Корумпирана Европа сама забърка скандала, обвинявя други!

Сегашната ситуация с нелегалните имигранти на беларуско-полската граница, когато евросъюзното воеводство прехвърля отговорността на когото и да е, за да не се погледне в огледалото, съвсем не започна тази есен, нито това лято. И не Минск, когото отново заплашват с пръст от Брюксел, я е устроил.

Франсоа Оланд, говорейки тази седмица в съда в Париж, който разследва кой е отговорен за терористическите атаки в Париж, косвено призна, че отваряйки широко европейските порти през 2015 г., и той, и канцлерът Меркел, и тогавашното ръководство на ЕС са си давали сметка, че в потока от нелегални имигранти има, както отбеляза бившият президент на Франция, „терористи“.

Припомняме, че по това време така нареченият Балкански маршрут беше използван от милиони сирийци и иракчани, които бягаха от войната (отприщена с пълното одобрение на Европа) с Дамаск. В името на, както трябва да бъде, „величието на гражданските свободи, триумфа на справедливостта и общочовешките ценности“.

Терористите от групировката „Ислямска държава“ се чувстваха добре в този хаос, защото имаха практически неограничен достъп до оръжия (купиха го от т. нар. опозиция на режима на Асад) и мощно финансиране (например, те бяха щедро спонсорирани от френската компания Lafarge, която на подконтролната територия на ИДИЛ, имаше циментови фабрики, за да продължат предприятията да функционират в нормален ритъм). Установено е, че Lafarge е платил на терористите над 15 милиона евро, за да защитават интересите им.

За да се обясни и оправдае приемането на милиони нелегални имигранти в ЕС, беше необходима мощна PR подкрепа от „грижовни лидери на общественото мнение“ (творческа интелигенция) и от пресата.

И за да се включат и двата превключвателя едновременно, се изискваше мощен новинарски повод.

Но такъв, който да разтърсва. Да прониже проспериращите европейци чак до черния им дроб, до утробата им.

И намериха причина.

Удавеното тригодишно момче Айлан / Алън Кърди.

Кюрдско семейство от сирийския град Кобани, което се опита да преплува с крехката си лодка до Европа.

Майката на момчето и по-големият му брат също са се удавили.

Оцеля само бащата, който загуби две деца и жена си.

Телата на децата бяха отнесени от вълните към турския бряг.

Но снимката, която обиколи всички медии, беше само на малкото момче с червена риза и сини шорти. Изглеждаше като спящо с прибрани ръце и крака.

Това е Айлан Кюрди.

Хлапе, което можеше да бъде син, внук или племенник на всеки европеец.

Силата на удара върху емоциите беше такава, че хиляди демонстрации излязоха по улиците на Берлин и Париж с искане за приемането на бежанци.
А Оланд и Меркел, следвайки настроенията в обществото, излязоха с изявление, че двете страни-основателки на ЕС възнамеряват да отворят границите на общността.

И това беше направено.

Оставаха около шест седмици до терористичните атаки в Париж.

Както установи разследването, в този многомилионен поток от бежанци бяха и онези, които щяха да участват в стрелбата в Париж, а след това и тези, които ще участват в подготовката на експлозиите на летището в Брюксел и в метрото на столицата Белгия.

Връщайки се към показанията на Оланд, трябва да се отбележи, че бившият френски лидер е знаел, че терористични атаки неизбежно ще се случат. Освен това той е бил информиран за възможни дати.

„Но не можете да поставите полицай зад всеки възможен заподозрян“, добави човекът, който, като положи клетва при встъпването си в длъжност, се закле да пази мира и благополучието на съгражданите си по време на петгодишния си президентски мандат.

Нарушаване на обещанията на президента?

Напълно, това е просто политика, когато за да се следва глобалистката идеологема „всички хора са братя!”, нямаща пряко отношение към днешния живот на европейците, бяха взети за заложници не само стотиците зрители на концетра в „Батаклан“, но и десетки милиони жители на обединена Европа.

Именно от този момент, от есента на 2015 г., масовият приток на нелегални имигранти към Европа се превърна в политическа технология, начин за управление на кризата, метод за разправа с опонентите (оттук и знаменитите тези за „мигрантофобията“ и „ксенофобията“) и лост за налагане на санкции. И вътре в ЕС – както успяха да усетят върху себе си, например в Будапеща, и извън него – както сега се случва с Минск.

Всъщност за това се нагнетява медийният шум, сублимира се напрежението, за да може в момента, който се окаже подходящ, да се принесе сакралната жертва.

Досега не се потвърдиха съобщенията за смъртта на деца, които не могат да влязат в Полша от Беларус.

Но, няма съмнение, че с развитието на сценария към ескалация на напрежението (а друг вектор просто не се очертава) такава жертва, уви, без съмнение ще бъде принесена.

В Париж и Берлин, когато решиха да си играят с мъниста, но с чуждите животи, едва ли предполагаха до какво ще доведе съвместното им решение за отваряне на границите.

Днес и в Брюксел, и в Париж, и в Берлин са на власт различни хора, но въпреки това доктрината е запазена.

Тя доказа своята ефективност за властите на ЕС, така че тези ръкотворни кризи, като настоящата и като тази от преди шест години, ще продължат.
Всяка страна, която не удовлетворява мераците на ЕС, може да се превърне в мишена за хиляди нелегални имигранти, които просто искат „по-добър живот за децата си“.

И Русия не е изключение.

Ще се наложи дестабилизация (или нови санкции) – тук ще се появят и миграционните потоци по границите.

Хората се местят като пионки – но кой и кога в Европа би могъл да спре това?

Списъкът на участниците в тази игра на шашки /дама/ се променя през цялото време, но съдиите на турнира винаги са едни и същи.

Те са тези, които определят правите и виновните.

Сега ЕС обвинява Лукашенко по всякакъв начин, но кой ще бъде следващият?

Ще разберем отговора в много близко бъдеще.