Защо държавата позволява участие в обществени поръчки на фирми на Домусчиеви при спор за дължими милиони?

Сагата с неустойката за приватизацията на „Български морски флот“ (БМФ), която дължат братя Домусчиеви продължава вече пета година. Въпросът отново беше повдигнат днес от червения депутат Румен Гечев по време на парламентарен контрол с оправени въпроси към вицеприемиера Марияна Николова.
В края на 2019 година от попитахме „опита ли вицепремиер да спаси 52 млн. лева на братя Домусчиеви за сметка на държавата?“ Редица официални документи, с които разполагаме, показаха много съмнително поведение на Николова по казуса и навяват на мисли, че тя е пробвала да протака в бюрократични процедури, за да бъде пропуснат ключов краен срок пред съда, след който вече държавата няма да има възможност по правов път да си вземе дължимите пари. Въпросите, които Гечев отправи днес към Николова бяха следните:
Какви конкретни стъпки е предприело българското правителство в периода февруари-ноември 2020 година за събиране на дължимите средства? Какви конкретни обществени поръчки и бюджетни помощи са получили фирмите на купувача по посочения приватизационен договор, както и свързаните с него фирми? Какви законодателни и нормативни мерки сте предприели, така че фирми, дължащи неустойки към държавата, да не бъдат допускани до обществени поръчки и бюджетни помощи? Отговорът на Николова започна с припомняне на действията на закон на АППК.
Агенцията за публичните предприятия и контрол / АППК (бившата Агенция за приватизация) предяви пред Арбитражния съд при БТПП осъдителен иск срещу „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД и „Адванс Пропъртис“ ООД за солидарното им осъждане да заплатят дължимата на АППК, но неплатена доброволно от Купувача и Гаранта неустойка.
Размерът на предявения пред Арбитражния съд при БТПП иск е 53 094 290.98 лева, включващ главница: 52 252 446.02 лева и лихва: 841 844.96 лева (от 15.10.2019 г. до 11.12.2019 г.). Вместо плащане към държавата, „Кей Джи маритайм шипинг“ завежда иск пред Арбитражния съд на БТПП. Те искат да бъде установено, че неустойката по приватизационния договор не се дължи, тъй като държавата е получила заместваща облага. През декември, след като най-накрая се е убедила, че Домусчиев няма да плати доброволно, и малко преди изтичане на давностния срок, агенцията също завежда иск срещу „Кей Джи маритайм шипинг“ пред арбитража. Тя обаче така и не отговори на другите въпроси на Гечев, което ядоса депутата на БСП. „Аз ви попитах как българската държава позволява да бъде разигравана от група хора и един основен акционер, който дължи 53 милиона, които с лихвите вече вероятно отиват към 54, на българската държава. Вие позволявате негови фирми да участват в обществени поръчки (бел. ред. – не открихме конкретно „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД и „Адванс Пропъртис“ ООД да участват в обществени поръчки) и да получава нови десетки и стотици милиони. Няма ли да вземете мерки? Вие се явявате на обществени мероприятия и балове с този човек, при положение, че той дължи на българите 53 милиона. И то момент когато ние дори нямаме линейки. Нищо не сте направили и други институции трябва да се заинтересуват защо.
Освен това, вие носите лична отговорност за агенцията за приватизация. Защо държавата оттегли своя представител от Арбитражния съд, за да бъде назначен служебен? Как така българската държава се отказва да определи кой да я защитава? Ами този, който дължи 53 милиона, дали няма да си отдели някой милион да определи кой за го защитава? Вие би трябвало да знаете, че Европейският съд се е произнесъл и в подобни случаи нещата не се решават в Арбитража. Преди да довърши изказването си, председателстващият заседанието на парламента Валери Симеонов му отне думата, с мотив, че е пресрочил времето си. В правото си на дуплика Николова се спря на още публично известни детайли по делото, но така и не отговори на въпроса за достъпа до публични средства на фирми на Домусчиеви.
Договорът за приватизацията на търговския ни флот е от август 2008 г. Тогава 70% от него бяха продадени на германско-българския консорциум „Кей Джи маритайм шипинг“ срещу 440.1 млн. лева. През 2013 г. собственик на дружеството стана българският партньор и гарант в сделката – „Адванс пропъртис“ ООД. Това е холдингът, който обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Един от ангажиментите по сделката беше собствениците да имат поне 1,3 млн DWT общ тонаж на корабите (при купуването на БМФ, общият тонаж на корабите е бил 1,4 DWT) на 10-тата година от сделката. Друг е да инвестират в кораби 779,9 млн. лв., както и да поддържат към 2018 г. 2360 средносписъчен плавателен състав. Оказва се, че условията не са спазени. Неустойката за плавателния състав от 11 000 лв. е платена, но тази за тонажа – не е.
Преди да бъде заведено дело от държавата заради БМФ, Марияна Николова на няколко пъти се опитва да забави процедурата, аргументирайки се с липса на достатъчно доказателства и документи, в подкрепа на неизпълнение договора по приватизация на БМФ. Изисква допълнително информация за това има ли и други начини за събиране на дължимото от държавата, освен предявяването на иск в Арбитражния съд към БТПП, като през цялото време се аргументира за „пунктуалността си“ със сумата от 549 229 лв., която ще трябва да отпусне министерство на икономиката, за да заведе въпросното дело. Забавянето на агенцията при завеждането на иска е проблемно. Делото на „Кей Джи маритайм шипинг“ като първо по време, доколкото решението му ще има значение за правилното решаване на спора по второто дело, би следвало да наложи спиране на производството по делото, заведено от агенцията, и едва ако искът на „Кей Джи маритайм шипинг“ бъде отхвърлен, ще започне разглеждането му. След като агенцията е загубила няколко месеца, единственият шанс остава да „изпревари“ ответника при формирането на състава в Арбитражния съд. Правилата предвиждат всяка от страните да посочи арбитър, които от своя страна да изберат председател на състава. В случай че не се разберат, тогава той трябва бъде посочен от председателя на Арбитражния съд. Страните могат да правят отводи на арбитрите, когато се съмняват в тяхната безпристрастност. По делото, заведено от „Кей Джи маритайм шипинг“, АПКК иска отвод на арбитъра Андрей Делчев с мотив, че е бил член на УС на КРИБ – организацията, на която Кирил Домусчиев е председател. Освен това, аргументират се от агенцията, адвокат Иван Тодоров, който е пълномощник на ищеца, е мажоритарен собственик на „Сиела Норма“, която също е член на КРИБ. Отводът е отхвърлен от арбитража, а след като АПКК обжалва пред Софийския градски съд, съдът приема, че жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване. С това последната пречка преди започване на делото отпада и неговото разглеждане започва веднага след отмяната на извънредното положение.
По второто дело, по което държавата иска неустойката от „Кей Джи маритайм шипинг“ и има всякакъв интерес да се движи бързо, нещата обаче не се развиват гладко. От агенцията посочват за свой арбитър преподавателката по право и адвокат Поля Голева, която според източник от Арбитражния съд е доказала своята обективност и лоялност. Изненадващо обаче преди формирането на състава държавата решава да я оттегли. Мотивът – през 2013 и 2018 г. научни статии на Поля Голева са били публикувани в сборници, издавани от „Сиела“, чиято собственост е свързана адвокат Иван Тодоров Парадоксалното в случая е, че ответникът се съгласява с този довод и също заема позиция, че уж свързаният с тях арбитър трябва да се отведе. След конституирането на състава агенцията иска отвода на Андрей Делчев и по това дело.
Този път мотивът е, че той е арбитър по другия арбитражен спор, заведен от „Кей Джи маритайм шипинг“, по който трябва да се решат сходни въпроси.
Искането е отхвърлено, а решението за това е потвърдено от СГС в началото на октомври.

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!