След тригодишна пауза Съединените щати ще изпратят нов посланик в Украйна, чиито задължения в момента се изпълняват от временно управляващ. Изборът падна на Бриджит Бринк – професионалист, „ветеран“ и специализиран специалист по войни с познания по руски език. Тя е опитен дипломат. Но самият факт на нейното назначаване е лично поражение за Байдън.

През 2015 г. в САЩ беше заснет комедиен телевизионен сериал, според сюжета на който служители на Държавния департамент под ръководството на държавния секретар се опитват да предотвратят трета световна война. Сериалът се казваше The Brink, което може да се преведе като „На ръба“.
През 2022 г., когато Съединените щати се опитват или да предотвратят, или да отприщят трета световна война (в този смисъл уверенията от Вашингтон противоречат на обективните наблюдения), Белият дом, след много дълга пауза, реши да назначи нов посланик в Украйна – настоящият ръководител на американската дипломатическа мисия в Словакия Бриджит Бринк. Още веднъж – Brink.
Тези, които са гледали сериала, ще се усмихнат, за всички останали е забележително, че Държавният департамент, говорейки за плановете си, говори за Бринк като за „ветеран на дипломацията“. Обикновено ветеран е някой, който се е борил. Бринк се бори.
Работила е в американската дипломатическа мисия в Югославия по време на войната в Косово и бомбардировките над Белград и в Грузия преди и по време на войната на 08.08.08 (тоест атаките на грузински войски срещу руски миротворци и Южна Осетия).
Заслужава да се отбележи и дейността ѝ в Узбекистан, която започва малко след като Вашингтон убеждава Ташкент да напусне военния блок с решаващо руско участие, „нашето НАТО” – ОДКБ.
Може да се каже, че регионалните военни конфликти са профилната специализация на Бринк. В допълнение към горното, тя се заема с кипърския и общо прекарва повече от четвърт век в дипломатическата служба и говори няколко чужди езика, като руският ѝ е особено добър.

Това е опитен и професионален дипломат от кариерата, а не политическо назначение. Фактът, че тя беше изпратена в Словакия от антипода на Джо Байдън, Доналд Тръмп, за първата си позиция като посланик (Бринк преди това работеше като заместник-посланик и в Грузия, и в Узбекистан), потвърждава това още веднъж.
„Това е превъзходно квалифициран висш служител на външната служба“. Така Бринк беше описана от президента на Американската асоциация на външните служби Ерик Рубин в коментар за „Ню Йорк Таймс“.
Ясно е, че за война се призовава „изключително квалифициран офицер“, но засега не е много ясно какво точно ще прави тя в Украйна сега и дори на какво конкретно място ще започне работата си.
След Майдана посланикът на САЩ в Украйна е нещо като генерал-губернатор, който определя основните направления на външната политика и част от вътрешната, а също така раздава имунитети на онези украински фигури, които не могат да бъдат докосвани. Докато Владимир Зеленски има такова „писмо“, той е заплашен само от руска спецоперация, но не и от украинската опозиция, каквото и да прави на територията под негова юрисдикция.
Между другото, украинските медии никак не се смущават, когато включват посланици от Вашингтон в списъците си с „най-влиятелните политици в Украйна“. Например, сегашният временно поверен на делата на САЩ в Украйна Кристина Куин беше обявена за „най-влиятелната жена“ в страната миналата година. Получи се нещо от рода на „ние сме криптоколония – и се гордеем с това!“.

Сега Бринк ще стане „най-влиятелната жена в Украйна“, но по отношение на спецификата ролята ѝ „виси“. Сегашното ниво на взаимодействие между САЩ и украинския режим се осъществява на ниво ведомства – външни министри с ръководителя на Държавния департамент, министри на отбраната помежду си и т.н. Всъщност номинацията на Бринк за ръководител на дипломатическата мисия стана известна на фона на тайно пътуване на държавния секретар Антъни Блинкен и шефа на Пентагона Лойд Остин до Киев.
Няма да е лесно за Бринк да координира такава мащабна дейност, особено след като сега тя има малко ръце за това, тоест апарат. Персоналът на бившето огромно американско посолство в Киев (почти хиляда души) беше значително намален, а останалите служители бяха евакуирани първо в Лвов, а след това в Полша.
Сега, когато руската армия прекъсна боевете край Киев и изтегли войските, за да затвори джоба на Донбас, системата на работа ще се промени: първо, американците ще се появяват на „набези“ – еднодневни командировки до Лвов, а в бъдеще и в някои количества ще се върнат в Киев. С други думи, Бринк ще трябва да гради наново работата на посолството от административна гледна точка.
Най-интересното при сегашното назначение е комбинацията от личността на Бринк с факта, че тя е назначена току-що, въпреки че, според „Ню Йорк Таймс“, нейната кандидатура се обсъжда дълго време, а САЩ не са имали пълноправен посланик в Украйна в продължение на три години – откакто Доналд Тръмп уволни Мери Йованович „поради загуба на доверие“.

Журналистите на „Ню Йорк Таймс“ са изненадани от това – и нямат логично обяснение за случилото се. Ако е така, смеем да предложим напълно логично и доста изчерпателно обяснение – поради факта, че изданието не може да изрази тази очевидна версия поради своята „партийна принадлежност“ (вестникът е напълно лоялен към Демократическата партия на САЩ).
Байдън нямаше нужда от „квалифициран офицер“ в Украйна, дипломат от кариерата и всичко това. Имаше нужда от човек, също толкова напълно лоялен и лоялен към него лично. Защото основната задача на посланика на САЩ в Украйна е да „изчисти“ компрометиращи доказателства, които свидетелстват за лукавите финансови схеми на самия Байдън и неговия син Хънтър.
Освен това част от това компрометиращо доказателство вече е в ръцете на „най-опасния човек в света“ (определението на Байдън) – медийният магнат Рупърт Мърдок.
Точно това правеше Йованович в Украйна – „изчистваше“ бившия вицепрезидент и други босове на Демократическата партия, които от 2014 г. успяха да оставят доста наследство. По-специално, тя предотврати издаването на американски визи на онези украинци, които биха могли да свидетелстват в Съединените щати срещу Байдън и обкръжението му.
За това Тръмп, който се интересуваше от компрометиращи доказателства за Байдън, уволни Йованович, след което тя, с видимо удоволствие, свидетелства срещу президента в Конгреса, когато Тръмп беше импийчнат за първи път от Камарата на представителите.

Тръмп нямаше време да назначи нов посланик, а Байдън очевидно чакаше момента, в който ще бъде възможно да одобри един от своите. За разлика от много други президентски републики, в САЩ кандидатурите за посланици в чужди държави се одобряват от Конгреса. Ако Байдън беше популярен президент, това нямаше да е проблем – и двете камари на Конгреса сега се контролират от демократи. Но той стана много тромав, изключително непопулярен и вероятно най-лошият президент на САЩ в най-новата история.
В такива условия опитът да се назначи „собствен джобен човек“ в такава важна посока като Украйна би предизвикал агресивна конфронтация от страна на републиканците. Още по-лошо, някои умерени демократи (без които мнозинството не е мнозинство) вече се разбунтуваха срещу Белия дом по редица важни политически въпроси и дадоха да се разбере, че няма да жертват собствения си рейтинг, за да прикрият провали на непопулярен президент.
С преминаването на кандидатурата на специалист и безпартиен дипломат в Конгреса, Бринк не би трябвало да има проблеми, но тя също ще отиде в Украйна като кризисен мениджър, а не като услуга за почистване.
Или съветниците предложиха, или самият Байдън осъзна, че в условията на руската специална операция ще трябва да забрави за „своя джобен човек“ и между защитата на личното държавното е необходимо да се направи избор в полза на държавната защита.

Освен това, по време на евакуацията от посолството в Киев, там унищожиха цялата информация, която можеха, и на всички налични носители. Ако е имало компрометиращ материал за президентското семейство, той е изгарял в печката.
Ето такава дипломация е на ръба на наказателното поле. Между другото, знаете как е на английски „на ръба“.