Свържете се с нас

ФОКУС

Конгресът на САЩ за България: Стратегическа страна, но с корупция и олигарси

Бъдещият кабинет е изправен пред редица предизвикателства, сред които борбата с пандемията от коронавирус и ескалиращото напрежение в региона на Черно море.

 

Раздробените резултати от парламентарните избори в България затрудняват съставянето на правителство. Бъдещият кабинет е изправен пред редица предизвикателства, сред които борбата с пандемията от коронавирус и ескалиращото напрежение в региона на Черно море.

 

Проблем за страната представлява корупцията, особено при големите инфраструктурни и енергийни проекти. Влиянието на олигарсите и престъпните групи върху някои процеси на вземане на решения и държавни институции също е проблем.

 

Местоположението на България ѝ придава стратегическо значение във връзка с редица опасения на САЩ за сигурността по отношение на Русия, Черно море и конфликтите в Близкия Изток.

 

Американската помощ за България е насочена към проблемите на сигурността и модернизацията на българската армия. От 2016 г. САЩ са предоставили 160 млн. долара помощ.

 

Това са основните акценти в анализа на Сара Гардинг, анализатор по европейските въпроси.

 

Той е подготвен за Изследователската служба на Конгреса (CRS) на САЩ. CRS служи като безпартиен споделен персонал в помощ на комитетите и членовете на Конгреса. Той работи единствено по нареждане и под ръководството на Конгреса.

 

След 12 години почти непрекъснато управление при министър-председателя Бойко Борисов и неговите дясноцентристка партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), България преживя период на несигурност след парламентарните избори, проведени на 4 април 2021 г. ГЕРБ и нейният основен съперник Българската социалистическа партия, се класираха, съответно, на първо (26%) и на трето място (15%), но получиха най-слабите си резултати от години.

Задвижени от недоволството от статуквото, три нови политически формирования спечелиха около една трета от гласовете. Популистката „Има такъв народ“ (ИТН), водена от певеца и шоумена Станислав Трифонов, се класира на второ място (18%). „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вън“, които бяха въвлечени във вълна от антикорупционни протести през 2020 г., спечелиха, съответно близо, 10% и 5% от гласовете. Движението за права и свободи, партия, подкрепяно предимно от етнически турски избиратели, което често е играло ролята на „коронясваща сила” в българската политика, спечели 11% от гласовете.

 

Раздробените резултати могат да затруднят всяка партия да сформира правителство. Въпреки че ГЕРБ първи имаха възможността да го направят, повечето други партии заявиха, че няма да го подкрепят. След това мандатът за съставяне на правителство премина към ИТН /Партията на Трифонов върна мандата веднага – бел. ред./. Други възможни сценарии включват служебно правителство и предсрочни избори.

 

Следващото правителство е изправено пред редица политически предизвикателства, включително смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19, справяне с обществения натиск за борба с корупцията и организираната престъпност и управление на външните отношения на България на фона на ескалиращото напрежение в региона на Черно море.

 

Проблеми с корупцията и върховенството на закона

 

Корупцията, организираната престъпност и предизвикателствата пред върховенството на закона се засилиха по време на бурния икономически и политически преход в България през 90-те години. Поради загрижеността, че тези въпроси не са били разгледани изцяло по време на присъединяването на България към ЕС през 2007 г., Брюксел продължава да наблюдава напредъка на реформите в страната чрез преходния механизъм за сътрудничество и проверка.

 

Въпреки че оценките на ЕС отбелязват известен напредък в усилията на България за борба с корупцията и върховенството на закона, основните предизвикателства все още са налице. В продължение на няколко години България е на последно място сред страните-членки на ЕС в годишния индекс за възприятие на корупцията на Transparency International. Изявление за инвестиционния климат на Държавния департамент на САЩ за България описва корупцията като „ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор“ и „при обществени поръчки и използване на средства от ЕС“. Влиянието на олигарсите и престъпните групи върху някои процеси на вземане на решения и държавни институции също е проблем.

 

Правителството в оставка беше отслабено от множество съмнения за корупционни скандали, в които участваха представители на ГЕРБ. Тези твърдения предизвикаха в средата на 2020 г. вълна от антикорупционни протести.

Предизвикателствата пред върховенството на закона и слабата медийна среда затрудняват усилията за борба с корупцията и организираната престъпност. Съдебната власт е една от институциите с най-ниско доверие в България. Наред с други препоръки, външните оценки призовават за мерки за укрепване на независимостта на съдебната власт и повишаване на отчетността на главния прокурор – една от най-мощните позиции в страната.

 

Групите за наблюдение на медиите предупреждават, че медийната среда на България се влошава. България има най-лошия резултат сред държавите-членки на ЕС в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2020 г., който описва медийната среда като помрачена от „корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси“.

 

Икономика

 

Световната банка класифицира България като държава с по-висок среден доход. През първото десетилетие на 21 век България преживя силен растеж на БВП след икономическите реформи и по-задълбочената интеграция в ЕС. Въпреки че икономиката се бори с последиците от глобалната финансова криза от 2008 г., годишният растеж на БВП е около 3% до 4%. Както навсякъде, COVID-19 се отрази неблагоприятно на българската икономика. БВП се сви с около 4% през 2020 г.

 

Въпреки че икономическите условия са се подобрили значително от 90-те години на миналия век насам, през 2019 г. България е с най-ниското ниво на БВП на глава от населението в ЕС. Една трета от населението ѝ е изложено на риск от бедност или социално изключване. В допълнение към икономическите предизвикателства, България има едно от най-бързо намаляващото население в света заради емиграцията и ниските нива на фертилност: след пика от близо 9 милиона през 80-те години, населението на страната е намаляло до около 7 милиона през 2019 година.

 

Външни отношения

 

Тясно свързана със Съветския съюз по времето на Студената война, през 90-те години България приема евроатлантическа външнополитическа ориентация. Тя предоставя войски за мисии на НАТО, ЕС и на коалицията в Афганистан, Босна и Херцеговина, Ирак и на други места и е един от тримата съюзници на НАТО в стратегическия Черноморски регион.

В същото време много български лидери се стремят да поддържат добри отношения и да избягват търкания с Русия – съседката на България отвъд Черно море. Повечето българи са благосклонно настроени спрямо Русия, отчасти поради културно-историческите връзки. Двете държави имат значителни търговски и инвестиционни връзки, особено в енергийния сектор.

 

Според софийския Център за изследване на демокрацията, реалните руски преки чуждестранни инвестиции в България възлизат на 4,5 милиарда евро (еквивалентно на около 11% от БВП). Някои анализатори предупреждават, че ендемичната корупция, двустранните енергийни отношения и предполагаемите връзки на Русия с някои политически партии и групи по интереси могат да доведат до по-голямо руско влияние в българските дела.

 

През последните години отношенията на България с Русия бяха обтегнати заради енергийните въпроси, одобрението от страна на България на санкциите на ЕС срещу Русия и предполагаемата подкрепена от Русия кибератака срещу Централната избирателна комисия на България. От 2019 г. България експулсира няколко руски дипломати по обвинения в шпионаж в областта на отбраната, енергетиката и други въпроси. През март 2021 г. прокуратурата повдигна обвинения срещу шестима българи, включително настоящи и бивши служители на Министерството на отбраната и военното разузнаване, по подозрение, че са предавали класифицирана информация на Русия по такива деликатни теми като плановете за отбрана на България, НАТО, ЕС и САЩ.

 

Отношенията САЩ – България

 

През 90-те и 2000-та година Съединените щати предоставиха значителна финансова помощ и дипломатическа подкрепа за вътрешния преход на България и интеграцията в НАТО и ЕС. САЩ и България продължават да поддържат добри отношения и да си сътрудничат по различни въпроси. Членовете на Конгреса може да се интересуват от проблемите на Черно море и въпросите на енергийната сигурност, свързани с България.

 

Сътрудничество в областта на сигурността

 

Местоположението на България ѝ придава стратегическо значение във връзка с редица опасения на САЩ за сигурността по отношение на Русия, Черно море и конфликтите в Близкия Изток. През 2006 г. САЩ и България подписаха Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което позволява съвместно използване на четири български военни бази и ротации на до 2500 американски войници. САЩ са инвестирали над 50 милиона долара за осъвременяване на тези съоръжения. През октомври 2020 г. двете страни се договориха за 10-годишна пътна карта за продължаване на военното сътрудничество. Съединените щати подкрепят също плановете на България да замени военното си оборудване от съветска епоха. През 2019 г. България закупи от САЩ осем изтребители F-16 за 1,3 млрд. долара – най-големите военни разходи от десетилетия. Очакваните разходи за отбрана на България за 2020 г. възлизат на 1,9% от БВП, което го доближава до целта на НАТО от 2%.

 

САЩ и България си сътрудничат и по програми за изграждане на капацитета, за да се справят с допълнителните заплахи за сигурността. България е разположена по протежение на външната граница на ЕС и в основен транзитен регион за незаконен трафик на хора, оръжия, наркотици и контрабанда. Европейската миграционна и бежанска криза, която достигна своя пик през 2015 г., и загрижеността за връщането на терористи в Европа подчертаха значението на България за европейската сигурност.

 

Като част от подновения фокус на НАТО върху защитата на източния фланг на алианса, през 2016 г. съюзниците одобриха приспособено присъствие в Югоизточна Европа, включително многонационална бригада, ръководена от Румъния. Българските власти подкрепиха инициативата като цяло, но възразиха срещу предложението на Румъния за черноморски флот на НАТО.

 

Чуждестранна помощ

 

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. по-голяма част от американската помощ, наред с други приоритети, е насочена към проблемите на сигурността, включително модернизирането на българската армия и увеличаване на оперативната съвместимост със силите на НАТО. От 2016 г. насам САЩ са предоставили над 160 милиона долара помощ за сигурността на България.

 

Енергийна сигурност и потенциални санкции на САЩ

 

Съединените щати подкрепят заявената от българското правителство цел да се превърне в регионален енергиен транзитен „център“. В момента България разчита силно на внос на енергия от Русия – зависимост, която отчасти произтича от инфраструктурните ограничения. България продължи с реализацията на проекти, насочени към диверсификация на енергийните доставки, включително газовата връзка с Гърция, която би позволила вноса от Азербайджан, както и част в планирания терминал за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция. През 2019 г. България подписа за първи път споразумения за внос на американски втечнен газ.

 

България е част от Инициативата Три морета – подкрепена от САЩ платформа на страните-членки на ЕС в Централна Европа, насочена към разширяване на регионалната свързаност, включително енергийната инфраструктура.

В същото време американски власти изразиха загриженост, че някои енергийни проекти, като удължаването на газопровода „Турски поток“ на руската държавна фирма „Газпром“ през България, могат да увеличат зависимостта от руските доставки. През юли 2020 г. Държавният департамент на САЩ публикува актуализирани насоки относно раздел 232 от Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (P.L. 115-44). В тях се уточнява, че дискреционни санкции могат да се прилагат за определени дейности, свързани с европейското разширение на „Турски поток“ (втора линия) и проекта на „Газпром“ „Северен поток 2“. Посочва се, че разширяването на „Турски поток“ „може да подкопае енергийната сигурност на Европа, като запази в продължение на десетилетия доминиращия дял на Русия на европейските газови пазари“. Българските власти отричат, че разширението на „Турски поток“ (което те наричат „Балкански поток“) е руски геополитически проект. Вместо това те го представят като разширяване на вътрешната инфраструктура в съответствие с амбициите на правителството за енергиен хъб.

ФОКУС

Ако България сега влезе в еврозоната, цената за тази грешка ще плащат поколения наред

  • Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: Ако България сега влезе в еврозоната, цената за тази грешка ще плащат поколения наред
  • Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание

Страната ни очаква конвергентните доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия за готовността ни за въвеждане на еврото. Същевременно много хора се опасяват, че влизането ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. С въпроси кой ще спечели от въвеждане на еврото, ще има ли поскъпване зареди еврозоната, защо цените на някои храни в България са най-високите в ЕС и можем ли да очакване ръст на доходите се обърнахме към финансиста доц. Григор Сарийски.

