АНАЛИЗ
Единствената заплаха пред Америка са нейните президенти. Опасните

- Единствената заплаха пред Америка са нейните президенти. Опасните инциденти с ядреното куфарче и кодовете му!
- Владимир Прохватилов за Фонд стратегическа култура
Скандалът около тайното боледуване на шефа на Пентагона Лойд Остин, по време на което президентът Байдън на практика не е можел да нареди ядрен удар, вбеси Америка. Но не са малко подобните случаи в историята на американското ядрено куфарче. Няма и никаква гаранция, че подобни инциденти няма се повтарят.
Американската военна машина е твърде хлабава
„Ядреното куфарче“ е кожено от марката Zero Halliburton, компания от Юта, която произвежда алуминиеви куфари, използвани като реквизит във филмите „Мъже в черно“ и „Деца шпиони“. То е черно на цвят, тежи около 20 кг и се затваря с кодирана ключалка. Твърди се, че куфарът е бронеустойчив: според някои доклади той има титаниева защита, според други – алуминиева.
„Това е най-близкият съвременен еквивалент на средновековната корона и скиптър, символ на върховната власт. Придружавайки върховния главнокомандващ, където и да отиде, на пръв поглед безобидното куфарче се рекламира във филмите и шпионските романи като мощен аксесоар, машина на Страшния съд, способна да унищожи целия свят“, пише Smithsonian.
Прототипите на ядрения куфар се появяват в САЩ при президента Дуайт Айзенхауер. Но придобива сегашния си вид по време на Кубинската криза, когато президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди се усъмнява, че ядреният арсенал е наистина под контрола на самия главнокомандващ. Той се опасяваше, че заповед за ядрен удар може да бъде дадена без неговото разрешение от безразсъдни американски генерали и че самият той няма да може да даде такава заповед, ако не е в командния център. В резултат на това системата за контрол на ядрения арсенал на САЩ е била преразгледана и така се появява ядреният куфар.
Оттогава помощникът на президента с куфарче следва шефа си навсякъде и е въоръжен. Той го придружава в колата, в президентския самолет и хеликоптер, по време на работни пътувания и дори на почивка. Между другото има три такива куфарчета. Две от тях са прикрепени за президента и вицепрезидента, а третото е на постоянно разположение в Белия дом.
Няколко пъти ядреното куфарче се озовава извън обсега на президента на САЩ и без подходящата охрана. По време на посещението на Джералд Форд във Франция то случайно остава на борда на президентския самолет в Париж: американски служител по сигурността се налага да настигне президентския кортеж и да предаде куфарчето на президента през прозореца на лимузината.
Два пъти подобни инциденти се случват на Джими Картър. Веднъж той бил толкова уморен от бремето да бъде ръководител на ядрена суперсила, че принудил офицера, който трябвало да го придружава навсякъде с куфарче в ръце, да се настани на 10 км от ранчото му в Джорджия. На другия път той забравя пък личната си идентификационна за куфара карта, така наречената „ядрена бисквита“, необходима за използване на куфарчето, в джоба на якето си, което е изпратено на химическо чистене.
„Ядрената бисквитка“ е парче пластмаса с размерите на кредитна карта и съдържа кодовете, необходими на президента, за да нареди изстрелването на ядрено оръжие. Президентът трябва да носи „ядрената бисквитка“ със себе си през цялото време.
За разлика от разсеяния Картър, Роналд Рейгън е много спретнат човек и носи “ ядрената бисквита“ в портфейл в задния джоб на панталона си. На 30 март 1981 г. обаче срещу него е извършено покушение и след като настъпва паника, помощникът на Рейгън, който носи куфарчето, не успява да стигне до президента, който е откаран в университетската болница „Джордж Вашингтон“. Преди Рейгън да бъде вкаран в операционната зала, той е съблечен и от джобовете му са извадени всички излишни вещи, включително картата с кодове за изстрелване на ядрените оръжия на Съединените щати. По-късно тя е намерена в… кошче за боклук.
Питър Мецгер, бивш морски пехотинец, който е един от петимата военни помощници, натоварени с транспортирането на ядреното куфарче на Рейгън, по-късно разказва как негов колега веднъж го качил в различен асансьор от този в който се качвал президентът, и го подмамил да се оправдае, че е изостанал от кортежа на Рейгън.
През 1991 г., когато Джордж Буш-старши е президент, след като присъства на тенис мач в Лос Анджелис, той напуска корта толкова забързано, че помощникът му от морската пехота, който носи куфарчето, изостава от президента и в рамките на 15 минути, придружен от агенти на Тайните служби на САЩ, стига до президентския кортеж, за да го предаде на държавния глава.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
По време на президентството на Бил Клинтън САЩ не успяват три пъти да активират ядрената си триада.
