се утвърждава и най-реномираните готвачи, които дотогава са работили само за частни семейства, крале и министри, също отварят собствен бизнес или са наети от нова група малки предприемачи: РЕСТОРАНТИ.
Терминът „РЕСТОРАНТ“ идва в Съединените щати през 1794 г., донесен от френския бежанец от революцията Жан Батист Жилбер Пейпалт, който основава това, което ще бъде първият френски ресторант в Съединените щати, наречен „Реставраторът на Жулиен“.
Има много любопитни неща в тази история, една от тях е „Мисията да връщат духа, усмивката и здравето”, която имат работещите в ресторант, това е благородна, похвална и специална мисия… Замисляли ли сме се колко е специална е готвач в ресторант, готвач в магазин за газирани напитки или приятелски настроен сервитьор, който е търпелив с нас, докато ние постоянно променяме мнението си какво искаме да ядем?
Всеки един от нас е специален в това, което прави, ако успеем да разберем дълбочината на приноса на работата си за общото благополучие, пазач, портиер, рецепционист, телефонист в кол център… Какво възстановявате? на кого помагаш Какво добавяте към нечие благополучие, щастие и здраве? Това трябва да е големият въпрос за всяка работа.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГпреди 5 месеца
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 4 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месеца
Найденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?