Свържете се с нас

ЗДРАВЕ

Ужасени сме! Истинската история на една майка: Накараха детето ми да кашля в слушалката, за да чуе доктора дали има COVID

Публикуваме пост на Мария Георгиева, наша колега и жена, на която се възхищаваме. Постът от профила ѝ във Фейсбук ни потресе.
Наистина.
Ето го: „От известно време насам и аз съм в групата на сървайвърите. Коронавирусът не ме уби, но здравната система почти ме закопа – с положителни тестове РЗИ ни изпрати с децата на собствен ход да сеем вируса до Пирогов, а от Спешна помощ ми начертаха план за действие по телефона: „Звъннете на джипито, дайте слушалката на сина си и нека той да кашля в нея, за да преслуша лекарят белите му дробове по телефона“ – те за кашлица по 10 пъти в минута и температура 38,5 при коронавирус не пращали екип. Това е накратко положението. Дълго се чудих да разказвам ли тази история, или да си спестя писането, защото знам, че нищо няма да се промени. Правя го за тези, на които им предстои да изтърпят на свой гръб абсурдите, които превръщат българското „здравеопазване“ в живо здравеПОГАЗВАНЕ. Ако ви се чете до края, воала: Въпреки маските, дезинфектантите, социалната дистанция, изолацията, храната и кафето само от къщи, миенето на ръце на всеки 5 минути и цялото стерилно ежедневие, което си изградих в последните месеци, коронавирусът дойде и вкъщи. Не знам дали има смисъл да казвам, че училищата са най-големият му инкубатор. Но има смисъл да разкажа как след повече от 7 месеца карантини, извънредни мерки, щабове, генерали, брифинги и хаотични действия на тези, от които зависи животът ни, децата са извън цялата схема (не че ние сме в нея). Коронавирусът не ги убива – факт, нас също няма да убие – да се молим да имаме този късмет, но системата ще го направи – бързо и сигурно! „Безплатен ще бъде PCR тестът за ученик със съмнения за COVID-19“, заяви главният държавен инспектор д-р Ангел Кунчев преди началото на учебната година. Пълна лъжа! За една седмица класът на дъщеря ми остана наполовина, включително и като учителско присъствие, но РЗИ не направи нито един тест. Сополивите и болни деца просто бяха връщани сутрин на родителите им, без указания къде се правят безплатните ученически тестове, защото такива НЯМА. Познайте колко родители извадиха 100 лв. за тест на някакви си сополи или леко неразположение? Нито един. Та нали това е обичайното състояние на повечето деца още от яслата!? Обаче, оказва се, това са и най-вероятните симптоми на коронавирус при тях – дъщеря ми нямаше дори хрема и никой в училище не забеляза, че е отпаднала или болна, докато не я оставихме вкъщи заради подобно леко неразположение. Вдигна ниска температура на два пъти, гърлото ѝ малко се зачерви, заболя я корема и толкова. Достатъчно, за да тръгне към нас и да разберем, че е коронавирус. В класа на сина ми положението не беше по-различно. Но на 17 г. симптомите не са като при 9-годишните. Първият лекар беше категоричен: „Вчера дойдоха едни младежи с корона, на фона на които вашият син е в цветущо здраве. Високата температура и кашлицата не са резултат само от ковид – другите болести си вървят. Сигурно ходи гол в дъжда и е настинал“. Доверих му се, а и не смятах, че с настинка от дъжда имаме работа на опашките пред лабораториите, където не знаеш кой с какво ще кихне до теб. Седмица по-късно обаче цветущото здраве беше все така „цветущо“ – същата кашлица и същата температура, сваляна и вдигана няколко пъти, въпреки шепите с лекарства и витамини, всички чайове и бабини илачи. Ясно беше, че снимка трябва да се направи. И тук започна сагата… „Отивате веднага в палатката пред инфекциозното на ВМА – там ще ви поемат“, каза ми джипито. Открихме палатката в петък по обед, но в нея нямаше никой. На десетина метра встрани, пред огледални стъклени врати се беше заформила скромна опашка от 6-7 души. Никой не кашляше, но всички чакаха преглед за ковид. Били там от час, защото вървяло бавно. По мои сметки след още час щяхме да сме вътре при лекар. Добре де, след 4 часа. Късмет, че беше слънчево и топло, защото чакалните на болниците вече са навън. Да му мислят заразените през декември! „Не преглеждаме деца!“ – с този отговор възнаградиха 4-часовото ни търпение тук. А къде? Започна се едно гадаене, само дето боб не хвърляха. Имало инфекциозно отделение за деца към Софиямед, но там не работели със симптоми на ковид. Ами… нямало къде. Нелегално трябвало да го прегледат. И нелегално да му направят тест. И нелегално на следващия ден да ми се обадят, че тестът е положителен. А РЗИ най-легално да ми кажат: „Отидете цялото семейство на собствен ход до Пирогов за рентген на белите дробове“. Обадих им се по телефона, след като не повярвах на джипито и Координационния център, откъдето бяха изпратили същите нареждания. Все пак, на собствен ход може да означава 5000 лв. глоба за нарушаване на карантината, а също и достатъчно висок риск за всички останали по пътя ни. И ако за мен „на собствен ход“ е личен автомобил, за други ще е такси, автобус или още по-зле – метро. След като пред ВМА търсихме палатка, пред Пирогов кодовият сборен пункт за ковид беше бял фургон. Пред парадния вход е, ако още не сте го посетили. Изчаках десетина минути, за да приключат разговорите за времето и кафето в Москва с руснаци, които си плащаха тестовете, докато някой ми обърне внимание, че водя дете с ковид. На учудените погледи, озъртащи се за детето, обясних, че е в колата, защото не смятам за редно да го изтипосам на главния вход, за да кашля срещу всяка линейка, която пристига. Но там, в Пирогов, направиха точно това – настаниха го в чакалнята на парадния вход. Знаят, че е с ковид, бързо ще стане, помислих си в началото. Докато не занесох личната му карта на детска регистратура. Дали не затвориха прозорчето под носа ми, като чуха коронавирус? Дали не ме оставиха с двете деца близо час из чакалните на Пирогов, докато звънят телефони и тепърва установяват (след повече от половин година наличие на този вирус в София) имат ли право да преглеждат деца с ковид? Дали и тук не ни прегледаха нелегално? Ами направиха го! За втори път имахме късмета да попаднем на съвестен и загрижен лекар – д-р Теа Александрова, която пое поне Ниа. Затвориха ни в една стая, направиха ѝ всички изследвания за по-малко от час. За себе си не смеех да попитам – тогава още нямах симптоми и не исках да създавам допълнителен хаос и в без друго хаотичната здравна система. Четирите часа пред палатката на ВМА се оказаха загрявка за 7-часовия престой край белия фургон на Пирогов. Не смея да си помисля за това време колко души може да сме заразили. Като добавим и още един младеж с ковид в чакалнята на Пирогов, който вече имаше пневмония, а с майка си 9 часа чакаха РЗИ да изпратят линейка в Пирогов, за да го закара в някоя болница за лечение. Децата просто никъде не ги приемаха. Никой от големите мозъци в тази държава не беше предположил, че коронавирусът ходи и по тях – трябваше да дойде 15 септември, за да се разбере, че ковид не само че засяга децата, но тръгва най-вече от училищата, където социална дистанция е много относително понятие. 5 признака, че сте прекарали Kовид-19, без да разберете Личен разказ: Истината за карантината, защо РЗИ идва на 11-тия ден и после те заплашват със затвор Медитация в 6 стъпки от Стив Джобс Към 9 вечерта реших да се обадя в РЗИ и да ги попитам редно ли е това, което се случва – деца с ковид да кашлят на входа на Пирогов. Беше събота вечер, извънработно време, включи се секретар. Оставих съобщение, имената и телефона си, но никой така и не ме потърси. На следващия ден обаче ми се обадиха от Пирогов, за да ми се извинят за целия хаос, от който сме били потърпевши. Не са виновни лекарите – те също страдат от системата. А единственият начин да помогнат, е да я заобикалят. След нелегалния преглед, нелегалния тест и почти нелегалния рентген на 17-годишното ни дете, легалната карантина дойде, симптомите при всички вкъщи – също. Тотална загуба на обоняние и вкус, температура – понякога ниска, понякога не чак толкова, при някои – тежка кашлица, при други – зачервено гърло, възпален синузит, болки в очите и корема, гадене… Ако един час си добре, в следващите 5 си сринат. Нямаш сили да станеш от леглото и всичко, което усещаш, е как се разпадаш. Дори да си с „леки“ симптоми, като кашлица в продължение на три седмици и температура 38,5, както ни категоризираха от Спешна помощ в София. Стигнахме до тях, защото на осмия ден от лечението с антибиотици и всякакви противовирусни препарати и сиропи, състоянието на сина ми не се променяше, а мен никой дори не ме беше прегледал – лечението ми се контролираше от джипито по телефона. След час чакане за свободна линия със Спешна помощ на 112, най-после попаднах на любезна лекарка, която любезно ми обясни: „Обадете се на личния лекар, за да ви преслуша по телефона!“. Но аз вече бях говорила с джипито и според него единственият начин лекар да ни чуе на слушалки, без да отнесем глоба за неспазване на карантината, е екип на Спешна помощ да дойде до вкъщи. Поисках името на любезната лекарка в случай че се влошим през уикенда, за да знам кой ни е дал този професионален съвет. И тя любезно ми затвори (имам датата и часа на обаждането, а записите би трябвало да се пазят). С малко повече упоритост след 30 минути успях отново да се свържа със Спешна помощ. Казах им часа на предишното ми обаждане и отново поисках името на лекарката, която е назначила преглед на белите дробове по телефона. „Не сте разбрали колежката, госпожо – тя е искала да каже да позвъните на джипито, да накарате сина си да кашля в слушалката, за да прецени лекарят дали кашлицата е сериозна.“ Ако не беше сериозно, щеше да е смешно! Накратко, кашлица по 10 пъти на минута и температура 38,5 на осмия ден от антибиотичното лечение не са опасни симптоми при ковид според Спешна помощ. Изпратиха екип след 3 часа. Докато ги чаках, звънях на джипито, РЗИ, Министерство на здравеопазването… На първите две места прехвърляха топката към Спешна помощ, а в министерството от 3 телефона в сайта, не вдигаха нито един с часове. Истински късмет беше, че не стигнахме повече до болница. И понеже всички гледаме много филми и много новини, в които някъде някоя РЗИ поема грижата за болните, семействата им, контактните лица, ще кажа само, че аз звънях десетки пъти в столична РЗИ, но от тях получих едно-единствено обаждане – за да си запишат членовете на семейството, ЕГН-та и телефони, в случай че нарушим карантината. И да ни донесат „Предписание за изолация в домашни условия“ 2 дни преди края на карантината. Защото са загрижени за глобите, но не и за хората. От столична РЗИ не ни попитаха за други контактни, не ни дадоха наставления какво да правим, ако се влошим, не изпратиха екип, за да ни прегледа и тества. Прехвърляха топката към Пирогов и Спешна помощ. А от там им я връщаха обратно. Лошото е, че докато тези институции си „прехвърлят“ живота на хората, някои имат нужда от лекари. И е пълен късмет, че оцеляват. Въпреки системата на здравеПОГАЗВАНЕ.“ Автор: Мария Георгиева, главен редактор на ELLE

ЗДРАВЕ

Зловещата хватка на следродилната депресия: „Трябва да … и да отърва децата от мъките“

„Искам да разбера. Да намеря отговори. Искам нещо да направя, за да помогна на други хора“, казва Мартин Венев, съпругът на Биляна, която отне живота си

Преди две седмици 31-годишната Биляна Петрова, майка на две малки момиченца, се самоуби със скок от висок етаж на жилищна кооперация в центъра на София, след като месеци наред се борила със следродилна депресия. Преди фаталния скок младата жена е избягала от Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“. В него близките искали да я настанят, тя отишла с тях доброволно, защото осъзнала, че има нужда от помощ. По време на приема обаче младата майка получава криза и хуква в неизвестна посока. Съдбата й развълнува цяла България и накара хиляди да се молят за нея. Биляна бе обявена за издирване, а очакванията за щастлива развръзка обаче бяха попарени от страшната новина за смъртта й.

Съпругът й – футболният съдия Мартин Венев, се съгласи да говори пред „24 часа“ за битката със следродилната депресия, за да може да помогне на други жени в подобна ситуация.

Запознава се с Биляна през 2016 г.: „Биби беше с прекрасно чувство за хумор, много интелигентна. Качества, които всеки мъж би искал в жената до себе си. Заживяхме заедно почти веднага“.

4 години по-късно решават да имат дете

„След първото ни детенце, което се казва Хриси, всичко беше окей. При всяка жена е нормално след тези промени с тялото да има притеснения. Тревогите бяха в граница. Още в началото дори с нея си говорихме, че няма да имаме само едно детенце, а повече. До последно си обещавахме, че може и трички да бъдат. Биби беше най-грижовната майка на света. Стриктна във всяко отношение. Имахме план и стъпки в отглеждането на Хриси. Всяка вечер – първо баня, после масаж на малката, след това чистим нослето и четем книжки. Всичко беше по конец“, разказва Мартин Венев.

Младият мъж признава, че съпругата му е била перфекционист до степен, която дори надхвърля обичайното.

„Бях изумен от нея. Питах се с какво съм заслужил такава жена. В крайна сметка реши, че децата ни трябва да имат поне 3 години разлика. Четеше много книги за майчинството, както и статии в интернет, консултираше се с хора. Стигна до извода, че толкова време е нужно, за да се възстанови организмът на жената – поне 2-3 години. Когато минаха тези три години, тя още се колебаеше. Беше се върнала и на работа като счетоводителка в международна фирма, позиционирана в България. Чакаше повишение и ми каза: „Ако разберат, че съм бременна, може и да не ми го дадат“. Просто беше стриктна. Затова и отлагаше. Накрая забременя с второто ни момиченце. Кръстихме го Белослава. И двете деца ги роди естествено. Беше много щастлива.“

В началото всичко е добре. Изпадна в депресия в последния месец.

„Тогава започна да се тревожи дали се справя като майка. Повтаряше, че трябва да направим режим на детето. Още преди Белослава да се роди, аз й казах: „Поемам на 90% грижите за Хриси – ще си я къпя, храня, ще я водя на детска градина, ако е болничка, ще я вземам с мен дори на работа“. Исках Биби да се съсредоточи върху бебето, без да се натоварва излишно. Двамата се тревожехме Хриси да не започне да ревнува, затова все пак гледахме да обръщаме внимание. Предупреждаваха ни да внимаваме, но ние се справихме блестящо. Госпожата в детската градина каза: „Не знам какво сте направили, но Хриси не ревнува от бебето изобщо, даже се хвали, че има сестричка“. Гушка си я. Сутринта сложих Бела на леглото, а Хриси дойде да й каже: „Здрасти, Беличка“. Носи й водичка и играчки, ако плаче“, продължава разказа си Мартин Венев.

По думите му депресията на Биляна се развива в много кратък период.

„Тревожеше се, че не се справя с децата и че е трудно чистенето. Купихме робот, но тя държеше да чисти сама. Искаше да контролира всичко. Дори не даваше много децата на бабите, защото не искаше да изпуска нито един техен момент. Държеше всичко да минава през нея – да не пропусне някоя думичка, която Хриси казва. Повтарях й, че трябва да има баланс. Никой никога не е поставял под съмнение майчинските й способности. Чудехме се всички как може да се съмнява в себе си, след като изгледа първото дете перфектно. Хриси я кърми до 2 г. и 2 месеца. Кърмеше и Бела до последно. Никога не сме стигали до адаптираните млека. Всичко беше със специален режим. Моята майка веднъж ми каза: „Биби е родена да бъде майка, родена е за деца“. Когато Хриси порасна, тя доста си я глезеше. Аз затова й обясних, че възпитанието ще го поема, защото толкова обичаше децата, че малко им позволяваше да я манипулират. Трябва поне единият от нас да бъде по-строг. Но нея я тревожеше как ще направи режим на бебето – кога точно да го храни, да заспива и т.н.“, добавя вдовецът.

Забелязва обаче нещо, което го отчита като нейна грешка – „непрекъснато четеше в интернет за режимите на детето“: „Казах й да спре, но не съм се бъркал, защото тя е майката и знаеше най-добре какво прави. Справяше се страхотно, нямах забележки. Последните ни разговори бяха следните – „Ей, населението е 9 млрд. и всеки един е отгледан по различен начин. Няма универсален начин, ти си майка и имаш интуиция“.

Започва да променя и навиците си

„Тя искаше да готви всичко, а не да ядем готова храна. В един момент каза: „Много ми идва, не мога повече да готвя“. Аз отвърнах: „Никой не те кара да готвиш, веднага поръчваме“. Аз започнах да поръчвам, за да не се притеснява. За останалите неща като супи правех заготовките, защото тя не спря напълно с готвенето. Все пак имаше нужда и от повече храна, защото кърмеше. За чистенето също отмятах повечето неща. Следващият етап от следродилната депресия бяха мислите, че всичко е хаос. Оглеждаше се в дома ни и се тревожеше, че е разхвърляно.

Твърдеше, че сме много хаотични хора. Успокоявах я, че е нормално. Имаме малки деца, едното е бебе. Искаше да е винаги подредено. Казах й да не пипа чиниите, защото аз ще ги мия. Тревожността обаче се усилваше. Започнахме да звъним да педиатърката и на други приятелки, които имат деца, за съвет. Всички казваха да се успокои – не е нужно под точен час да яде детето. Биби обаче се съмняваше в думите им. Все пак имаше момент, в който беше спокойна – на едно листче направихме режим кога да яде Бела. Отбелязваше си всичко за децата в тефтер. Това пак не помогна, отново я обзеха съмнения. В този момент категорично осъзнахме, че има следродилна депресия“

Първите й самоубийствени мисли звучат като израз, а не намерение. „Казваше: „Ох, омръзна ми, иде ми да се самоубия, толкова ми е объркано“. Тогава обаче дори тонът не беше сериозен. Всичко ескалира в последните дни“, споделя Венев.

Първата голяма криза е три дни преди самоубийството

„Тогава видях как в един момент тя сякаш „заби“. Тръгва да прави нещо, но спира и казва: „Абе искам да направя… обаче какво трябва да направя, къде да отида“. Аз й казвам: „Спокойно, сега трябва да накърмиш бебчето“. Изглеждаше дезориентирана. Вечерта също не спа, дори не се беше хранила. Приготвях й храната, за да не спира да яде, но тя нямаше желание. В този момент реших, че е време да се допитаме до специалист. Тя също го осъзна. Повтаряше, че са зле нещата и трябва да отидем на психиатър. Моята приятелка Виктория, на която съм кръстник, ми препоръча човек“.

Запазват час ден преди самоубийството в 12 ч.

„Аз обаче се притесних, защото видях, че не се чувства добре. Лекарят беше дежурен и в неделя, затова промених часа. Отидохме при него, бебето беше с нас. Разговорът, който тя проведе с лекаря, беше доста адекватен. Сподели си всичко. Говореше адекватно и спокойно. Той я разпитваше. Докторът не постави категорична диагноза, но заключи, че тревожността е на по-висока степен. Препоръча хапчета“.

Като чува, че от хапчета ще спре кърмата, Биби иска по-леки и й предписват за месец-два на билкова основа.

„Веднага след това излязохме, но тя отново не вярваше и на лекаря, защото според нея не й казал нищо по-различно. Но аз отвърнах: „Успокой се, той е професионалист“. Прибрахме се и тя изпи две хапчета от билковите. Заспа спокойно, а следващият ден беше страхотен. Закуси хубаво, беше се наспала, излезе на разходка с бебето в парка, ходи до педиатърката. Помоли ме в понеделник да не ходя на работа и аз го направих, за да остана с нея. Нямаше никакви тревожни мисли. Биби сама се изненада от себе си колко добре се чувства. До вечерта всичко беше перфектно, но към 3,30 ч през нощта се събуди. Събуди и мен, за да ми каже, че нещата са много зле. Сякаш всичко се върна. Пак не знаеше накъде да тръгне. Тогава каза: „Аз трябва да се самоубия, не гледам добре децата“. Седна и се сви на земята. „Перфектна си, искаш ли да изпиеш едно хапче“, отвърнах аз, на което тя ме сряза: „Не, лекарят каза сутрин, обед и вечер“. Все пак изпи хапче, но продължи да бъде тревожна.

Уплаших се най-много, когато чух: „Трябва да се самоубия и да отърва децата от мъките“. Потресох се. Разбрах, че това не е тя, защото е най-перфектната майка. В този момент кърмеше бебето. Звъннах на майка ми, за да се качи. Дойде и Вики. Казах на двете да стоят при нея и да й дадат от хапчетата, предписани ни от доктора. Трябваше да замина служебно след 2 часа“, разказва Мартин Венев.

Когато тръгва Биляна е добре:

„Отново беше себе си, съвземаше се. Беше някъде към 6,30 – 7 ч. сутринта. Сякаш беше на епизоди, кризи. Майка ми разказваше за нейните трудности, как ме е гледала сама, защото баща ми умира след тежка болест, когато съм на 14 г. Докато пътувах, ми звънна Вики. Каза, че нещата ескалират и докторът трябва да изпише по-тежките хапчета, а рецептата да прати електронно. Обадих му се. След 5-6 минути той ми звъна, за да ми каже: „Съпругата ти ми се обади, няма да пишем никакви лекарства, каза ми, че е въпрос на живот и смърт“. После Вики е звъннала на нашия приятел Стилиян, който да отиде при нея. Доколкото знам, близките ми в този момент са викнали линейка на тел. 112 с идеята да й дадат успокоително. Вместо това идват седем полицаи. Такава е процедурата. Говорили са с нея един час в двора. Била е по пижама. Пред тях е споделила за самоубийството. Един от полицаите дори й казал: „Щом искаш да се самоубиеш, ето ти пистолета“. Това се оказало тест. Той не е бил зареден, но го правят с цел да видят дали е способна на действия. Не е реагирала в този момент. Полицаят е казал, че не е посегнала и засега това са само думи. Все пак са викнали линейка. Първо не е искала да се качи, после с моя приятел е склонила. Вики й е дала якето, но не нейното, а на майка ми. В бързината телефонът остава в нея, а в Биби само портмоне с документи. Щом е имала пари и документи, е можела да отседне някъде“.

Кагото стигат в Центъра за психично здраве тя не е била агресивна. В линейката са я питали дали да й дадат успокоителни, но е отказала. Докторът от центъра препоръча да остане в Центъра, защото често думите се превръщали в дела и Венев се съгласява. Тогава обаче нещата се объркват.

„Според законовата процедура, ако тя не се подпише, не може да остане. Прави се от гледна точка на злоупотреба, която може да бъде извършена с някого. При нас това беше пагубното. Тя се стряска. Седи с доктори около нея, може да е чувала и писъци от пациенти. В този момент моят приятел говори с едната докторка, тя с друга и изведнъж хуква. Биляна си беше атлетична и вероятно е тичала бързо. Аз не искам да обвинявам никого. Ние я закарахме в болницата и направихме всичко, което зависи от нас. Предполагам, че е имало по-добър начин да я задържат“, смята съпругът.

Страшна новина за смъртта на жена му получава от полицията.

„Отидох и на мястото. Когато я видях да лежи, мислех, че спи. Че се е изморила от бягането. Беше спокойна, все толкова красива. Якето й стоеше така, сякаш се е завила. Беше там. Моята любов, майката на децата ми просто спеше. Още не вярвам. Как за един ден нещо се случва с човешката психика? Искам да разбера. Да намеря отговори. Искам с моите приятели и семейство нещо да направя, за да помогна на други хора“, категоричен е Мартин Венев.

Продължи да четеш

ЗДРАВЕ

Микроинфарктът често протича без никакви симптоми

Според много кардиолози най-опасният рисков фактор е… преяждането

Много хора не приемат сериозно тази диагноза, но това е наистина опасно състояние, което изисква сериозна консултация със специалист.

Всъщност, става дума за разновидност на исхемичната болест на сърцето, при която в отделните части от мускулната тъкан на миокарда се развива некроза. То се диагностицира трудно, тъй като в началото не се проявява с почти никакви симптоми.

Особено, ако човек страда от стенокардия, той въобще не би обърнал внимание на едва доловимите болки в сърцето. Специалистите посочват характерните признаци на това състояние:

1. Различна по интензивност болка. Внезапните остри болки са характерни за същинския инфаркт, но могат да се проявят и при микроинфаркт.

Типичната болка е пареща, стягаща, нетърпима. Тя се локализира между лопатките и преминава към гърдите, като се спуска и към корема. Може да ирадиира и към шията и ръката, а някои пациенти се оплакват от болки в долната челюст.

Атипичните варианти на микроинфаркта протичат с липса на болкови усещания. В такива случаи само ЕКГ може да открие микроинфаркта.

2. Нитроглицеринът не помага, което означава наличие на некроза на миокардната тъкан.

3. Слабост и студена пот по цялото тяло.

4. Страх и тревога. Типичен признак и за паническа атака, но ако не преминава 20-30 минути, вече става дума за микроинфаркт.

Много често признаците на микроинфаркта са подобни на тези на инфаркта, но когато само определени малки области от сърдечния мускул са подложени на некроза, всички тези симптоми се проявяват в по-малка степен.

Има няколко форми на микроинфаркта, които се проявяват с определени, характерни за тях черти:

1. Астматичната. Среща се обикновено при възрастни хора и такива, които страдат от хипертония или исхемична болест.

Обикновено, няма болка, а лек задух, чувство за недостиг на въздух. Когато задухът е ключов симптом на някакво състояние, трудно е да се мисли за увреждане на миокарда.

2. Абдоминална. Възниква при т.нар. диафрагмален инфаркт, при който болките се появяват в епигастралната област, като наред с това възниква и метеоризъм. Всичко това насочва специалистите към патологии, свързани със стомашно-чревния тракт.

3. Аритмична. При нея е възможна умерена болка, а може и въобще да няма такава. След изследване се установява нарушение на сърдечния ритъм и лекарите обикновено поставят диагнозата аритмия.

4. Церебрална. Симптоматиката напомня проявите на преходно мозъчно кръвообращение. Могат да се появят и двигателни нарушения, както и главозамайване.

Атипичните варианти на микроинфаркта се характеризират с наличие на болки на нетипични места, като например дясната ръка и десния крак, областта на гърба също.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете.

Причините за възникване на микроинфаркта съвпадат с тези, провокиращи същинския инфаркт.

Най-характерните, позволяващи да се разпознае болестта, са: увеличаване нивото на холестерола; промяна в някои места на стените на кръвоносните съдове; увеличаване агрегацията на тромбоцити; физически и емоционални претоварвания; тютюнопушене; спазми на коронарните съдове, провокирани по различни причини.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете. Жените, особено в по-млада възраст, са защитени от половите си хормони, но за съжаление, навлизайки в менопаузата, тази защита отпада.

Може и да не ви се вярва, но според много кардиолози преяждането може би е най-опасният рисков фактор, способен да провокира микроинфаркт.

Пушените и консервираните храни, както и солените ястия, затрудняват сърдечната дейност. Не злоупотребявайте и с животинските мазнини. За вас най-полезни са зеленчуците и задушената риба, но и тях трябва да употребявате умерено, за да не допуснете преяждане, защото това натоварва миокарда.

Симптомите за мъжете и жените може да се различават. Мъжете страдат по-често, освен това при тях в повечето случаи болестта протича с усложнения.

Но при жените няма ясни симптоми или ако се появят, се приемат за болести на стомашно-чревния тракт, затова при тях диагнозата се поставя много рядко, а това неминуемо влияе на прогнозата.

Не пренебрегвайте неблагоприятните симптоми, особено през първите дни, дори и часове. Именно тогава могат да се случат необратими последствия.

Ето в какво се изразява първата помощ:
1. Заемете хоризонтално положение и си осигурете достъп до свеж въздух (не се притеснявайте да поискате помощ от близките у дома или от други хора, ако се случи на улицата).

2. Сдъвчете таблетка аспирин и сложете под езика си нитроглицерин, но преди това измерете кръвното си налягане: запомнете: при ниско кръвно налягане никакъв нитроглицерин! Ако нямате под ръка апарат за измерване на кръвното, сложете под езика си не повече от 1 таблетка.

3. Позвънете на “Бърза помощ” и обяснете подробно състоянието си.

Ако се сблъскате с това състояние, докато сте съвсем сам, не се паникьосвайте. Направете следното:
1. Вдишайте дълбоко, за да проникне кислород във всички клетки и тъкани.

2. Започнете да кашляте колкото може по-силно, сякаш се опитвате да изплюете храчка. Това може да спаси живота ви. Опитайте да изпреварите всеки напън за кашлица с дълбоко вдишване. Изкашляйте се на издишване, така се нормализира кръвотокът. Повтаряйте през 2 секунди дълбоко вдишване и кашляне на издишване, без да спирате.

Правете това, докато дойде “Бърза помощ”. Специалистите препоръчват тази техника като най-добра в днешно време. Освен това, се постарайте да имате в аптечката си нитроглицерин, най-добре във вид на спрей. Той действа по-бързо. Запасете се и с аспирин, който в случай на непредвидени обстоятелства трябва да сдъвчете.

Микроинфарктът се лекува на същия принцип, както и инфарктът. Специалистът е този, който ще ви определи схемата на лечение. Обикновено препоръчват антикоагуланти за хората, които вече са преживели подобно състояние. Може да ви изпишат статини, антиаритмични лекарствени средства, хипотензивни препарати и допълнителни лекарства, в зависимост от симптомите.

Препоръки за възстановителния период:
1. Спазвайте режим на сън и почивка, като ги редувате с периоди на отпускане с посилни за вас физически упражнения. Не допускайте преумора, не носете тежки предмети.

Първите леки упражнения можете да започнете няколко дни след изписването от болницата. Полезни са кратките разходки, ходете пеша на свеж въздух в сутрешните и вечерни часове.

2. Избягвайте стреса. През възстановителния период са ви нужни положителни емоции, но без да прекалявате, защото понякога и те могат да навредят на сърцето.

3. Хранете се правилно, балансирано, без пушено, мазно и солено. Използвайте неутрални продукти, особено полезни за миокарда са сушените плодове.

Микроинфарктът в повечето случаи е заради небалансиран начин на живот и редовен стрес.

Често хора над 55 години получават микроинфаркт, затова е добре да ограничат употребата на мазна храна, да се откажат от алкохола и цигарите, за да избегнат неблагоприятните последствия. И не на последно място, никакво самолечение, просто спазвайте препоръките на специалистите.

Яна Бояджиева

Продължи да четеш

ЗДРАВЕ

Регистрирани случаи на денга и вирусен менингоенцефалит в София

  • Регистрирани случаи на денга и вирусен менингоенцефалит в София
  • РЗИ-София потвърди инфекции от денга вирус и менингоенцефалит за периода 21-27 октомври 2024 г.

Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в София регистрира случай на треска, причинена от вируса денга, както и един случай на вирусен менингоенцефалит. Денга вирусът, известен още като „трошаща костите“ треска, се пренася чрез ухапване от комари и може да предизвика силна болка в ставите и мускулите, обрив, висока температура и главоболие. При по-тежки случаи инфекцията може да бъде животозастрашаваща.

Вирусният менингоенцефалит също представлява сериозен риск за здравето, като засяга централната нервна система. Регистрацията на тези случаи подчертава важността на превенция и осведоменост за трансмисивните инфекции, особено по време на пътувания в региони с повишен риск от такива заболявания.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове

Цветан Василев пред БНР: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове Изпадне ли от политическата система,...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени