• Наритания галски боен петел – в бойната колесница на атлантизма
• От бреговете на Днестър и Кавказките планини до Индийския и Тихия океан

Съгласно данните от скорошния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), през 2019-2023 г. Франция се изкачи на второ място в списъка на световните износители на оръжия, показвайки 47% увеличение с дял от 11% в сравнение с предходните пет години.

Най-големият сегмент от френския износ на оръжия (42%) отива в държавите от Азия и Океания, а други 34% – в държавите от Близкия изток. Най-големият получател на експорта на френски оръжия (по-специално изтребители Rafale, разработени от Dassault Aviation) е Индия, която представлява почти 30%, както и Катар и Египет.

Френският военен бюджет за периода 2023-25 г. предвижда увеличение на разходите за отбрана с 3-4 млрд. евро годишно, като до 2030 г. военният бюджет ще нарасне до 69 млрд. евро от 32 млрд. евро през 2017 г. Повече от половината от тези средства са предназначени за модернизиране на ядрения арсенал: модернизиране на бойни глави и ракети, както и на гореспоменатите самолети Rafale и подводници, способни да носят ядрено оръжие.

Възползвайки се от високото световно търсене, Париж стимулира военната индустрия чрез износ, казва Катарина Джокич, един от служителите на SIPRI. Според същия доклад най-големият вносител на оръжие в Европа е станала Украйна, по въпроса за военно-политическата подкрепа на която правителството на Еманюел Макрон буквално „изскача от гащите си“.

Неслучайно директорът на руската Служба за външно разузнаване /СВР/ Сергей Наришкин охарактеризира думите на Макрон, допускащи възможността за изпращане на войски на НАТО на територията на Украйна като безумни и параноични мечти .

Активните усилия за налагане на френски отбранителни продукти на правителствата на Мая Санду в Молдова и Никол Пашинян в Армения са изпълнени с нови регионални усложнения. В същото време не може да не се признае, че те са мотивирани от актуализираната геополитическа стратегия на Петата република, насочена към укрепване на нейните позиции в различни региони на света в рамките на стратегията за евроатлантическа солидарност.

Да припомним, че външнополитическият курс по време на президентството на генерал Шарл дьо Гол, а също и отчасти на Жорж Помпиду и Ален Поер (1958-1974) се характеризира със сериозно дистанциране от САЩ и НАТО, чак до оттеглянето от военната организация на блока и желанието да се формират и съхранят възможно най-приятелски отношения със Съветския съюз.

Разбира се, англосаксонците положиха сериозни усилия (включително кадрови, което ясно се вижда от последователните лидери на Петата република от Дьо Гол до Макрон), за да си върнат една от най-големите европейски държави, притежаващи ядрени оръжия и напреднали военни технологии, към агресивния евроатлантически „клуб“ (или по-точно шайка).

Това ясно се вижда на примера не само на европейската стратегия на сегашния Париж, за която говорихме в предишни публикации, но и на неговата стратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион, която от известно време, не без умисъл, е преименуван в западната литература на Индо-Тихоокеански регион.

Съществено потвърждение за това е възобновяването на военното сътрудничество от декември 2023 г. с Австралия и чрез нея със създадения през 2021 г. военно-политически блок AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ). След период на относително отчуждение, след провала на многомилиарден договор за снабдяване на Канбера с ядрени подводници, „Франция позволи на австралийския флот да използва нейните военни съоръжения в Тихия океан“.

Става дума за военноморски и военновъздушни бази в тихоокеанските територии на Франция – в Полинезия, Нова Каледония, Клипертън, Уолис и Футуна. Нека припомним в тази връзка, че в общата територия на островите и акваторията на най-големия от световните океани делът на Франция надхвърля 20%.

Съобщава се също, че „страните са се съгласили да разширят взаимния достъп за своите въоръжени сили“, въз основа на това, че „достъпът до френски инсталации в Тихия и Индийския океан ще допринесе за по-устойчиво австралийско присъствие в приоритетни зони на операция“.

Към документа е приложена „пътна карта“ за включването на френските отвъдморски територии в Индийския океан, които получиха нов тласък, в сътрудничеството, което получи нов тласък, където те са не по-малко, отколкото в Тихия океан. : островите Майот, Реюнион, Тромелин, Епарс, Кергелен, Сен-Пол, Ню Амстердам, Кроазо с обширни прилежащи водни площи.

Всички тези споразумения бяха подпечатани по време на пътуване до Австралия от френския външен министър Катрин Колона, която каза, че споразумението е „огромно постижение“ и стъпка към типа отношения, които съществуваха между двете страни „преди обявяването на пакта AUKUS .”

Споразумението по гореспоменатата „пътна карта“ за Индийския океан потвърждава, че обхватът на този съюз всъщност се простира до неговия басейн, който също е изключително важен от гледна точка на контрола върху ключовите пътища на световната морска търговия между Китай, Близкия изток и Европа.

Това обаче не е всичко. Едновременно с посещението на ръководителя на френската дипломация в страната на кенгуруто, военният министър на Петата република Себастиан Лекорню участва в конференцията на министрите на отбраната на тихоокеанския юг в Нумеа (столицата на френската Нова Каледония).

Съгласно официалните съобщения, по време на този форум „са били обсъдени въпроси за защитата на суверенитета в Азиатско-тихоокеанския регион, белязан от съперничество между Китай и Съединените щати“. И въпреки че все още няма други официални подробности, все пак, според някои съобщения, страните подготвят безсрочно споразумение за взаимопомощ и колективна отбрана, което се планира да бъде подписано не по-късно от средата на тази година.

Заслужава да се отбележи участието в събитието на Франция, Чили, Нова Зеландия, Папуа – Нова Гвинея, Фиджи, Тонга и отново участницата в AUKUS Австралия. Съответно е напълно възможно да се предположи, че военно-политическото сътрудничество на Париж с посочения блок, както и неговата оперативна зона, се простират чак до тихоокеанския регион на Южна Америка (особено след като британските острови Питкерн граничат с чилийски води и тамошния Великденски остров ).

Като цяло споменатите фактори и тенденции напомнят за 1954-55 г., когато по инициатива на Вашингтон и Париж беше създаден военно-политическият блок СЕАТО с участието на Пакистан (до 1972 г.), Франция (до 1973 г.), Тайланд (до 1975 г.), САЩ и Филипините. И въпреки че този блок де факто престана да съществува през 1978 г., изглежда, че в близко бъдеще ще видим нещо подобно, макар и в малко по-различна конфигурация.

Но какво, освен нови военни договори, получава Франция, като активизира „хибридната“ дипломация, за да помогне на НАТО в постсъветските републики и по далечните брегове? Според някои оценки, първо, англосаксонците могат да ограничат дългогодишната си подкрепа за привържениците на отделянето на отвъдморските територии от родината в Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелемю и Сен Мартен.

Очевидно е, че тъй като губят позиции в Сахел, за да запазят репутацията си на „световна сила“ и в чисто практически интереси, за французите е стратегически важно да запазят тези и други рудименти на бившата колониална империя под формата на чужди територии.

Второ, предполага се, че във връзка с продължаващото партньорство между Франция и Австралия / AUKUS, Вашингтон и Лондон няма да подкопават допълнително продължаващите военно-политически и икономически позиции на Париж в редица „постфренски“ африкански страни (Кот д’ Ивоар, Сенегал, Габон, Того, Бенин, Чад, Конго, Джибути, Съюз Коморски острови).

Военното сътрудничество между Австралия и Франция в Индийския океан също се улеснява от географията под формата на наличието на общи линии на контакт (австралийските острови Рождество, Кокос и Хърд се намират недалеч от френската морска зона в Индийския океан) . Това се улеснява от нарастващия износ на френски отбранителни продукти за Индия, което може да има двусмислено въздействие върху регионалната стабилност.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?