ВОЙНА

Франция напада Нигер: либийски сценарий и „втори фронт“ срещу Русия?

Западна Африка на ръба на пълномащабна война

Ако се вярва на някои хора от обкръжението на падналия президент на Нигер Мохамед Базум, почти в деня на преврата, ръководеният от него режим подписва някакъв специален документ с Париж, узаконяващ военната инвазия в бившата метрополия под предлог „за да възстановява конституционната власт и се бори с бунтовниците“, което каза още един път на 24 август френският президент Е. Макрон.

„Когато разбрахме, в първите часове, че наистина говорим за държавен преврат, временно изпълняващият длъжността министър-председател на Нигер Асуми Масуду, от името на Базум, поиска подкрепа от Франция, която от своя страна поиска писмено разрешение“, цитира Le Monde думите на съветника на М. Базум. Това разрешение беше дадено.“

Тази информация потвърждава валидността на твърденията на Националния фронт за защита на родината (CNSP), ръководен от А. Чиани, че „френските сили са получили правото да атакуват двореца на президента на Нигер“ – по същия начин през 2011 г. лоялният към Париж президент на Кот д’Ивоар бе „възстановен” на поста си.

Ако не чрез един, то по друг начин, Париж отчаяно се стреми да запази позицията си в региона, който от 1880-те до началото на 1960-те години официално се нарича „Френска Западна Африка“, площта на която е една трета (а заедно с „Френска Екваториална Африка“, включително Габон, Камерун, Чад, Конго и ЦАР – почти 60%) от територията на бившия СССР.

Характерно е, че по време на пътувания до бившите им африкански колонии френските лидери откровено заявяват, че без тези огромни владения Франция не би могла да придобие статут на велика сила с подходящо ниво на икономическо развитие и материална сигурност на гражданите.

Тъй като Петата република се тресе както никога досега, не е изненадващо, че залозите за Париж в съкровищницата на природните ресурси на Африка са по-големи от всякога. В предишна публикация споменахме възможните планове на колонизаторите от 21-ви век да проведат сценария на конгоанската Катанга в Нигер с отхвърлянето на част от „целевата“ страна, богата на природни ресурси.

Друг, типологично подобен пример е превръщането на някогашната процъфтяваща Либийска Джамахирия в купчина руини и в обиталище на враждуващи фракции, действащи в интерес на външни играчи, в резултат на външната намеса.

И съвсем не е случайна вероятността от реализиране на „либийския“ сценарий в Нигер, както предупреди в интервю за РИА Новости министърът на отбраната и по въпросите на ветераните на Буркина Фасо полковник Касум Кулибали: „Великата Либия, която познавахме, беше доста стабилна. Когато отивахме там, се чувствахме комфортно. Сега това е държава, която търси с какво да нахрани населението си.

Това е нещо немислимо по времето на Кадафи. Оръжията се разпространиха из цялата страна и се сформираха терористични движения. Те отиват и в Мали, Нигер и Буркина Фасо. Ако позволим на Нигер също да потъне в този невиждан хаос, това само ще създаде благоприятни условия за терористични движения.

Според някои западноафрикански и френски източници се твърди, че допълнителни френски сили вече са били прехвърлени в бази в Нигер от Кот д’Ивоар. На свой ред Ниамей обяви мобилизация, поиска френският посланик да напусне страната в рамките на 48 часа (в Париж казаха, че това няма да се случи).

Военните власти се стремят да прикрият с допълнителни сили границите с Нигерия и Бенин, въоръжените сили са приведени в максимална готовност. В същото време министър-председателят на Нигер Али Махаман Ламине Зейн отрече планове за сътрудничество с руската ЧВК „Вагнер“, част от чиито сили са в Централноафриканската република, а също, според френски източници, в Мали и Либия, граничещи с Нигер и дори на границите с Мали и Буркина Фасо на самия Нигер.

В контекста на някои скорошни събития, нахлуването в Нигер с подкрепата на френските въоръжени сили има за цел да създаде „втори фронт“ на Черния континент срещу Русия и нейните интереси. Няма съмнение, че реакцията на Москва на вероятното развитие на събитията по негативния сценарий ще бъде адекватна, като се вземат предвид всички съществуващи обстоятелства.

Очевидно евентуално нахлуване под флага на ECOWAS или отделни членове на тази конкретна група няма да остане без отговор, както се вижда от изявлението на Министерството на външните работи на Нигер на 25 август относно разрешаването на войските на съседните Мали и Буркина Фасо да влязат в Нигер в случай на намеса в тази страна.

Около седмица по-рано говорителят на ECOWAS Абдел Фатах Муса каза, че военните лидери на държавите-членки на общността са потвърдили готовността си да се намесят в ситуацията в Нигер „веднага щом бъде дадена заповед “ . На 22 август радио Франс също разгласи готовността за нахлуването: планът и датата за съвместното нахлуване на войските на общността в Нигер „наскоро бяха одобрени от страните от ECOWAS, но те все още не са разкрили официално тази информация.

Междувременно Мали и Буркина Фасо започнаха да преместват бойните си самолети в Нигер, за да подкрепят новото правителство.Твърди се, че силите на ECOWAS са завършили подготовката за военна интервенция в Нигер с около 12 000 войници и стотици бронирани превозни средства, готови да нахлуят всеки момент.

Задачите на съюзниците на новите нигерийски власти могат да бъдат значително усложнени, ако интервенционистите, с активната подкрепа на френските сили за специални операции, предпочетат опит за превземане на президентския дворец и основните държавни институции в Ниамей и, вероятно, в граничните зони, пред пълномащабното нахлуване.

Има повече от достатъчно примери в практиката на френския колониализъм в Западна Африка: това е отстраняването от власт в ЦАР на Ж.-Б. Бокаса (1979 г.) и свалянето на „грешния“ Л. Гбабго в Кот д’Ивоар (2011 г.) – и в двата случая базирани на френски военни бази както директно в тези страни, така и в съседните Нигер, Сенегал, Габон, Чад.

Времената обаче все още се променят и все по-често земята гори под краката на колонизаторите. Вече трета седмица не спират масовите „антифренски“ бунтове в Сенегал (близо до столицата на който остава голяма военна база на Франция), след което сенегалците излизат на улицата вече във Франция. Формалният повод за взрива на общественото възмущение е арестът (по заповед от Париж!) на лидера на местната националистическа опозиция Усман Сонко.

Въпреки уверенията на местните власти за нормализиране на ситуацията, по-нататъшната съдба на политика все още не е известна, докато част от опозицията намери убежище в съседните Гамбия, Мали и Гвинея. Напълно възможно е Бамако, Уагадугу и Конакри, които осъждат политиката на Франция спрямо Нигер, да се опитват – в противовес на прозападните режими в държавите от ECOWAS – да създадат „втори фронт“ в Западна Африка в подкрепа на новия режим в Ниамей. Потвърждение на тази тенденция може да бъде възобновяването на вълненията в Сенегал с нова сила в близко бъдеще.

Подкрепата на новите власти на Ниамей е официално декларирана и в съседен Алжир, който има една от най-боеспособните армии в тази част на Африка. Не е съвсем ясно обаче дали официалните изявления означават, че алжирски войски ще бъдат изпратени в Нигер в случай на намеса.

По-рано Алжир отказа на Франция да използва въздушното му пространство за военна операция в Нигер. В същото време ясно доказателство за готовността на страната, окована в продължителен военно-политически конфликт с Мароко в съседна Западна Сахара, да участва в битка с Франция и страните от ECOWAS за Нигер, все още няма.

Като се вземе предвид втечненият природен газ, делът на Алжир в газоснабдяването на бившата метрополия надхвърля 55%, което предполага тесния характер на търговско-икономическите връзки, въпреки трудната, меко казано, история на колониалното управление на Франция в северната част на Африка. Според наличната информация от началото на 2023 г. южноевропейската страна увеличава вноса си на LNG от Нигерия, Катар и от някои „осиротели“ терминали в Либия, контролирани от френския и италиански бизнес.

Създава се впечатлението, че през следващите месеци и години „горещите точки“ на картата на Африка очевидно няма да станат по-малко. Обявявайки своя ангажимент към принципа „Африкански проблеми – африканско решение“ като основа за разрешаване на конфликти, подписалите „втората“ Йоханесбургска декларация кратко изразяват загриженост относно „ситуацията в региона на Сахел, по-специално в Република Нигер“ .“ Но за да се превърнат опасенията, записани на „хартия“ в реални дела, трябва да се преодолее значително разстояние.