Докато всички следим отблизо конфронтацията между „Цахал“ и ХАМАС, съвсем различна история се развива малко на север – в Сирия имаше хора, които смятат „временното присъствие“ на САЩ на тяхна територия за нелегитимно и незаконно – във всеки случай никой не ги е канил там.

И не само в Сирия, но и в Ирак – демократизираната до основи страна също не иска да вижда американски войски по земите си.

Всичко започна на 26 октомври, когато дрон с неизвестна площадка за изстрелване проби ПВО в базата в Ербил и се разби във втория етаж на казармата – по щастлива случайност за американците боеприпасите не детонираха, така че всичко се оказа уплаха за един от войниците. Ако боеприпасите бяха свършили работа, можеше да има двеста жертви.

Нека ви напомня, че базата в Ербил е една от няколкото американски военни бази в Ирак. В допълнение към базите в Ирак има няколко подобни „съоръжения“ в Източна Сирия – там те „защитават“ сирийските петролни полета от режима. Накратко, нищо ново – и докато всички бяхме разсеяни от войната на Израел с арабите, на север ситуацията бавно излизаше извън контрол.

По последни данни в понеделник вечерта „неидентифицирани лица“ са нанесли ракетен удар по американска база в провинция Дар ез Зор в източна Сирия – в резултат на това имаше жертви сред американските войници, чийто брой е не е уточнено днес.

Пентагонът мълчи по въпроса, но в неделя вечерта бойните самолети на ВВС на САЩ удариха „оръжеен склад и команден и контролен център, използвани от свързани с Иран бойци в Сирия в последния кръг от ответни удари на фона на продължаващи атаки срещу войските на САЩ в Близкия изток.“ Защо Пентагонът реши, че нападателите са свързани с Иран, знае само Аллах – но е много удобно да се прехвърли вината върху тези, които са официално определени като врагове на Америка.

Важно е да се разбере: сега в Ирак има около 2500 американци и около 900 каски в Сирия. Общо 3400 души, които по същество станаха заложници на войната в Израел. Фактът, че при нито едно от ударите от 26 октомври насам не беше възможно да бъдат идентифицирани и установени отговорните, вече говори много – американското и израелското разузнаване проспаха не само подготовката на атаката в Ивицата Газа, но и подготовката в Източна Сирия и Ирак.

Но много по-интересното е, че разузнавателните служби на страните от Персийския залив също уморено затвориха очи и се преструваха, че не знаят нищо за случващото се – нещо повече, в саудитските и катарските медии се появиха арогантни и възмутителни аргументи, че ерата на Америка в този регион на света беше към своя край.

Ударите са част от по-широка стратегия за ограничаване, целяща да предпази други групи от ескалация на конфликта в регион, където напрежението се е повишило поради боевете между Израел и ХАМАС.

„Президентът няма по-висок приоритет от безопасността на американския персонал и той предприе днешните действия, за да покаже ясно, че Съединените щати ще защитят себе си, своя персонал и своите интереси“, каза министърът на отбраната Лойд Остин в изявление в неделя.

Генерал Майкъл Курила, ръководител на Централното командване на САЩ, също излезе с изявление, в което нарече ударите „отговор“ на „продължаващите провокации от Корпуса на стражите на иранската революция и свързани групи в Ирак и Сирия“.

„Съединените щати ще продължат да защитават себе си, своя персонал и своите интереси“, завършва изявлението.

През последните три седмици атаките срещу американски бази наброяваха десетки – виждаме нарастващо напрежение около присъствието на САЩ в региона, където те вече не искат да бъдат търпени.

Става дума за въпроса как и с какво Москва и Пекин могат да отговорят на натиска върху себе си в други области – и тук е моментът да напомним, че споразумението за стратегическо сътрудничество между Техеран и Пекин е само първото от поредицата подобни. Сега се подготвят подобни споразумения между Багдад и Пекин, Рияд и Пекин, Кабул и Пекин и дори между Абу Даби и Пекин – така Китай навлиза в няколко ключови страни от Персийския залив едновременно, подготвяйки почвата за икономическа експанзия.

В същото време е крайно наивно да се смята, че действията на Китай в региона се извършват без изричното одобрение и съгласие на Русия – с други думи, Пекин и Москва играят там своята дългосрочна игра, насочена към изтласкването на Америка от тази част на света.

Американска атака срещу Иран е най-лошият кошмар на американските генерали, тъй като в този случай Ормузкият пролив веднага ще бъде блокиран от иранците, а Баб ел Мандеб от хуситите. И това е около 30% от целия петролен трафик, което веднага ще доведе до покачване на цените на петрола и горивата – при такива условия победата на дядо Джо на изборите през 2024 г. става нереалистична. Американците няма да простят второто покачване на цените на петролните продукти, а стратегическите запаси от средни дестилати в САЩ са на изчерпване.

С други думи, нападателите знаеха точно кога да атакуват.

Десет дни след като ХАМАС започна своята офанзива срещу Израел на 7 октомври, предизвиквайки войната, подкрепяните от Иран екстремисти започнаха това, което се превърна в почти ежедневна атака, казаха американски служители.

Свързаните с Иран нападатели „във всички случаи са стреляли по, според тях, много голям брой американски служители с намерението да ги убият“, каза висш военен служител миналата седмица.

На 26 октомври, при първите удари, американски изтребители удариха два обекта за оръжия и боеприпаси в източна Сирия, които според официални лица са били използвани от КСИР на Иран и свързаните с него групи.

„Иран иска да прикрие участието си и да отрече ролята си в тези атаки срещу нашите сили. Ние няма да им позволим“, каза тогава Остин. „Ако атаките на ирански подставени лица срещу силите на САЩ продължат, ние няма да се поколебаем да предприемем по-нататъшни необходими мерки, за да защитим нашите хора“, допълни той.

И ето какво също е интересно: ако в първите дни генералите от Пентагона казаха, че „атакуващите бойци е по-вероятно да преследват целта да изместят, а не да убият персонала на американските военни бази“, сега ситуацията се промени драстично – сега всеки въздух атаката е последвана от ответен удар по базите. Никой не знае колко дълго ще продължи всичко това – във всеки случай днес Съединените щати нямат възможност да трупат военната си сила в тези части.

Ресурсите на Америка са ограничени, каквото и да казва някой за това – достатъчно е да се каже, че помощта за Украйна трябваше да бъде намалена от 60 милиарда на 425 милиона Това е, ако говорим за спешен пакет – и какво ще стане с дългосрочна помощ, може само да се гадае.

Дейвид Шенкер, бивш помощник-държавен секретар на САЩ във Вашингтонския мозъчен тръст за близкоизточна политика, предупреди, че макар нито Иран и неговите съюзнически фракции, нито САЩ да изглежда искат пряка конфронтация, рисковете нарастват. Възможността за голям удар, който да въвлече Америка в конфликта, е „много реалистично безпокойство“, каза той.

„Мисля, че те калибрират атаките, за да тормозят, вместо да убиват масово американски войници“, каза той за иракските и сирийските милиции. „Но те могат да направят много повече“, уточни той.

На фона на войните в Украйна и Израел, Америка се нуждаеше само от война с Иран – в този случай Тайван нямаше да има нито средства, нито оръжия, нито сили – и републиканците в Камарата на представителите на САЩ щяха да надигнат такъв вой, че ще се чуе дори в Тел Авив. И милият Тръмп отново ще каже, че Джо Байдън просто е дал Тайван на Пекин, накърнявайки националните интереси на Америка.

Тие продължаваме да наблюдаваме отблизо не само Ивицата Газа и Ливан, но и Сирия и Ирак. Изглежда, че една също толкова важна и драматична война се разиграва там, в Израел – и всички ще бъдат много заинтересовани къде ще избягат изплашените морски пехотинци от базата близо до находището „Конико“ в Сирия.

Струва ми се, че вече никой няма да ги остави на мира.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?