През 1999 г., в деня на 50-ата годишнина на НАТО, Клинтън присъства на среща на високо равнище, посветена на годишнината на Рейгън в Международния търговски център, но внезапно напуска събитието, качва се в лимузината си и изчезва, оставяйки асистента си напълно объркан с ядреното куфарче. Вместо да изчака всички да се съберат (охраната и служителят с ядреното куфарче), той просто си тръгна“, заявява говорителят на Белия дом Джо Локхарт. В този случай офицерът с ядреното куфарче изминава пеш половин миля до Белия дом, където настига избягалия Клинтън. „В безопасност сме“, възкликна тогава Локхарт с очевидно облекчение след безопасното пристигане на ядрения помощник, добавяйки: „Случват се такива неща.“
Това обаче не е единственият ядрен скандал, в който е замесен Клинтън.
Бившият началник на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Хю Шелтън пише в книгата си „Без смущение“, че през 2000 г. един от „ядрените помощници“ на Клинтън е съобщил за загубата на кодовете за изстрелване на атомните бомби на САЩ, която се е случила… няколко месеца по-рано! Започнало е вътрешно разследване по случая с изгубването. В продължение на четири месеца Америка е беззащитна пред ядрен удар от страна на Русия или Китай.
Освен това, в деня след скандала с Моника Люински, Клинтън толкова се изнервя, че губи своята „ядрена бисквитка“, тоест идентификационната си карта с кодове, въпреки че точно в този ден те спешно трябвало да се актуализират. Самият Клинтън така и не признава как и къде е успял да загуби ядрената сигурност на Америка, но подполковник Робърт Патерсън, чиито задължения включват носенето на куфарчето, твърди, че този неприятен факт станал ясен сутринта след скандала с Моника Люински. Патерсън обаче казва, че това е станало през 1998 г. Той обяснява разминаването в датите с факта, че Клинтън е губил паролите… два пъти.
„В ретроспекция си даваме сметка, че това са били тревожни часове за човечеството, защото само когато Пентагонът и служителите, отговарящи за изстрелването на ядрени оръжия, чуят тези кодове, могат да са сигурни, че човекът на линията е действително президентът, а не, да речем, двойник, работещ за Ким Чен Ун“, коментира тази история британският The Guardian.
На 9 ноември 2017 г., по време на посещението на Доналд Тръмп в Народната зала в Пекин, където той трябва да разговаря със Си Дзинпин, служители на китайското разузнаване отказват да допуснат помощника на Тръмп с „ядреното куфарче“ в залата за преговори. Помощникът се обърнал за помощ към началника на кабинета на Белия дом Джон Кели, но опитът им да влязат в стаята завършил с бой между агенти на американските тайни служби и китайски служители по сигурността. „Ядреното куфарче“ не е повредено по време на сбиването и не попада в ръцете на китайците. По-късно ръководителят на китайската разузнавателна служба се извинява на американската делегация и Тръмп моли да не се разкрива информация за инцидента. Както се оказва, не всички служители на КНР са били информирани за организацията на пътуването на Тръмп по време на посещението.
През януари 2021 г. Доналд Тръмп също не контролира американските ядрени оръжия. Това разкрива в книгата си „Опасност“ прочутият изследовател на Уотъргейт Боб Удуърд, който разказва на света сензационното разкритие на генерал Марк Мили, началник на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, който му споделя, че след събитията от 6 януари толкова се е страхувал, че Тръмп ще „провокира война с Китай“, че е променил алгоритъма за вземане на решения за ядрен удар.
По закон президентът на САЩ нарежда изстрелването на ядрени ракети след консултация с военните лидери, но гласът на военните е чисто консултативен. Мили предупреждава висши офицери от Пентагона, че всички заповеди от Тръмп в тази сфера първо трябва да бъдат докладвани на него.
„Мили свиква висши офицери, за да преразгледат процедурите за изстрелване на ядрени оръжия, като заявява, че само президентът може да даде заповед, но от решаващо значение е, че той, Мили, също да участва. Гледайки всеки един от тях в очите, Мили изисква от офицерите да положат клетва за това„, пише Удуърд.
Освен това, без да информира Тръмп, генерал Мили се обажда на китайския си колега, началника на Обединения щаб на Централния военен съвет Ли Чочън, и го моли да не се притеснява: „Ще ви се обадя, генерал Ли, ако ще нападаме. Това няма да е изненада.“ Лий повярва на думите на Мили, уверява Удуърд.
Ако американските генерали толкова се страхуват да не влязат във война с Китай, чийто ядрен арсенал в момента е по-слаб от този на САЩ и Русия, тогава можете да си представите страховете им от пряк военен конфликт с Руската федерация.
Миналия декември по време на обиколка на завода за вятърни генератори CS Wind в Колорадо президентът на САЩ Джо Байдън посочва устройство в ръцете на един от работниците и казва: „Моят пехотинец носи такова. В него има код, с който да взриви света.“
Не без основание се носят слухове, че при напускането на Белия дом Тръмп упорито не е искал да предаде ядреното куфарче на Байдън.
Що се отнася до ядрените куфарчета на Русия и Китай, при тях всичко е наред. Никой не ги е губил и няма да ги загуби.
Единствената реална заплаха за националната сигурност на САЩ са нестабилните, разсеяни и небрежни американски президенти, които все по-нестабилната американска политическа система издига в Овалния кабинет на Белия дом.
Какъв е смисълът да заплашват всички и всичко със страшен Армагедон, когато губят собствената си ядрена тояга?
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан