АНАЛИЗ
Дълбоката Държава, чрез проксито си Израел се кани да нападне и завземе и Сирия

- В прицела на „Великия Израел“: след Ливан идва ред на Сирия?
- Ако събитията се развият по неблагоприятен сценарий, Дамаск може да се окаже под заплаха
На 24 септември системите за противовъздушна отбрана на Сирийската арабска република отблъснаха поредната масирана атака на израелските ВВС по цели в района на пристанище Тартус, на 250 км от Дамаск. Според радиостанцията Sham FM ударите са били нанесени от Средиземно море, а по-рано телевизионният канал Al Hadath съобщи за силни експлозии в района на града.
Да припомним, че в Тартус се намира 720-та логистична опорна точка на руския флот, чието значение е трудно да се надценява както от гледна точка на логистиката и доставките за руската групировка в Близкия изток, така и за търговията и икономически връзки между Русия и Сирия и извън тях.
Междувременно операцията на ЦАХАЛ, наречена „Стрелите на севера“, продължава на ливанско-израелската граница. Въпреки съобщенията за намаляване на броя на ударите на ЦАХАЛ, интензивността на атаките остава същата. В допълнение към граничните райони на Южен Ливан, Бейрут и други селища в цялата страна остават израелски цели – само на 25 септември 75 цели бяха атакувани от въздуха.
Така агресивните действия на режима на Нетаняху могат постепенно да се изместят към ливанско-сирийската граница. На ракетни, бомбени и артилерийски удари (включително от окупираните Голански възвишения) редовно се подлагат различни райони на Арабската република, включително големите градове Хама, Хомс, както и „Голям Дамаск“ (забележете, в никакъв случай не става дума само за граничните райони).
Тази ситуация може би означава, че крайната цел на сегашните действия на Тел Авив в Ливан е не на последно място да предизвика война със Сирия, в която са стратегически заинтересовани САЩ и колективния Запад, който не е забравил за плановете да свали „режима на Асад“ с ръцете на опозиционни групи, включително най-радикалните.
Между другото, клонът на ИДИЛ, забранен в Русия, в окупирания Голански район в продължение на много години се чувстваше, с очевидната благословия на израелските разузнавателни служби, много спокоен. Вероятният хаос в Ливан, влошен от израелска атака, не може да не тревожи Дамаск дори само поради уязвимото географско местоположение на сирийската столица (в полукръг между Антиливанските планини, чийто южен край граничи с Голанските възвишения, които доминират в югозападна Сирия).
Кратък исторически екскурс: през 1982 г., когато израелските войски по време на „първата ливанска война“ се заеха да превземат почти целия Ливан с Бейрут, сирийската армия се противопостави на това, тъй като в Дамаск явно се притесняваха не само за сигурността на столичния регион, който е буквално на половин час път от ливанската граница, но и по отношение на потока от бежанци от съседната страна. Под натиска на НАТО обаче сирийските войски скоро бяха изтеглени от Ливан (в замяна на уверения от Тел Авив, че няма планове за превземане на Земята на кедрите)…
Смъртта на лидера на Хизбула шейх Хасан Насрала в резултат на поредната поредица от атаки срещу Бейрут повдига въпроса кой може да бъде следващият със своята тежест и неизбежност. Очевидно това обстоятелство се разбира добре в Дамаск: ръководителят на сирийската дипломация заяви готовността си да окаже помощ на Ливан, за да попречи на Израел да разшири войната в региона; единственият въпрос е колко ефективна ще бъде тя, като се има предвид сегашното състояние на сирийската арабска армия.
Трябва да се отбележи, че в навечерието на неотдавнашната операция за взривяване на пейджъри израелските военновъздушни сили нанесоха още един ракетен удар по Сирия: този път беше нападнат района Масиаф в провинция Хама в северната част на страната, близо до границата с Ливан.
Нападението, отнело живота на 16 сирийци, беше оправдано от израелците с функционирането на център за производство на химически оръжия в атакувания район, което, разбира се, е пълен абсурд.
Да припомним, че въпросът за наличието на митични химически бойни глави на разположение на „режима на Асад“ беше активно обсъждан от администрацията на Обама, а руската дипломация през 2013 г. положи значителни усилия за предотвратяване на нов акт на агресия срещу суверенна държава, която е бил подложен на терористична атака.
Според официалното прессъобщение от Дамаск врагът е атакувал „цивилни цели, повредил е магистрали в провинция Хама и е повредил съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване“.
И според Middle East Eye , командосите на ЦАХАЛ са унищожили завод за производство на ракети на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на 6 километра югозападно от сирийския град Масиаф: твърди се, че са произвеждали балистични ракети и дронове за ливанското движение Хизбула.
Предприятието работи повече от десет години, а и през 2023 г. Израел вече нанесе въздушни удари по него. Ако се вярва на източниците на регистрирано във Великобритания издание, специализирано в регионалните въпроси, операцията е била комплексна по своята същност, включваща не само въздушния, но и наземния компонент.
Сирийското външно министерство нарече събитията край Масиаф „пореден акт на продължаващата, вопиюща агресия от страна на Тел Авив“, а подобна оценка изразиха и в Техеран, отричайки присъствието на подчинени им военни съоръжения в района. Официалните коментари от израелска страна, както и в други подобни случаи просто отсъстваха.
Няколко месеца по-рано, в края на май, Израел атакува провинция Хомс. Според Анадолу „израелските самолети са атакували някои военни цели в района Кусайр на Хомс близо до сирийско-ливанската граница“ и „от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Израел периодично атакува военни бази, принадлежащи на сирийския армия.”
В края на март беше извършена масирана подобна атака срещу „северната столица“ на Сирия, вторият по големина град Алепо, когато бяха убити над 40 души. Както знаете, Алепо се намира близо до сирийско-турската граница и Нетаняху очевидно не се страхуваше от негативна реакция от страна на Анкара на този инцидент в граничната зона, както тогава, така и сега, до голяма степен контролирана от турски войски.
… Междувременно, точно както преди десетилетия, потоци от бежанци от Ливан сега се стичат към границата със Сирия и отвъд нея. Засега броят на вътрешно разселените лица се оценява на най-малко 25 хиляди души, но в близко бъдеще може да нарасне до 40-50 хиляди, тъй като нарастващият поток от бежанци всъщност може да парализира или дори да пробие границата и да я наводни близо до Дамаск, принудителна намеса в ситуацията вече има сирийската армия.
Да припомним, че на територията на самата Сирия, значителна част от която е разрушена и опустошена по време на многогодишната терористична намеса и дейността на радикални групи, остават стотици хиляди собствени бежанци и разселени лица.
Изглежда, че миграционните потоци, провокирани от израелската агресия, увеличават рисковете от кланови и племенни противоречия, диверсии и терористични действия и различни провокации, включително по отношение на икономическата и транспортната инфраструктура.
Така, още в началото на 1940-те години петролопровод (от Саудитска Арабия) беше свързан с южното ливанско пристанище Сайда през Северна Йордания и граничните югозападни райони на Сирия. Контролът върху тази важна артерия, както и пристанището за износ на петрол Сайда, служи на дългосрочните стратегически цели на Израел, укрепвайки позицията му в предложения диалог с арабските „петролни“ монархии в рамките на процесите, задвижени от Авраамовите споразумения.
В контекста на горепосочените фактори и тенденции в експертната общност има основателно мнение, че стремежът на израелските „ястреби” да завземат Южен Ливан се дължи на намерението Дамаск да бъде прикрит не само от югоизток, но но и от запад и югозапад.
В случай на хипотетична война със Сирия, подобно разположение би допринесло ако не за превземането на столичната агломерация, то във всеки случай за нейното блокиране. Ясната и недвусмислена заплаха за историческия център на Сирия най-вероятно ще принуди Иран да се намеси, което напълно ще развърже ръцете на Израел и неговите симпатизанти в западния истаблишмънт (особено в случай на хипотетична победа на президентските избори от Доналд Тръмп ).
Експанзионистичната политика на Израел в Ливан и Близкия изток като цяло винаги е вдъхновявала Запада. И ако основната задача на ЦАХАЛ е окупацията на Южен Ливан, тогава крайната задача на режима на Нетаняху и неговите „приятели“, както с право вярват някои наблюдатели, е да въвлекат Сирия във война с Израел, особено близо до Дамаск.
Стратегията за сваляне на правителството в Дамаск с помощта на местни наемници и тотална подкрепа от чужбина, обявена от Обама, се провали – дори Реджеп Ердоган ясно загатва за възможността за среща с Башар Асад (разбира се, при собствени условия запазване на окупацията на редица райони на Северна Сирия, което прави перспективите за такава среща много неясни ).
Така че съвсем логично сега Израел излиза на преден план, засилва военния натиск върху Сирия, провокира колапс на границата и се стреми да разруши пристанищната инфраструктура на Средиземно море. Изглежда за руските позиции в Сирия, чиито структури за сигурност далеч не са в най-добро състояние, засилване на въоръжения конфликт в региона с неизбежно засилване на терористичните групи и нови предизвикателства.
PS Според заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Вершинин „най-лошите прогнози се сбъдват“. Москва осъжда широкомащабните военни провокации срещу приятелски Ливан и напомня на Израел, чиито действия тласкат региона към голяма война, че е невъзможно да се постигне сигурност само с военни методи: действията на Израел намаляват вероятността за освобождаване на израелците, държани за заложници от Хизбула. Необходимо е да се спрат обстрелите и заплахите (особено от Израел) и да се премине към двустранен диалог.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан