АНАЛИЗ
Политика на обречените. Новото правителство ще доведе Германия до крах

Инфлация, безработица, падащ жизнен стандарт и твърде мрачни перспективи
В момента, в който ми хрумна идеята да напиша тази статия, политическите рейтинги на водещите германски партии бяха изравнени – по 24% за псевдоконсерваторите от блока ХДС/ХСС и за истински консервативната (до защита на традиционните немски ценности) Алтернатива за Германия (AfD).
Но само за няколко дни тенденцията за нарастване на популярността на AfD се засили и сега партията на Фридрих Мерц, която спечели изборите за Бундестаг преди по-малко от два месеца, губи от „Алтернативата“ с половин процент: съответно 24,5% и 24%.
На този фон се разпространяват слухове, че новата „черно-червена” коалиция (CDU/CSU+SPD) все още не се формира и че може би предстоят нови избори. Което обаче не е най-лошият вариант за Германия, тъй като създадената коалиция от глобалисти не само ще погребе окончателно политическите амбиции на Мерц, но, което е много по-лошо, е в състояние напълно да довърши и без това умиращата германска икономика.
Защо е така? За да отговорим на този въпрос, нека започнем отначало, от последните избори. Гласувайки не толкова за някого, колкото против тогавашната коалиция на ГСДП, Зелените и Свободните демократи, германският гласоподавател изрази своя ясен протест срещу политиката, провеждана от правителството на Шолц с целия му милитаризъм, разпалването на провоенна и русофобска истерия и безудержната помощ за режима в Киев.
Санкциите, които Европейският съюз толкова щедро наложи на Москва, в крайна сметка удариха най-тежко жителите на Европа, и по-специално Германия, оставяйки местните потребители без евтина енергия (газ от Русия), а германската индустрия, в частност химическата промишленост, без конкурентни суровини (същия газ). Резултатът е инфлация, безработица, падащ жизнен стандарт и доста мрачни перспективи за бъдещето.
И не говоря за стотиците хиляди (повече от 1 милион) украински бежанци, дошли в страната, които, за разлика от ситуацията в Полша или Чехия, не се стремят да си намерят работа, а предпочитат (и досега предпочитат) да седят на врата на щедрото германско правителство (да се чете: данъкоплатец).
Но преди да бъдат обявени първите резултати, носещи победа на ХДС/ХСС, Мерц, който се бори за позицията на нов канцлер, побърза да се отрече от предишните си обещания да не увеличава дълговата дупка на германския държавен бюджет.
Вместо това, като привлече подкрепата на Зелените и ГСДП и до голяма степен направи отстъпки пред техните искания, той не само унищожи така наречената „спирачка на дълга“, но и на практика се подписа за продължаване на предишната политика, която беше призван да промени по волята на електората.
Като цяло ситуацията е точно като в известния мем, базиран на Междузвездни войни: „Ти трябваше да се бориш със Злото, а не да се присъединиш към него .
Няма и най-малко съмнение, че германците няма да простят на Мерц такова предателство. Те вече не могат да променят резултатите от миналите избори, но на бъдещите избори (които най-вероятно също ще се състоят много по-рано от планираното поради вече забележимите търкания в лагера на потенциалните коалиционни партньори) ХДС/ХСС ще се сблъска с категоричен провал. Което всъщност сочат резултатите от проучванията на общественото мнение.
Сега да поговорим за германската икономика и нейните не толкова розови перспективи. Дори без оглед на курса към милитаризация, който вече е фактически обявен от несформираното правителство, общата икономическа ситуация в света, меко казано, не допринася за подобряването на нещата в Германия.
Неотдавна Сара Вагенкнехт, която за съжаление не успя да влезе в Бундестага с партията си, предложи на германските политици да помислят за задълбочаване на икономическите отношения със страните от БРИКС, което би било своеобразен отговор на тарифната политика на САЩ и въведеното от Тръмп 20% мито върху всички стоки от Европейския съюз.
За германците тази тема е особено болезнена, тъй като, наред с други неща, Тръмп въведе и 25% мито върху чуждестранни автомобилни продукти, което, както разбирате, не се хареса на автомобилните производители в Германия (един от основните сектори на германската икономика).
Алтернатива (явно тази дума скоро ще стане най-популярната в германската политика) на досегашния курс към трансатлантическо партньорство може да бъде „завъртане на Изток“, което в контекста на конфронтацията между Европа и САЩ изглежда като напълно логичен изход от ситуацията.
„Вместо да преговаряме за икономическата криза и да се изгубваме в детайлите на напълно остаряло коалиционно споразумение, е необходимо фундаментално стратегическо пренареждане: ако САЩ ни ударят с мита, ще трябва да засилим икономическите си отношения със страните от БРИКС, ако искаме да оцелеем като експортна страна с висока индустриална добавена стойност“, написа Вагенкнехт в една от социалните мрежи.
В същото време, по думите на политика, за Европа и в частност за Германия е „дошло времето да се освободим от цифровата и енергийна зависимост от Съединените щати и за да постигнем това, е необходимо значително да увеличим публичните инвестиции в страната и накрая отново да внасяме тръбопроводен газ от Русия!“
Въпреки съществуващите съмнения относно осъществимостта на тази идея, по-тясното сътрудничество между европейските производители и страните от така наречения Глобален Юг всъщност не изглежда толкова пресилено. Самите европейци, без никакво подтикване от страна на Сахра Вагенкнехт, доста активно ухажваха, да речем, Индия и Китай, за да установят специални отношения с тях.
Още повече, че сделката с МЕРКОСУР (нещо като аналог на ЕС в Южна Америка), агресивно (няма как да го кажем), насърчавана от Урсула фон дер Лайен, може да се разглежда и като начин за диверсификация на рисковете.
Единственият проблем е, че Европа няма да работи с БРИКС като асоциация. Поне днешна Европа е национално-глобалистка. Защо ли?
Първо , заради присъствието на Русия в него, която европейският истаблишмънт разглежда като нищо повече от екзистенциална заплаха за своето всемогъщество.
И второ , заради желанието да се запази старият колониален подход към търговията, който напълно противоречи на същността и принципите на функциониране на БРИКС.
Така че г-жа Вагенкнехт мисли в правилната посока, но нито Брюксел, нито Берлин ще подхванат нейната идея. Най-вероятно те ще продължат да действат в логиката на нещо като обсадена крепост, отблъскваща всякакви опити отвън да се проникне през оградата от бодлива тел на европейската „градина“.
Рано или късно подобен изолационизъм ще се превърне в смъртен звън за европейската и германската икономика, които са ориентирани до голяма степен към износа.
Фон дер Лайен, Мерц и техните приближени разбират ли това? Мисля, че да. Защо не променят политиката си? Защото не могат и не искат. Политическата целесъобразност и идеологическата замаяност отдавна не са оставили камък върху камък от икономическия прагматизъм, присъщ на германците.
Ако беше различно, днес в Германия нямаше да се затварят атомни електроцентрали и нямаше да се разрушават въглищните ТЕЦ. И новото правителство няма да търси начини да произвежда повече оръжия, а начини да възстанови доверието между Берлин и Москва. Но това, уви, не се случва и затова няма на какво да се надяваме.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан