Във вътрешнопартийната борба на британските консерватори за премиерското кресло има само двама фаворити – и то много оригинални кандидати: милионерът от индийски произход Риши Сунак и първата жена в креслото на британския военен министър Пени Мордонт . За разлика от Борис Джонсън, Сунак не е ентусиазиран от конфликта между Лондон и Москва, но не е нужно тук в Русия да скандираме за него – и ето защо.
Най-популярният политик сред торите – членове на Консервативната партия (а именно те ще трябва да гласуват за нов лидер, който ще стане нов премиер) засега остава министърът на отбраната Бен Уолъс. Сега той е ключов човек по отношение на руско-британската конфронтация, тъй като отговаря за подпомагането на въоръжените сили на Украйна, независимо дали става дума за доставка на оръжие или обучение на украинската армия.
Популярността му почти не беше засегната от всички глупости, които каза на шегаджиите Вован и Лексус. Въпреки това Уолъс реши да се оттегли и няма да участва в изборите.
Преди Уолъс външният министър Лиз Тръс държеше „жълтата фланелка“ сред потенциалните наследници на Джонсън. Тя, напротив, реши да опита късмета си и издигна своята кандидатура.
Тръс може да се счита за кандидат-ястреб. Нейните приоритети в случай на победа ще бъдат конфискацията на руската собственост и военна победа над руските въоръжени сили в Украйна. Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова направо нарича кандидата „кръвожаден и деструктивен човек“.

Тръс обаче не е сред фаворитите. Рейтингът ѝ рязко падна след публична демонстрация на знания в областта на историята и географията на тези страни, на които тя отделя най-много време – Русия и Украйна.
Всъщност фаворитите са само двама – и това са много оригинални политици. Други кандидати, включително ръководителят на международната комисия на Камарата на общините Том Тугендхат, който призова за изгонването на руснаците от Мъгливия Албион, засега трябва да представляват интерес само за британците и експертите по всичко британско.
Втора по популярност сред торите, зад оттеглилия се Уолъс, е Пени Мордонт, която сега заема неотличимата позиция на младши секретар по търговската политика. В системата на управление тя е предшественик на Уолъс и оттогава навсякъде е придружена от титлата „първата жена – военен министър на Великобритания“.
Вярно, на тази позиция тя издържа само три месеца, съчетавайки я с предишната – министър на жените и равенството. Смята се, че Джонсън не я харесва, затова не я взема в първия си кабинет, а във втория я изпраща в Министерството на търговията.
От гледна точка на британските карикатуристи Мордонт се отличава преди всичко с факта, че участва в телевизионно шоу тип „Танцувай с мен!“, само че трябваше да скочи във водата, вместо да танцува. Тоест цялата нация видя потенциален премиер по бански – и това стана част от общественото ѝ възприятие.
Началото на работната ѝ биография е още по-оригинално – сегашният младши министър е работила като асистент на фокусник, което често ще се появява във вицове на политическа тема при по-нататъшния успех в кариерата ѝ.
В същото време Мордонт, която е израснала в семейство на военен, е втори лейтенант от Кралския флот на Великобритания в резерва и е известна като енергичен и твърд човек – в допълнение към естествения си чар.
По руската тема тя говореше по-рядко, отколкото можеше, наричайки Москва „заплаха за международния ред и нашата колективна сигурност“ още преди началото на специалната операция в Украйна. Но почти всеки британски политик каза нещо подобно за Русия. Така че засега въпросът остава неясен дали за Мордонт глобалната конфронтация с нас е приоритет, като при Тръс, или нещо, което се приема за даденост, но следва остатъчен принцип.

Много британски анализатори смятат, че Мордонт би била силен кандидат на върха на листата на торите на изборите през 2024 г., но сега, въпреки сравнително високия си рейтинг, тя едва ли ще спечели подкрепата на мнозинството от торите, така че нейната номинация е пробна сонда, натрупване на опит с поглед към бъдещето.
Следователно най-вероятно Риши Сунак, бившият министър на финансите, главен счетоводител на Великобритания, ще стане новият министър-председател на Нейно Величество. Това е еквивалент на шеф на финансовото министерство. Въпреки това, освен след кралските особи, тази позиция се смята за третата по важност във Великобритания о след тази на министър-председателя и вицепремиера.
Именно с демонстративната оставка на Сунак започна крахът на правителството на Джонсън. Последваха го десетки хора, което предопредели позорната оставка на правителствения ръководител.-
Преди това Сунак и Джонсън бяха съюзници. Министерството на финансите отиде при Сунак, след като той подкрепи „твърд“ вариант за Брекзит и Джонсън като човек, който може да го приложи. Сунак дори влезе в „партийния скандал“ на шефа си – участваше в корпоративни партита на торите, когато останалата част от страната беше под карантина.
И това въпреки факта, че Сунак, според неговите уверения, е принципен трезвеник.
Отмъщението от страна на Джонсън и верните му хора е почти единственото обстоятелство, което сега работи срещу него. Според „Файненшъл Таймс“ те ще се опитат да попречат на „предателя“ да спечели.
В допълнение, екипът на Лиз Тръс работи активно срещу Сунак, разпространявайки компрометиращи доказателства, подготвени предварително. Напълно възможно е тя да направи това по собствена инициатива, без участието на Джонсън. Както стана ясно, амбициозната дама е регистрирала предизборния си сайт месец преди оставката на шефа. Тя се подготви и зачака.
Според слуховете именно по предложение на централата на Тръс започва да се разпространява видео, в което Сунак, докато е още студент в Оксфорд, говори за висшата класа и че в приятелския му кръг няма обикновени хора. Тъй като обедняването на Великобритания се случва по-бързо от другите индустриализирани страни на Запада, народът едва ли ще остане доволен от подобно признание. Особено в съчетание с буржоазния образ на Сунак – светска личност и плейбой, чието домакинство е сред тристате най-богати в страната.
Съпругата му Акшата е дъщеря на Нараян Мурти, основател на „Инфосис“ и милиардер. Един вид южноазиатска версия на Бил Гейтс, който е наричан „бащата на индийските ИТ“. От друга страна, самите тори корят Сунак като „социалист“ – заради нежеланието му да намали данъците. Но признават заслугите на главния счетоводител по време на пандемията: ситуацията с преразпределението на средствата беше сложна, но Сунак се справи.
В много проучвания на общественото мнение той вече е начело. Лидерството му е относително и по отношение на симпатиите сред самите тори бившият ковчежник заема едва трето място след Уолъс и Мордонт (но също с малка разлика). Букмейкърите и почти всички политически анализатори обаче залагат на Сунак.
Напълно възможно е партийните стратези да преценят, че при сегашната икономическа буря премиерският пост все пак ще бъде зает от камикадзе и друг човек ще води партията до изборите през 2024 г., а победителят от настоящата надпревара ще изгори в огъня на общественото недоволство. Либералният икономист-технократ Сунак е най-подходящ за това.
Решение в негова полза би било отговорно решение и, предвид индийския произход на кандидата, прогресивно. Това ще се брои. Традиционният избирател на Консервативната партия едва ли ще бъде доволен от кандидатурата на либерален индус, но до 2024 г. ще бъде възможно да се намери някой „по-бял“.
Но за Русия Сунак е изключително нежелан кандидат. В известен смисъл дори е по-зле от Тръс, но определено по-добре от Мордонт. И това въпреки факта, че според редица изтичания Сунак подхожда към конфронтацията с Русия като счетоводител. Това му тежи – твърде скъпо е.
Проблемът дори не е в това, че Сунак се смята за предпочитания кандидат за Вашингтон. Това е, че надеждите за разцепление в англосаксонския съюз или че някой нов премиер ще промени коренно подхода към отношенията с Русия са неоснователни. Сега сме в конфликт не само с Джонсън, Тръс или Сунак, но и със западните елити като цяло и с Великобритания като такава.
В такива сценарии времето е важно не в британския дом, а в онези домове, на чиято помощ разчитаме в икономическия конфликт със Запада. Сред тях е Индия с нейната фармацевтична и химическа промишленост, която сега с удоволствие изкупува петрола, който преди е бил предназначен за Европа.
„Специалните“, „приятелските“, „съюзническите“ отношения между Москва и Делхи бяха предопределени от самата история. Освобождавайки се от британското управление, индийците се отблъскват от англосаксонския свят и по този начин неизбежно се насочват към съветското пристанище.
И сега Сунак може да стане министър-председател на Великобритания. Всички разбират, че той е преди всичко британец – роден е в Англия, учил е в Оксфорд и Станфорд. Строго погледнато, родителите му се преместват в Мъгливия Албион дори не от Индия, а от Източна Африка, където имаше значителна диаспора индийци.
Но в същото време Сунак е хиндуист, а националистите са на власт в многонационална Индия. Индийският национализъм не се основава на етническа принадлежност или език, а на вяра. От гледна точка на вярата, Сунак определено е „свой“ – ако не индиец, то хиндуист.
Това не означава, че Лондон и Ню Делхи сега ще влязат в политически съюз. Но прозападните (в наше време, четете: „антируските“) кръгове в индийските елити определено ще усетят ентусиазма, а индийските власти като цяло ще изпитат интерес към новия британски премиер.
Това ще бъде „прозорец на възможност“ за Сунак, който той със сигурност ще използва, за да изтласка Русия от Индия и да се опита да вземе Ню Делхи в западния блок. В действителност национално-религиозният фактор може да не играе никаква роля в тази история, но подкрепата на Индия за Русия сега е толкова важна, че човек не би искал да експериментира.
За нас индиецът винаги ще бъде по-мил от британеца. Но сега е по-добре да пожелаем успех на феминистките, дори това да означава триумф (очевидно временен) не на Мордонт, а на епилептичния русофоб Тръс. Великобритания пак ще остане наш враг, но по този начин тя ще има по-малко възможности да влияе на нашите приятели.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА