ВОЙНА
Вагнер де появи с МИГове в Либия!
Дълго невиждани доклади за военни операции в морето идват от Либия с използването на авиация. Неизвестни самолети (вероятно МиГ-29) нападнаха турски търговски кораб в пристанището на Триполи, а турска военноморска фрегата бе нападната в либийски води. Откъде може да дойде тази неочаквана помощ на маршал Хафтар и как може да навреди на Турция?
Привържениците на Либийската национална армия (LNA) на маршал Хафтар наскоро обещаха на правителството на Националното споразумение (ПНС) в Триполи и неговия съюзник, турците, „масирана въздушна война“. Освен това представителите на LNA вече заявиха, че „всякакви турски съоръжения в Либия се считат за военни цели“. Това твърдение беше свързано с появата на неопределен брой (от четири до осем) МиГ-29 на местонахождението на LNA, което, както е замислено в централата на Хафтар, трябва да промени хода на военните действия, което сега не е в полза на LNA. И сега изглежда, че заплахите от LNA се прилагат на практика.
Въпреки това, на първо място, отбелязваме, че след загубата на въздушна база Ал-Ватия LNA продължава да се връща на изток (запазвайки обаче позицията в Триполи). Градовете на юг от Гарян преминават към страната на ПНС. „Конгресите“ на местните племена, помислили известно време, се кълнат във вярност на правителството в Триполи. Това са същите хора, които доскоро публично палеха турски знамена. В същото време войските на ПНС твърдят, че подготвят атака срещу Тархуна – основният транспортен възел и център за снабдяване на войските на Хафтар, останали в Триполи. Триполитанците просто отнемат пустинята, която остана без собственик след изтеглянето на силите на LNA от западния фронт. Това е очарователно, но не и фатално. В същото време турските медии аплодират „атаката срещу Мизда“ (град в пустинята на юг от Гарян). Използваният език е „чистата земя на Либия ще бъде без плевел“.
LNA от своя страна бомбардира мостове в Гарян. Не, че има мостове (там няма реки – пустинята), но оставащите модерни транспортни разклонения на Кадафи с надлези и сложни серпентини през няколко прохода. Ако те могат да бъдат унищожени, тогава всички усилия на ПНС да заеме пустинните градове като Аласаба, за които гордо се споменава в Триполи, ще бъдат просто безсмислени.
При тези условия, както обикновено по време на такива военни действия, дезинформацията процъфтява от двете страни. Например, в централата на Хафтар те твърдят, че цели 72 турски дронове Bayraktar (по пет милиона долара всеки) са били свалени за 72 часа. Английската версия на това изявление дори измисли нова дума – „dronesfall“. Някои наблюдатели твърдят, че това се дължи на преминаването на LNA към използването на „Буков“, а не на „Панцир“, които те неумело пропиляха в Ал-Бати.
Също така фалшиво се оказа видеото, разпространено от турските медии, в което се твърди, че служители на ЧВК Wagner се качват на самолет в авиобаза Beni Walid, за да напуснат Либия. Много бързо фалшивото видео обрасло с подробности – докато следващата медия от веригата го препечата. И сега в руските либерални медии се радват на „поражението на Русия в Либия“. Всъщност се оказа, че това видео е от преди две години, а самолетът принадлежи на ПНС.
Това, което наистина се случи, беше нападението на МиГ-29 върху две военноморски цели: турски транспорт в близост до пристанището на Триполи и турската военна фрегата в открито море.
Военните кораби на турския флот се появиха край либийското крайбрежие около януари. Сега има два от тях и те са идентифицирани като фрегати Gabya 496 Gokova и 497 Goksu. Това са старите американски фрегати от класа Oliver Hazard Perry, построени в средата на 70-те години на миналия век (бившите USS Samuel Eliot Morison и съответно USS Estocin), прехвърлени на турците през 2002 и 2003 г. За Турция те бяха леко модернизирани в рамките на собствената им система за управление. Не най-страшното оръжие на разположение на турския флот – но в Анкара очевидно смятат, че това ще върши работа за Либия.
Сами по себе си турските фрегати не нанасят много вреди на ЛНА. Техните „Tomahawks“ отдавна доказаха своята неефективност. От друга страна, се смята, че турските фрегати все още имат достатъчно ПВО, за да затворят небето над Триполи. Последицата от това беше, че първият удар на МиГ-овете беше нанесен именно по военноморски цели.
Със значителна степен на вероятност може да се твърди, че МиГовете удариха по транспортния кораб. Поне черен дим се виждаше далеч. Според хората на Хафтар този транспортен кораб носел оръжие за войските на ПНС. Същевременно, между другото, има сведения, че два турски военнотранспортни самолета са доставяли от зоната Идлиб подкрепления от сирийски бойци в Мисурата.
Фрегатата обаче, най-вероятно избяга от ракетата и пусна димен екран. Сателитните снимки показват, че след обръщане на 90 градуса и излизане от димния екран върху турския кораб няма видими наранявания или пожар. В същото време няма причина да се твърди, че това е „предупредителен изстрел“ от страната на атакуващия самолет по турската фрегата. Фрегатата беше в териториалните води на Либия. Ако те не искаха да я ударят, за да я потопят, тогава поне успяха да я прогонят за известно време.
Страничен ефект от нападението на МиГ-овете върху военноморските цели беше малка паника сред петролните танкери, които се натрупаха близо до Триполи и Мисурата. Някои от тях се изплашиха и се отдалечиха далеч в открито море, което засегна сериозно плановете на Либийската нефтена компания (LNK), която се контролира от ПНС.
Хафтар стратегически се стреми не толкова да се бори за всяко село в пустинята, колкото, първо, да спре доставките на врага от Турция, и второ, да увеличи сериозно рисковете за турците. Сега турците избягаха от ракетата, но утре може да не избяга. Турците не са толкова критични към жертвите, колкото американците или европейците, но сравнително скорошните събития в Идлиб показаха, че загубата на голям кораб с жертви може да бъде доста чувствителен удар. Вече в Анкара заплашват Хафтару със страшни наказания, ако „поне един турски войник пострада“.
Принадлежността на МиГ-овете не е установено. Конспирологичните версии продължават да се размножават. Например, в Минск някои опозиционни източници са убедени, че самолетите са беларуски, а пилотите също могат да бъдат от Минск, но се предполага, че това вероятно са сърби. Не са дадени доказателства. Освен това се твърди без доказателство, че в Минск вече са правили това някога, тоест „са давали са самолети на лизинг“. В ОАЕ, например. Официален Минск не реагира фундаментално на подобни публикации. Няма интерес да влиза в схватки и Белград. От друга страна, тази версия извежда Русия извън светлината на прожекторите.
Нито турците, нито триполитанците засега не са представили доказателства за собствеността на самолетите или гражданството на пилотите.
Обикновено има достатъчно записи на разговори между пилоти, но или те общуват с жестове, или хората на Сарадж и турците просто не са готови да наблюдават радиопредаванията. Като цяло историята със самолетите изведнъж разкри, че ПНС няма средства за проследяване и все още не може да разбере откъде е долетяла тази непълна ескадра.
Връзката с авиобаза Хмеймим (уж, че МиГ-29 са отлетяли оттам) беше изсмукана от съобщения, че някои руски самолети са пристигнали там преди време като част от планирана ротация. Но те имат номера на борда и те се наблюдават поне от американците и израелците. Те не могат просто така да се разтворят. Като цяло Израел е оборудван с двойни радари за проследяване, които са в постоянна готовност като част от системата за противовъздушна отбрана в „Купол“. Не можеха да пропуснат дори половината от ескадрилата. Единственият логичен маршрут за полета в този контекст наистина остава „южният коридор“: от ОАЕ през Судан и Египет. Но това също не е точно. Така въпросът за собствеността на МиГ-овете ще бъде интересен за всички още дълго време.
Засега имаме работа с класически случай на НЛО. Може би активността на ВВС на Хафтар ще се увеличи, когато мистериозните МиГ-ове получат техническа поддръжка. Но, във всеки случай, те сами по себе си не са достатъчни, за да обърнат хода на военните действия в полза на ЛНА. Но те могат сериозно да опънат нервите на турците.