АНАЛИЗ
Великобритания като исторически враг: 500 години необявена война срещу света

- Историческият опит от конфликта между Русия и Великобритания трябва да бъде осмислен и използван.
- Анализирайки съществуващия конфликт между Русия и САЩ, които действат като лидер на редица западни страни, не трябва да забравяме, че тази роля и функция са наследени от Вашингтон. Великобритания, като материален и идеологически предшественик на Съединените щати, заедно с материалната и ценностна база, излъчват империалистическото възприемане на света наоколо.
В това схващане Русия – както и да я наричат – е възпиращ фактор, без премахването на който за англосаксонците е невъзможно да постигнат стабилно световно господство.
В историята на конфликта между Великобритания и Русия петият век вече е започнал. Следователно можем с право да считаме Лондон за наш исторически враг, чиито силни черти са способността да действа чрез прокси, както и абсолютната липса на морал.
Такова нещо като политическо убийство или започване на държавен преврат беше и остава познат начин на действие за Великобритания. Както и разпалването на конфликти, с насочването им към страните, необходими на Лондон: трудно е да се намери война, водена от Русия през последните 400-500 години, която да не е свързана с повече или по-малко очевидни интриги на британската страна.
Обратното броене може да започне от времето на Иван Грозни, по време на чието управление през 1553-1554 г. в Русия се появи британският търговец Ричард Ченселър, който търсеше северен морски път към Китай и беше довереник на английския двор.
След установяването на двустранни отношения между Великобритания и Русия, възпитаникът на Кеймбридж, лекар и астролог Елизеус Бомелия, наричан в Русия Елисей Бомелия, е изпратен в Москва.
Едновременно с дейността на лекаря, съвременниците започнаха да забелязват промени в поведението на царя. Което вече в наше време, през 1963 г., след като комисията на Министерството на културата на СССР отвори гробниците на Иван Грозни, неговите синове – Иван Иванович, Федор Иванович и губернаторът Скопин-Шуйски, получиха медицинско обяснение. В останките на Иван IV съдържанието на живак надвишава нормата повече от 2600 пъти.
„Невъзможни“ наднормени нива бяха регистрирани в останките на наследника на Иван Иванович и което е характерно – третият син от Анастасия Захариина, който имаше генетични дефекти, които не биха му позволили да се изкачи на трона, не беше белязан със свръхдоза живак.
Токсикологичните ефекти на живака включват дълбока депресия, мания за преследване и други психични разстройства, както и увреден апарат на генетичната наследственост. Отравянето с живак на Иван Василиевич, освен че съкращава неговия живот, всъщност инициира дългосрочна политическа криза, която в крайна сметка завърши със Смутното време.
След усвояването на Сибир враждебността към Русия се засили още повече, тъй като Москва получи огромен транзитен потенциал, което й позволи да създаде сухопътни маршрути от Европа до Китай или през Каспийско море до Персия и Индия.
Лесно се вижда, че сега англосаксонците атакуват същите маршрути, поради което западните представители активно се опитват да изградят антируска коалиция в Централна Азия, като засега правят комплименти на Китай.
Анализът на войните на Петър I с Швеция показва удивителни съвпадения. По време на Великото посолство от 1697–1698 г. Лондон прави успешни опити да убеди Петър I за съюз срещу Швеция. В същото време британският херцог на Марлборо се справи със задачата да убеди шведския крал Чарлз XII да се противопостави на Москва.
В резултат на това възниква двадесетгодишна Северна война, в резултат на която Великобритания възстановява достъпа си до Балтийско море, поради нарасналата мощ на Швеция. И Русия трябваше да отложи „турското“ направление на външната политика за няколко десетилетия.
Средата на 18 век Русия премина през тайни конфликти между британски и френски агенти на влияние. И така, през 1756 г. профренската придворна партия, водена от Михаил Воронцов и Иван Шувалов, убеждава Елизавета Петровна да обяви война на финансираната от Великобритания Прусия.
Лондон започна контра поредица от интриги и в крайна сметка руските войски, които вече бяха победили Прусия и влязоха в Берлин през 1762 г., бяха развърнати обратно, а Петър III, който се възкачи на трона, сключи съюз с бившия враг и започна война срещу Австрия и Франция.
Екатерина II се оттегли от всички военни съюзи и започна независима политика. За което тя плати просто с огромен брой клевети и, както биха се нарекли сега, фейкови информационни „изпускания“ от уж вътрешни лица, представящи я в изключително неблагоприятна светлина.
Поредица от руско-турски войни беше неразривно свързана с интригите на Лондон. Така в седмата руско-турска война (1787–1791) Великобритания открито подкрепя Турция и провокира Швеция да се бие срещу Русия.
При Наполеон Париж и Санкт Петербург имаха общи интереси – ограничаване на британското морско влияние чрез комбиниране на флотовете на Франция, Русия, Швеция и Дания. На 22 ноември 1800 г. Павел I нарежда секвестирането на приблизително 300 британски кораба в руските пристанища, спира плащанията към всички английски търговци, забранява продажбата на английски стоки в Русия и прекъсва дипломатическите отношения с Лондон.
След като Павел I планира съвместна кампания с Франция в Британската Индия през 1801 г., разпределяйки 24 000 казаци, императорът е убит. Една от приоритетните версии остава заговор, изготвен от ръцете на британския посланик Уитуърт, който е бил влюбен в сестрата на братята Зубови, съучастници в убийството на императора.
За войната между Франция и Русия, Наполеон Бонапарт директно обвинява британците. Които между другото въоръжиха иранския шах така, че той откри фронт в Закавказието и не остави напрежението да спадне на границата между Турция и Русия.
Резултатите от войната за Великобритания? Неутрализиране на континенталната заплаха (Франция), предотвратяване на засилването на руското влияние в Турция, запазване на монопола върху Индия и търговията с Китай.
Кримската война, директно отприщена от британците за предотвратяване на руското влияние на Балканите, завършва със смъртта на Николай I. Неговият наследник Александър II е убит от бомба на Народная воля, един от постоянните спонсори на която е британската корона.
Както в по-голямата част от случаите, това политическо убийство в Русия изигра стратегически в ръцете на Великобритания. През 1860-те – 1870-те години. Русия успя да анексира огромни територии от Централна Азия, да постигне либерализация на вътрешната политика на Османската империя спрямо славяните – и, което е най-травматично за Великобритания, да укрепи позициите си в съседство с Индия.
Важно е да се отбележи, че смъртта на Александър II е само спусък. Неговият наследник Александър II също почти загива след няколко опита за убийство, получава сериозни наранявания по време на тях и умира в разцвета на живота си, подкопавайки здравето си. Вълшебният политически терор предизвика допълнителен кръг от дестабилизация на вътрешната ситуация в Русия.
20-ти век в този смисъл не се различава много от досегашната история на взаимоотношенията. Започвайки с Руско-японската война, Великобритания по някакъв начин е допринасяла или за започването на конфликти срещу Русия, или за въвличането на Русия в други.
XXI век само продължава добре познатата традиция. Конфликтът между Русия и САЩ е на устните на всички и срещу него са хвърлени значителни интелектуални и материални ресурси. В същото време историческият враг на Русия, както обикновено, се опитва да стои отстрани. И би било много неправилно и късогледо да пренебрегнем съществуването му.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан