АНАЛИЗ
САЩ се готвят да взривят Турция

„Съболезнованията, изразени от Съединените щати, трябва да се оценяват като действия на убиец, който пръв пристига на местопрестъплението.”
„Не приемаме съболезнования от всички. Съединените щати се опитват да останат агнета, докато са истинските координатори на терористичната атака в Истанбул. Знаем кой е приятел и кой враг.“
И двете изявления са на ключови министри от турското правителство. Първото – на вътрешния министър Сюлейман Сойлу, второто – на външния министър Мевлют Чавушоглу. Тоест това е координирана позиция на турските власти, изразена по време на разследването терористичната атака на туристическата улица “Истиклял” в Истанбул (шестима са убити, 81 са ранени по един или друг начин, включително три рускини).
Съвременна Турция не е напълно империя, но се чувства като империя, иска да бъде такава. А империите не търсят виновни, империите назначават виновните според интересите си. Официална Анкара веднага обвини Вашингтон, и то по безпрецедентно остър начин.
Особено обидно за американците трябва да е било противопоставянето на тяхната „империя на доброто“ срещу Русия в полза на Русия.
„Благодарим на Русия за подкрепата. Русия винаги се е притичала на помощ в трудни времена, защото е най-активната страна в света в борбата с международния тероризъм. Досега Русия се съпротивлява на терористите в Близкия изток и Европа”, каза Чавушоглу в същия параграф, в който отхвърли съболезнованията на САЩ.
Ако това комбиниране на мнения се беше чуло в началото на 1940-1950 г., можеше съвсем уверено да кажем, че борбата за влияние върху Турция е приключила с победата на СССР и Организацията на Варшавския договор, а не на НАТО. Но това тогава. Сега думите са много по-евтини, включително и тези, които използва Анкара. Да се обвини съюзник в организиране на терористична атака срещу цивилни е много сериозно обвинение.
Обстоятелствата по случая са такива, че вече са задържани 49 заподозрени във връзка с него, а за пряк извършител е сочена Ахлам Албашир, сирийска гражданка от кюрдски произход. Турските медии твърдят, че тя е била обучавана от американски инструктори в школата за разузнаване на Кюрдската работническа партия в Кобани. На снимка, разпространена от органите на реда, заподозряната е облечен с анорак с надпис “Ню Йорк”.
Не разбираме какво да правим. Дали да се шегуваме със Щирлиц, който бил разкрит от парашута, влачещ се зад гърба му, дали да действаме като „адвокат на дявола“, тъй като хора в такива анораци могат да бъдат намерени не само в Турция , но и в Русия, а в Турция вероятно се шият такива Анораци.
Сериозно, строителите на турската империя са си създали много врагове и недоволни, включително и най-крайни радикали. Има много такива хора в сирийската провинция Идлиб, където са се укрили терористични групировки от цяла Сирия, а Анкара, като част от споделянето на отговорността с Москва и Техеран за заселването в региона, наблюдава този „резерват на таласъми“ и успя да настъпи опашките на много хора.
Но основната цел на турската експанзия в Сирия са именно кюрдите. Кюрдите също са вътрешен сепаратистки проблем в Турция. Етническите кюрди и преди са прибягвали до терористичните атаки като методи за политическа борба и въпреки че това не се е случвало от доста време, все пак е по-логично да се подозират кюрдите, отколкото гоблините от Идлиб.
Но както Кюрдската работническа партия, призната за терористична в Турция, така и Партията на демократичния съюз, най-голямата политическа организация на кюрдите в Сирия, категорично отрекоха всички обвинения от страна на Анкара за участие на свързани с тях лица в терористичната атака.
И САЩ, разбира се, помагат на кюрдите, включително с военно обучение, но те го правят съвсем открито. До сравнително скоро кюрдите в Сирия бяха подпомагани от всички влиятелни сили, с изключение на Турция, тъй като кюрдите докрай се бореха срещу “Ислямска държава” и доста успяха на фронта на работата си.
С други думи, изисква се известно старание, за да се получи връзка от заподозряната Албашир и правителството на САЩ. Турците го положиха и удължиха нишката си за броени часове, както самият Еркюл Поаро не винаги знае как. Тогава се случи следното.
Вчера американският президент Джо Байдън и турският президент Реджеп Тайип Ердоган си шушукаха нещо в кулоарите на срещата на Г-20. След това двамата лидери проведоха преговори, които не бяха обявени преди и изглежда дори не се подразбираха. Разговорът е бил зад затворени врати, според турската страна е включвал обстоятелствата около терористичната атака в Истанбул. След това страните се разотидоха, привидно доволни една от друга. Байдън дори намери за какво да похвали Ердоган – „улесняването на зърнената сделка“, въпреки че всички знаят, че двете правителства вече имат много претенции едно към друго и много малко допирни точки.
И няколко часа след тази сесия за спогодба се появи информация, че в Истанбул е имало нова експлозия – избухнала кола, за която се твърди, че е натъпкана с експлозиви. Причината отново бе установена светкавично – оказа се „техническа неизправност“. Империята назначава виновните.
При такива обстоятелства е трудно да се отърсим от идеята, че сме свидетели на умишлено превъзнасяне като метод за пазарлък по някои от многото проблеми на турското правителство със Съединените щати – от доставката на оръжия до екстрадирането на хора, свързани с проповедник Фетхуллах Гюлен – най-големият враг на Ердоган, намерил убежище в Америка (за самия Гюлен е ясно, че няма да бъде екстрадиран).
Сега страните изглежда са успели да се споразумеят, но нивото на екзалтация не оставя съмнение: Ердоган не просто се пазари, Ердоган е нервен.
Има защо. През лятото в Турция предстоят избори – президентски и парламентарни. Вероятно всички врагове на Ердоган се готвят за това събитие – от бившите му съратници до кюрдите и Гюлен. В същото време неговото управление ще има поне една подкрепа по-малко: ако по-рано населението доброволно гласуваше за управляващата Партия на справедливостта и развитието като сила, свързана с икономическия растеж, сега този растеж беше изяден от инфлацията.
Но основната причина, както вероятно самият Ердоган разбира, е фактът, че той многократно пресича пътя на САЩ, провеждайки операции срещу съюзените с тях кюрди в Сирия и Ирак, изграждайки алтернативна политика в отношенията с Русия, пречейки на разширяването на НАТО и обединението на Кипър.
Съдбата на турската империя или поне на турския султан зависи от това колко ресурси са разпределени за неговите врагове и колко широк „прозорец на възможности“ им се отваря от Запад, ако искат да решат всичките си проблеми с Анкара с един замах.
Едно е сигурно: ако Съединените щати наистина се опитат да вкарат лоста си в структурата на неговата власт и започнат да я подкопават, окончателното скъсване със Запада става за него гаранция за оцеляване.
В началото на Първата студена война съперничеството за Турция приключи в полза на Вашингтон и Брюксел. Сега сме в началото на Втората студена война, но резултатът от съперничеството не е задължително да е същият.
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан