Арестът стана огромен успех за Асанж

Една от най-ярките политически интриги на нашето време приключва пред очите ни. Джулиан Асанж, който огласи тайните на Пентагона и Държавния департамент, бе арестуван от британската полиция и насилствено отстранен от посолството на Еквадор, където се крие от седем години. Сега Асанж е заплашен с екстрадиция в Съединените щати и лишаване от свобода. Въпреки това, този човек днес може да се радва. Защо?

През 2012 г., когато Джулиан Асанж намери убежище в еквадорското посолство в Лондон, той беше съвсем различен човек.

Главният редактор на „Уикилийкс“ показа скелетите в гардероба на световния елит. Врагът на американската държава дискредитира военните приключения на Пентагона и дипломацията на Държавния департамент. Той се превърна в легенда за „новите медии”. Награждаван е за човешките права заедно с Мандела и Далай Лама. Човек на годината, според читателите на списание „Тайм“, които в същото време притежават донякъде „елфическа“ външност – това е за супергероя на XXI век, който носи на човечеството светлината на скритата истина.

През 2019 г. британската полиция изтегли един изтощен старец от еквадорското посолство, в който е много трудно да разпознае Асанж, който някога говори с огнена реч от балкона на същата сграда. Ерата на супергероя свърши, сега той не може да направи нищо и никой не се нуждае от него.

Той вече не е нужен на Еквадор. Ако през 2012 г. тази страна беше оглавена от Рафаел Кореа – един от генералите на „новия социализъм“ и съратникът на Чавес в борбата срещу американската хегемония, сега Чавес е мъртъв, то сега Еквадор има различен президент – Ленин (това му е името) Морено, който, въпреки че е от същата партия като Кореа, подкрепя развитието на отношенията със Запада.

Той вече не е необходим за проекта „Уикилийкс“, чийто главен редактор през 2018 г. е исландецът Кристиан Храфсон. Еквадор последователно забрани на Асанж лични срещи, речи по политически теми и в крайна сметка достъп до интернет, като сведе до нула цялата разузнавателна информация, хакерство и аналитична работа на австралиеца.

Той вече не е необходим на американската администрация, оглавявана от Доналд Тръмп. Асанж направи за неговата изборна победа повече от всеки друг чужденец, като публикува кореспонденцията на държавния секретар Клинтън, същата, заради чието изтичане Тръмп под аплодисменти обеща да вкара в затвора „двуличната Хилари“, но след това премисли. Сега Асанж в очите му е мавърът, който трябва да напусне. И потенциално токсичен актив, тъй като демократите ще се опитат да докажат тайни споразумения между „врага на държавата“ Асанж и централата на предизборната кампания на Тръмп.

В същото време демократите също не се нуждаят от Асанж, защото е малко вероятно да докаже нещо. Клинтън вече не претендира нищо и не може да претендира. Сенаторът „ястреб“ Джо Либерман, който лобира за специален закон за ареста на Асанж, подаде преди време оставка. И много избиратели на Демократическата партия измежду американската интелигенция (в това число активно пишещата) се отнасят нееднозначно към преследването на австралиеца, по стара памет смятайки го за разследващ, ровещ по тъмните ъгълчета на световната политика.

Асанж не е необходим дори за Швеция.

Преди две години прокуратурата на тази страна спря разследването по обвиненията на основателя на „Уикилийкс“ за изнасилване. В Швеция британски съд реши да изпрати Асандж през 2012 г., а сега той е арестуван, тъй като той не се е явил в съда по призовката.

Що се отнася до останалото, не е сигурно, че британските власти също се нуждаят от него, тъй като изглежда, че няма други официални жалби срещу Асанж. И в Еквадор подчертават, че са дали австралиеца на правосъдие, след като са получили писмени уверения, че няма да бъде изпратен в Съединените щати. Това е напълно свързано с интересите на президента Тръмп: предприемане на демонстративни стъпки за екстрадиране на Асандж „в края на краищата той е „враг на държавата“), но не и самият Асанж. И ако е така, еквадорският затворник скоро може да бъде освободен – и това ще бъде неговият шанс да се прероди от пепелта като феникс.

Основателят на „Уикилийкс“ иска да съчувства като човек. Но ако си спомняте, че някога той бе международен политически активист с голямо влияние, трябва да признаете, че за активиста Асанж всичко, което се случва сега, е рядък успех.

Вниманието на света отново е приковано към отдавна забравената му фигура. Асанж е готов да се защити и са готови да се вслушат в него. Възвръщайки статута си на публично лице и баналния достъп до интернет, той отново може да стане влиятелна медийна фигура. Това не се комбинираше със статута на отшелник, живеещ в малка стая в еквадорското посолство. Със статут на свободен човек или, ако няма късмет, на „затворник на съвестта” това ще се съчетае по най-добрия възможен начин.

Изгонвайки 47-годишния „старец“ от сградата на мисията на посолството, британската полиция връща Асанж на голямата политика. Което обаче не гарантира, че Асанж ще играе същата роля в нея, както преди – той все пак няма да може да си върне предишното влияние.

От момента, в който беше на върха на славата си, много неща се промениха. Осъзнавайки дупките в своята киберзащита, американците започнаха да ги пълнят не само с поглед на „Уикилийкс“, колкото с Китай и известните „руски хакери“. Асанж няма как да работи като в най-добрите си години. Неговият уебсайт от дълго време не е монополист в публикуването на изтичания на такова ниво, а и просто няма такова ниво на течове сега – нито за „Уикилийкс“, нито за неговите конкуренти, които също могат да бъдат наречени негови съюзници.

Въпреки това случващото като че ли е за добро. Ако екстрадицията в САЩ не се осъществи (за това, повтаряме, е нужда критична маса привърженици на такава мярка, а такива няма), то Асанж едва ли го заплашва някакво сериозно наказание. Особено предвид факта, че престоят му в мазето на посолството през последните години се различаваше малко от лишаване от свобода и доживотен затвор.

Разбира се, ако Асанж бе разкривал руските държавни и военни тайни, щяхме да оценим неговата личност по съвсем различен начин. Но съвременната международна политика е изтъкана от двойни стандарти – и това е в резултат на самите сили, които сега преследват Асанж (или се преструват, че преследват).

Затова от руската страна остава само да се радваме за този необикновен човек, който има шанс да се измъкне от небитието и да получи истинска свобода, която по никакъв начин не може да се побере в пространството между стените на еквадорското посолство.