АНАЛИЗ
Каква е тайната на прекратяването на украинската война?

Лавров и Медведев разкриха тайната на прекратяването на украинската война. Путин знае ли?
Лавров повдигна завесата на тайната около края на украинската война. Защо Западът не може да промени „шахматната дъска“, провокирайки Русия да се „разпадне“ и на кого да вярваме – на Лавров, който не изключва мирни преговори, или на Дмитрий Медведев, който написа, че след Курск ще отидем до край ? Поставените въпроси са по-сложни, отколкото изглеждат.
Особен интерес представлява изявлението на руския външен министър Сергей Лавров за Украйна на пресконференция след преговорите с йеменския му колега. Когато ръководителят на МВнР се изказва по тема, различна от тази, която току-що е обсъждал с равнопоставен човек, може да се разчита (това е психология!), че министърът ще се изказва по-открито по въпроси, които не са свързани с тема на преговорите. Точно това се случи с темата Украйна.
Какво иска Западът от Русия?
Лавров очерта какво се опитва да постигне Западът. Според ръководителя на руското външно министерство, той умело създава ситуация, така че Русия да бъде принудена да „подмине“ така наречената „формула на мира“ на Зеленски. Тази „формула“ може да се сведе до следните постулати – „върни всичко“, плати за всичко, гаранции на Киев от Запада – и нищо по-малко!
В същото време Украйна няма право да води „нормални“ преговори, без ултиматуми, с Русия. Освен това Западът, според ръководителя на руското външно министерство, „прави всичко, за да гарантира, че Украйна ще продължи своята ескалация“. И тогава – специално внимание! Москва, каза Лавров, има „все повече и повече подозрения“, че западняците и Киев искат чрез своите действия да гарантират, че „имаме срив и че ще направим нещо, което ще позволи на Запада, както те смятат, да промени шахматната дъска“.
Лавров смята, че те „няма да могат да направят това“, „няма да могат да ни провокират“, тъй като Русия ще постигне целите си „по начин, който, както каза президентът, ще отговаря най-добре на интересите, първо, на нашия народ и второ – на защитата на онези хора, които фашисткият режим в Киев обяви за терористи, които лиши от основни права, включително правото на религия, вяра, език и много други.“
С какво ще провокират Русия?
Последният пасаж трябва да бъде анализиран задълбочено. Виждам два важни момента в него:
Първо, това е изявление, че Москва няма да продължи да се поддава на провокации. Какво има предвид Лавров и от какво се страхува? Смея да предположа, че ще има масивна западна намеса в украинския конфликт. И ето защо.
Да почнем да сваляме западни самолети над Черно море – западняците ще пратят изтребители да ги пазят от десетина страни и ще са повече от нашите.
Да започнем да нанасяме удари по складовете за снабдяване на украинските въоръжени сили и базите на Ф-16 в Румъния и Полша – Западът ще обяви „забранена за полети зона“ над Украйна и ще започне да създава кошмар за нашето морско корабоплаване. После ще сваляме натовски самолети и ще им потопяваме корабите? Но това е война!
Ще започнем да удряме силно ВСУ и ще се втурнем към Днепър – полската армия, французите в още по-голям брой и други членове на НАТО ще влязат в Украйна. Докато балтите и финландците, нашите бивши поданици, ще започнат да правят провокации по цялата линия на дългите ни граници и на фона на вече абсолютно брутални икономически санкции.
И какво тогава? „Ставай, страна огромная“, унищожаване на западни кабели на дъното на моретата и океаните, саботаж, разполагане на ракети, насочени към САЩ в Никарагуа, „Посейдон“ за Великобритания, ядрена война? Все още има тази перспектива, разбира се.
Нашето неефективно, мързеливо, корумпирано правителство, част от което все още гледа на Запад и тайно се занимава със саботаж, и общество, което е възпитавано в потребителски дух повече от 30 години, на което е внушена любов към парите , егоизъм и индивидуализъм (слава Богу – не на всички), — нетърпеливи ли са, стенейки в “Ютюб”, да се впуснат в решителна битка с водещите западни държави, използващи украинците като свои атентатори, които, както понякога изглежда, са готови да направи нещо?
Познавам много от нас, които също са готови, но още повече не са. Не е трудно да победиш пасионарии и герои при такива условия, напротив, трудно е да постигнеш сериозен успех.
Второ, войната в Украйна, отбеляза Лавров, е била и ще бъде продиктувана от съображения за „спасяване“ на нашия народ и ще се води по най-хуманния начин, за да се щади местното население. Ето защо, очевидно, не прекъсват напълно енергийните доставки на Украйна и не разрушават мостовете през Днепър…
Какво значи това
Това от своя страна означава три други неща.
Русия, изглежда, планира да се въздържа от широка мобилизация, не възнамерява да провежда военни операции, които ще струват живота на нейните войници и си поставя твърде амбициозни цели в Украйна по отношение на заемането на нови територии. Тоест, ще се придържа към заявените цели на СВО: Донбас плюс сухопътен коридор до Крим, надявайки се, че измореният от войната Запад един ден ще се примири с това и ще даде команда на Киев да се успокои.
Русия няма да превърне Украйна в пустиня или да унищожи нейната индустрия и енергиен сектор.
Москва не планира да използва никакви тактически ядрени оръжия при тези условия. Разбира се, те могат да принудят Русия да направи това, но тя със сигурност няма желание да го направи.
Всички останали цели, поставени пред СВО, ще се опитват да бъдат постигнати с политически методи, които според мен няма да се получи. Не, западняците ще обещават, разбира се, но пак ще излъжат.
„Ах, не е трудно да ме измамиш, аз самият си го искам!
Освен това, според Лавров, Москва остава отворена за реални преговори: Ако Западът наистина е заинтересован (защото не става въпрос за Зеленски), ако Западът е заинтересован от нормализиране на ситуацията в Европа, от която самите европейци пъшкат и страдат , тогава трябва да седнем на масата за преговори спокойно, без никакви листчета в ръцете, наречени „формулата на Зеленски“, и да започнем да говорим честно.
Да, разбира се, вече три пъти измамена от Запада във връзка с Украйна, Москва има сериозни съмнения дали може да се довери на западняците, които продължават да „тичат“ в Украйна, „изнудвайки“ руснаците с уж вече получено разрешение от Киев да използва не само “Сторм Шадоу”, но и американски ракети с голям обсег за удари дълбоко в Русия.
И все пак надеждата за мирен процес (Защото наистина го искаме!) умира последна и още не е умряла.
Към Лавров няма въпроси
Ще бъда честен. Позицията на шефа на руското външно министерство, която, надявам се, правилно съм дешифрирал, не ме учудва. Министърът на външните работи, главният дипломат на страната, трябва да се съсредоточи върху дипломацията и да не е кръвожаден, защото той не е генерал. Постигането на мир с дипломатически средства е цел на шефа на външното министерство на всяка нормална държава и неговия отдел.
Фактът, че Лавров не е идеалист, той показа на същата пресконференция, засягайки темата за „изясняването“ на руската ядрена доктрина, прозрачно намеквайки, че ако Москва бъде дразнена, унижавана и не се слуша дълго време, тя може да удари – като на 24 февруари 2022 г.
Но какво да кажем за това?
Следователно с Лавров всичко е ясно. Но не всичко е ясно с политиката на Русия в украинското направление, въпреки че има предположение. Защото почти едновременно в Москва се изрази друго мнение. Разбира се, бившият президент и заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев сега не ръководи нищо сериозно. Въпреки това той е приятел на настоящия президент, член на висшето ръководство на страната и е много активен в своя ТГ-канал, състезавайки се по стил и хапливи изрази с несравнимия Владимир Волфович Жириновски.
И така, след събитията, които шокираха Русия в района на Курск, които вече имаха обратен ефект върху Киев с разпадането на фронта в Донбас, Медведев на 21 август започна дискусии по темата в своя ТГ-канал. Патриотите много ги харесаха.
Смисълът на поста е, че според тях преди Курск „макар и теоретично е имало една опасност – преговорен капан, в който страната ни може да попадне при определени обстоятелства“. Това означава мирни преговори, предложени от международната общност и наложени на режима в Киев, „с неясни перспективи и последствия“.
Но „след като неонацистите извършиха терористичен акт в района на Курск, всичко си дойде на мястото“.
“Празното бърборене на неоторизирани посредници на тема красив мир е спряно. Сега всеки разбира всичко, дори и да не го казва на глас. Те разбират, че НЯМА ВЕЧЕ ПРЕГОВОРИ, ДОКАТО ВРАГЪТ БЪДЕ НАПЪЛНО РАЗБИТ!”, подчерта Медведев.
По отношение на Украйна той също беше словесно остър – ще бъде „много по-лошо“: …Ще има значително повече безсмислени разходи, значително повече повредена военна техника и радикално повече ковчези.
Какво от това?
Къде е Макрон? Ето я, стратегическа неяснота в „нашето“ изпълнение. Шефът на МВнР по екзистенциален за страната въпрос казва едно, визирайки Путин, заместник-председателят на Съвета за сигурност и приятел на Путин казва друго. Въпреки че всъщност работят в тандем!
Кой от тях е прав според вас, кого подкрепя президентът и играят ли ролята на „добри” и „лоши” ченгета, когато единият насърчава, другият плаши?
Има обаче едно предупреждение. Западняците са много по-опитни от Русия във воденето на военно-политически битки. А Русия винаги е печелила много само когато е водила народни войни. Подходът на Лавров, към който Западът и Медведев са склонни със своята свирепа негъвкавост, има един съществен недостатък: той просто отлага неизбежното, надявайки се, че Киев няма да издържи и ще се оттегли, а Западът също ще се умори и няма воюват пряко с Русия.
Засега обаче западняците непрекъснато вдигат летвата за конфронтация в Украйна и упорито водят Москва до там, че тя просто не може един ден да не се „отпусне“ и да не бъде „провокирана“. И ако украинците не се напрегнат преди това и успеят да се бият, те, западняците, ще получат желания повод да направят нещо голямо на Русия, а след това при същите обстоятелства – отново и отново. Единствената разлика е, че нашите позиции ще стават все по-лоши.
Нека тези, които са по-добре и по-задълбочено информирани и имат власт, да помислят как да излязат от тази трудна за Русия ситуация. Моята задача беше да го посоча и да очертая реалистичните граници на възможното.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан