Най-богатата страна в Европа, Германия, внезапно е изправена пред рязко увеличаване на броя на хората, които буквално нямат с какво да си купят храна. Подобни тенденции се наблюдават и в съседите на Германия, в Полша. И двете страни в крайна сметка са принудени да се конкурират за енергийни ресурси – и всичко това заради разрушените отношения с Русия.

Все повече тревожни сигнали идват от различни региони на Полша. Така заместник-директорът на Общинския център за социално подпомагане в Лодз Пьотр Ковалски каза пред местните медии, че до зимата на 2022-2023 г. в страната ще има все повече недохранени хора, балансиращи на ръба на глада. Според него в най-големите полски градове „обществото застарява и все повече хора се нуждаят от грижи и подкрепа“.

Социалният работник се оплаква: „Можем да предложим максималната месечна помощ от 719 злоти (290 лева). Но колко можете да купите с тях сега? При такава инфлация 100 злоти се харчат веднага в магазина – оказва се, почти нищо”.

Нов феномен – скрит глад

На свой ред Ришард Шарфенберг, професор във Варшавския университет и председател на Полския комитет на Европейската мрежа за борба с бедността, каза, че е време да се въведе ново понятие – „скрит глад“. Той обясни гледната си точка по следния начин: „Терминът „скрит глад“ надхвърля концепцията за хора, които ядат твърде малко калории. Понякога енергийните нужди могат да бъдат задоволени, но необходимите витамини и минерали не са достатъчни – защото храната, която постъпва в тялото, е твърде некачествена. Броят на хората, засегнати от скрит глад, ще се увеличи през следващите две години. Това ще бъде резултат от очакван икономически спад, който ще съвпадне с инфлацията и рязко покачване на цените на храните”.

Това разсъждение резонира с новината, че през последното десетилетие населението на Полша е намаляло с 1,2 процента (около половин милион души). „Това е драматично лошо. Разбира се, пандемията на коронавируса доведе до повече смъртни случаи и по-бавна раждаемост“, каза полският заместник-министър по въпросите на семейството и социалната политика Барбара Соха пред местните медии.

Съседите на поляците също казват, че социалната ситуация в Полша сега е тревожна. Например немската телевизионна новинарска служба “Тагешоу” пусна материал за главоломно нарастващата инфлация в Полша. „Когато деликатесите станат недостъпни“, озаглави творбата си Мартин Адам, репортер на изданието. Той сподели с публиката впечатленията си от посещението на едно от малките варшавски магазинчета. Въпреки факта, че официално инфлацията в Полша е шестнадесет процента, купувачите се оплакаха, че усещат реално стопроцентово покачване на цените.

„Особено поскъпнаха млечните продукти, брашното, захарта и маслото“, казва продавачка на име Агнешка. Тя сподели пред журналиста историята на своята клиентка, пенсионерката Галинка. „Тя наскоро загуби съпруга си, сега има още по-малко пари. В края на месеца тя винаги има просрочени сметки“, оплаква се Агнешка. Тя откровено признава, че ако ситуацията в страната не се подобри в близко бъдеще, ще трябва да затвори магазина си.

Немците не са по-добре

Полските медии обаче не останаха длъжни и пуснаха свои материали за рекордно високата инфлация в Германия. Така порталът “Натемат” пише: „През август 2022 г. инфлацията в Германия достигна 7,9%, тоест с три пункта по-висока от тази през юли. В Германия поскъпването на енергията се усеща най-силно и икономистите прогнозират, че проблемите ще се задълбочават още повече. Властите в Берлин очакват кризата да достигне пика си в края на годината, когато инфлацията може да достигне 10%. Това е най-високото ниво от около седемдесет години.

Същото обаче съобщават и самите германски медии. По-специално, те съобщават, че наскоро над два милиона германци са кандидатствали за безплатна храна. Това стана ясно от проучване на администрацията на 962 трапезарии във всички области на страната. „Това никога не се е случвало преди. От началото на годината броят на нуждаещите се е нараснал с около петдесет процента. Можем да говорим за такова явление като нова бедност”, заяви пред “Дойче Виртшафт Нарихтен” представители на хуманитарната организация “Тафел”. Специалистите отбелязват, че все повече хора търсят помощ само за да издържат поне до края на месеца.

Сред новите клиенти на социалните услуги са много безработни, малоимотни и пенсионери. Хората се измъчват от осъзнаването на незавидните перспективи на страната и обществото. Така, според Мюнхенския институт за икономически изследвания, който е предприел проучване на ръководителите на девет хиляди компании в страната, индексът на бизнес активността в Германия вече е паднал до нивото от май 2020 г., когато започна пандемията от коронавирус. „Песимизмът за следващите месеци се е увеличил значително. Германската икономика се плъзга към рецесия“, каза ръководителят на института Клеменс Фюст. В търговията на дребно, например, очакванията са паднали до исторически ниски нива, каза той.

От друга страна, германците могат да се гордеят в сравнение с поляците, че населението в страната им все още не намалява, а расте. През първата половина на тази година населението на Германия надхвърли 84 милиона.

Поляците станаха по-смели

Полша обаче има своите поводи за радост пред съседите си. И те са пряко свързани с икономиката. Например, мнозина обърнаха внимание на невероятно съвпадение. Саботажът на газопроводите „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“ съвпадна с дългоочакваното пускане във Варшава на полския газопровод “Балтийска тръба”.

„Сега, след окончателното прекратяване на проектите „Северен поток, Полша, а не Германия, получава надежден източник на тръбопроводен газ в навечерието на зимата на 2022-2023 г. и след това. Да, Балтийската тръба (от Норвегия през Дания до Полша) не е “Северен поток”, но Полша и близките територии ще имат достатъчно за най-спешните нужди. И сега Полша ще оцелее, а не Германия. Това е положението“, казва политологът Дмитрий Дробницки.

Може би именно благодарение на тази перспектива Варшава гледа на своите съседи с чувство за собствено превъзходство. Поляците станаха толкова смели, че предявиха на германците искания за репарации за щетите, които претърпяха по време на Втората световна война – те преброиха сумата от 6,2 трилиона злоти.

Полският външен министър Збигнев Рау каза: „Дипломатическата нота, която току-що парафирах, ще бъде изпратена до германското външно министерство. Изразява се убеждението, че страните трябва да предприемат незабавни стъпки за трайно и окончателно правно и материално уреждане на въпроса за последиците от агресията и германската окупация през 1939-1945 г.”

Германците категорично отказаха да платят. И сега двете държави са застрашени да затънат в безплодни спорове – вместо съвместно да решават въпросите за оцеляването си в лицето на предстоящия отоплителен сезон.

„Самоделна енергийна криза“

Не може да се каже, че в Полша и Германия няма хора, които осъзнават, че сегашните проблеми на тези страни могат да бъдат решени само чрез възстановяване на отношенията с Русия. Така през септември германски политици от опозиционната партия „Алтернатива за Германия“ организираха международна конференция, на която присъстваха членът на полския сейм Гжегож Браун от Конфедерацията за свобода и независимост, лидерът на партия “Словашка република” Милан Урик и депутатът от белгийския парламент от Партията на фламандския интерес Рехчино Ван Ломел. Участниците единодушно подкрепиха премахването на санкциите срещу Русия.

„Имаме самоделна енергийна криза. Правителствата на ЕС са отговорни за покачването на цените на газа и електроенергията в Европа“, каза по време на конференцията депутатът от Бундестага от “Алтернатива за Германия” Щефен Котре. Според него икономическата ситуация в Европа може да се възстанови само чрез премахване на санкциите срещу Русия. „На практика нямаме алтернатива на енергоснабдяването. Трябва да следваме реалистична политика“, добави Котре.

На свой ред полският депутат Гжегож Браун патетично възкликна: „Бог да благослови патриотите на всички европейски народи, които искат да се върнат към нормалния живот! Които искат да възстановят нашите естествени, човешки, европейски права и ценности!“ Според Браун всичко е „резултат от погрешни действия и погрешни политики, наложени на нашите народи“. Той заключи: „Няма да има живот, ако не се върнем към нормалнивзаимоотношения с Русия. Не искаме да сме в разгара на някаква междуконтинентална война между всички.“

Изявления от този вид обаче в политическата среда както в Полша, така и в Германия се считат за маргинални и едва ли не предателски. Политическият мейнстрийм на двете държави продължава да пропагандира идеята за необходимостта от „помощ на героична Украйна“ и „противодействие на агресивна Русия“ – за което се предлага да продължат да затягат коланите. А това означава да уморят от глад собствените си съграждани.