Свържете се с нас

ВОЙНА

„Цяла Европа се плъзга стъпка по стъпка към война“ – Орбан

Унгарският премиер Виктор Орбан смята, че военен конфликт може да обхване целия европейски континент. Той вижда сценарий за ескалация в случай, че някоя от страните от НАТО реши да изпрати свои войски в Украйна. И трябва да разберем, че свидетелството на Орбан е специално. Струва си да го слушаме.

„Цяла Европа се плъзга стъпка по стъпка към война“, изръмжа унгарският премиер Виктор Орбан на първата пролетна сесия на парламента, където неговата партия има абсолютно мнозинство. Пробрюкселската либерална опозиция (разбира се, антируска) беше буквално смазана на последните избори.

Унгарският премиер е демонстрирал този вид тревога и преди (и това е само една от причините западните елити да го смятат за „черна овца“ в стадата на ЕС и НАТО). Той е от малкото членове на НАТО, които категорично не искаха целия ни многоетапен конфликт със Запада и Украйна от самото начало, тъй като Орбан не очакваше нищо добро от него нито за себе си, нито за Унгария.

Той беше и си остава противник на антируските санкции и привърженик на мирните преговори. Той беше единственият в ЕС, който подкрепи китайския план за уреждане в Украйна, който Брюксел изобщо отказа да разглежда като план за уреждане. Повтаряше и повтаря: нещата вървят към разруха на Европейския съюз и самоубийствена за целия континент война, отговорността за която освен всичко друго ще падне и на Запада.

Но в речта му имаше и нещо ново. Орбан се опасява, че някои от страните от ЕС ще изтърват нервите си и ще изпратят свои войски срещу руснаците в Украйна. Както се казва, срамно е да подозирате, когато сте напълно сигурни: „някоята“ държава се нарича Полша. Тя е известна и под друго име – „хиената на Европа“.

Първо, няма кой друг да направи това, ако вземем съседите на Украйна (ако не само съседи, това вече е операция на няколко държави, а не просто „изтървани нерви“). За балтите това ще бъде смърт (местните елити водят самоубийствена политика, но не чак толкова). Словаците по принцип нямат интерес. Смята се, че интерес имат унгарците – в рамките на иредентата със Закарпатието, но Орбан все пак не говори за себе си.

Колкото и смешно да звучи, преди десетина години Румъния, начело с доста агресивния (да не кажа противен) империалист Траян Бъсеску, можеше да се осмели да направи подобно нещо. Но оттогава страната до голяма степен се пренасочи към Брюксел и престана да се смята за „болно дете на ЕС“, от което може да се очаква дявол знае какво (този статут премина към България, Полша и Унгария).

Второ, фактът, че поляците се готвят да „поемат риск“ и да окупират западната част на Украйна („да върнат исконните полски земи“ в интерпретацията на полските национал-консерватори), беше открито заявен от ръководителя на руското външно разузнаване Сергей Наришкин. Имаше и други доказателства в полза на подобен ход както от руска, така и от полска страна. И все пак свидетелството на Орбан е специалво.

Сред полския елит има привърженици на анексията на Галиция и Волиня. Те просто няма как да липсват, като се има предвид, че някога тези земи са били наистина полски, а реваншизмът до известна степен е характерен за всички големи нации. А руската страна, ръка на сърцето, е предубедена към поляците. Знаем, че ни мразят, очакваме помия от тях, нарочваме ги с имперски намерения, с които самите ние сме се сблъсквали преди.

Друго нещо е Виктор Орбан. Той е голям приятел и важен съюзник за полския елит. Предвид контраста между клиничната русофобия на поляците и рационализма на Орбан, може да изглежда странно от Русия, но Варшава и Будапеща бяха обединени от общ враг – европейските чиновници, които изискват подчинение по въпроси, твърде чувствителни за местните консерватори, например миграция от ислямските страни, равенството между половете, гей права и прочее. Затова и двете европейски държави сега са под санкциите на Брюксел – орязаха им така наречените „кохезионни“, изравнителни субсидии, след като враждебно приеха редица национални реформи.

За полското правителство, което се стреми да стане водеща сила в ЕС и да преосмисли Съюза за себе си и за американците, ситуационният съюз с Орбан изглежда толкова значим, че се опитват да не забелязват неговото „русофилство“ и „капитулантство“, пренасочвайки целият негатив в тази връзка към Германия (като конкурент за влияние в ЕС).

В един момент изглеждаше, че везните все пак се наклониха към русофобите: гневният отпор на Орбан беше изразен от самия Ярослав Качински, лидерът на управляващата партия и сив кардинал на полската политика. Но това не промени нищо и скоро Качински напълно напусна изпълнителната власт (но не и ръководството на управляващата партия), въпреки че заемаше поста вицепремиер, специално създаден за него, отговарящ за всички „силови структори“. Явно са махнали дядото надалеч, за да не прави глупости.

Като цяло Орбан не очаква предателство от враговете си, но подозира (или дори знае) нещо за своите приближени и силата на нервите им. И това му дава основание да се страхува от трета световна война.

Ако всичко, което се случваше, се случваше един-два века по-рано, разделянето на Украйна между Русия и Полша би изглеждало като очевидно решение, което би било от полза и за двете страни (по същия начин Полша беше делена неведнъж). Но сега държава със суверенна външна политика в Европа е по-скоро изключение, отколкото правило: същата Варшава може да спори с Брюксел, но почти никога с Вашингтон. Както той реши, така да бъде.

Наистина влизането на полски войски в Украйна може да доведе до сблъсък с руските войски. В случай, че конфликтът се прехвърли на територията на самата Полша, това може да означава началото на война между Русия и НАТО, очевидно трета световна война, възможно и ядрена

Орбан със сигурност знае, че известната клауза от Устава на НАТО за колективна отбрана не влиза автоматично в действие. В случай на военно нахлуване на територията на Алианса членовете му ще се съберат на среща за това какви ще бъдат ответните мерки и дали изобщо ще има такива.

Тоест западните (американските преди всичко) елити трябва да вземат фундаментално решение за голяма война, тя няма да започне от само себе си или поради полска глупост, както не е започнала например заради военни конфликти на турците (също членове на НАТО) с гърците, кюрдите и много други. Нито поляците, нито турците имат ролята в света да устройват Армагедон заради амбициите си.

Сегашната позиция на САЩ е да не довеждат ситуацията до военен сблъсък между Руската федерация и НАТО, дори ако президентът на Украйна го желае. Все пак Орбан има защо да е нервен. Приоритетите и логиката на политическите действия за много западни лидери понякога са толкова абсурдни, че репутацията на НАТО като „недосегаем блок“ или илюзорното „единство на Запада“ може да изглеждат по-важни за тях от спасяването на европейския континент от катастрофа.

Премиерът на Унгария познава тези хора – и поляци, и американци, и европейци – отдавна, добре и лично. Той смята, че Полша може да изпрати войски в Украйна, а НАТО може да влезе във война с Руската федерация. Той казва това като един от лидерите на Северноатлантическия алианс и стар съюзник на Полша.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.

Продължи да четеш

ВОЙНА

Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди

Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.

В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.

От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , „обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км“.

Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.

Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.

Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.

Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.

В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.

За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.

Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.

„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.

Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.

Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като „партизански отряди“. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.

А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.

Врагът пише, че „руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.“ Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.

Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.

Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ВОЙНА

Индия и Пакистан на прага на война.

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.

Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има „повече от пропорционален отговор“, ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.

Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.

Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.

Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.

След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация „Лашкар-е-Тайба“ пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.

Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, „докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм“.

Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да „отреже“ водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.

Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.

Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора „акт на водна война“ и „страхлив, незаконен ход“.

Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. „Това е истинска война“, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.“

Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.

През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. „Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт“, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.

Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?

Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и „северните територии“). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.

Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.

Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.

Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора „външна заплаха“, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.

Съотношението на силите

Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:

Количество ядрени бойни глави

Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.

Бюджет за отбрана

Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).

Размер на армията

Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има „само“ около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.

Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.

Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.

#thesofiatimes #bulgaria #world #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди един ден

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

„Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това“, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Пеевски: Моя кабинет няма да падне. Ще го подкрепяме, колкото е необходимо

Тарторътът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски нарече парламентарната група на ДПС-ДПС „един файтон хора без значение“. Коментарът му е по...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени