ЗДРАВЕ
Защо не се признават тестовете за антитела
Според вирусолозите те не показват дали човек е защитен от COVID-19
Тестовете за антитела са може би единственият елемент на пандемията, който у нас се прие с готовност и желание. Те се радват на внушително мнозинство сред бизнеса, населението, а също и сред някои отговорни фактори извън преките диригенти на кризата от министерството на здравеопазването.
Много хора си ги правят, за да проверяват докога действат ваксините или имунитетът от прекарано заболяване, но още повече се допитват до тях с надеждата някак неусетно да са прекарали COVID-19 и вече да са получили защита. Много лекари директно съветват пациентите си да отлагат ваксинацията, ако имат много антитела – нещо, което противоречи на насоките на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.
В последните дни здравното министерство допусна немалко компромиси с правилата на зелените сертификати, за да компенсира грешката с внезапното им въвеждане. Много от тези изключения противоречат на медицинските правила. Когато става дума за антитела обаче, министърът и заместниците му са непреклонни и категорично отказват да преминат и тази граница. Защо наличието на антитела не може да служи за критерий в противоепидемичните мерки?
Кратката версия
Тестовете за антитела не показват дали човек може да се зарази с COVID-19 или не. Имунният отговор на човек, независимо дали след ваксинация или след преболедуване, е нещо твърде сложно и строго индивидуално, за да бъде напъхан в количествените показатели на един прост кръвен тест. Иначе казано, тестовете за антитела дават само един поглед към колекцията от защити на тялото срещу коронавируса. Те измерват само част от множеството видове антитела, които произвеждаме. „Някои от тези антитела са много добри и дават много силна защита. Други не са толкова силни. Всеки от нас има своя собствена колекция от антитела“, обяснява Али Елебеди, имунолог от Вашингтонския университет.
На този етап нямаме надеждни тестове, които да засекат точно тези антитела, които ни вършат най-добра работа. На всичкото отгоре нямаме и общоприети критерии какви са количествата, които ни гарантират защита, въпреки че в резултатите си ще получите референтни стойности по този въпрос.
Какво всъщност показват?
Серологичните тестове могат да установят наличието на различни видове антитела. Най-често става въпрос за IgM и IgG. Висококачествените тестове дават информация дали даден човек или определена група от хора са изградили антитела, указващи адаптивен имунен отговор на COVID-19, пише в справочната информация на американската агенция по лекарствата.
„Повечето тестове за определяне на антитела използват реагенти, които да „хванат“ каквито и да е антитела срещу вируса – срещу различни негови антигени. Ваксините създават имунитет срещу спайк протеина, но е възможно някои тестове да не открият тези антитела“, обясни преди време пред в. „Сега“ д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология.
„Антителата са най-различни, а тестовете – независимо от рекламите, не дават достатъчно достоверни данни, че става дума за протективен имунитет“, казва пред Нова телевизия вирусологът доц. Любомира Николаева-Гломб. „Дори когато имаме антитела срещу спайк-протеина на новия коронавирус, това все още не означава, че те имат вирус-неутрализираща активност. Това може да се установи само в реална ситуация“, обяснява вирусологът.
Тестът за антитела може да даде отрицателен резултат дори при хора с активна инфекция – ако например организмът още не е изградил антитела към вируса. Може да даде фалшив положителен резултат – ако например човек има антитела от друг коронавирус, различен от настоящия.
Що е то протективен титър?
Протективният титър представлява количеството антитела, което би ни предпазило от заболяване. „При някои заболявания, като например хепатит В, протективният титър е известен. По отношение на SARS-CoV-2 обаче все още нямаме убедителни данни. Поради тези причини независимо от титъра на антителата се препоръчва спазване на противоепидемичните мерки“, обяснява д-р Великова. „Няма валидиран метод, който да каже каква е границата на антителата, над която ти си защитен от преболедуване“, казва и доц. Николаева-Гломб.
Ползва ли ги някой?
Понастоящем тестовете за антитела, които показват дали човек е развил антитела срещу SARS-CoV-2, не могат да се използват за получаване на сертификат за възстановяване. Това е лаконичното обяснение на сайта на Европейския парламент за европейските цифрови сертификати. „Наличните към момента тестове не могат да определят дали някой има имунитет срещу COVID-19“, изтъкват и от Американската агенция по лекарствата.
Антителата бързо избледняват
„Антителата от коронавирусната инфекция доста бързо избледняват и организмът забравя срещата си с който и да е от коронавирусите“, обяснява доц. Любомира Николаева-Гломб. Но те са само един елемент на имунната защита, затова липсата им не означава, че нямаме щит срещу вируса. „С времето В лимфоцитите остават като спящи паметови клетки и намаляват секрецията на антитела. Това не означава, че ваксинираният вече не е защитен“, допълва д-р Великова.
За какво служат
Тестовете за антитела имат най-добро приложение при скрийнингово изследване на големи групи пациенти, което може да има няколко цели. Този тип наблюдения помагат на лекарите да проследяват как се развива адаптивният имунен отговор с времето. Показва и каква част от населението се е срещала с вируса.
За индивидуална преценка обаче тези тестове са ненужни. „Няма смисъл от тези тестове“, предупреждава доц. Николаева-Гломб. Тя недоумява защо нашите лекари често съветват пациентите си с голямо количество антитела да отлагат ваксинацията. „Вероятно не са си направили труда да прочетат новите научни изследвания по въпроса и да се осведомят за ролята на антителата в имунитета“, смята специалистът.
„Изследването на антитела преди и след ваксинация е само ориентировъчно, но не може да се използва за даване на препоръки дали човек да се ваксинира или не“, казва и д-р Великова.
Преболедуване или ваксинация?
„При естествено заразяване имунната система се старае да образува антитела срещу всички 29 белтъка на вируса. Невинаги това е равномерно, еднакво и невинаги е срещу всички. Когато правим имунизация, имунизираме с точно определен антиген – един или два, към които чакаме да се образуват антитела – ключови за инфекцията. Измерването на общите антитела не означава, че те са борбени, които ще спрат вируса, които са неутрализиращите тела“, обясни пред БНТ друг наш известен вирусолог – проф. Радка Аргирова. Затова и правата на ваксинираните и преболедувалите не са изравнени.