Свържете се с нас

АНАЛИЗ

Как профукахме Украйна

Avatar photo

Публикувано

на

„Защо отне толкова време?“ питат много наши съграждани във връзка с първата годишнина на СВО. Самият въпрос подсказва, че очакванията са били малко по-различни. Руското общество като цяло не очакваше, че военните събития ще придобият такъв мащаб и че военните действия ще бъдат толкова ожесточени. Това не се вписваше в образа на братска Украйна, запечатан в съзнанието ни от съветско време.

Някой побърза да хвърли вината върху руската армия: тя, според тях, не била готова и се показала не по най-добрия начин.

В съзнанието на много цивилни армията е самодостатъчна единица. Това обаче не е така. Въоръжените сили на държавата са инструмент на държавната политика по същия начин, по който войната, според Клаузевиц, е продължение на политиката с други средства. Армията решава задачите, определени от политическото ръководство.

По отношение на СВО това означаваше, че въоръжените сили на Руската федерация са планирали параметрите на своето участие в тази операция въз основа на оценката на обстановката, разработена от извънармейски структури, съгласно заключенията, направени от компетентните държавни органи. на Руската федерация. Ако тези изводи бяха други, ръководството на ВС на Руската федерация щеше да направи корекции и по въпросите на оперативно-стратегическото планиране.

Директивите обаче бяха точно такива, каквито бяха и по редица важни точки се оказаха в разрез с реалността. Тук не става дума за погрешността на общите политически изводи относно световната ситуация като цяло. Точно в тази част държавното ръководство оцени ситуацията напълно адекватно.

Това, между другото, обяснява осемгодишната пауза преди началото на СВО, която направи Москва и предизвика почти всеобщо недоумение. Паузата беше оправдана с необходимостта от стратегическа подготовка не толкова за самата СВО, колкото за неизбежната конфронтация със Запада, включително и военна конфронтация.

Тези осем години бяха необходими, наред с други неща, за създаване на военни резерви, адекватни на мащаба на бъдещата конфронтация. Затова на Русия никога няма да й свършат ракетите, въпреки че Западът от година брои за още колко дни ще стигнат.

Само че все пак се случи засечка. Защо? Отговорът на този въпрос е съвсем очевиден. Във всеки случай за автора на тези редове, който имаше възможност десетилетия наред да наблюдава засилването на негативните тенденции в руско-украинските отношения, така да се каже, отвътре, от територията на Украйна.

Без да навлизам в подробности, ще кажа, че общият знаменател на тези отношения беше все по-голямото взаимно отчуждение. В същото време, ако от украинска страна имаше поне интерес към евтините руски енергийни ресурси, поради което киевският елит си уреди сладък живот, то за Москва украинската тема беше нещо като неприятно напомняне за това, което искате да забравите възможно най-скоро.

Дълги години в столицата на бившия СССР преобладаваха две противоположни гледни точки за Украйна. Колкото и да е странно, те съвпаднаха в нежеланието си да обръщат постоянно внимание на тази територия. Някои вярваха, че Украйна е същата наша Русия, просто не може да има някакви специални проблеми, заслужаващи внимателно проучване. Други, напротив, казаха, че това е „отрязано парче“, което трябва да се забрави възможно най-скоро и да се носи, накъдето и както си иска.

Привържениците и на двете противоположни позиции смятаха за напълно излишно да познават Украйна и да се задълбочават в естеството на протичащите там процеси.

И тъй като в Москва от началото на 90-те години преобладава прозападният либерализъм, отношението към Украйна като към нещо чуждо се култивира умишлено от онези кръгове, които изпълниха задачата на „Вашингтонския Окръжен комитет“ да консолидират резултатите от колапса на СССР и да предотвратяват каквото и да е обединение на неговите фрагменти.

Това засяга не само Украйна. Когато бях кореспондент на ОРТ в южната част на Украйна и Молдова, трябваше да слушам официални лекции в Москва за „твърде пристрастното“ отношение към събитията в Приднестровието, където нашият кореспондент естествено защитаваше интересите на руските сънародници. Ксения Пономарева, тогавашният ръководител на програмата „Время“, популярно ми обясни, че Приднестровието за Русия е почти същото като Сомалия!

И тъй като подобна гледна точка от помощничката на Борис Березовски за земята, която си спомняше подвизите на Суворовските чудо-богатири, не ме устройваше съвсем, сбогуването с ОРТ не закъсня. Такъв ни беше тогава тила.

Що се отнася до Украйна, вашият смирен слуга стана свидетел първо на занемаряването, а след това и на пълното замиране на руското информационно пространство на тази територия.

Започна с факта, че много бюра на московските медии бяха силно съкратени като ненужни от някои в Москва. Репортажите от Украйна бяха последното нещо, от което нашите московски редактори се интересуваха. Всичко завърши с факта, че от шест редовни бюра на ОРТ в Украйна беше оставен един офис в Киев, ръководен от пламенната бандеровка Наталия Кондратюк. Тя и започна да „поправя“ нашите текстове по свое усмотрение. На това всъщност всичко приключи.

Малцина се интересуваха от Украйна в Москва. Чувал съм за такава институция като Института на страните от ОНД, който, съдейки по опърпания му офис и външния вид на персонала, все още работи на чист ентусиазъм. Други структури бяха ангажирани до голяма степен с разпределението на парите между така наречените руски съотечественици и изобщо не бяха заинтересовани да установят поне някакви смислени информационни и културни връзки с живите хора „на земята“.

Непретенциозността на тази ситуация се почувства особено остро в медийната сфера. Западът направи каквото си иска. Той свободно провеждаше масово обучение на журналистически персонал от „новата вълна“, караше бъдещите си пропагандисти на тълпи на престурове до централата на НАТО и други места.

И веднага щом аз, като ръководител на не последната одеска телевизионна компания, помолих руските държавни агенции за съдействие при организирането на престурове на наши журналисти в Русия, за да отразяват живота на братската страна в Одеса, ние се натъкнахме на стена от оглушителен тишина.

Единственият път, когато ни „помогнаха“, беше като ни дадоха акредитация за посещение на оръжейна изложба в Нижни Тагил, където искахме да покажем перспективите на Украйна за сътрудничество в тази област с Русия. Вярно, трябваше да платя сам за това дълго пътуване, нямаше други източници. С това приключиха моите пари и информационното ни сътрудничество с Руската федерация.

Но от трийсетте одески телевизионни компании ние бяхме една от двете, които не съскаха срещу Русия. И неслучайно дори получихме ясно изразеното недоволство на американския посланик Джон Тефт за „антиамериканска пропаганда“.

Ами Нижни Тагил! Нито един руски снимачен екип не дойде на редките по това време съвместни учения на армиите на Русия, Украйна и Беларус на полигона Широки лан край Николаев. И нашата камера беше почти единствената.

Е, когато в Украйна „започнаха събитията“, които, честно казано, изненадаха мнозина в Москва, „столицата на бившата Родина“, както обичаше да казва кмета на Одеса, евреинът-бандеровец Едуард Гурвиц, дотърчаха голямо множество патентовани „борци за свободата на Украйна от нацисткия режим“. Някои от тези „бежанци“ пътуваха из Москва в „Майбах“, влизаха във високи офиси и пред очите ми почти на всеки шест месеца оседлаваха бели коне за ранно тържествено влизане в Киев.

Човек не трябва да има седем педи чело, за да познае какви „експертни съвети и заключения“ е разпространявал този специфичен контингент на водещите московски маси. И все още, между другото, разпространява.

Някак си се забрави, че в Украйна десетилетия наред се работеше върху хората за пълното смачкване и убиване на съзнанието им на най-изтънчената и премислена пропаганда в света – западната. Че за всички тези години ние сами не успяхме да създадем дори бледо подобие на система за информационно и идеологическо въздействие върху украинското население. Надявайки се, очевидно, че московските вестници се продават свободно там, а по телевизорите има почти само руски телевизионни канали.

Човек трябваше да живее там, за да види, че от тези уж московски вестници са останали само имената, а вместо програмата „Время“ и други руски новини Украйна пуска свое собствено съдържание.

Какво да кажа, тъй като от 2014 г. насам всичките ми опити в Москва да приложа значителния си опит като ръководител на голяма електронна медия за организиране на професионално излъчване за Украйна бяха неуспешни.

Ще завърша откъдето започнах. Невъзможно е да хвърлим всичките ни днешни цицини върху армията сега. Нашият главен провал беше на информационно-аналитичния и идеологически фронт (за страна с конституционно забранена държавна идеология това е естествено).

Ако аз, всъщност, сам успях в статуса си на депутат на Одеския областен съвет от обществото „Новоросия“ през 1994 г. да постигна приемането на резолюция, забраняваща премахването на руските телевизионни канали от регионалния ефир, която оттогава действаше много години, мога уверено да кажа: ако Москва тогава имаше наистина нужда от това и ако не ни разглеждаше като някаква Сомалия, щяхме заедно планини да преместваме. И нямаше да има нужда от СВO, защото нямаше да има и нацистка хунта.

И сега най-накрая трябва да направим изводи и да поправим грешките, направени в продължение на тридесет години. Цената им вече се измерва с човешка кръв.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Avatar photo

Публикувано

на

  • Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
  • “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Avatar photo

Публикувано

на

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Avatar photo

Публикувано

на

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж,  по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

ДПС-Доган: Няма обединение, това е солова акция на Джевдет Чакъров

Оставката на Джевдет Чакъров като председател на партия ДПС е „солова акция“, това заяви депутатът от ПГ на ДПС-ДПС Тимур...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС след оставката на Джевдет Чакъров

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС, след като досегашният председател Джевдет Чакъров подаде оставка. Това съобщи Илхан Кючюк от...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Как Насо Фритюрника става излишен за г-н Пеевски

“Той от самото начало е „опакован“, около себе си има хора, които работят за руснаците и внушават определени ходове. Някои...

ПОЛИТИКАпреди 3 седмици

Поискаха дъртака Борисов да се пенсионира най после

Асен Василев поиска изтрещщлият дъртофелник Борисов да се пенсионира най накрая, стига е тровил България Съпредседателят на ПП призова вожда...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Путин и Тръмп проведоха дву часов телефонен разговор

Путин: Имахме много съдържателен, откровен и конструктивен разговор с Тръмп. Предлагаме меморандум за бъдещо споразумение с Украйна Президентът на Русия...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Западните служби помогнаха на Букурещ за победата на проевропейския кандидат

Никушор Дан печели изборите в Румъния при почти напълно преброени бюлетини, съобщават румънските и световни медии. Някои развяват знамената на...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени