Законна ли е Република България?

Призив да отмени парламентарните избори и да обяви всички актове, институции, такси и данъци от 1992 г. насам е бил получен едновременно и от президента Румен Радев, и от премиера Бойко Борисов в края на миналата година. Авторите са бивша кандидатка за общинския съвет в Сливен през 2007 г. – Радка Сиренкова, и популярният с конспиративните си теории блогър Живко Бъчваров. Тръгнахме по дирите на това екстравагантно искане, според което буквално цялата държава като правен субект е незаконна, заради неспазване на срокове, описани при приемането на преходните и заключителните разпоредби на Конституцията от 1991 г.

Законна ли е Република България?

Още преди 10 години депутатката от 7-то Велико Народно събрание Соня Младенова (впоследствие член на Висшия съдебен съвет – б.р.) повдига темата с конституцията на прага на поправките, внесени от ГЕРБ по-късно. Бившата депутатка от БСП разкрива, че не са спазени сроковете, предвидени през 1991 г., касаещи устройството и създаването на съдебните органи.

Младенова подписва основния закон през 1991 г.

За какво става въпрос? Структурата, органите и принципите, на които следва да се основава съдебната власт, са прокламирани (гарантирани, установени по заповеден начин) в Глава шеста „Съдебна власт“ на Конституцията на Република България (в сила от 13.07.1991 г.), приета от Седмото Велико народно събрание, обнародвана в „Държавен вестник“ на 13 юли същата година. Проблемът идва от там, че съгласно параграф 4 от основния закон, приетата организация на съдебната власт (действаща до голяма степен по същия модел и днес – б.р.), трябва да влезе в действие след приемането на нови устройствени и процесуални закони „в едногодишен срок“. Това са Закон за съдебната власт, ГПК, НПК, Административнопроцесуален кодекс и т.н.

Според Младенова този срок е задължителен и преклузивен, и е изтекъл на 12 юли 1992 г. в полунощ.

„Щом като конституцията изрично заповядва, крайният срок за приемането на всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата и процесуалните действия на съдебната власт да е 13.07.1992 г., то с изтичането на този срок не съществува конституционносъобразна възможност той да се промени, да се „разтегли“ и изпълнението му да се „наваксва“ в друго време, по-късно от посоченото“, обяснява „великата“ депутатка през 2010 г.

Незачитането на конституционно установения преклузивен срок обаче води до това, че след като е изтекъл, каквито и действия да са предприети или да се предприемат от законодателя, за да „навакса“ пропуските, то тези действия са неконституционни, незаконни и нищожни.

Нищожни са и актове на властта – законодателна, изпълнителна (централна, местна) или съдебна, когато са извършени на основание на противоречащи с конституционните разпоредби закони. Затова тези актове не могат да пораждат и не пораждат правни последици.

Справката е категорична –

Законът за съдебната власт, например, е приет и обнародван 2 години по-късно от срока, разписан в конституцията. ГПК е обнародван 15 години след него, НПК – 13 години по-късно.

С абсолютно същите мотиви сливналиите Сиренкова и Бъчваров сега атакуват „Дондуков“ 1 и 2 с искане не просто да ревизират всички законови и подзаконови нормативни уредби, но и всички състави на Народното събрание, както и на правителствата, клели се от 1992 г. досега да бъде обявени за нищожни. Наред с това настояват и за елиминиране на всички данъци, такси, а и сметки към различните дружества, тъкмо защото те не са били разписани изрично в основния закон, а органите, въвели ги по-късно, не са легитимни. За целта се канят да сезират и Конституционния съд за тълкувателно решение. По информация на Lupa.bg сега търсят законови начини това да се случи, въпреки че от канцеларията на президента Радев са им върнали само отговор, че на база на конституцията, приемат изложението им просто като израз на свобода на словото.

От Радев и Борисов обаче те искат спиране на целия изборен процес. През 2010 г. Соня Младенова обяснява:

„Липсата на легитимност по отношение на Народното събрание на свой ред означава, че този форум, чиито членове са те, няма правомощията да прави политика, да избира и гласува членовете на изпълнителната власт (правителството); да избира от своята квота конституционни съдии и членове на Висшия съдебен съвет; да изменя или допълва Конституцията на Република България; да гласува, приема и обнародва закони и т.н. Такова събрание няма никакви правомощия. Това пък означава липса на легитимност и на изпълнителната власт, на правителството, което е излъчено от нелегитимен правен субект – нелегитимно народно представителство“.

Нещо повече, авторите на новото претопляне на гозбата с „несъществуващата“ държава настояват и за свикване на ново Учредително събрание, което да премахне от световната карта субекта „Република България“, а на негово място да бъде вписана страната като „Четвъртата Българска държава“. Остава отворен въпросът дали ще съумеят да намерят път към конституционните съдии, които да се произнесат по този мащабен казус.