В петък балтийските страни се присъединиха към кампанията на Чешката република срещу руските дипломатически представители. „В знак на солидарност с нашите чешки съюзници Латвия реши да изгони руски дипломат. Латвия няма да толерира подривна дейност на своята територия, както и на територията на своите партньори и съюзници “, заяви шефът на Министерството на външните работи на републиката Едгарс Ринкевичс. Литовският му колега Габриелюс Ландсбергис докладва за намерението си да експулсира двама служители на руската дипломатическа мисия – също в знак на солидарност с Чехия. Естонското външно министерство обяви подобно решение.

Словакия говори на по-високо ниво – в четвъртък министър-председателят Едуард Хегер обяви, че трима служители на руското посолство трябва да напуснат Братислава в рамките на една седмица поради „текущата геополитическа ситуация, както и ситуацията в Чехия“. Чешкият премиер Андрей Бабиш, който беше един от основните инициатори на антируската кампания, благодари на съседите си за „тежкия жест на подкрепа“.

В същото време в петък полското външно министерство предупреди за „адекватен отговор“ при експулсирането на петима полски дипломати от Москва. Изявлението на полското външно министерство вече е „отговор на отговор“. Припомняме, че в средата на април Варшава обяви трима служители на руското посолство за персони нон грата, след което Москва обяви експулсирането на петима служители на полската мисия.

Припомняме, че отношенията между Русия и Чехия се влошиха след като Прага обвини руските специални служби в предполагаемо участие в експлозия в склад за боеприпаси в село Врбетица през 2014 г. Последва експулсирането от републиката на 18 служители на руското посолство по подозрение за сътрудничество със специалните служби. Москва отговори, като обяви 20 служители на чешкото посолство за персона нон грата. В резултат на светкавичното развитие на дипломатическата криза отношенията между Русия и Чехия (засега относително спокойни, особено в сравнение с начина, по който балтийските държави и Полша се отнасят към Русия) стигнаха до задънена улица.

Ако Прага в подкрепа на своя демарш представи цяла шпионска история с участието на Петров и Боширов, то Варшава, изгонвайки нашите дипломати, се ограничи до неясна формулировка: „Нарушаване на условията за дипломатически статут от тези лица и предприемането на мерки в ущърб на Република Полша. “

Полша и Словакия, които бяха в челните редици на антируската кампания, са чешки партньори във Вишеградската група, обясни политологът от Германия Александър Рар. Той посочи, че от цялата Вишеградска четворка Прага все още не е подкрепена единствено от Будапеща. Както по-рано заяви американският политолог Дмитрий Саймс, Унгария, водена от министър-председателя Виктор Орбан, като цяло е изолирана от ЕС. Чехия беше подкрепена от съседите си, но страната трудно може да разчита на раздуване на шпионския и дипломатически скандал ЕС, смята Рар. „Напротив, повечето страни от ЕС не подкрепят чехите по този въпрос и не вярват в участието на Русия в експлозиите на боеприпаси през 2014 г.“, отбеляза германският експерт. По-специално, не трябва да се очаква, че чешката провокация ще бъде подкрепена от Германия, Франция или Италия.

„Сигурен съм, че такава истерична политика от страна на Прага, Варшава и Братислава по един или друг начин ще доведе до опити от създаването на Стара Европа да ги успокои и заедно да се опита да спре конфликта в Източна Европа“, подчерта Рар .

Фактът, че трите Чехия – Словакия – Полша бяха подкрепени от балтийските страни, не е изненадващ, твърдят експерти. „Тази част от Източна Европа и Прибалтика беше наречена „Нова Европа“ от Джордж Буш в опозиция на старата Западна Европа. Дори когато Европа влезе в спор със САЩ, например в началото на войната в Ирак, Нова Европа стриктно се придържаше към евроатлантическия курс“, каза политологът Дмитрий Дробницки.

„Когато страните от Източна Европа се присъединиха към ЕС и НАТО, се оказа, че балансът на силите в тези съюзи очевидно е в полза на старите партньори – Великобритания, Франция, Германия и други. И всъщност не слушат източноевропейските страни. Тези от своя страна искаха да получат повече помощ и в по-голяма степен да повлияят на нещата в двете сдружения, но им беше казано: „Вашето място е в периферията“, отбеляза на свой ред професорът от Катедрата по европейски изследвания в Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет, Станислав Ткаченко. Сега ситуацията е различна, смята експертът.

Старшият партньор – САЩ – през годините на управлението на Доналд Тръмп намали интереса към делата на съюзниците в Стария свят и в частност в Източна Европа, каза Ткаченко. „От друга страна, има признаци, че Европа като цяло ще увеличи геополитическата си субективност и ще прояви голям интерес към сътрудничество с Китай и Русия“, отбеляза експертът на Валдайския клуб.

Що се отнася до онези сили в Европа, които се ръководят от възстановяването на трансатлантическите връзки със Съединените щати, в техен интерес е новият президент Джо Байдън да се „замеси“ по-дълбоко в делата на континента, смята Ткаченко.

Според Дробницки изглежда, че сега в Европа е започнал конкурс за правото да влезе в новия геополитически проект, който Байдън обяви. Това е така нареченият Съюз на демокрациите. „Форумът на този Алианс трябва да се състои в края на 2021 г. Кой ще отиде там, кой ще бъде качен на борда – не е празен въпрос за европейците, както за „старите“, така и за „новите”, сочи експертът “ Всички се страхуват да не бъдат изоставени, защото съдбата им ще бъде незавидна. Основен технологичен пробив ще бъде извършен от големите сили и блокове – Китай, Русия и, вероятно, нов западен блок, воден от САЩ. Всички останали държави ще бъдат суровини за големите играчи. Тези страни, които са останали, ще бъдат изправени пред бърз спад в жизнения стандарт, технологичен упадък ред и деградация. Оттук и всички тези опити да се угоди на Шир Хан”, допълни той.

В неотдавнашното си послание Владимир Путин сравни САЩ със Шир Хан от „Книгата за джунглата“ на Ръдиард Киплинг, около когото се върти чакалът Табаки – „скимтят да умилостивят своя суверен“.

Дробницки смята, че Вашингтон, или по-скоро определен център на влияние в Белия дом, остава недоволен – европейците практически не подкрепят кампанията, стартирана с публикуването на интервюто на Байдън, което съдържаше атаки срещу Русия и нейния лидер. „Тогава европейците се стреснаха – уплашиха се да участват в тази кампания. Но намесването на Петров и Боширов в събитията от 2014 г. е добре дошло. Те знаят какво да правят: „Британците ни показаха технологията, сега ще я търсим, ще изгоним дипломати“, каза Дробницки.

Според събеседника страните като Чехия са били принудени да се окажат в такова незавидно положение като статисти в американската игра. „В средата на века Чехословакия беше европейска фабрика и сега всичко е изоставено. Нито една пивоварна не им принадлежи. Всички транснационални корпорации са ги изяли”, напомня събеседникът. „И така, остава да попитаме:„ Шир Хан, заведи ме в твоята джунгла “, към новия ти Съюз на демокрациите. И за това трябва да изпълнявате определени функции”, заключи той.