Свържете се с нас

АНАЛИЗ

Сепаратистките настроения в Европа

Avatar photo

Публикувано

на

Какви тенденции се наблюдават днес в ЕС?

На международната арена Европейският съюз се представя като единно и монолитно цяло. Тази картина, създадена от европейски политици, не отговаря съвсем на действителността. Всъщност един по-внимателен поглед върху тази регионална интеграционна структура разкрива много съществуващи проблеми и противоречия, които европейските висши служители се опитват да скрият.

Миграционната криза от 2015 г., пандемията от коронавирус през 2020 г. позволиха да се разкрие наборът от съществуващи проблеми на ЕС. И през 2022 г. тези проблеми станаха очевидни. Сред тях са икономически затруднения, сепаратизъм, спорни въпроси в двустранните отношения.

Има отрицателна страна на изключителните икономически резултати на някои държави-членки на Европейския съюз. Струва си да започнем с нарастващия външен дълг. Да, от 2008 до 2020 г. размерът му се е увеличил с 42,4%. Сред развитите страни най-високи стойности могат да се видят във Франция (7.121.549 милиона USD), Германия (6.479.588 милиона USD), Холандия (4.546.788 милиона USD), Люксембург (3.881.317 милиона USD). ), Ирландия ($2,877,587 милиона), Италия ($2,688,071 милиона) и Испания ($2,585,510 милиона).

Тези страни представляват повече от 80% от общия външен дълг на ЕС. Преди излизането си от ЕС, Обединеното кралство добавяше още повече тежест към това число, като беше втората страна в света по задлъжнялост след Съединените щати с ниво на външен дълг от 9,262,192 милиона щатски долара.

Средното ниво на публичния дълг в страните от Европейския съюз в края на 2020 г. е почти 90% от БВП, въпреки че оптималната стойност според Договора от Маастрихт не трябва да надвишава 60%. В ерата на глобална пандемия тази стойност беше надвишена в 15 страни от ЕС. Най-тежка е ситуацията в Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Франция. Испания и Португалия, където тя се покачи до 2-3 пъти над допустимото.

Преминаването на пика на пандемията и съживяването на европейските икономики позволи леко намаляване на съотношението външен дълг към националния БВП. Да, съгласно данните от Евростат, в края на третото тримесечие на 2022 г. процентът на дълга е 85,1%, с увеличение на дълга в абсолютно изражение. Към днешна дата европейските правителства не са в състояние да преодолеят нарастването на външния дълг, тъй като изпитват твърде много сериозни предизвикателства, за да се съсредоточат върху освобождаването от заплашителния по обема си дълг.

Цялостното преструктуриране на енергийния пазар, поскъпването на енергоносителите и повишената инфлация поради поскъпването на продукцията са друга пречка пред по-нататъшното развитие на Европейския съюз.

Проблемите, които възникнаха след войната със санкциите, накараха европейците да се запитат дали техните страни не вървят към нова икономическа катастрофа. В една от статиите, посветена на тази тема, авторът припомня кризата от 2012 г. Отбелязвайки крехкостта на еврозоната поради липсата на контрол върху евровалутата от страна на националните правителства, той предупреждава за потенциални кризи на ликвидността, които могат да доведат до неизпълнение на публичния дълг.

Централна банка в дадена страна е в състояние да се притече на помощ на правителството и да предостави парите си, лишавайки инвеститорите от възможността да поискат фалит. Няма такава възможност обаче във валутен съюз и след като се присъединят към него, правителствата на страните – участнички са отслабени, предоставяйки власт над себе си на финансовите пазари.

Така днес в европейската икономика цари несигурност. Само Европейската централна банка решава с какви методи и при какви обстоятелства да се бори с инфлацията.

Това състояние на нещата тревожи европейските жители, тъй като никой от тях не може да каже със сигурност дали ЕЦБ ще се справи със своите отговорности. Кризата на доверието в дейността на тази независима институция е пряко свързана с евентуална икономическа криза в Европейския съюз.

Не бива да забравяме и сериозното икономическо неравенство между страните членки на Европейския съюз. Пандемията от коронавирус разшири пропастта между развитите и развиващите се страни. По данни на МВФ, до края на 2022 г. нивото на доходите в развитите страни е намаляло само с 1,3%, а в развиващите се страни – членки – с 3,8% . Тази разлика се дължи на сериозното въздействие на коронавируса върху важната доходоносна дейност на развиващите се страни – туризмът.

Въпреки общата цел на ЕС да намали икономическото неравенство, не могат да се пренебрегнат фактори като продължителността на престоя в съюза, технологичната и индустриална база и текущите кризи.

Разпадането е друга тема на дискусии в Европейския съюз. Говорим за различните му проявления. Първо трябва да отбележим такова явление като евроатлантическата дезинтеграция – опит на Европейския съюз да постигне по-голяма автономия в рамките на сътрудничеството си със САЩ.

През 2016 г. Глобалната стратегия на ЕС беше публикувана и критикувана от атлантиците. Периодично се предприемат стъпки за изграждане на собствена, независима от американската, външна политика. Струва си да се припомни осъждането от страна на Франция и Германия на американската инвазия в Ирак през 2003 г.

Вашингтон от своя страна по всякакъв начин пречи на Европа да получи независимост във външната политика, разигравайки украинската карта и подхранвайки антируски и антикитайски настроения. Въпреки това прибързаните действия на САЩ за изтегляне на войските си от Афганистан, създаването на военния съюз AUKUS зад гърба на Франция бяха отбелязани от европейските политици и едва ли ще бъдат забравени.

Сега, като моментно състояние, позициите на атлантиците са силни, но все по-често се чуват призиви Европейският съюз да изгради своя собствена стратегия. Така в бъдеще ще се изостри борбата между привържениците на проамериканската и на независимата Европа, поне на дискусионно ниво.

Втората проява на разпад се усеща от Европейския съюз не по-малко чувствително.

През последните години сепаратистките настроения бяха подхранвани преди всичко от референдумите, проведени в Шотландия и Каталуния.

Обикновено сепаратизмът възниква при провеждането на държавна политика, без да се вземат предвид интересите на националните малцинства. Тогава това национално малцинство започва да се обявява и да иска разширяване на правата си, заплашвайки с физическото отделяне на територията, която то заема в държавата.

Освен това това отделяне може да доведе както до създаване на собствено държавно образувание, така и до присъединяване към друга държава. Най-известните центрове на сепаратизъм в Европейския съюз се намират във Великобритания (Шотландия, Северна Ирландия), Испания (Каталуния, Страната на баските), Белгия (Фландрия), Франция (Корсика), Германия (Бавария), северните райони на Италия.

В Каталуния през 2017 г. живяха 7,5 милиона души, от които в поредица от минали референдуми с ниска избирателна активност, абсолютно мнозинство гласуваха за независимост от Испания. Испанското правителство обяви всички референдуми за незаконни и строго потисна всякакви прояви на сепаратизъм, включително с въвеждането на цензура върху съответната информация в интернет.

Страната на баските, с население от 2,2 милиона, отдавна е едно от най-активните огнища на сепаратизъм, но след разоръжаването на сепаратистката групировка ЕТА (Страната на баските и свободата) през 2017 г. исканията за отделяне на региона от Испания престанаха да бъдат много популярни сред населението.

Белгийският сепаратизъм най-силно се усеща в северната част на страната, във Фландрия, икономически най-развитият регион. Повече от половината от белгийското население живее във Фландрия. Комбинацията от тези фактори популяризира сред фламандците идеята, че Фландрия е принудена да подкрепя по-изостаналата Валония. А езиковата разлика между холандскоговорящите фламандци и френскоговорящите валонци изостря още повече конфликта.

Заслужава да се спомене и борбата на Корсика за автономия и официалното признаване на собствения им език на регионално ниво. Корсика е един от най-бедните региони във Франция, което не спира местните националисти да призовават за отцепване.

В Германия и Италия също има движения за разширяване на правата на националните малцинства, но плановете за отделяне от държавата или не са приоритет, или изобщо не съществуват.

Списъкът с европейски проблеми се попълва и поради трудните отношения между някои от участниците в него. Един от най-ярките примери са действията на Унгария, които видимо излизат от мейнстрийма на европейската политика. Унгария е една от малкото западни страни, които не подкрепиха санкционната война, отприщена срещу Русия.

Президентът Виктор Орбан се ръководи от националните интереси, които включват икономическо и духовно партньорство с Русия. Отвън може да изглежда, че Унгария действа сама, но самите унгарци смятат своята позиция не за изолирана, а напротив, за една от популярните и ключовите в европейската политика.

Охлаждането на отношенията между Полша и Германия също изисква внимание. Дипломатическите отношения между тези страни никога не са били лесни, но през последната година те сериозно се влошиха поради крайно националистическата политика на Полша.

Във време, когато Европейският съюз има най-голяма нужда от единство, поляците решиха да се върнат към вече уредения въпрос за репарациите за щетите, причинени от Германия по време на Втората световна война. Обвинявайки Германия в изграждането на нов „Четвърти райх“ на базата на Европейския съюз, полските политици се оплакват от ниските нива на германска помощ за Украйна.

Очевидно Полша се опитва да използва западния си съсед, за да спечели политически точки и да повиши популярността на управляващите сред населението, което се тревожи от растящата инфлация, като понякога го прави доста провокативно.

Заслужава да се отбележи известно напрежение в отношенията между Италия и Европейския съюз. Нарастващата популярност на десните сили не може да не тревожи европейските служители, а критичната ситуация в страната по време на пандемията от коронавирус, когато закъснелите действия за подкрепа от ЕС доведоха до доставката на хуманитарна помощ от Русия и други страни по света, останаха в паметта на италиански евроскептици.

Обобщавайки, можем накратко да очертаем текущото състояние на нещата в Европейския съюз. Съвременният Европейски съюз има редица сериозни и много дълбоки проблеми. Непрекъснатият растеж на външния дълг, който значително надвишава лимита спрямо националния БВП, без подходящ контрол заплашва да се превърне в нова икономическа криза.

Дискусиите за евроатлантическа дезинтеграция ще продължат повече от една година и в контекста на изчерпването на антируските и антикитайските настроения те само ще се засилят. Процесите на национална дезинтеграция под формата на сепаратизъм ще зависят пряко от държавната политика за подкрепа на националните малцинства.

Общата картина е, че Европейският съюз не приема сепаратизма, възпрепятства прилагането му и липсата в конституциите на страните – членки на правото на отделяне на региони от държавата. Единството на Европейския съюз е застрашено от липсата на общо съгласие по редица икономически, политически, социални и морални аспекти. Унгария и Полша са отлични примери за това.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Avatar photo

Публикувано

на

  • Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
  • “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Avatar photo

Публикувано

на

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Avatar photo

Публикувано

на

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж,  по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

ДПС-Доган: Няма обединение, това е солова акция на Джевдет Чакъров

Оставката на Джевдет Чакъров като председател на партия ДПС е „солова акция“, това заяви депутатът от ПГ на ДПС-ДПС Тимур...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС след оставката на Джевдет Чакъров

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС, след като досегашният председател Джевдет Чакъров подаде оставка. Това съобщи Илхан Кючюк от...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Как Насо Фритюрника става излишен за г-н Пеевски

“Той от самото начало е „опакован“, около себе си има хора, които работят за руснаците и внушават определени ходове. Някои...

ПОЛИТИКАпреди 3 седмици

Поискаха дъртака Борисов да се пенсионира най после

Асен Василев поиска изтрещщлият дъртофелник Борисов да се пенсионира най накрая, стига е тровил България Съпредседателят на ПП призова вожда...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Путин и Тръмп проведоха дву часов телефонен разговор

Путин: Имахме много съдържателен, откровен и конструктивен разговор с Тръмп. Предлагаме меморандум за бъдещо споразумение с Украйна Президентът на Русия...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Западните служби помогнаха на Букурещ за победата на проевропейския кандидат

Никушор Дан печели изборите в Румъния при почти напълно преброени бюлетини, съобщават румънските и световни медии. Някои развяват знамената на...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени