Дядо Благо – (не)стандартният лош герой с точен мерник

Дядо Благо – (не)стандартният лош герой с точен мерник

***
Из социалните мрежи:

„Ако всички килъри бяха като него – да се предадат сами и да признаят всичко, светът щеше да е с една идея по-спокоен и сигурен, полицията – без работа!“

***

Обикновено думата „убиец“ изгражда в човешкото съзнание зловещ образ – на лош и намръщен човек, готов да отнема живот след живот, и, не на последно място, това да му доставя удоволствие. Добавяме и щипка арогантност. „Убиец“ е петно, което сапунът на времето не може да изпере не само от дрехите му, а и от възприятията на всички останали.

Разбира се, от убиец до убиец има огромна разлика и криминалните хроники са неопровержимо доказателство за това.

Но има и убийци, които бягат от класическите представи, в голяма степен оформени от филмите. Именно в графа „други“ попада 80-годишният Благой Цветилов от Първомайско.

Днес той бе приведен в съдебната зала под конвой. В погледът му обаче нямаше страх, нито злоба, нито неосъзнатост. Напротив. Имаше само смирение и решителност. Със сигурност хората са очаквали да видят по телевизията престъпник тип „Ханибал“, а всъщност пред тях се изправи възрастен човек, твърдо вярващ в принципа, че за всяко престъпление има наказание, и че така е редно. Човек, който не чува добре, има точен мерник и знае как да признае вината си.

„Все ми е тая. Аз я доживея още година, я не“, каза дядо Благо на съдията и за миг не помисли да се оправдава. Това не е проява на непукизъм или арогантност, това е чиста проба реализъм. „Ако може да ми ликвидирате живота“, бе друго от изказванията на арестувания стар ловджия, който даде знак, че ще приеме каквото и наказание да му определят.

Самият му защитник посочи, че Благой признава всички факти и обстоятелства. Днес опита единствено да се пребори за по-лека мярка, изтъквайки че на тази преклонна възраст клиентът му нито ще се крие, нито пък пак смята да убива.

Съдът не склони, но Благой сякаш беше репетирал реакцията си на това решение, което не стана ясно успя ли да чуе добре, предвид сериозните му проблеми със слуха. Не трепна, не пусна сълза, не се ядоса, не репликира. Просто прие фактите – убиваш, лежиш в затвора.

В залата стана ясно, че дядо Благо казал, че иска да се самоубие. „Закъде съм аз вече“, промълви той. Желанието сам да отнеме живота си бе една от причините магистратите да го оставят под постоянен арест. Това желание показа и още нещо – крайните разбирания на ловджията, че да заслужи килията няма да е достатъчно, а да последва жертвата си.

Факт е обаче, както му напомниха в залата, че няма да му издават смъртна присъда, колкото и да мисли, че така ще е чист пред себе си и, по някакъв начин, пред Бога.

Прокурорът акцентира върху хладнокръвието на Благой – стрелял веднъж, Митко паднал, последвал точен изстрел отблизо в главата. Дали наистина е действал под пулса на хладнокръвието или просто като опитен ловджия знае, че е нужен не само изстрел, а сигурен и точен такъв, тепърва предстои да стане ясно, ако сам реши да разкаже.

Противоречивият образ на дядо Благо стана повод за редица коментари в социалните мрежи. И то доста полярни. Едната страна е на мнение, че независимо дали си добър или лош човек, щом си дръпнал спусъка, следва да гниеш в затвора.

Други пък смятат, че е бил толкова провокиран, че накрая нервите му не издържали и направил единственото, което да му донесе привиден покой, а именно убийството. „Той добре е знаел цената на изстрелите. Сам се е предал и не се крие. Едва ли един старец може да е толкова опасен, че спрямо него да се взима най-тежката мярка, каквато се взима и за хора, убили повече от един, или пък убили дете. Не го оправдавам, но има нещо в него. Не е като останалите“, гласи едно от мненията на пловдивчани.

От всички коментари лъха едновременно ярост и опрощение. Ако бяха съдии, половината щяха да пуснат на свобода дядо Благо веднага, да му се извинят и да поискат прошка за неудобните белезници и миризмата на тоалетна в арестните помещения. Другите пък щяха да му метнат въже на врата и да ритнат стола с усмивка. За щастие все още има някакво правосъдие, което ще напише следващата страница от живота на стрелеца. А до тогава той ще има време да помисли дали си заслужаваше да цапа ръцете си с кръв.