– Г-н Сарийски, страната ни вече покри всички критерии за влизане в еврозоната. Това повод за радост ли е, или е по-добре хората да се подготвят за ръст на цените заради приемане на еврото от 2026 г.?
– Ако се абстрахираме от помпозните декларации, с които ни засипват от тесния кръг от заинтересовани лица, твърденията, че България е покрила критериите за еврозоната будят все по-сериозни притеснения. Оставям настрана аргументите, които съм посочвал в предишни коментари по темата – че така България губи последните си инструменти за провеждане на самостоятелно управление на паричното предлагане и че предоставя средство за упражняване на мощен натиск в ръцете на бюрокрацията на ЕС. Непосредствените поводи за притеснение са свързани с начина, по който се отчита „покриването на критериите“. Достатъчно е да сравните темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор, за да установите сериозното разминаване в показателите. Съдейки по обстоятелството, че изкривеното отчитане на критериите силно наподобява начина, по който беше присъединена Гърция, бих допуснал, че ако сега влезе в еврозоната, България ще има една доста сходна съдба и цената за тази грешка ще плащат поколения наред. Също като в южната ни съседка.

– В закона за въвеждане на еврото е предвидено в продължение на един месец след влизане в еврозоната НАП да следи да няма необосновано вдигане на цените. Смятате ли, че това ще бъде достатъчно, за да не използват търговците еврото като повод да вдигнат цените?
– Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание, дори и само заради начина по който е формулирана. Разпоредбата на член 7, алинея 2 от Закона за въвеждане на еврото гласи, че „Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“ (т. е. фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе, съгласно дефиницията на §1, т. 6 от закона). Но забраната може да бъде заобиколена сравнително лесно. Практиката изобилства от механизми, чрез които търговецът би могъл да завиши своите разходи по уж независещи от него причини, като например фиктивни сделки за препродажба през фирми „повдигачи“, прилагане на трансферно ценообразуване (и изнасяне на допълнителните разходи в други юрисдикции с преференциално третиране), допълнително включване на иначе ненужни звена във веригата за доставка и пласмент по предварително завишени тарифи (като например консултации, маркетиране, ползване на продукти на интелектуална собственост или оборотно финансиране през свързани лица на лихви, превишаващи пазарните) и пр. Някои от тези похвати не могат да бъдат прилагани в първоначалния им вид, тъй като са обект на санкции на различни инициативи, като BEPS, ATAD и др., но няма особени пречки да се ползват техни модификации. Лесно можете да се убедите в това, ако прегледате законите за въвеждане на еврото на страните, които преди нас направиха грешката да се присъединят. Абсолютно същата забрана за необосновано увеличение на цените е разписана например в член 8 на хърватския закон, но тя изобщо не сработи. Още в първите работни дни на 2023 г. цените скочиха, гражданите организираха протести, а правителството опита да налага ценови тавани в пълен разрез с принципите на свободния пазар. Вероятно има някакъв шанс да се справим по-добре от хърватите, но аз не бих възлагал особени надежди.

– Кой ще спечели от влизане на страната ни в еврозоната?
– Ще спечелят повечето от онези, които в момента убеждават българските граждани колко е добре да се присъединим. Правителството например ще получи грамота, с която поне отчасти да компенсира тоталното отсъствие на реални успехи и картбланш за теглене на по-евтини кредити. Дори за непредубедения наблюдател е очевидно изострянето на апетитите за все по-големи държавни разходи, които трябва да се покриват с нови – все по-големи заеми, а когато си в еврозоната те се теглят далеч по-лесно (и се харчат с по-голяма охота). Поне до идването на следващата криза, когато обикновеният данъкоплатец трябва да плаща за облекченията, които са ползвали всички предишни правителства. На следващо място може да се посочат експортно-ориентираните предприятия, които получават приходите си в единна европейска валута а покриват разходите за производство в български левове. За повечето от тях фактът, че ще спестят от отпадането на таксите за превалутиране напълно оправдава унищожаването на националната валута. Трябва да уточним, че в случая не става дума толкова за печалба в истинския смисъл на думата, а по-скоро за преразпределение на разходите, тъй като отпадането на този източник на приходи ще бъде компенсирано незабавно от страна на търговските банки посредством вдигане на други такси – за поддържане на сметка, карта и пр., при които значителна тежест се поема от физическите лица и домакинствата.

– Банките ще спечелят ли от влизането ни в еврозоната?
– Самите банки ще бъдат облагодетелствани по няколко различни линии, в т. ч. от отпадането на различното третиране на облигациите, деноминирани в евро (при изчисляване на покритието на регулаторния капитал), от 12-кратното понижение на минималните резерви (и освобождаването на остатъка, така че той да бъде пласиран и да носи лихви на собствениците) и т. н. С влизането в еврозоната ще бъде премахнато ограничението за кредитиране от последна инстанция и всеки банкер ще може да ползва евтин заем от ЕЦБ. Пари, които след това ще може да отпусне на кредит и да печели от разликата. Списъкът на печелившите би бил непълен, ако не включим и бюрократичната машина на ЕС, която освен лост за натиск върху страната ни след включването на БНБ в т. нар. „евросистема“ ще получи на разположение ресурс от порядъка на 40 млрд. евро. Формално тези пари ще продължат да се водят като валутен резерв в баланса на БНБ, но тя вече няма да има правото на последна дума при разпореждане с тези активи, тъй като управлението им ще бъде подчинено на общите правила и координация в рамките на Евросистемата, която се ръководи от ЕЦБ. Лесно е да се досетите какво ще се случи с тези активи когато се появи необходимост от подкрепа на дълговите книжа на някоя от позакъсалите страни-членки на еврозоната.

– Ще има ли някакви положителни последици за работещите хора от въвеждане на еврото, може ли да очакваме по-бързо нарастване на доходите?
– Историческият опит на други държави показва, че самото преминаване към общата валута рядко е било двигател на реален ръст на доходите, освен ако не броим растежа назаем (като в повечето страни от периферията), при който на практика доходите се преразпределят към периода на първоначална еуфория за сметка на благосъстоянието през следващите години. Приемането на България би представлявало особен случай, тъй като при нас еуфорията малко подрани. Темпът на заплатите поддържа двуцифрени стойности вече четири поредни години в резултат от негативните демографски процеси и тежкия недостиг на работна ръка, а това все някога приключва. Устойчивото забавяне на икономическата активност при основните ни търговски партньори (и намаляването на външните поръчки към наши подизпълнители) в съчетание с все по-активния внос на работници от чужбина, които подбиват цената на труда, ни доближава към точката, в която този тренд ще се пречупи и преходът към евро може да предизвика смесени чувства у българските домакинства.

– Може ли да бъде направена аналогия с други държави, които влязоха в еврозоната?
– Сегашната ситуация донякъде наподобява присъединяването на Словакия, при която номиналният ръст на заплатите варираше между 13 и 20 на сто годишно в периода 2004-2008 г., но след приемането на единната валута през 2009 г. изпадна в известни затруднения и според Евростат през периода 2010-2017 г. заплатите там нарастват общо с 22% (от 10,8 хил. до 13,3 хил. евро годишно) което е почти трикратно по-слабо от темпа на заплатите в България (увеличени с 62% за същия период). В същото време инфлацията взема своето и ако сравним стандарта на живот в Словакия, измерен чрез показателя БВП на човек по стандарти на покупателната способност през 2024 г. той е почти същият, както и преди приемане на еврото (75% от средното за ЕС за 2024 г. срещу 72% през 2008 г.).
Когато говорим за ръст на доходите не бива да пренебрегваме индекса на потребителските цени, защото практиката досега показва, че въвеждането на еврото създава инфлационен натиск, особено при потребителските стоки и услуги с по-ниска единична стойност, където търговците имат възможност да закръглят цените нагоре. Така въпреки че официалната инфлация може да бъде отчетена от националната статистика като относително умерена, усещането за поскъпване сред потребителите е осезаемо, особено за хора с ниски или фиксирани доходи, при които най-силно поскъпващите стоки заемат значителен дял от потребителската им кошница. Такъв беше случаят в Хърватия, където хората организираха масови протести, въпреки уверенията на статистиката, че заплатите нарастват, а с цените всичко е наред.

– Можете ли да обясните този феномен – заплатите в България са най-ниските в ЕС, а според анализ на КНСБ цените на храни като ориза, олиото, прясното мляко и краставиците са сред най-високите? Каква е причината за това?
– Високите цени и ниското качество са стандартни атрибути на концентрираните пазари. Общоизвестен факт е, че България е една от страните с най-голяма концентрация на производството на храни в ръцете на ограничен брой едри производители и преработватели, а при търговията с бързооборотни стоки пазарът е доминиран от четири големи вериги, които диктуват ценовите равнища. След 35 години преход към пазарна икономика се озовахме там, където няма и помен от пазар. Затова у нас цените не се формират в резултат от свободна конкуренция, която да ги адаптира към покупателната способност на местния потребител, а според т. нар. „социална поносимост“ и апетитите за печалба в рамките на съответната картелна структура.

– Задава ли се рецесия в някои страни от еврозоната?
– Комбинацията от структурни слабости, геополитическа нестабилност, застаряващо коренно население и ограничена ефективност на фискалната и паричната политика създава условия, в които дори традиционно силни икономики като Германия и Франция не са в състояние да генерират икономически растеж. Германия, например, вече две поредни години отчита отрицателни темпове на БВП и има всички основания да се очаква че серията ще продължи и през тази година. Индустриалната u база е в устойчив спад от 2022 г. насам, като сред по-важните причини може да се посочи загубата на пазари, стагниращото вътрешно потребление, трансформацията на автомобилната индустрия, нарастващата конкуренция от Китай, засилващия се песимизъм и несигурност на бизнеса, увеличените енергийни разходи в резултат от санкциите и зелените инициативи и пр. Сега този микс се допълва с действията на Доналд Тръмп, който започна тежки пазарлъци около условията за търговия, които ще приключат с поставянето на ЕС в още по-неизгодна ситуация. За да компенсират загубата на американския пазар европейските индустриалци лобират за ускоряване на споразумението със страните от МЕРКОСУР (бел. ред. междудържавно обединение в Южна Америка), които биха могли да поемат част от пласмента на германските автомобили, но за тази привилегия европейските граждани ще трябва да приемат консумацията на селскостопански продукти, произведени при доста по-ниски екологични и здравни стандарти, а част от производителите в аграрния сектор ще фалират.

Последното засяга особено силно Франция, която бездруго не е в особено добра кондиция. Тя страда от хронични фискални дефицити (достигащи 5,8% за 2024 г.), висока безработица сред младите и дълг, който надхвърли 110% от БВП. Реформите на трудовия пазар и пенсионната система предизвикват бурни протести, което силно затруднява провеждането на структурни промени. Консолидацията се отлага за неопределено време и за тази година отново е планиран дефицит, нъдхвърлящ маастрихтския критерий, тъй като страната силно разчита на фискални стимули, чиято издръжка става все по-скъпа в условия на високи лихви. Разбира се, ЕЦБ прави опити да облекчи дълговата тежест като намалява лихвите и по този начин рискува да предизвика нова инфлационна вълна.

Нашият гост

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ФОКУС

Русия ще си върне руските градове от Украйна

  • Лавров разкрива картите си: Русия ще си върне руските градове от Украйна

Дипломатическият език, който нашите държавни служители обичат да използват, е изключително алегоричен, метафоричен и „мъчен“, така че руският народ често е оставен да гадае към какво бъдеще го водят. Което важи напълно за СВО. И едва наскоро най-накрая чухме от държавници окуражаващото, както пеят в известната песен, „няма да изоставим градовете си“.

В навечерието на срещата на върха на БРИКС в Рио де Жанейро, бразилският вестник „O Globo“ интервюира руския външен министър Сергей Лавров по имейл. Те разговаряха, разбира се, за вътрешния дневен ред на междудържавното обединение – перспективите за взаимни разплащания в местни валути и създаването на единна валута за страните от БРИКС, за ролята на Бразилия в световната политика и възможността за включване на тази страна в Съвета за сигурност на ООН. И, разбира се, украинският въпрос не беше пренебрегнат. Как може да се избегне това в разговор с представител на държава във война?

Нашата позиция по споразумението е добре известна. Изхождаме от факта, че нечленството на Киев в НАТО и потвърждаването на неговия неутрален и необвързан статут в съответствие с Декларацията за държавния суверенитет на Украйна от 1990 г. е един от двата стълба на окончателното решение на украинската криза, което отговаря на интересите на сигурността на Русия. Второто е преодоляването на последиците от неонацисткия режим в Киев, формиран в резултат на февруарския преврат от 2014 г., включително действията му за законодателно и физическо унищожаване на всичко руско – език, медии, култура, традиции, канонично православие,- каза Лавров пред бразилски журналист.

Руският министър очерта и териториалните контури на вероятното споразумение. По-точно, основата, върху която се предполага, че ще бъдат изградени, а след това всичко ще зависи от способността на противника да преговаря.

Международното признаване на собствеността на Руската федерация върху Крим, Севастопол, Донецката народна република, Луганската народна република, Херсонска област и Запорожие е задължително. Всички задължения на Киев трябва да бъдат правно обезпечени, да имат механизми за прилагане и да бъдат постоянни.- отбеляза руският министър на външните работи.

Той добави, че задачите за демилитаризация и денацификация на Украйна са на дневен ред. Както и отмяната на санкциите срещу Русия, връщането на активите на страната ни, „замразени“ на Запад.

Ще търсим и надеждни гаранции за сигурността на Руската федерация от заплахи, породени от враждебните действия на НАТО, Европейския съюз и техните отделни държави-членки по нашите западни граници.- заключи Лавров.

Той го каза без заобикалки: всички цели и задачи на СВО са все още в сила! Нито педя от конституционна руска земя. И тогава някои хора започнаха да мечтаят: нека замразим ситуацията по линията на бойния контакт, нека върнем Макдоналдс и ИКЕА на хората и нека си подарим почивка на Френската Ривиера и право на достъп до клуба Билдерберг.

Известно е, че имаме политици, които обикновено са наричани „ястреби“, които смятат, че териториите на новите субекти трябва да се разбират в рамките на административните им граници от 1991 г.! Не е очевидно. Защото, ако това беше така, никой нямаше да попречи на съответното уточнение да бъде направено при приемането на Федералните конституционни закони на 4 октомври 2022 г. или при последващи промени в техните редакции.- написа наскоро издателят и главен редактор на „Независимая газета“ Константин Ремчуков в статията си „В какви граници Русия признава нови територии“.

Вместо украинските въоръжени сили, в настъпление преминаха нашите тилови предатели, „партията на неприличния мир“. Те искат да „източат“ всички успехи на нашите войници без никакви условия. „Неприличните“ изискват не само да се ограничат с пълното освобождаване на руските конституционни области – Донбас, Херсон и Запорожие, заедно с техните регионални центрове. Това би било междинна победа, тъй като не би премахнало предпоставките за конфликта – не би лишило Украйна от достъп до морето и не би я денацифицирало. Предателите изискват повече – да се спре настъплението на руската армия по сегашната линия на боен контакт. Тоест, те казват: „Рус, спри! Сложи щиковете си на земята!“- коментира този материал участник в СВО, блогър, родом от Киев, подполковник Алексей Селиванов.

Въпреки че за подобни оригинали, по едно време руският президент Владимир Путин обясни всичко изключително ясно и дословно:

Украинските войски трябва да бъдат напълно изтеглени от Донецката и Луганската народна република, както и от Херсонската и Запорожката област. Освен това бих искал да обърна внимание на факта, че именно от цялата територия на тези региони в рамките на техните административни граници, съществували към момента на влизането им в Украйна,- каза тогава президентът.

Както е казал един герой от популярен филм: „Какво още искаш, куче?“ Но те не разбират руснаците, както вътре в страната, така и извън нея, предлагайки ни или само международно признание на Крим, или съвместно управление на Запорожката атомна електроцентрала, или въвеждане на „миротворци“ на НАТО на територията на Украйна. И сега, ако трябва да се вярва на източниците, ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов заявява, че ако ръководството на страната вземе политическо решение, държавната корпорация е готова да обсъди присъствието на американци в атомната електроцентрала…

Предложенията на Русия са добре известни: изтегляне на украинските сили от ДНР, ЛНР, Херсонската и Запорожката области, отказът на Киев от желанието си да се присъедини към НАТО, демилитаризацията и денацификацията на Украйна. Военни части на западните държави в Украйна ще бъдат считани за легитимни цели за руската армия,- обясни секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу за тези, които не разбират.

За стотен път, за тези, които са особено бавноумни. Скрийншот от TG канала „Таврия. Новини от Херсонска област“

А как ще бъдат оценявани ценни чуждестранни специалисти в Запорожката АЕЦ? Може би сме забравили как да се разбираме? Или просто са се увлекли с хитри планове, дипломатически уклончивости при прилагането на модалностите, загубили са образа на желаното бъдеще? „Царград“ попита военния експерт Михаил Онуфриенко за това.

Царград: Представителите на най-висшата държавна власт в Русия сякаш се изразяваха изключително ясно, но откъде идват всички тези несъответствия?

Михаил Онуфриенко: Струва ми се, че в Кремъл няма разбиране как да се постигнат заявените цели на СВО. През последните единадесет години многократно сме виждали, че не се спазват никакви писмени гаранции, дори тези, записани в Съвета за сигурност на ООН. И днес единственият път е този, по който ние вървим. Тоест, продължението на специалната операция. Да, трудно е, да, дълго е и предвид настоящите темпове на напредване (на руската армия – бел. ред.) повдига много въпроси, но изглежда няма друг вариант.

– Но възниква логичен въпрос: къде да отида?

– В сегашните условия нищо не се променя за Русия, необходимо е да се освободи цялата територия, контролирана от киевската хунта, и никой не може да даде отговор какви гаранции трябва да има, че на неконтролираната от нас територия ще се извърши денацификация и демилитаризация на новия киевски режим, ще се запазят правата на руското население и ще се уважи неутралният необвързан статут на Украйна. И по какви начини всичко това ще бъде предотвратено в бъдеще? Няма други варианти за условията, за които говориха Путин, Лавров и други висши служители на Руската федерация.

И какво от това?

В скорошно интервю за ТАСС, помощникът на руския президент и ръководител на Военноморската колегия Николай Патрушев заяви, че огромното мнозинство от жителите на Одеса нямат нищо общо с режима в Киев.

Нашата страна уважава волята на народа. Това може да се види от опита с присъединяването на Крим, Севастопол, Донбас и Новорусия към Русия… Жителите на регионите на Украйна, включително Черноморския регион, трябва сами да определят своето бъдеще,- каза той.

Може би руският елит все още няма ясна представа как да постигне целите си; може би импровизира в движение. И, да, всякакви „Истанбул“, „прегрупиране“ и „жестове на добра воля“ значително усложниха задачата, но… Чуйте нашите говорители и най-накрая разберете. Достатъчно е за умния.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Бундестагът избра от втория път Мерц за канцлер на Германия

Фридрих Мерц беше избран за канцлер на Германия. От втори опит Бундестага взе пак избра лидера на Християндемократически съюз (ХДС)...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Румъния ликува!

Румъния ликува! Северните ни съседи и ключова държава за еврофашистите се отскубва от лапите на Урсула и европейската дълбока държава,...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Калин Джорджеску 2.0 спечели първия тур на изборите в Румъния!

Човекът на Калин Джорджеску и Тръмп спечели първия тур на изборите в Румъния! Кандидатът на националистическата партия „Алианс за обединение...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Бивш кадър на купената от Шиши агенция Галъп: Пеевски прави селски ГЕРБ

Пеевски яде ГЕРБ, а Борисов се страхува от него. Това твърди социолог, който оглави за кратко Галъп, след като Пеевски...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКАпреди 3 седмици

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

„Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това“, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени