Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на американски феминистки организации, с която се оспорва наградата „Златна палма“ за френския актьор Ален Делон – наградата предстои да му бъде връчена на кинофестивала в Кан.

Привидно двата казуса са твърде различни – докато при първия става дума за тълкуване на щатско законодателство по отношение на сексуалния тормоз, при втория имаме само мнението на някакви активист(к)и, което очевидно няма да бъде взето предвид. И все пак, макар и различни, двете случки имат и нещо общо – опити за скопяване на белия, хетеросексуален мъж.

Да започнем с Кубрат Пулев. От онази злощастна целувка насам, мнозина повториха азбучната истина, че законите трябва да се спазват, и когато отидеш в чужда държава, поведението ти следва да е съобразено с местното законодателство, независимо дали ти харесва или не. И по принцип са прави. Само че има една съществена подробност. Законите обикновено следват обществените нагласи, а именно обществените нагласи са обект на настоящото изложение.

Защитната теза на Пулев, представена от самия него и от адвокатката му по време на изслушването пред Спортната комисия, стъпваше върху една основна теза: Пулев си е позволил да целуне Равало, защото е усещал, че между тях двамата се е създала близост. Чувствал я е не като журналистка, а като приятелка. В комбинация с еуфорията от победата, е извършил спонтанно, необмислено действие. Впоследствие е осъзнал, че преценката му е била грешна, и съжалява за поведението си. Но има ли мъж на света, който да не е бъркал в преценката си в една или друга ситуация? И редно ли е грешната преценка да води до такива последствия, вместо на момента да бъде санкционирана (било с думи, било с гримаса, ако трябва и с шамар)? Нещо, което не бе направено от страна на Дженифър Равало и това се видя от цял свят.

Това не е нито първата победа в професионалната кариера на Кобрата, нито първото интервю, което дава на атрактивна журналистка. Защо подобно нещо не се е случвало преди? Струва си да се замислим.

През последните 24 часа си направих труда да анкетирам жени от моето социално обкръжение (на живо и във Фейсбук) по темата. Повечето заявиха, че не биха били ОК да бъдат целунати по този начин от потен боксьор с аркада (имаше и малцинство, според което това е приемливо, ако между двамата съществува близост/симпатия/приятелство). Но нито една, повтарям нито една от тези жени не одобри поведението на журналистката, известна като Джени Суши. Която първоначално сияеше от удоволствие и едва на другия ден разбра, че била жертва на сексуално посегателство.

Няма как да не направи впечатление, че всички въпроси, отнасящи се до поведението на репортерката преди, по време на и след боксовия мач, бяха обект на обструкции от страна на комисията. Дузина въпроси, ако не и повече. Въпроси, чиито отговори доказват тезата на Кубрат. Едва ли има нужда да се връщаме към подробностите около мача и последвалото празненство, те вече са широко известни.

За Спортната комисия нямаше значение, че Джени Суши е дала нееднократни поводи на Кобрата да получи усещане за близост. Нямаше значение, че той осъзнава грешката си и съжалява. Нямаха значение и думите от петицията на българи в Калифорния, според които подобен жест не е проява на неуважение, а в България жените са на почит, достатъчно широко представени в бизнеса, политиката и науката, и суспендирането на лиценза е ненужна и прекомерна санкция.

Интересно, дават ли си сметка законотворците в щата Калифорния, докъде са ескалирали нещата? Ако за едно такова непремерено, но все пак невинно действие наказанието е толкова сурово, как това (ще) рефлектира не само върху спортистите, а и върху мъжете изобщо? Да искаме позволение преди всяка инициатива, водеща до интимност? Ама вие сериозно ли?

Като се сетя какви неща правехме на съученичките в ранна тийнейджърска възраст (част от които са възпяти от групата „Хиподил“), направо не ми се мисли какъв социален Армагедон би настъпил в случай, че американските закони за сексуален тормоз бъдат повсеместно въведени. Едва ли е нужно да уточнявам, че става дума за деяния, в сравнение с които „целувката на Кобрата“ си е съвсем невинна закачка. И да, получавахме си ругатните и шамарите от момичетата, но не съм чул някоя от тях да е изпаднала в дълбока депресия от това.

Сега да преминем към случая с Ален Делон. (Пояснение за родените след 1995 г.: Ален Делон е не само един от най-великите актьори в историята на киното, а и безспорен секссимвол за няколко поколения жени. При това без да прилича на Кристиано Роналдо или Джъстин Бийбър. Помня, че в детството ми, през 80-те години на миналия век, всички жени и момичета около мен въздишаха по него. Ама като казвам всички, имам предвид всички.)

Та, намерили са се някакви феминистки, които го обвиняват в „агресивност“ спрямо жените, хомофобия, трансфобия, сексизъм и подкрепа на крайнодесни политически идеи. Въобще, всички „смъртни грехове“ според модерните тоталитарни стожери на „политическата коректност“. И заради това, според тях, не трябвало да получи „Златна палма“ за цялостно творчество. Без значение, че списъкът с касови филмови хитове, в които е участвал в продължение на няколко десетилетия, е респектиращо дълъг.

Любопитно е обаче за какво са го погнали. Може би заради една негова знаменита фраза, която гласи: „Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена.“ Толкова истинско, толкова естествено и същевременно толкова влудяващо днешните джендър-идеолози.

Слава Богу, организаторите на кинофестивала в Кан не са загубили разсъдъка си, и феминистката истерия срещу Ален Делон явно ще остане без резултат. Но въпреки това, се налага да се замислим за нагласите, от които тя е продиктувана.

И Пулев, и Делон, са не просто емблематични фигури в своите области. И двамата са емблематични алфа-мъжкари, символизиращи ролята на мъжа в отношенията между двата пола. Отношения, чиято логика не се е променила за десетки хиляди години човешко развитие, само дето през последните две-три хилядолетия тези отношения са облечени в цивилизована форма.

Мъжът винаги е бил активната, поемаща инициативата страна в тези отношения. Дали по-първично (Кобрата) или по-рафинирано (Делон), но винаги активно. Ако не беше така, щеше ли Ромео да се катери до балкона на Жулиета? Щеше ли Парис да отвлече „хубавата Елена“ от Менелай?

Именно тази мъжка активност днес е атакувана от феминисткото движение. И ако тази атака се увенчае с успех, психологическото „скопяване“ на мъжа е неизбежно. От което ще пострадат и мъжете, и жените. Мъжете, защото ще се превърнат в сковани от страх женчовци, а жените, защото ще загубят усещането за мъжка сила и смелост до себе си.

Скопяването на белия, хетеросексуален мъж върви под претекст за борба с насилието. Само че жените нямат нищо против насилието по принцип – имат против това насилие да е насочено към тях. Ако мъже воюват по между си (особено заради жена), това в очите на жените е красиво и романтично. Историята на човечеството го е доказала – от първобитните битки между мъжкари за спечелване на женската, през гладиаторските боеве, рицарските турнири, дуелите…

А защо конкретно към белия, хетеросексуален мъж? Защото винаги такива са „на мушката“ на феминистките. Как пък веднъж тези борци за правата на жените не надигнаха глас срещу извращенията в мюсюлмаския свят (бой с пръчка, обрязване на клитора, убиване с камъни и т.н.)? Защо все за насилници и потисници се набеждават мъжете от нашата бяла, европейска, християнска цивилизация, в която правата на жените са в най-голяма степен защитени?

Резултатите от това безумие вече го видяхме преди три години и половина в Кьолн. Когато стотици имигратни от Африка и Близкия изток насилваха местни жени на площада пред катедралата, а техните съпрузи, приятели, бащи и братя не посмяха да отмъстят за поруганата им чест. Ако на този освирпял феминизъм не бъде даден отпор, белият хетеросексуален мъж ще става все по-беззащитен (и психически, и с вързани от закона ръце) и е въпрос на време „нескопените“ мъже, предствители на други религии и култури, да превземат нашата цивилизация.

Освирепял феминизъм, за който дори жени, самоопределящи се като феминистки, твърдят, че няма нищо общо с истинския феминизъм. Струва си да се замислим и върху това.