Как частните пенсионни дружества пратиха Ваня Григорова в полицията заради това, че в свои интервюта и публични изявления си позволява да критикува дейността им, като се позовава на публични и достъпни данни и анализи относно техните резултати. Една история за лобизъм и опити за сплашване на малцината критици на настоящия порочен пенсионен модел.
Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), която обединява частните пенсионни фондове в страната, е подала жалба до прокуратурата, Комисията за финансов надзор (КФН) и Министерството на финансите срещу икономиста и синдикалист Ваня Григорова с обвинение за „вредителство срещу пенсионната система“. Прокурор от Софийска районна прокуратура явно е намерил мотивите им за сериозни, щом е дал ход на проверка.
На 7 декември Ваня Григорова получава обаждане, в което служители на ГД „Национална полиция“ я известяват, че трябва да се яви в дирекцията във връзка с жалба срещу нея от БАДДПО. Два дни по-късно тя отива в полицията, за да ѝ бъдат снети обяснения.
Става ясно, че ръководителите на частните пенсионни дружества не са доволни от публични изявления и интервюта на Ваня Григорова в медиите, като смятат, че изразявайки своето мнение, тя нанася вреди на пенсионната система на страната.
„Отговорих още по телефона, че поддържам всичко, което съм казвала по темата, и ще продължавам да го правя, тъй като такива са фактите. Цитирам официални данни на КФН – институцията, ангажирана с надзора на частните пенсионни фондове“, разказа в интервю Ваня Григорова.
В полицията отива с адвокат, който обаче не е допуснат на самия разговор с обяснението, че това се налага от противоепидемичните мерки. Все пак комуникира по телефона с адвоката си, като потвърждава и предава и в писмен вид становището си, че анализите и думите ѝ са базирани само на официална и публична информация, като посочва източниците – документи на Националния осигурителен институт (НОИ), КФН и научни трудове по темата.
„Въз основа на тези анализи и на обективните данни, които сочат състоянието на частните пенсионни фондове и техните резултати, аз съм била убедена и досега съм казвала винаги, че държавният Национален осигурителен институт е най-правилният избор“, посочва Григорова.
Тя не получава възможност да се запознае в детайли с жалбата срещу нея. „За съжаление, не успях да прочета сигнала, който беше с обем от няколко страници. Неколкократно попитах какво е обвинението, за да знам какво всъщност да отговоря. Оказа се, че още няма обвинение. Чисто юридически не е нужно да има обвинение, за да имат основание просто да ме разпитат за описаното в жалбата. От какво конкретно се оплакват – към този момент не знам. Но това, което ми беше казано е, че – според УПФ-тата, вредителствам срещу пенсионната система“, обясни Григорова.
Предисторията
Ваня Григорова разказа, че, според жалбата, основният проблем на частните пенсионни фондове е нейно участие в сутрешния блок на бТВ и коментари в личния ѝ профил в социалните мрежи, в които сравнява УПФ с Хелпкарма. „Показах данни за това, че дори в година без сериозни икономически сътресения, каквато е 2018-та, те са загубили осигурителни вноски. Не само няма доходност, през тази година те са загубили над 600 млн. лв. от вноските на техните “клиенти”“, каза тя.
С офанзивата си БАДДПО цели да постигне забрана да се коментира дейността на частните пенсионни дружества, смята Григорова. Така както бяха наложени тежки ограничения за дискусии по отношение на банките. Оказва се, че тя не е единствената мишена на опитите да се отстранят критиците, вместо дефектите на втория стълб. Същата жалба е внесена и срещу уважавания финансист проф. Любомир Христов – автор на десетки анализи, посветени на недъзите на частните пенсионни фондове в последните години.
„Още на следващия ден след участието ми в бТВ БАДДПО се похвалиха, че са пуснали жалба срещу г-н Любомир Христов, който също анализира техните резултати и се опитва да даде информация на осигурените лица какво биха могли да очакват от частните дружества и какво – от НОИ. Първият, срещу когото пуснаха жалба, беше той. Две седмици по-късно пуснаха жалба и срещу мен, тъй като аз не спирам и няма да спра да популяризирам официалните данни“, коментира Григорова. Тя е категорична, че на миньора, шофьора и т.н., не им е работа да търсят статистически данни на сайта на КФН.
„Някой трябва да им каже какви са фактите. Нямаше да се налага да се представят каквито и да е данни, ако частните пенсионни дружества публикуваха и гарантираха прогнозна пенсия за осигурените лица. Те продават илюзии като твърдят, че е много по-изгодно за гражданите да дадат парите си на тях, а не на НОИ (тоест, на българските пенсионери), но не казват какво ще получат в замяна. Именно поради това хора като мен и г-н Христов коментират тези данни, за да се опитаме да дадем яснота на работещите къде и как биха могли да се осигуряват, така че да защитят правата си. Впрочем известно е, че в България има твърде много икономисти на глава от населението, неразбираемо е защо мълчат тези, които не са близки до пенсионноосигурителните дружества“, коментира Григорова.
„На обсъжданията, особено през последните месеци, нито един представител на БАДДПО не дойде срещу мен да заяви, че данните, които цитирам, са неверни. Никой не може да каже, че не е вярно, че 1,3 млрд. лева са иззети под формата на такси. Че не е вярно, че през 2018-та година са загубили осигурителни вноски. Защо? Защото е вярно. Но вместо да застанат лице в лице и да се опитат да обяснят защо резултатите им са такива и какво могат да очакват хората от тях, те предпочитат да пускат жалби и да се надяват, разчитайки на лобисти сред управляващите, да приложат забрана за коментиране. Когато не можеш да обориш нещо, опитваш да го забраниш“, обяснява тя.
Дългогодишна битка
В жалбата срещу Григорова било посочено, че тя критикува дейността на частните пенсионни дружества „в последната година“. Пред „Барикада“ обаче тя беше категорична, че анализира резултатите им много по-отдавна.
„Занимавам се с темата не през последната година, а през последните поне шест години, още преди да започна работа в КТ „Подкрепа“. В края на 2014 г., провокирана от обществения дебат по темата, намерих начин да разбера в кой пенсионен фонд отиват моите вноски, тъй като знаете, че огромната част от българските граждани изобщо не знаят къде отиват техните вноски. Това се дължи на факта, че според Кодекса за социално осигуряване, ако не си избереш фонд, той ти сe избира автоматично – настаняват те към някои от т.нар. универсални пенсионни фондове (УПФ). Разбрах кой е фондът, проверих вноските си, видях как има периоди, в които вместо средствата ми там да нарастват, тъй като продължавам да внасям нови суми, те всъщност намаляват. Оказа се, че изобщо не са компенсирали дори инфлацията, а да не говорим за допълнителна доходност на парите, които съм вложила. Всичко това описах в статия„, припомня Григорова.
До края на 2014 г. осигуряването в частните пенсионни фондове е задължително. По време на втория мандат на Бойко Борисов, тогавашният финансов министър Владислав Горанов лансира законодателно изменение, което да даде възможност желаещите да изтеглят парите си от частните дружества и да ги преместят изцяло в НОИ.
Отчисляването на част от вноската към частните дружества намалява сумата, която ще получиш от държавата, поради което редица експерти, сред които и Григорова – а по-късно дори и бившият министър на труда и социалната политика Бисер Петков – изчисляват, че две пенсии (една от НОИ и една от частните дружества) ще се окажат по-малко от една – получена само от НОИ.
Като служител на КТ „Подкрепа“ от април 2015 г. насам Григорова навлиза още по-сериозно в проблематиката. „Разбрах допълнителни подробности, които обясняват защо ситуацията е такава. Като например абсолютно нелогичните и непазарни такси, които законът позволява на дружествата да налагат. Едно от публичните и записани в официални становища искания на КТ „Подкрепа“ е генерална промяна на таксите, за да бъдат те минимум логични. Например, не е нормално да ти вземат такса, защото внасяш пари. Срещу начална такса в УПФ осигуреното лице не получава абсолютно нищо“, посочва тя.
Впоследствие през 2016 г. синдикалната конфедерация организира пресконференция, на която представят преглед на резултатите на частните пенсионни фондове, посочват какъв е общият размер на таксите, които са иззети от тях, каква е доходността им, коментират как по времето на световната икономическа криза активите са редуцирани с 20%, а за някои фондове и повече.
„Това беше достатъчно доказателство, че твърденията как частните пенсионни фондове по-добре ще се погрижат за пенсионните ни права, просто защото са капиталови, не се оправдават от реалността. А причината е, че те зависят от капиталовите и финансови пазари, които от своя страна преминават през периодични кризи, които нулират резултатите, натрупани между кризите. Именно това е причината да е абсолютно невярно твърдението, че осигуряването в капиталов фонд по някакъв начин ще изолира и защити пенсионните ти права от променящата се към все по-лошо демографска ситуация в страната“, обясни Григорова.
„С приходи в НОИ от вноските на работещите се изплащат пенсиите на днешните пенсионери. Това, което твърдят идеолозите на втория стълб – има такава група от хора, които се представят за независими експерти, но не са такива – е, че ако оставяш твоите пари за себе си, накрая ще получиш много по-прилична пенсия. Няма да я получиш. Не защото фондовете не се управляват добре, а защото разчитат на непрекъснат растеж на капиталовите пазари, което е необосновано очакване“, добави тя.
Реформата от 2015-та и правото на избор
През 2015 г. е извършена промяна в пенсионната система, като се дава възможност за избор – хората да могат да си преместят осигуровките от УПФ в НОИ, както и обратното. Тогава е въведен и график за намаление на таксите. „Това се случи именно поради факта, че КТ „Подкрепа“ настояваше за промяната им. Например, от началната такса, която беше 5%, към момента вече е 3,75%. Инвестиционната такса от 1% в момента е 0,75%“, разказва Григорова.
Според нея обаче, тези намаления са крайно недостатъчни. „Онова, което трябваше да бъде направено тогава, и което Владислав Горанов беше склонен да направи, беше всеки работещ, когато започва работа за пръв път, да отива автоматично само в НОИ, а ако реши – тогава да може да избере по своя инициатива и някой пенсионен фонд. Това не беше прието и остана досегашният вариант, при който новият работещ автоматично задължително се зачислява в частен пенсионен фонд, а ако има разбирането за това, ако знае изобщо какво е пенсионна система, ще има възможност след една година да се прехвърли изцяло към НОИ“. Само за 2019 г. 82 659 души са били служебно зачислени към някой универсален пенсионен фонд, без да са направили съзнателен избор.
Тъй като човек е инертен, често хората изобщо не знаят как функционира системата, не знаят къде са техните осигуровки и просто биват насочени автоматично и по служебен път към някой УПФ – така стои ситуацията в момента. „Това е гарантиране на пазарен на дял, на източник на печалба, от страна на държавата към частни структури“, коментира Григорова и припомня политическият контекст на провала на тази реформа в този ѝ вид: „ГЕРБ беше в коалиция с Реформаторския блок и след разговор с Владислав Горанов стана ясно, че той е оттеглил тези предложения, тъй като коалиционните им партньори от РБ са заплашили, че ще разтурят коалицията. Нашите пенсиони права, нашето бъдеще, стана заложник на коалиционни пазарлъци между ГЕРБ и Реформаторския блок“, категорична е тя.
Щурмът на Деница Сачева
Ваня Григорова обяснява, че в Кодекса за социално осигуряване пенсионното плащане от УПФ е определено като пожизнено. „Това обаче вкарва несигурност в разчетите на частните пенсионни дружества – ами, ако някой преживее повече, отколкото те са планирали?!“.
Поради тази причина те започват да твърдят, че законодателно не е уредена фазата на изплащане и не могат да се изплащат пенсии. „Напротив, и в момента могат и се изплащат пожизнени пенсии, но все още за много малко хора. В настояването им за оформяне на фазата на изплащане се съдържа искане да бъдат разработени варианти, в които УПФ няма да бъдат длъжни да изплащат пожизнени пенсии и именно това е записано в предложенията за промени в КСО, които са изготвени от правителството в момента“.
Въпросът вече се обсъжда в Националния съвет за тристранно сътрудничество, като правителството е готово да даде три варианта – първият е след пенсиониране осигуреното лице да бъде задължено да вземе еднократно натрупаните си вноски в частния пенсионен фонд, вторият – да получава пенсия за някакъв срок, и третият – пожизнена пенсия.
„Тоест, вече т.нар. добавка към пенсията от частния пенсионен фонд няма да бъде точно пенсионно плащане. Защото пенсионно е това плащане, което е пожизнено. Когато ти си натрупал 1000 или 2000 лева и те не могат да ти осигурят доплащане към стандартната пенсия, то тогава ти си ги взимаш накуп и забравяш, че през последните 20 години си правил вноски в тези фондове. Това не е пенсия. Това е спестовна компонентна, която се изплаща еднократно, след което ти оставаш без добавка към пенсията. Това показва достатъчно ясно колко неефективен е този модел въобще. Не толкова тези конкретни частни пенсионни фондове, а моделът като такъв е порочен изначално“, настоява Григорова.
По думите ѝ този модел е въведен в България в началото на века точно в момент, в който същият модел, от който се учим – приложен първо в Чили – се срива. „След приватизацията на пенсионната система по времето на военната диктатура на Пиночет, на хората им е обещано, че ще получат много по-добри пенсии. Това, разбира се, не се случва. И до днес в Чили има бунтове на 70-годишни пенсионери, вече подкрепени от по-млади работници, които настояват за промяна в частната пенсионна система там“.
През миналата година тогавашният министър Бисер Петков анонсира предложенията за фазата на изплащане и му се налага да признае, че „две пенсии ще са по-малко от една“, припомня Григорова. Според нея, до голяма степен в резултат на това, той губи своя пост. „Едно е да го говоря аз или други експерти, които се занимават с темата. Различно е, дори когато НОИ го посочват в годишните си доклади, в които описват проблема, макар и по начин, който е недостъпен за широката публика. Но картината става съвсем ясна, когато министър каже недвусмислено: две пенсии ще са по-малко от една. Именно това, според мен, предизвика да му бъде поискана оставката и той да си я даде“.
Петков напуска поста си, за да бъде заменен от Деница Сачева. „Тя просто реши, че ще наложи всичко това, което е срещнало съпротива преди нея – извънредният труд, увеличеното изчисляване на сумирано работно време, както и тези варианти на изплащане на частните пенсии. В момента виждаме щурма на г-жа Сачева срещу трудовите права и в услуга на частните пенсионни фондове“, каза Ваня Григорова.
„Мен ме обвиняват, че “вредителствам” на пенсионната система, а в същото време министърът на труда и социалната политика заявява, че нейните осигуровки са в частен пенсионен фонд и ще останат там. Повтарям, НОИ е публична институция. НОИ се подчинява на правилата, които се определят и от г-жа Сачева. С тази реплика тя казва, че е направила и ще направи правилата такива, че да е по-изгодно да се осигуряваш в частен пенсионен фонд, а не в държавния фонд, който непряко всъщност ѝ е подчинен“, добавя икономическият съветник в КТ „Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“.
Шокиращ е и начинът, по който се извършват промени в пенсионната система в бюджетната процедура преди няколко седмици.
„Сачева прокара промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) при приемането му за догодина. Този бюджет се обсъжда в Тристранката и мина през нея, но след това по пътя на законопроекта между Министерския съвет и Народното събрание бяха направени две основни поправки, с които държавата национализира недъзите на частните пенсионни фондове. Как? Като част от дефицита на НОИ, който се е покривал чрез трансфери от бюджета към осигурителния институт за минал период, се призна за “осигурителна вноска”, наравно с вноските, правени от работещия и работодателите му. С този трик, който по същество е жонглиране с термини, със задна дата се намали делът на отчисленията към УПФ в общата сума, удържана от осигуреното лице за пенсионни осигуровки. Накратко, опрощаваме финансови ангажименти на УПФ и натоварваме с тях НОИ и бюджета. Това вече е прието със закона за бюджета за догодина и е отразено в КСО без дебат със социалните партньори“, разказва Ваня Григорова.
След последните промени Ваня Григорова не е убедена, че вече с чисто сърце може да твърди, че е по-добре гражданите да изберат НОИ. „Сачева и правителството направиха промени, след които не е ясно какво ще се случи. Те внасят тежка несигурност спрямо осигурените лица, за да се опитат да гарантират доверието към частните пенсионни фондове“, казва тя. И намира за възмутително мълчанието по темата на колегите си икономисти.
Престъпление и наказание
„Нямам от какво да се страхувам. Ако да посочваш официални данни е престъпление, тогава може би съм престъпник“, казва Григорова в отговор на въпрос дали се притеснява от жалбата срещу нея и действията на полицията и разследващите органи. Категорична е, че ако се стигне до някакво конкретно обвинение, ще провокира дебат не пред българските медии и институции, а пред европейските такива.
„Това е опит за налагане на цензура. Целият този натиск от страна на частните пенсионни фондове цели именно генерална забрана за коментиране на резултатите им. Получат ли този реверанс, това означава, че никой български гражданин няма да знае нито къде отиват неговите средства, нито за какво се използват, нито кой какви заплати си определя от техните вноски“, настоява Ваня Григорова.
Тя подчертава, че дори когато намаляват активите в индивидуалните партиди на осигурените, приходите на дружествата не страдат от това, тъй като те продължават да начисляват такси не върху доходността, а върху целия размер на внесените осигуровки. А той се увеличава, тъй като в крайна сметка постъпват нови вноски от осигурените лица и нови осигурени лица. „Тоест увеличението на приходите на УПФ не е резултат от доходността, която са успели да набавят за клиентите си, а от факта, че правителствата в последните мандати са им дали възможност безпрепятствено и безнаказано да получават наготово осигурителни вноски от нас. През 2018 г. например едно от дружествата е загубило над 170 млн. лева вноски на осигурените, а същевременно отчита 16,4 млн. лв. печалба“.

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!