„Ню Йорк таймс“: Ангажиментът на НАТО към Украйна е дългогодишна дилема

Двучасовият видеоконферентен разговор между президентите на САЩ и Русия и днес е сред коментираните теми във водещите американски издания.
Вестник „Ню Йорк таймс“ посочва в подзаглавие на авторски анализ, че през 2008 г. НАТО е обещала на Украйна пълноправно членство, но без да обясни как или кога ще стане това, а президентът Владимир Путин гледа на това обещание като продължаваща заплаха за Русия. Авторът Стивън Ерлангър нарича случващото се „дългата дилема на НАТО относно Украйна“.

От самото начало някои държави от НАТО имаха съмнения дали предложението за членство е мъдър ход и не е ясно дали това обещание някога ще бъде спазено, но предвидимо, то подхранва траен конфликт с президента Путин, посочва Ерлангър.

Като партньор на НАТО, но не и неин член, Украйна не се възползва от основния принцип на НАТО – ангажимента за колективна отбрана, въпреки че страната изпрати войски да се бият в мисии на алианса както в Ирак, така и в Афганистан, припомня изданието.

Така че, докато хиляди руски войници се струпват по границите на Украйна, НАТО не е обвързана с договор да защитава Украйна военно, нито има вероятност да се опита да го направи. Попитан вчера за възможността за изпращане на американски сили в Украйна, президентът Джо Байдън категорично отхвърли това, като каза на журналисти в Белия дом: „Това не е на масата за дискусии“, припомня „Ню Йорк таймс“.

Но НАТО има непреодолим интерес да се опита както да възпира Русия, така и да избегне предизвикване на нахлуване.

Важно е да се прави разлика между съюзниците от НАТО и партньорска Украйна, каза миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На съюзници от НАТО предоставяме гаранции за колективна отбрана, докато Украйна е партньор, високо ценен партньор, посочи Столтенберг, цитиран от вестника.

Но какво дължи НАТО на толкова високо ценен партньор, пита риторично изданието. Сърцевината на въпроса, пред който НАТО е изправена, е как да поддържа доверието в алианса, казва Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и президент на Чикагския съвет по глобални въпроси. Независимо от цялата ѝ близост с НАТО, казва той, Украйна не е член, така че как при това положение да се гарантират нейната независимост и суверенитет?

Вестникът цитира и становището на Марта Дасу, бивш италиански заместник-министър на външните работи и съветник по Европа на Института „Аспен“. Според нея, не може категорично да се приеме предложението на Путин за изключване на членство в НАТО, така че в крайна сметка се прави опит за засилване на капацитета на Украйна за военно възпиране, но може да се прибегне само до повече икономически санкции, а това вероятно не е достатъчно.

След видеоконферентната среща Путин повтори твърдението си, че разширяването на НАТО в Украйна би представлявало сериозна заплаха за Русия и че „би било престъпна небрежност от наша страна“ да не се стремим да го спрем.

„Ню Йорк таймс“ цитира казаното от Путин на пресконференция в Сочи, че Русия провежда миролюбива външна политика, но има право да гарантира собствената си сигурност и че „предполагаме, че този път поне нашите опасения ще бъдат чути“.

Имайки предвид обещанието за членство, Путин вижда в това „обкръжаване“ и все още експанзионистична НАТО, решена да откъсне Украйна от руската зона на влияние. Това е особено тежък удар за човек, за когото разпадането на Съветския съюз беше „най-голямата геополитическа катастрофа“ на миналия век, човек, съсредоточен върху възстановяването и утвърждаването на руската мощ, отбелязва американският вестник.

Путин разглежда Украйна, където е създадена средновековната руска държава, като измислена страна и „неотменна част от Русия“. Руският лидер изложи възгледите си в дълга статия през юли, под заглавие „За историческото единство на руснаци и украинци“.

Правилно или не, Путин, според Юджийн Румър и Андрю С. Уайс от Фонда „Карнеги“, „все по-често разглежда Украйна като западен самолетоносач, паркиран точно срещу Ростовска област в Южна Русия“. Двамата цитирани от „Ню Йорк таймс“ експерти отбелязват, че Украйна сега е един от най-големите получатели на американски военна помощ.

Путин не е провокиран от НАТО, той е провокиран от независимостта на Украйна, смята Даалдер, довод, отбелязан от автора на „Ню Йорк таймс“. Но в резултат на действията на Путин е още по-малко вероятно Украйна някога да направи това, което той иска, смята Даалдер. Вследствие на това, което Путин направи през 2014 г., Украйна е по-прозападна и повече украинска, както и по-малко руска, посочва Даалдер.

На изборите в Украйна през 2019 г. проруските кандидати бяха смазани, припомня изданието. И с нахлуване в Украйна Путин рискува, вместо да създаде покорния съсед, който желае, просто да дозасили желанието на Украйна да остане независима, смятат много наблюдатели.

След разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор някои на Запад предложиха и НАТО да се разпусне. Вместо това организацията се разшири и след като започна, беше трудно да реши кога да спре, е мнението на Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон и автор на „Украйна и изкуството на стратегията“. Разбира се, отбеляза той, разширяването е в отговор на желанията на страните от бившия съветски блок.
Щеше да е по-добре, смята Фрийдман, ако НАТО беше „намерила други начини да подкрепи Грузия и Украйна“, а не беше обещала членство. Най-вероятно Украйна никога няма да бъде интегрирана в НАТО, отбелязва Фрийдман, „но не можем да включим това в договор“, както изисква Путин.
Според Даалдер „основният грях“ на НАТО беше неопределеното обещание, дадено на Украйна и Грузия в Букурещ през април 2008 г. То е било резултат от компромис, постигнат от бившия президент на САЩ Джордж У. Буш, докато други членове на НАТО, като Германия и Франция, са отхвърлили предложението му да предложи на двете страни конкретна и незабавна пътна карта за членство.

По думите на бившия премиер и външен министър на Швеция Карл Билд компромисът в Букурещ беше „най-лошият“. Защото той създаде очаквания, които не бяха изпълнени, и страхове, които са силно преувеличени. Това беше краткосрочна целесъобразност с дългосрочни последици, които наблюдаваме оттогава – в Грузия, която загуби бърза и мръсна война от Русия четири месеца по-късно през 2008 г., и в усилията на Русия да дестабилизира и дори да възстанови контрола над Украйна.

В анализа е цитирана и Фиона Хил, руски експерт в института „Брукингс“, която е била на срещата на върха в Букурещ като служител от американското национално разузнаване. Тя посочва, че разузнавателната общност е препоръчала да не се предлага път за членство на Украйна и Грузия, защото голяма част от НАТО е срещу това, но американският президент Буш не се е съобразил с тази позиция.

Компромисът беше постигнат с посредничеството на британците, подчертава Хил, но „това беше най-лошият от всички възможни резултати“. Оттогава Путин „се опитва да затвори тази врата“, заключава Хил.