Еврокомисията е плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

На пресконференция във вторник лидерът на ЕНП Манфред Вебер каза, че уважава всички НПО-та, които работят на европейско ниво, добавяйки, че те са „изключително важни партньори, които ни дават съвети относно детайлите на законодателство.“

Но, добави той, „в този момент най-важното е да се създаде прозрачност по въпроса за финансирането на НПО-та“.

Патрик Яки, съпредседател на групата на Европейските консерватори, подчерта, че „НПО-тата сега са много важни играчи, особено в брюкселския балон“. Ето защо неговата група търси повече прозрачност за това как се финансират.

Скандалът избухна на фона на новите инструкции на Европейската комисия към зелените групи, че парите, които получават от програмата LIFE на ЕС, вече не могат да се използват за застъпничество и лобиране.

Комисията издаде нови насоки относно това какво могат или не могат да правят групите на гражданското общество, използвайки публични средства, в които се посочва, че определени видове лобиране, пряко насочени към официалните членове на институциите на ЕС — като изпращане на писма или организиране на срещи — може да „представляват риск за репутацията на Съюза.”

С 5,4 милиарда евро финансиране от ЕС, предназначено за периода 2021-2027 г., програмата LIFE е един от най-големите фондове на ЕС. Той финансира предимно екологични проекти като природни резервати или центрове за рециклиране на текстил, но 15,5 милиона евро от фонда отиват за НПО-та под формата на оперативни безвъзмездни средства всяка година, механизъм, първоначално предназначен да балансира влиянието на корпоративните лобистки интереси.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Всички знаят, че анексирането на полуостровите не започва с призиви към бедните емоционални жени, а с въвеждане на войски и референдум.

Някой да му каже вече…😂

Тръмп говорил ултимативно с премиерката на Дания за Гренландия. Източник: Ужасно бе! Вече е опасно!

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е провел 45-минутен телефонен разговор с премиера на Дания Мете Фредериксен, като дискусията била доминирана от темата за Гренландия – стратегически важен арктически остров, автономна част от Кралство Дания. Според източници, информирани за съдържанието на разговора, той е бил напрегнат и конфронтационен, като подчертава нарастващите разногласия между САЩ и техните европейски съюзници.

Гренландия: ключов арктически регион

Гренландия е геополитически и икономически важен регион, богат на природни ресурси, като редкоземни метали, и предлагащ нови морски маршрути през Арктика. С население от едва 57 000 души, островът е обект на интерес от САЩ, Русия и Китай, които се борят за влияние в региона.

Според Financial Times, Фредериксен ясно е заявила на Тръмп, че островът „не е за продан“, но е изразила готовност за по-голямо сътрудничество по отношение на военни бази и минерални ресурси. Тези думи обаче не успели да удовлетворят американския лидер.

Напрегнат разговор и дипломатическа криза

Източници твърдят, че реакцията на Доналд Тръмп в разговора е била агресивна и твърда. „Беше ужасно“, коментира един от информираните служители, добавяйки, че американският президент е заплашил Дания с икономически санкции, включително въвеждане на мита върху датски стоки.

Друг добавя: „Той беше много твърд. Беше като студен душ. Преди трудно можеше да се приеме, че е сериозно. Но мисля, че вече е и потенциално много опасно“.

Трети служител добавя:

„Датчаните са абсолютно изплашени. Намерението на САЩ е повече от ясно – те искат контрол над Гренландия.“

Според източниците, Тръмп е обвинил Дания, че не използва пълния потенциал на острова, и е намекнал за възможността САЩ да предприемат действия, ако техните интереси в Арктика не бъдат защитени.

Американският натиск и заплахи

Тръмп, известен с предизвикателните си външнополитически ходове, заяви на пресконференция: „Гренландия е ключова за нашата национална сигурност. Ние няма да позволим Китай и Русия да доминират в Арктика.“ Белият дом отказа да коментира детайли от разговора, но говорител на Съвета за национална сигурност отбеляза, че президентът е ангажиран с осигуряването на „взаимен просперитет“ за Гренландия и САЩ.

Датската позиция и отговор

Премиерът на Дания Мете Фредериксен проведе среща с ръководители на големи компании като Novo Nordisk и Carlsberg, за да обсъди заплахите на Тръмп. Тя подчерта, че въпреки натиска, Гренландия остава част от Кралство Дания и че правителството няма да отстъпи пред едностранни искания.

Гренландският премиер Муте Егеде също се включи в дебата, заявявайки, че жителите на острова искат независимост, а не американско или датско гражданство. Той обаче изрази готовност да приветства инвестиции в минното дело и туризма.

Глобален контекст и геополитическо напрежение

Разговорът между Тръмп и Фредериксен отразява нарастващата конкуренция за контрол над Арктика. Освен САЩ, Русия и Китай също засилват присъствието си в региона чрез военни и икономически инициативи.

Много европейски дипломати смятат, че натискът на Тръмп върху Дания е част от по-широка стратегия за укрепване на американското влияние в Северния Атлантик. Това обаче задълбочава опасенията, че неговият подход може да подкопае трансатлантическите връзки и да създаде нови кризи между съюзниците от НАТО.

Един бивш датски служител обобщава ситуацията така:

„Това беше много труден разговор. Ако тези заплахи се реализират, отношенията между Дания и САЩ ще пострадат сериозно.“

Случаят с Гренландия подчертава как стратегическите интереси в Арктика могат да предизвикат дипломатически кризи. Докато САЩ настояват за влияние в региона, Дания и Гренландия се стремят да защитят своя суверенитет. Как ще се развие този конфликт зависи от готовността на двете страни да намерят общ език в контекста на глобалната арктическа надпревара.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Хърватите обявиха масов бойкот на магазините в знак на протест срещу високите цени и сринаха продажбите

Продажбите в Хърватия се сринаха на 24 януари по време на национален бойкот на магазините в знак на протест срещу покачващите се цени на храните и високата инфлация в балканската страна.

Протестът, иницииран от потребителски групи в социалните мрежи, имаше за цел да засили натиска върху търговците на дребно, които хърватите обвиняват за растящата инфлация.

Plodine u Zapruđu, Zagreb pic.twitter.com/uP0rZ5gidl

— Cukrica 🇭🇷 (@NivesGasparic) January 24, 2025

Призивът за бойкот беше широко разпространен в социалните мрежи по-рано тази седмица. Организаторите на протеста призовават хърватите „да не купуват нищо“.

До 11 сутринта магазините са издали 40% по-малко касови бележки в сравнение със същия период на 17 януари, се казва в изявление на данъчната администрация на страната. Общият оборот е с 47 на сто по-нисък в сравнение с миналата седмица.

Около обяд само няколко клиенти пазаруваха в централен загребски супермаркет, който обикновено е претъпкан по това време на деня, според видео, публикувано в социалната мрежа X.

„Търговците на дребно няма да бъдат ощетени финансово, но това е важно символично послание, че повишаването на цените трябва да спре“, каза Данко Хорват, барман от Загреб, пред AFP.

Потребителски групи коментираха, че са доволни от отговора.

„Бойкотът шокира търговците на дребно“, заяви Йосип Келемен от групата за защита на потребителите, която призова за протеста.

„Хората се чувстват измамени“, каза Келемен. – „Дори заможните ни подкрепиха, те се чувстват по същия начин.“

Бойкотът беше подкрепен и от опозиционни партии, синдикати, местни знаменитости, както и двама министри.

Репортажи в местните медии и публикации в социалните мрежи показват празни магазини и вериги за хранителни стоки в Хърватия.

През декември годишната инфлация в страната от 4,5 процента беше най-високата в еврозоната, където средната стойност беше почти два пъти по-ниска – 2,4 процента.

Средната нетна заплата в Хърватия е била 1366 евро през ноември, показват официални данни.

Потребителски групи многократно констатират, че цените се повишават постоянно, откакто Хърватия прие еврото като своя валута през януари 2023 г.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail