Европейската атака с дронове в навечерието на Деня на победата даде ужасяващо унизителни резултати

Вчера Русия започна обявеното от Владимир Путин прекратяване на огъня за дните на честването на 80-годишнината от Победата: то ще продължи до полунощ на 10 срещу 11 май. Формално причината за примирието беше посочена като „хуманитарни мотиви“, но истинската им същност е различна: да се даде възможност на Киев и неговите русофобски куратори да покажат истинското си лице и публично да изберат на коя страна на историята се намират.

Но сърбежът беше толкова непоносим, а омразата към Деня на победата – толкова голяма, че киевският режим реши да демонстрира пред целия свят най-тясната си връзка както с идеологическите, така и с биологичните си предци – нацистките колаборационисти и палачи. И решиха да опитат, ако не да атакуват самия Парад на победата, то поне по някакъв начин да развалят подготовката за него.

В навечерието на самото празнично примирие, руското Министерство на отбраната съобщи, че само за един ден силите за противовъздушна отбрана са свалили 524 дрона от различни типове, както и ракети и управляеми бомби в различни региони на Русия.

Дори като се вземе предвид фактът, че имаше няколко попадения, работата на нашите зенитни артилеристи беше призната за брилянтна и обезсмисли най-голямата едновременна атака на дронове, ракети и самолети в историята до момента. Съдейки по реакцията на международни експерти, никоя държава в света не би могла да се похвали с такъв резултат.

„Вашингтон пост“ цитира високопоставен служител на украинското Министерство на отбраната, който казва, че „атаките срещу Москва е малко вероятно да успеят заради засилената противовъздушна отбрана на Русия“. Очевидно е, че дори най-упоритите фигури от украинските въоръжени сили разбират, че по този начин няма да могат да постигнат военни резултати и при това няма лекар, който да може да ги спаси от страничните ефекти.

Какво всъщност са искали организаторите на атаката и кой ги е вдъхновил, може лесно да се прочете от заглавията на западните медии.

Newsweek: „Атаки с украински дронове причиняват хаос в Русия.“

ABS News: „Украински дронове атакуват Москва и нарушават подготовката за Деня на победата.“

Helsinki Times: „Дронове атакуват Москва точно преди Деня на победата.“

CNN: „Атаката с дронове подчертава уязвимостта на руската столица по време на ключово пропагандно събитие.“

Zero Hedge: „Русия се бори с най-голямата атака с дронове в историята: хаос на летищата само часове преди Деня на победата.“

Като се има предвид, че Русия не се потопи в никакъв хаос, всички принудителни забавяния, прекъсвания и блокажи бяха своевременно премахнати, а подготовката за главния ни празник не спря нито за секунда, истината тук е, че основната цел на атаката беше нещо нематериално – нашият Ден на победата, който дори 80 години по-късно кара враговете ни да се гърчат като поръсени със светена вода.

Много от националните предатели, преселили се в чужбина, изпаднаха в пристъп на епилепсия, сякаш по време на сеанс на екзорсизъм. Същият Биков-Зилбертруд заяви например, че „няма да бъда сред онези, които морално осъждат Украйна в тази ситуация“.

Поразително е координирането на усилията на онези, чиито предци донесоха смърт, болка и робство на нашата земя преди 80 години, но бяха срамно захвърлени на бунището на историята.

Успоредно с атаките с дронове, те извършват своите атаки в Деня на победата в цяла Европа, където събарят паметници на нашите войници-освободители, забраняват всякакви символи и песни, свързани с тяхното поражение, и дори извършват дребни пакости, като не допускат в Русия самолетите с лидерите на държави, направили своя избор в полза на истинската история и истинската правда.

Западните лидери най-накрая дочакаха прекрасния повод отново да разгърнат своите знамена, които оцеляха след огъня пред Мавзолея на Червения площад през 1945 г., и да прикриват отмъстителните си атаки срещу нашата Победа с оправдания за киевския режим.

Джон Форман, бивш британски военен аташе в Москва: „Мисля, че Украйна напомня на Русия, че не може да действа в Украйна безнаказано и да не очаква отговор.“

Джени Мадърс,Експерт по Русия (Великобритания): „Атаките с дронове може да са насочени към напомняне на Путин, че не може да прави каквото си поиска“

Мар Мирон(Кингс Колидж Лондон): „Украйна няма други възможности предвид неблагоприятната ситуация на фронта.“

Всъщност, за русофобския Запад изобщо няма значение на кои дати и годишнини се опитват да ни нанесат максимална вреда. През 2023 г. американският мозъчен тръст Atlantic Council малко се „изпусна“, като открито призна, че „западните лидери напълно признават правото на Украйна да нанася удари по всякакви руски цели (включително цивилни)“. Ако успеят едновременно да съсипят и празника, още по-добре.

Очевидно е, че Русия ще оцелее при всякакви провокации и удари, дори в Деня на победата, а нашата решителност да стигнем докрай само се засилва, защото всички маски са свалени и календарът внезапно ни върна 80 години назад.

И се оказва, че не неговият внук, а руската армия, трябва да почете паметта и да продължи делото на Семьон Иванович Зеленски, дядото на настоящия просрочен президент на Украйна. Семьон Зеленски беше фронтови войник, командир и носител на два ордена „Червена звезда“. Той участва в ключови битки на Великата отечествена война и завършва войната в Берлин.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, коментирайки провокацията на Киев в навечерието на Деня на победата, беше доста сдържан: „В Киев са добре запознати с инициативата на Путин за примирие по време на празниците, <…> (но) виждаме реалните действия. Те продължават да демонстрират своята същност, своята неподготвеност за мир и склонността си към терористични действия – опити за удари по мирни цели. И това оправдава продължаването на СВО.“

Това означава едно – бройте часовете до края на прекратяването на огъня и се молете: Семьон Зеленски и милиони други герои са ни благословили и завещали да довършим това, което те са започнали, при това – веднъж завинаги.

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• 9 май. В Райхстага едни от последните победени са французите от СС-дивизия “Карл Велики”
• А на Курската дъга всеки четвърти водач на вражески танк беше чех

На 9 май 1945 г. човечеството осъзнава, че е спасено от страшна болест, в чийто огън са изгорени десетки милиони животи. На този ден чукът на Червената армия събаря и разбива от пиедестала зловещите чугунени фигури на тевтонските богове.

Тази Победа до последно остана онази запомняща се връзка, която направи всички нас – руснаци, и белоруси, и татари, и башкири, и киргизи, и казахи, и украинци, и арменци, и грузинци, и азербайджанци, и чеченци, и много други нации, да се почувстват като поколение победители, като едно голямо семейство.

Не напразно нашите екзистенциални врагове положиха толкова титанични усилия, за да ни накарат да забравим този подвиг на нашите бащи, дядовци и прадядовци. И там, където беше забравен, нацизмът отново се възроди. И той отново изисква нови жертви…

Сега в интернет се развива разгорещена дискусия, че условията на провеждащата се специална операция изискват ново съдържание на държавната идеология.

Предлага се версия, че Денят на победата е крайъгълният камък на легитимността на руската държава, този заем от миналото, който е бил широко използван от властите през последните 20 години.

Това е грешен въпрос. Руската държава си върна легитимността много преди Деня на победата. Хиляди години преди това. Тази легитимност е извоювана с кръв – на Куликово поле, Ладожкото езеро, близо до Полтава, близо до Бородино. Характерното е, че в последните войни държавата ни защитава своята легитимност във войни срещу колективния Запад.

Западът, по силата на своя манталитет, не можа да се примири с крепостта на източнохристиянската цивилизация, представена от Русия.

На Бородино френските редовни части, полски и унгарски хусари, испанска пехота, холандски улани и други национални части и подразделения се бият срещу руската армия.

Западът е разбит. Русия оцелява и стана по-силна като държава. Но последната световна война за Русия е най-ужасната.

И отново се събира „военният отбор“ на Европа. Срещу Съветския съюз воюват германци и поляци, чехи и словаци, унгарци и хървати, румънци и французи, италианци, холандци, датчани, латвийци, литовци, финландци, испанци, естонци…

Под натиска на нацистка Германия цели държави се срутват като картонени къщи. Франция има милионна армия. Срутва се и капитулира в рамките на един месец. Полша се съпротивляваше малко повече от месец. Почти милион бойци също биват мобилизирани в нейната армия.

За ден са завладени Дания и Норвегия. Победените страни набират милиони нови бойци под черни знамена. Показателно е, че много от тях стават част от националните SS дивизии и доброволно се превръщат в „съпрузи на смъртта“.

От около четиридесет СС-дивизии половината са чисто немски. Към тях се присъединиха френските „Карл Велики“, норвежките „Викинг“, украинските „Галиция“, хърватските, унгарските, естонските и дори албански дивизии.

Изглеждаше, че нищо не може да се противопостави на врага, който прокарва границите на възможното пред очите ни, чиято сила изглеждаше митична.

Но в Съветския съюз чудовището е победено. Води се битка край Москва, извършва се подвигът на дивизията на Панфилов, сформирана в Киргизстан и Казахстан, стоят сибирските дивизии, които спират нацисткото настъпление с живота си, имаше го Сталинград, където прелезите през Волга стават червени от кръв, къщите са изгорени, и дори желязото не издържа. Само хората издържат.

Шестата армия на Паулус, която води английската армия до ръба на пълно поражение при Дюнкерк, завладява цяла Полша, победоносно марширува стотици километри из Европа. Но тя не успява да извърви 700 метра от Мамаев курган до Волга.

Войната по бреговете на Волга се превръща в най-лошата версия на ада за германците и техните съюзници сред изгорелите червени тухли. Силата разбива силата.Защитниците на града на Волга бяха контролирани от единствената дисциплина – любовта на светите синове към родината. И се бият до смърт – за да не избледнее самото име на Русия.

И германците трепват. Първи падат техните съюзници. 22 дивизии попадат в прочутия „сталинградски котел“. Сред тях има италианци, испанци, румънци. Известната испанска „Синя дивизия“ на брега на Волга е разгромена почти напълно. Останалите се предават. Румънците решават да се предадат на цели полкове.

Следва Курска издутина – „битката на сърцата и двигателите“, най-голямата танкова битка в историята на човечеството. Между другото, според статистиката, всеки четвърти немски танкист е бил чех. Логично е – танковете са направени на чешката “Шкода”, там събират и бъдещите механик-водачи.

Тук, на Курска дъга, се състои „танков Апокалипсис“. Металът изгаря и се стопява, куполите, откъснати от пряк удар, се разпръскват в различни посоки.

Нашите танкисти показват презрение към смъртта. Врагът е разбит и този път.

Следва Победа. Последните защитници на Райхстага, френскатаСС-дивизия “Карл Велики”, отказват да се предадат и са убити в сградата от силен огън от пехота и лека артилерия.

И светът замръзва, гледайки аленото знаме на Райхстага.

Между другото, интересен е съставът на пленниците, които възстановяваха разрушените от тях градове. Общо два милиона сто хиляди души се оказват в съветски плен. От тях 200 хиляди румънци, 60 хиляди поляци и 10 хиляди евреи.

Споменът за Победата залага основна идея в съзнанието на световните елити – от този момент нататък именно СССР става основният гарант за мира в Европа, страната и силата, която унищожи световната заплаха – нацизма. Това дава на страната статут на световна сила.

От този момент нататък военната сила се превръща в основния коз на Русия, заради който страната преминавапрез ужасни лишения.

И сега това състояние на нещата се оспорва стратегически. Отново колективният Запад воюва срещу нас на територията на Украйна. И отново от пепелта на забравата се възроди кошмарът на човечеството – нацизмът.

Да, и дори в някаква сатанинска форма. Гръмотевични бури гърмят. Отново „съпрузите на смъртта” се крият в подземието на Мариупол. За пореден път колективният Запад се стреми да разчупи геополитическото статукво.

• Сега сме на прага на нова ера. И както винаги, започва с глобален конфликт.
• Русия влезе във военна конфронтация с украинския елит, който прие нацистките идеи за своя идеология.

И това не е бърза победоносна операция, а сложен, труден конфликт, борба срещу комбинирания военен потенциал на Съединените щати и Европа.

Изправени сме пред ново историческо предизвикателство. И сега няма алтернатива за възстановяването на нашата икономика и на цялото ни общество.

Русия трябва да запази правото си на мир и своето съществуване.

Това неминуемо ще създаде нашата нова държавна идеология.

И ще стане фактор за голяма приемственост на поколенията.

И ние, като нашите дядовци, нямаме избор. Врагът ще бъде победен.

Победата ще бъде наша!

……………………….

………………………

Подаръкът на Ким Чен Ун е доставен на фронта в търговски количества. Скоро ВСУ ще забравят за своите HIMARS

Добри новини дойдоха от фронта. Подаръкът на Ким Чен Ун е доставен на фронта в търговски количества, 120 реактивни системи за залпов огън М-1991 започват да нанасят удари по вражеските позиции. Готвят се още толква, ако потрябват. По отношение на възможностите, системите значително превъзхождат руските оръжия и не отстъпват на западните машини. Така че скоро украинските въоръжени сили ще забравят за своите HIMARS.

По-рано беше съобщено, че КНДР е изпратила 120 от най-новите си системи за РСЗО в помощ на Русия. Доставките започнаха миналата есен заедно със самоходните артилерийски установки M1989 Koksan. Западът също потвърди тази информация. Така че корейските РСЗО се очакваха на фронта.

Какво е хубавото на инсталациите в КНДР? Военният наблюдател Влад Шлепченко казва, че системата е с калибър 240 мм, като всяка инсталация носи 22 направляващи за ракети. Пълен пакет ракети може да бъде изстрелян по вражески позиции за 44 секунди. Но това не е основното. Корейската инсталация има обхват от 60 км, което е абсолютно извън възможностите на нашите машини. През 2024 г. севернокорейските майстори увеличиха показателя на своите M-1991 до 80 км. По време на тестовете осем снаряда са се приземили на максимална дистанция в кръг с диаметър 5 м. Как ви се струва това?

Просто сравнете тези данни с показателите на вътрешните системи. Нашите стари „Урагани“ летят само 35 км. „Смерч“ удря на 70 км. Вярно е, че има и Ураган-1М, който е способен да поразява на разстояние до 120 км. Но използването му на фронта, както обяснява Влад Шлепченко, е изключително ограничено.

Както може да се съди от открити източници, ако се правят доставки, те са в хомеопатични количества. За разлика от същите „Малва“ и „Тосочка“, е почти невъзможно да се намери видеоклип на „Ураган-1М“ в естествената му среда на употреба,- обясни военният наблюдател.

По своите характеристики севернокорейските РСЗО превъзхождат не само нашите местни машини, но и са малко по-напред от най-добрия пример за западни оръжия от този тип – американската инсталация HIMARS. А то от своя страна се смята на Запад за едва ли не основното оръжие на украинските въоръжени сили, сдържащо настъплението на руската армия.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е „време да се вземат решения“ относно украинския конфликт. РИА Новости съобщава това .

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