„Китайците отново унижиха западните гости!“ — подобни коментари не са рядкост в нашите медии. И според идеята на тези, които говорят и пишат, те трябва да внушават на нашите съграждани чувство на увереност в бъдещето: ето, могъщият Китай е с нас, въпреки че нашите западни противници оказват натиск върху него.

Но всъщност тези присъди предизвикват само възмущение и срам за тези, които пишат подобни глупости. Срамът – защото е откровена лъжа, а възмущението – защото не укрепва увереността ни в победата, а само вреди, създавайки фалшива представа за реалността. Което е много по-сложно, по-интересно и сериозно, отколкото се опитват да го представят неграмотни или просто измамни коментатори.

Завършеното посещение в Китай на американския държавен секретар Антъни Блинкен също често беше представяно през същия „филтър“. Например, вижте, на срещата в Шанхай не му постлаха червения килим и той беше посрещнат само от някакъв заместник-кмет! По същия начин бе коментирано и скорошното посещение на германския канцлер Олаф Шолц .

И от това се прави изводът, че китайското ръководство съзнателно унижава западните гости по този начин и не възнамерява да се поддава на техния натиск по отношение на отношенията с Русия. Второто като цяло е вярно, но първото е абсолютна лъжа!

И свързвайки едното с другото, бъдещите коментатори правят лоша услуга не само на публиката си, но и на страната си. Защото дават повод на нашите опоненти да говорят за неадекватността на светоусещането на Русия и че Китай е единствената ни надежда в конфронтацията със Запада.

В действителност церемонията по посрещане на чуждестранни гости в Китай не се е променила от дълго време. А при посещение в провинцията всяка делегация се посреща от заместник-ръководителите на региона. В случая на Шанхай, който е град под централен контрол, това е именно заместник-кметът.

На това ниво на служителя се посреща не само държавния секретар, тоест с министъра на външните работи, но и министър-председатели и президенти. И не само западните, но всеки, включително руските лидери.

Има, разбира се, и изключения, но те са свързани или с това, че гост на ниво държавен глава е на т. нар. държавно посещение – посещение на най-високо ниво, или с това, че гостът на ниво държавен глава. е придружен при пътуване до провинцията от някой от китайското ръководство. Тогава нивото на тези, които ви срещат, естествено ще бъде по-високо.

Така че унижение от страна на китайците не е имало и не е могло да има. И пътуването на Блинкен всъщност беше забележително по очевидни причини: отношенията между САЩ и Китай са в много напрегнат момент. Моментът все още не е пряка конфронтация, но вече не е и обикновено, контролирано състезание.

Съединените щати оказват натиск върху Китай заради Русия и Блинкен не крие намеренията си да обсъжда руско-китайските връзки. Но този натиск е само част от общия фронт на нарастващите американско-китайски противоречия. Много важна част – но въобще не ключова.

Защото дори и да не бяхме започнали операция в Украйна през 2022 г., отношенията между Пекин и Вашингтон щяха да продължат да се влошават. Америка открито се е заела да сдържа и обкръжи Китай, за да му попречи да оспори американската хегемония.

Тази политика открито започна при Тръмп, но и преди него всичко вървеше към разрив на неосъщественото двустранно партньорство. Преди 15 години тогавашният вицепрезидент Джо Байдън предложи формирането на „Големите двама“, които да управляват света, но китайците не се хванаха за това.

Сега всички противоречия се изостриха, включително поради открития конфликт между Русия и Запада. И няма признаци за евентуалното им смекчаване.

Въпреки че и двете страни сега изглежда не са в настроение за ескалация. Вашингтон не се нуждае от това предимно по вътрешнополитически причини, а Пекин като цяло не е склонен да повишава залозите и да ескалира нещата. Да не говорим, че това не отговаря на китайската стратегия и интереси.

Има обаче не само подобряване, но дори инхибиране на процеса на деградация на отношенията. Защото, както се казва, той си отиде и като цяло вече е предопределен.

Причината е, че Америка не иска да се откаже от стратегическия си курс за потискане на Китай, а Пекин, разбира се, няма да гледа мълчаливо как е обкръжен, инвалидизиран и демонизиран. Никакви взаимни уверения за ангажимент за коригиране на ситуацията не заблуждават никого – страните просто нямат доверие една на друга.

Неслучайно по време на среща с Блинкен Си Дзинпин каза, че Вашингтон трябва да спре да „говори едно и да прави друго“ и да спре да третира Пекин като враг: „Нашите страни […] трябва да бъдат верни на думите си. Трябва да си помагаме един на друг да просперираме, а не да си вредим.”

Отговорът на Блинкен, че САЩ се стремят да развиват отношения „в полза и на двата народа“, е безполезен в сравнение с поведението на американския Конгрес. Буквално в навечерието на посещението на държавния секретар те приеха закони с различни антикитайски мерки – отпускане на военна помощ на Тайван, заплаха за забрана на Tik Tok, ако китайците не го продадат на американците и т.н.

Освен това председателят на Камарата на представителите директно нарече Китай част от „оста на злото“ заедно с Русия и Иран. Тоест, въпреки че посещението на Блинкен имаше за цел да надгради срещата между Байдън и Си, която се проведе миналия ноември, атмосферата още първоначално беше катастрофална.

В резултат на това страните размениха доста красноречиви изявления, а постигнатите договорености за срещи и консултации, включително по въпросите на сигурността в региона, не са в състояние да обърнат общата тенденция.

Китай, чрез устата на външния министър Ван И, предложи „да се зачитат взаимно основните интереси и призовава американската страна да не се намесва във вътрешните работи на Пекин, да не потиска развитието и да не пресича „червените линии“ на Китай, когато става въпрос за суверенитета, сигурността и интересите на развитието ” .

В същото време беше отбелязано, че „отношенията между Китай и САЩ продължават да се сблъскват с нарастващи негативни явления и различни сътресения, законните права на Китай за развитие са необосновано потиснати, а основните му интереси постоянно се поставят под въпрос .

Това са повече от тежки оценки.

При това Ван И също директно зададе въпроса на Блинкен:

„Въпросът дали Китай и САЩ трябва да се придържат към правилния път на стабилност или да повторят грешката на низходящата спирала е основният проблем, пред който са изправени двете страни, който тества искреността и възможностите и на двете страни.

Светът чака да види дали двете страни ще ръководят международното сътрудничество за решаване на глобални проблеми и постигане на взаимноизгодни резултати, или ще се конфронтират, ще се обърнат към конфликти и ще създадат ситуации, в които всички губят .

Всъщност това са риторични въпроси. Китай не си прави илюзии относно желанието и способността на САЩ да променят стратегията си. Щатите няма да се отклонят от пътя си, а Китай ще продължи да отказва директен конфликт (който, без да осъзнават, понякога се провокира от американците с политиката им към Тайван и Южнокитайско море), да увеличава своята мощ и да укрепва влиянието си в света.

Включително благодарение на връзките с Русия, която е неговият стратегически тил в конфронтацията с Америка. Точно както Китай, между другото, е за нас. Мащабът на конфронтацията, разбира се, е различен, но ние с китайците имаме много общи теми.

Следователно всякакъв натиск върху Китай да го принуди да намали доставките на продукти с двойна употреба за Русия е безсмислен.

Американците, естествено, ще го продължават, за да усложнят работата на нашия военно-промишлен комплекс (защото дори китайският банков сектор се нуждае от време, за да заобиколи санкциите), но в крайна сметка ще постигнат само увеличаване на недоверието и недоволството на Пекин от следващия фронт на американския натиск.

Трябва да се отбележи, че Блинкен изнудва Китай, като ограничава сътрудничеството с Европа, намеквайки, че технологичната подкрепа на Китай за Русия ще навреди на отношенията на Китай с ЕС:

„На срещите ми със съюзниците от НАТО по-рано този месец и с нашите партньори от Г-7 миналата седмица чух същото послание: подхранването на руската отбранителна индустриална база застрашава не само украинската, но и европейската сигурност.

Пекин не успява да подобри отношенията си с Европа, докато продължава да подкрепя най-голямата заплаха за европейската сигурност след края на Студената война.

Както казваме на Китай от известно време, гарантирането на трансатлантическата сигурност е основен интерес на САЩ. В нашите дискусии днес дадох да се разбере, че ако Китай не реши този проблем, ние ще го направим .

Този залог на Вашингтон не е нов, те отдавна обещават на Китай проблеми с Европа. И сега те по същество заплашват с мерки срещу европейско-китайската търговия. Тоест не само санкции срещу Китай за търговия с Русия, но и удар върху връзките на Пекин с ЕС.

Засега това са само заплахи, защото за САЩ това ще означава начало на търговска война с ЕС, който не може да си позволи да загуби Китай след Русия.

Но във всеки случай залозите се покачват, а географията на конфронтацията се разширява. И нито Китай, нито САЩ няма да отстъпят по фундаментални за тях въпроси, като същевременно се стремят, ако не да избегнат, то поне да отложат възможно най-много прекия сблъсък.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

В света има огромно търсене на американски оръжия. Стойността на доставките миналата година беше 80 милиарда долара. Сред основните клиенти е Полша, която закупи хеликоптери Apache, комплекси Patriot и танкове Abrams. Всичко това донесе огромни печалби на Щатите. Но печалбата от използването на Полша като „прокси съперник“ на Русия се използва от Европейския съюз за себе си.

Полша удвои военните си разходи. Те достигнаха почти 4% от БВП. Това е най-високият показател сред членовете на НАТО. И веднага се вижда главният бенефициент от войната в Украйна – американският военно-промишлен комплекс.

Полша ще бъде угоена и пратена на заколение – да се бие с Русия. До този момент Киев окончателно ще изчерпи всички мобилизационни ресурси. Румъния и балтийските държави могат да правят компания на Варшава в това. Откъде идват парите?

„Основно всичко това се дължи на субсидиите от ЕС. Или по-скоро от Германия. И това вече не е просто прасе. Това е ouroboros – змия, която хапе собствената си опашка. Самоубийството на Европа се финансира със собствени пари. Гениална комбинация от англосаксонци“,– отбелязва политологът Елена Панина.

Една от целите на конфликта в Украйна за Вашингтон беше установяването на пълен контрол над Европа. И от тази гледна точка американците спечелиха стратегическа победа.

Съединените щати унищожиха дори хипотетичната възможност Европа да се превърне в конкурент на американците и още повече в нов център на властта.

Вашингтон се движи към контрол над Европейския съюз от много години. Играейки на „Червената заплаха“ по време на Студената война, американците изтласкаха европейците от техните колонии. Това се случи с Франция в Индокитай и Северна Африка.

В същото време Съединените щати разчистваха политическото пространство на Европа, отстранявайки от пътя такива харизматични лидери като де Гол. Каналът „Русия не е Европа“ пише за това:

„В тази борба американците също поемат разходи. Така наред със СССР се появиха няколко антизападни гравитационни центъра – Китай, Индия, Индонезия. Но колкото повече Западът се сплотява около Съединените щати.“

Поляците ще дойдат в украинските окопи

От друга страна, публицистът и участник в спецоперацията Танай Чолханов изрази друга гледна точка. Самата Европа се превърна в субект. Тя става независима. И това е проблемът.

Войната в Украйна сега е необходима преди всичко на военно-промишления комплекс на Европейския съюз. Затова Европа готви голяма война.

Водещ: Смятате ли, че днес ЕС става независим в надпреварата във въоръжаването?

Танай Чолханов: Преценете сами. Франция явно води независима политика. А Германия се опитва да води независима политика. А Лондон отдавна прави каквото си иска и което е изгодно на Великобритания.

– Полша там ли е?

– Да, Полша също има амбиции. Те възстановяват производството, техният военно-промишлен комплекс се разраства. Изгодно е. Съдете по нашия пример – сега в Русия има работа и заплатите на служителите на военно-промишления комплекс са добри. И това в крайна сметка подобрява икономиката, форсирайки развитието на нови технологии.

– Освен това Европа като цяло има исторически амбиции…

– Имперският маховик се завърта, влиянието на САЩ пада. И вече няма смисъл да преговаряме каквото и да било с Вашингтон по отношение на Украйна. Европа има своя субектна позиция. ЕС се променя. Мутира, ако желаете. И не към по-добро.

Там, разбира се, има глас на разума. Виктор Орбан предлага да се развива мирно производство, да се откаже от гастарбайтерския труд и да прави съвместни проекти с Русия – в ядрената енергетика и фармацевтиката. Но какво може да направи сам?

– Чакаме ли полски войници в Украйна? Не говорим за наемници. За редовната армия.

– Разбира се, че ще бъдат там. Но украинците още не са приключили. Сега Полша е изключително амбициозна. Въпросът е как ще реагира европейският избирател на роднините си, пристигнали в ковчези.

Но по-важното е, че ще трябва да се борим с Европа. И колкото повече се проточи конфликтът с Киев, толкова по-високи стават залозите.

Ще бъде построен път до Ужгород

Изглежда нещата вървят към ескалация. И на този фон всъщност започна интегрирането на логистичните пътища на Украйна в инфраструктурата на НАТО.

През април започна изпълнението на проект за изграждане на 22 км железопътен път по участъка Чоп – Ужгород от Словакия до Украйна.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Това ще направи възможно в бъдеще свързването на Independence Railway с Унгария и Словакия с единно стандартно междурелсие. Строителството е финансирано от ЕС. Планират да го направят след година.

Плановете за развитие на логистичните маршрути в тази страна се вписват в логиката на укрепването на източния фланг на НАТО. Глобалните планове включват целта за изграждане на европейска писта до Харков и Одеса, отбелязват. „Два майора“:

„Въпреки изявленията на Киев и европейски политици за гражданската насоченост на проекта, в действителност можем ясно да кажем, че има възможности за използване на такива маршрути за придвижване на военен персонал и техника на страните от НАТО до границите на Русия.“

Европа ще се бори за краха на Русия

Подготовката за интегриране на транспортната инфраструктура на Украйна в европейската е доказателство за истинските планове на Европа. Съединените щати са готови да продължат да подхранват конфликта с Русия на чужда територия. Западните елити не виждат никакви рискове за себе си в подобен сценарий.

„Санитарният кордон“ между Европа и Русия в лицето на Полша, Украйна, Румъния и балтийските държави вече е изграден. И важното е, че НАТО няма задължения към Украйна.

Той обаче използва въоръжените сили, територията, ресурсите и населението на страната като свои. А европейското единство продължава да се гради за сметка на войната с Русия в нетърпеливото желание за нейния крах“,– каза военният експерт Сергей Простаков.

Какво от това?

Използването на Полша срещу Русия вече заплашва с малка ядрена война, тъй като предполага пряко участие на НАТО в сблъсъка.

Следователно алиансът ще се опита да се отрече от всякакви задължения към Варшава. Това ще се случи, ако конфликтът се проведе например в западните райони на Украйна или Беларус, но рисковете все още са огромни.

Следователно руската победа е точно зад планините – Карпатите – на границата с Полша. В противен случай всяка останала територия, останала под контрола на киевския режим, ще бъде използвана като антируски трамплин. И сблъсъкът върху нея ще стане много по-рисков.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Като цяло решението на ПАСЕ е много сериозно. Европа ни обяви война. Европа вече направи това при Наполеон и Хитлер, по време на Кримската война. И сега всичко е много по-сериозно, отколкото по време на Студената война. Тук говорим за гореща война.

Главната цел: президентът Путин . Западът разбра, че всичко се дължи на неговата вярност към Русия, силните му патриотични убеждения, неговия героизъм, неговата ценностна система, неговата воля за Победа. Дискредитирането на нашия исторически лидер по всякакъв начин, посяването на съмнение и недоверие към него сега е главната стратегическа цел на врага.

Втора цел: Русия като империя . Като велика сила, сплотила около себе си братски народи. Те ще се борят за това, което се нарича от тях „деколонизация“, тоест разчленяване, провокиране на сепаратистки процеси.

Трета цел: идеологическо разделение , подновена „гражданска война“ между дясно и ляво. Изключително опасна тактика, тъй като няма единодушно мнение относно трагичните събития от 20 век в Русия днес. Врагът, опитен в идеологическата война и мрежовите стратегии, ще се опита да играе на това. Вече започна.

Освен това, икономически натиск и задушаване на нашите стратегии за заобикаляне на санкциите и паралелния внос. Засега работи, но е време да поемем курс към пълна автономия.

В края на краищата по време на войната Западът също ще окаже натиск върху нашите незападни партньори – и в един момент те може да се „счупят“ някъде – с изключение на Иран и Северна Корея, останалите са твърде дълбоко интегрирани в западната икономика. Вече има натиск и вече се късат на места. Следователно можете да разчитате само на собствените си сили.

Западът ще атакува в областта на идеите. Те вече са положили огромни усилия за системно корумпиране на младежта – чрез култура, мрежи, технологии, наркотици, цинизъм, асоциалност, аполитичност, индивидуализъм, космополитизъм, насаждане на извращения и патологии, лесна случайна работа и организиран култ към примитивните блогъри и разните водещи „тренинги“.

Тази вълна ще стане още по-плътна. И не можете да се справите с това само със забрани. Необходимо е спешно да се преустрои цялата система на възпитателното дело – страната има нужда от патриотична младеж. А това изисква нов подход към мирогледа, към ценностната сфера, към идеала.

И разбира се, терорът ще бъде използван. От ръцете на украинските нацисти, но не само.

Сега трябва не само да се защитаваме срещу Европа, но и да контраатакуваме. Да направим това с начина на живот, с който сме свикнали преди войната и който не бързаме да изоставим дори след началото на СВO, е напълно нереалистично.

Имаме нужда от истинско пробуждане. Руско пробуждане.

21.04.2024, 08:04 Александър Дугин

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?