Руският външен министър Сергей Лавров се срещна с делегация на движението на талибаните – екстремистка организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация. Това беше продиктувано, както подчертаха от външното министерство, от „новата реалност“ – сега талибаните управляват Афганистан. Русия има пет изисквания към тях, три от които могат да бъдат определени като наши национални интереси.

В сряда Москва беше домакин на третата среща от консултациите в „Московски формат“ за Афганистан. Присъстваха делегации от страните от Централна Азия, Иран, Индия, Пакистан и Китай. Нямаше американци – Вашингтон предпочита да преговаря по свои канали. А самият Афганистан всъщност беше представен от делегацията на талибаните, оглавявана от втория вицепремиер на непризнатото талибанско правителство Абдул-Салам Ханафи.

Посещението на талибаните предизвика вълна от морализиране в медиите и блоговете. Например, как така руският външен министър може да води преговори лице в лице с движение, което е признато за терористично в Русия?

Междувременно САЩ не само смятат талибаните за терористи, но и воюваха с тях. Всичко това обаче не попречи на официален Вашингтон да преговаря с делегацията на талибаните в столицата на Катар, Доха. „Ама това е друго“, нали?
Не – това е едно и също. Има официална позиция на държавата (няма значение дали САЩ или Руската федерация), но има и национален интерес – и той винаги е по -важен от всякакви правни статуси. Сега националният интерес на Русия е да преговаря с талибаните, групировката, която контролира Афганистан и ще продължи да го управлява, очевидно, за дълго време.

“Преките контакти са само насочени към по-добро разбиране какво се случва в тази държава, какви са намеренията на талибаните, тяхната основна линия и плановете им в средносрочен и дългосрочен план“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

Едва след като се осъзнаят възможностите и намеренията на талибаните, ще бъде възможно да се започнат преговори с тях за това какво следва.
Говорейки за конкретни интереси, Москва има пет изисквания към талибаните. Две от тях са доста формални, но другите три са много спешни. Нека започнем с формалните.

Русия официално изисква от талибаните да зачитат правата на човека в Афганистан и да формират приобщаващо правителство, тоест да включат в правителството представители на различните политически сили в страната, включително тези, които се противопоставят на талибаните.
Изискванията изглеждат правилни. Талибаните обаче уверяват, че и двете условия вече са изпълнени. Те позволиха на момичетата да учат (чрез въвеждане на многобройни ограничения – например им е забранено да бъдат в една класна стая с мъже) и решиха да не бесят масово политическите опоненти по стълбовете. Що се отнася до правителството, то сега е „приобщаващо“.

„Както знаете, 500 хиляди души са заети във функционирането на страната, много са работили там и преди“, каза Абдул-Салам Ханафи. Между другото, той е узбек по националност. Въпреки че талибаните в по-голямата си част са национално движение на пущуните.
На пръв поглед изглежда, че това не е достатъчно. Но това най-вероятно е максимумът, който сега може да се получи от радикално ислямистко движение, като талибаните. Опитът да се настоява за повече може да доведе, според експертите, до прекъсване на преговорите по трите въпроса, които са наистина важни за Русия.
На първо място, Москва е загрижена за възможността ислямизмът да се пренесе извън Афганистан. Тоест към Централна Азия – регион, който е „слабо място“ на Русия и източник на работна ръка за големите ѝ градове. По съчетание от причини тя е изключително уязвима към излагане на радикални идеи.

„Призоваваме движението на талибаните стриктно да следва линията за предотвратяване на използването на територията на Афганистан на който и да е против интересите на трети страни. На първо място, разбира се, срещу нашите непосредствени съседи “, подчерта Сергей Лавров.
В допълнение към по-нататъшния износ на радикални идеи в самата Русия, ислямистката експанзия в Централна Азия може да доведе до бунтове, революции и граждански войни, в които руската армия ще трябва да се намеси, а не да изоставя съюзниците от ОДКБ. Следователно червената линия, която Москва чертае пред талибаните, е държавната граница на Афганистан.
От своя страна, тя обещава да зачита суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Афганистан – тоест да признава държавните граници, без официално да признава правителството на талибаните. Талибаните са готови на компромис по този въпрос – повечето от групировките, които съставляват движението, не се интересуват нито от износ на революцията, нито от влошаване на отношенията със съседите си.
Друга задача на Москва е да гарантира, че екстремизмът и други групи, заселили се там по време на войната, няма се изнасят от Афганистан. Няма да е възможно да ги убедим: за разлика от талибаните, това не са национално ориентирани, а джихадистки структури, които живеят от терористичните атаки и усвояване на нови територии. Москва, Техеран, Пекин и останалите искат талибаните да прочистят територията си от тези структури. И талибаните отново са готови да се разберем. За тях „Ислямска държава“ също е враг, както и конкурент и интервент.

Но третата задача е много по-трудна. Москва иска талибаните да спрат „белия поток“ – износа на опиум и хероин от Афганистан. Значителна част от този износ отива в Русия, а от нас към ЕС. В същото време производството на опиум е най-важният артикул в афганистанската икономика и източник на доходи за самите талибани.

За да бъдат принудени талибаните да направят отстъпки, може да се предприеме опит да се засегнат други интереси на талибаните, които са очертани по време на преговорния процес.

Първо, талибаните искат признание – те се нуждаят от международна легитимация с място в ООН и други структури. Това легитимиране ще засили сериозно тяхната власт и ще позволи сключването на международни споразумения.

Досега руското външно министерство, заедно с другите участници в срещата, призовава за взаимодействие с талибаните, независимо от официалното признаване на правителството им, тъй като тяхната власт е „нова реалност“.

Второ, талибаните спешно се нуждаят от хранителна помощ. В страната имаше лоша реколта, войната изостри дефицита. Русия вече се склони към компромис по този въпрос и обяви готовността си да изпрати „още една партида хуманитарна помощ на приятелския афганистански народ“ в близко бъдеще, но според Сергей Лавров това в никакъв случай не трябва да се прави само от Русия.

„Убедени сме, че е дошъл моментът да мобилизираме ресурсите на световната общност, за да предоставим на Кабул ефективна финансова, икономическа и хуманитарна помощ, включително с цел предотвратяване на хуманитарна криза и спиране на миграционните потоци“, каза министърът.

Всъщност с това той обясни защо афганистанският глад ще се превърне в проблем за целия свят. На първо място, за богатите западни държави (Русия и държавите от Централна Азия ясно са заявили, че няма да приемат афганистански бежанци).

Трето, в дългосрочен план талибаните се нуждаят от милиарди долари инвестиции за възстановяване на икономиката. И ако искат да получат тези пари, например, от Китай, тогава трябва да вземат предвид неговите интереси и изисквания. По темите ислямисти, терористи и наркотрафик те съвпадат с изискванията на Русия.
Тези и други интереси най -вероятно са били изразени в закритата част на преговорите. Сега талибаните трябва да ги обмислят.