БЪЛГАРИЯ
Лъжат ни да мислим, че като приемаме мигранти служим на добра кауза, а всъщност унищожаваме домовете си
Всеки път, когато слушам неолибералните клишета и великия глобалистки апломб за спасяване на мигрантите, се сещам за оня виц, в който един оптимист вървял през гробищата и периодично възкликвал: „Боже, колко много плюсове!“. Така изглежда мисловната концепция на Европа по отношение на мигрантите. Всякаква критика или повдигане на съмнение относно това трябва ли Европа да приема непрекъснато мигранти е абсолютно табу и повлича обвинения в расизъм, ксенофобия, нецивилизованост и т.н. Единствената допустима гледна точка в европейската политическа доктрина е изказване на алармено притеснение за съществуването на масова антипатия към миграцията. И съответно назидания към властите в европейските държави как да се борят с „варварските“ антиемигрантски настроения на собствените си граждани.
Толерантността е признак на цивилизованост.
Но върховната мистерия на новите форми на контрол е в това хората да се манипулират през създаване на убеждения, че са част от хуманни каузи и че е благородно да преотстъпват свои налични блага. Затова европейските граждани се борят за унищожаването на Европа с убеждението, че се борят за величието й. А властта ни насърчава да сме оптимисти и да видим „многото плюсове“. Със сигурност светът не би могъл да съществува с нула миграция, но въпросът е всяка национална власт каква миграционна политика счита за приемлива, има ли право наднационален фактор да разпределя мигранти и да вменява задължение на суверенна държава да ги приема и обслужва. Въпрос е също така и от кой момент нататък миграцията се превръща в минно поле, което атакува етнокултурната тъкан на обществото-домакин и създава предпоставки за сблъсък на напрегнати обществени групи, за протести и безпорядък?!
Изследване на Харвард посочва, че колкото по-голям е делът на мигрантите в едно общество, толкова по-ниско е нивото на доверие между мигрантите и коренното население. Тоест увеличаването на мигрантите не води до сближаване и интегриране, а точно обратното – води до нарастване на взаимните подозрения. И както се посочва в изследването, получава се ефект на „преминаване в отбрана“. Най-интересното от това изследване е, че с увеличаване на количеството мигранти, нарастват и нарушенията на правилата в държавата-приемник, и тези нарушения и безпорядъкът започват да се разпространяват като стил и върху коренното население. И тогава едно сбиване между мигранти прераства в порой от палежи и грабежи, в които участници вече не са само мигранти, а младежи от страната-приемник. Подобен резултат се обяснява от психолозите и антрополозите със съкращаване на социалния капитал на нацията. А социалният капитал представлява способността на нацията да организира живота си в благоденстващ социален модел. Поначало миграцията е преместване на маси от хора от бедните страни към по-богатите в търсене на по-добър социален модел. Но мигрантите пренасят елементи от дисфункционалните социални модели на своите държави в страната-приемник и така създават деструкция на културологичните предимства, заради които именно са мигрирали към по-добрия свят. Всеки, който познава Париж от 80-те и може да го сравни с Париж от 2024 г., придобива представа за този процес.
На вчерашното заседание на българския парламент слушахме пламенна реч на политкоректен прогресист от ПП/ДБ, който защитаваше удоволствието държавата ни да приема колкото се може повече мигранти, защото това е цивилизованост. Бих искала да напомня, че миграционните вълни не могат да бъдат посрещани заради човеколюбие. И не трябва да се допуска единственият фактор, който влияе на увеличаващата се вълна от миграция, да бъде решението на самите мигранти. От гледна точка на концепции, свързани с националната сигурност, миграцията може да се разглежда като елемент от хибриднте войни. Масовото пропускане на мигранти е възможно да даде преимущества на заинтересовани фактори в целите им за дестабилизация на конкретна държава, регион или континент. Миграцията не е конвенционална война, но тя е инструмент на войната в широкия смисъл на това понятие. Мигрантските вълни са много древен инструмент за поразяване на противник, конкурент, прицелна територия за унищожаване. Защото масовата миграция има икономически, психологически и подриващ ценностно-културен ефект спрямо държавата-приемник. Свидетели сме как миграцията започва да размива или дори диктува промени в традициите на държавите в Европа. Колкото по-голяма е диаспората, толкова по-малко мигрантите общуват с коренното население и степента на интерграция намалява. Могат да се изброят много примери за миграцията като оръжие. Включително и най-елементарното, в средата на 80-те години на миналия век ГДР пропуска бежанци от Шри Ланка към Западен Берлин, за да шантажира Западна Германия за безлихвени кредити. В по-нови дни икономическият възход на Европа с евтините енергийни ресурси на Русия в началото на това хилядолетие нямаше как да бъде спрян и беше въпрос на време икономическото взаимодействие между Европа и постсъветското суровинно и пазарно пространство да се превърне във форма на политическо взаимодействие. Подобна симбиоза не можеше да бъде допусната дори с цената на деформирането на Европа и превръщането й във врящ котел на възможни етно-религиозни сблъсъци.
На този външнополитически фон на вчерашното заседание на парламента се гласува центровете за настаняване на бежанците да се охраняват от полицията, а не от частни фирми, за които депутати намекнаха от трибуната, че гравитират около ПП/ДБ.
Хубаво е да се знае, че аутсорсването на сигурността е една от формите на разграждане на националната държава и унищожаването на правомощията на националната власт. Изключителен парадокс е, когато самата национална власт допуска да бъдат извлечени функции на държавността и предоставени без съпротива на частни играчи. Тоест изземването на функции на националната власт се случва със съдействието на самата власт и произтича от самата нея с цел „да вземем едни пари“. Без дори да осмисля, че става дума за прехвърляне на права от държавата към частни структури, което постепенно превръща държавността в оглозган либерален скелет, безпомощен да управлява каквото и да е било в едно общество на деспотизма на свръхлиберализма. Аутсорсването на сигурността към частни структури прелива контрол и създава лостове за външен натиск върху все по-безпомощната политическа власт. Същото се отнася и за изземването на суверенитет от наднационални структури, които ни въдворяват възгледи за подвижния пол, нареждат квоти за въглеродните емисии, управляват цензурата в медиите и ни разпределят мигранти.
Автор: Калина Андролова, БНР Следвайте
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЪЛГАРИЯ
Увеличават се населените места на воден режим в страната
В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието. Институциите посочват много причини за намаляващата вода у нас – по-малко валежи, намален дебит, повишена сезонна консумация, високи температури, липса на резервни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират резервните водоизточници и стратегическите язовири, които тепърва трябва да се построят или да се поправят.
„Погледнато на многогодишна база – вода има. Проблемът обаче е в нейното разпределение през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е проблемът – ние да уловим по-рационално тази вода, която пада в моментите с валеж, които стават все по-кратки, но някои са по-изразени като количество“, отбелязва за БНР проф. Емил Гачев от секция “ Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
На многогодишна база водният ресурс е достатъчен, но не и ако се вглеждаме в отделните сезони, категоричен бе специалистът и напомни дългата суша през лятото и последващите малко валежи. Според него властите се надяват, че валежите ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има адекватно съхраняване и разпределение на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, отбеляза със съжаление той.
Проф. Петър Калинков, заместник-председател на Българската асоциация по водите коментира пред БНР проблемите с водата в Плевен. По думите му по време на обсъжданията на регионалните прединвестиционни проекти той е отговарял за частта „Осигуряване на вода“.
„Проблемът с необходимостта от изграждане на яз. Черни осъм ни беше изобщо забранен да го споменаваме“, подчерта проф. Калинков и обясни, че забраната е била от МРРБ. Проектът е започнал от 2021 г. и е завършил през 2023 г. Според него това е била най-добрата възможност за инвестиции и осигуряване на вода за Плевен.
От своя страна местните власти и институции предупреждават, че се увеличават населените места на воден режим в страната, а все повече язовири са на под 50% от обемите си.
„Вода от язовир „Тича“ ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване“, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация. По данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“ наличният обем в яз. „Тича“ е 45% от общия му обем 311,8 млн. кубични метра.
В редица населени места от област Шумен има въведен режим на водата.
Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването в Ловешко. Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа са причините за режима на водата.
Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит, а в част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски.
Областният управител на Ловеч Дора Стоянова смята, че в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.
Според областния управител на Ловеч в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ – публична държавна собственост.
Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново – „Кюстендилска вода“ да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.
Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството „Кюстендилска вода“ е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите „Калин“ и „Карагьол“ с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.
Силно намален е дебитът на питейните водоизточници и в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината – от средата на юли до началото на октомври т.г.
БЪЛГАРИЯ
Възможен ли е гръцки сценарий с фалит на България?
Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев
Големият риск за България е след влизането ни в еврозоната. Причината е, че тогава вече няма да е важно за имаме до 3% дефицит. Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев.
Той подчерта, че и тази година не е сигурно, че ще успеем да се вместим в рамката на дефицит от 3%, защото всеки месец той расте с 1 милиард лева. А в края на годината традиционно са предвидени големи плащания. Този път обаче те няма да се случат, защото няма да има пари. Така нито ще бъде реализирана капиталовата програма, нито ще бъдат дадени 13-и заплати на служителите в държавата сфера.
„Големият бюджетен риск обаче е след като (евентуално) влезем в еврозоната. Тогава вече разюздаността и популизма могат да вземат връх. Защото 3-те процента дефицит вече няма да са важни. И ще можем да си правим не 18, ами и 28 милиарда. Гръцки сценарий в действие. Както реформите спряха веднага след влизането ни в ЕС през 2007 и започна голямото точене на еврофондове“, посочи още Владислав Панев.
Той подчерта, че другата драма в държавата в момента е в сектора на енергетиката. Ето защо:
„Последният парламент гласува такива огромни компенсации (всичко над 180 лева за мегаватчас), че сега се изплащат милиони на час. И то парите няма как да се вземат от нашите производители, както през 2022 година. Защото сега сме нетни вносители. Ще изгребем всичко, което можем. И на следващите дупе да им е яко. Въобще рулетката с популизма се завъртя със страшна скорост. И не виждам някой да иска да я спре.“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЪЛГАРИЯ
Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници
Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост
Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост. Ако досега в общественото пространство коментарите и изнесените данни за кражба на гласове бяха изолирани и малобройни, след парламентарните избори на 27 .10.2024год. социалните мрежи и медиите изобилстват от материали, вкл. доказателства, професионални анализи , нескривано възмущение и призиви за касиране на изборите. Реагираха държавни и политически фигури, общественици, преподаватели, юристи. Лично заместник председателят на ЦИК Росица Матева се усъмни в законността на изборите и изрази предположение , че вече се купуват не само гласове, но и цели СИК.
Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.
Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.
Такива нарушения са извършвани от етапа на формиране на избирателните секции до окончателните резултати. Според ИК от 2014г. в една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. Според официалните данни на НСИ България е с отрицателен прираст на населението, като коефициента на смъртност превишава коефициента на раждаемост. При провеждане на парламентарните избори през 2017 год. избирателните секции са 12 441 при население 7 050 034 души, от които 15% на възраст под 18г.- т.е. българите с избирателни права са около 6 млн. През 2024г. населението е около 6,6 млн т.е. около 5 млн избиратели. При разлика от около 1 млн избиратели избирателните секции вместо да намаляват се увеличават – през април 2024г. секциите са 12 916 – т.е. за седем години населението е намаляло с 1 млн, но пък избирателните секции са се увеличили с 500.Секциите се образуват със заповед на кметовете, като в списъците се включват и българите , живеещи в чужбина, които не са отразили това обстоятелство в ЕСГРАОН.
Народно събрание на България
Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона.
Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона. Проблема се задълбочава от факта, че в определени случаи ЦИК е преценила, че трябва да отмени решенията на РИК, но не е събрала мнозинство при гласуването и е постановила т.н. решение за отхвърляне Представете си изумлението на жалбоподателите – десетки отстранени ей така по хрумване на политическите партии членове на СИК , когато четейки колко неправилно е решението за освобождаването им , на финала прочитат , че решението е за отхвърляне.
По такива случаи има произнасяне на ВАС, вкл. през 2024г. , който характеризира такива решения на ЦИК като порочна практика. По -същественото е, че още през 2014г. – преди десет години въпросът е бил коментиран от ВАС и са дадени конкретни указания, които вероятно дори не са прочетени. Така в мотивната част на решение Решение № 10751 от 3.09.2014 г. по адм. д. № 10859/2014 г., IV отд. ВАС посочва: „Актовете на ЦИК по изпълнението и реализирането на отделните етапи от изборния процес представляват стабилни административни актове, за които е предвидено решенията да се вземат с посоченото мнозинство от 2/3 – чл. 53, ал. 4 ИК. Когато няма законно установеното мнозинство се смята, че е налице решение за отхвърляне – според второто изречение на нормата. Само че законодателят не е уточнил решението за отхвърляне за какво се отнася – дали за решенията относно изпълнението на изборния процес, постановявани от ЦИК с характер на административни актове или и за решенията по жалбите, с които ЦИК е сезирана. Когато ЦИК е сезирана с жалба, тя се произнася с правораздавателен акт. С решението си ЦИК може да уважи жалбата или да я отхвърли. Липсата на решение на ЦИК по жалбата е отказ от изпълнение на възложеното й с т. 26 на ал. 1 от чл. 57 ИК правомощие. По описания начин са заменени хиляди членове на СИК и вместо тях в секциите са назначени тези, които видяхме да драскат по бюлетините, превръщайки ги в недействителни, да нанасят неверни данни и като цяло да манипулират вота на българския избирател.
Избори
Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.
От публикуваните видеозаписи е съвсем очевидна ангажираността на членове на СИК с политически субекти и то престъпна ангажираност, обективирана в пренасяне / кражба / на гласове, вписване на неверни цифри, прикриване камерата на записващото устройство, безкритични откровения за нужните на определена партия гласове. Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.
Масово са нарушавани Методическите указания на ЦИК относно видеонаблюдението, начина на отчитане на гласовете и попълване на бюлетините. Бюлетините не са показвани , вкл. пред камерите, не е съобщаван вота в бюлетината пред присъстващите в секциите. Прави впечатление, че в по- голямата част от секциите в чужбина няма видеонаблюдение. Гласувалите, вписани в допълнителна страница на избирателния списък са в пъти повече от тези в избирателния списък. В Турция има секция, в която допълнително вписаните са 200 пъти повече от тези в официалния списък. Дали тези лица са представили удостоверения за гласуване в друго населено място, кой го е проверил и кой е гласувал. Гласуването в Турция е между 80 и 100% машинно, а е ноторно известно че сънародниците ни там преимуществено не владеят български език. Между другото ЦИК е назначила проверка относно допълнително вписаните избиратели още на 24.10.2024г., и би било интересно какви ще са резултатите.
Всички допуснати нарушения сериозно засягат избирателните ни права. Подмяната на вота лишава българските граждани от представителност в НС според действителния им избор .Унищожаването на бюлетини и превръщането им в недействителни на практика отнема правото на избор. С прехвърлянето на гласове , както и неотчитане на реалните резултати от машинния вот / бюлетините от машинния вот не съответстват на данните от записите във флашките/ се манипулира вота на избирателя и то от длъжностните лица, за чиито действия държавата носи отговорност. Контролите / сбор от данни по редове в протоколите на СИК/ са сгрешени масово. Нанесените поправки в протоколите не са подписвани от членовете на СИК. Нарушенията са толкова много и толкова сериозни, че поставят под съмнение законността на проведените парламентарни избори.
Тук ще цитирам Николай Денков : „….вчера бях в Шумен и чух покъртителни истории за това какво се е случило Действително такова нещо досега не е имало, не говоря само за купен вот, говоря за контролиран вот, за натиск към кметове, купуване на секционни комисии. Това са неща, които може и да се случвали преди, но в такъв мащаб не са били.“
Легитимността на демократично избрано парламентарно мнозинство както и на целия парламент при представителната демокрация произтича от свободното и без каквито и да е ограничения упражняване на активното избирателно право на българския гражданин да участва в избора на централни и местни органи на власт. Това право е от категорията на основните права на гражданина – чл. 42 от Конституцията. Упражняването му от избирателя трябва да бъде резултат на неговия информиран избор, реализиран свободно и отразен честно , а не на манипулация, фалшификация и сугестия от страна на политическите субекти лично и чрез зависими или купени от тях лица.
Българинът не гласува и няма да гласува докато държавата не изпълни присъщата си функция да гарантира конституционните ни и човешки права.
Ниската избирателна активност е функция на липсата на доверие не само по отношение на политическите субекти, техните обещания и възможности. Държавата е абдикирала от конституционното си задължение и качество на стожер на законността. Години наред едни и същи длъжностни лица в съставите на ЦИК, РИК и СИК безогледно и пренебрежително налагат модели на поведение в хода на изборния процес, граничещи или осъществяващи съставите на престъпления, без да им бъде потърсена отговорност. Тази престъпна пасивност и отказа да бъдат налагани наказания, вкл. изключване и от бъдещи състави на комисиите бетонира наложените мафиотски модели на купуване на гласове и състави на СИК и РИК, подмяната на гласове, подигравката с вота на българския избирател. Законодателният орган се формира не като представляващ българските граждани и техните интереси, а като функция на престъпни политически цели, реализирани с подкрепата на купени или некомпетентни и като цяло престъпно безотговорни държавни органи и институции.
Настоящата ситуация показва функционална несъстоятелност и криза на институциите в България, което препятства възможността на държавата да гарантира провеждането на законни и честни избори. Още повече наличието на безспорни доказателства за извършени престъпления и последващата липса на санкции и понасяне на отговорност в частност от представителите на ЦИК, РИК, СИК и други, е в основата на породената в годините висока степен на недоверие от страна на по-голямата част от гражданското общество в България, което отказва да гласува. Единствено чрез строгото прилагане на закона и подвеждането под отговорност на пряко отговорните лица би могло да върне доверието в институциите, което да мотивира българските граждани да се върнат пред избирателните урни, упражнявайки своето суверенно право на избор чрез гласуване.
В противен случай държавата ще се окаже в пълна несъстоятелност, достигнала висока степен на властова деградация, която не само не може да гарантира провеждането на честни и демократични избори, но съучаствайки посредством фасадна легитимност не е в състояние да представлява единството на българската нация.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?