Не, златният ремонт на София не е фалшива новина

Не, златният ремонт на София не е фалшива новина

Наскоро вестник „Сега“ публикува статия, според която разходите за обновяването на центъра на София се оказват скандално високи. Твърди се например, че Столична община е сключила договори за пейки на цена от 10 000 лева за бройка. И за кошчета за боклук по 1000 лева бройката. Кметицата на София г-жа Фандъкова определи назованите цени на пейките като „фалшива новина“, но все пак назначи проверка, която да установи колко ще струват новите градски „мебели”.

Няколко числа

Проверката в т.нар. Зона 2 показа, че цената на монтираните пейки е между 850 и 1 290 лева (Зона 2 обхваща ремонта в района на ул. „Граф Игнатиев“, „Солунска“, „6-ти септември“, „Ген. Паренсов“, „Цар Шишман“, пл. „Славейков“, пл. „Гарибалди“, пл. „Патриарх Евтимий“ и градината пред храма „Свети Седмочисленици“). По-големите пейки, определени като „архитектурна композиция с места за сядане”, са обаче на стойност 8 500 лева. При това не е ясно дали цената е с ДДС или без, както и дали включва монтажа. Трябва да бъдат изградени общо 12 такива „композиции”, като 5 от тях са поставени на пл. „Гарибалди”. За цената на кошчетата коментар няма. Затова да припомним, че, според „Сега”, за зоната, ремонтирана от „ПСТ Груп”, е предвидено поставянето на 129 кошчета от марката Аdmiral, като фирмата е предложила единична цена от 988 лева без ДДС за бройка – тоест, над 127 000 лева без ДДС за цялото количество.

Г-жа Фандъкова все пак призна, че „композициите“ от лят камък на пл. „Гарибалди”, които включват и няколко пейки, ще струват по 8 922 лева (виждате, че цитираната от нея сума е по-висока от тази в направената проверка). Но по думите на кметицата, хората били подведени, че обикновена дървена пейка щяла да струва 10 000 лева – „нещо, което мен изключително много ме притесни”, обясни Фандъкова.

Всъщност в публикацията на „Сега” се говори за „монолитна градска пейка от гранит”. Тоест, „подвеждане” няма. Освен това самата проверка, назначена от г-жа Фандъкова, показа, че въпросните „архитектурни композиции” са прекалено големи, като конкретно тези на пл. „Славейков” пречат на хората да минават на безопасно разстояние от трамвайната линия.

Затова да обобщим: имаме нефункционални „композиции” с дизайн, който може да създаде сериозни затруднения на пешеходците. Освен това „мебелите” са със съмнителна естетическа стойност и със солена цена. Накратко: фалшива новина няма. И още няколко числа и факти: в момента с пари от ЕС се обновяват няколко градски зони, по които работят „Джи Пи Груп” и „ПСТ Груп” (първите, според „Сега”, ще получат за обновлението над 20 милиона лева без ДДС, а вторите – близо 18 милиона лева без ДДС).

Като в сюжет на братя Стругацки

Убеден съм, че новите градски „мебели” (кашпите, акулските перки, велостоянките, знаците от ламарина и пр.) – всички на подозрително високи цени спрямо други оферти, ще бъдат увековечени в градския фолклор. Същото важи и за цялостната картина на този епичен ремонт, който вече премина всички срокове. А за екстравагантните архитектурни решения ще се говори дълго след тяхното коригиране.

Изобщо, ремонтът в центъра на българската столица придоби трансцедентален, сюрреалистичен оттенък. И някак напомня за сюжета на известната повест на братя Стругацки, в която „Посещението” на извънземните е оприличено с ”пикник край пътя”:

„Пикник! Представете си гора, междуселски път, полянка. Автомобилът се отбива от междуселския път на полянката, от автомобила слизат младежи, които свалят бутилки, кошници с храна… […] Палят огън, разпъват палатки, пускат музика. А на сутринта си заминават. Зверовете, птиците и насекомите, които цяла нощ с ужас са наблюдавали случилото се, изпълзяват от своите скривалища. И какво виждат? На тревата локва от автомобилно масло, разлят бензин, разхвърлени негодни свещи и маслени филтри. Търкалят се парцали, изгорели крушки, някой е изтървал френски ключ. От протекторите на гумите е останала кал, полепнала от някакво неизвестно блато… е, и, сам разбирате, следи от огъня, огризки от ябълки, обвивки от бонбони, консервени кутии, празни бутилки, нечия носна кърпа, нечие джобно ножче, стари изпокъсани вестници, монети, увехнали цветя от други поляни…“ (А. и Б. Стругацки, „Пикник край пътя”)

В това оприличаване на „Посещението” на пришълците с пикник, направено от героя на братя Стругацки доктор Валентин Пилман, хората са в ролята на стресираните животни, които намират странни вещи и аномалии в „Зоната” – периметъра, в който са били извънземните. Тези предмети и явления са напълно обикновени за инопланетяните, но неразбираеми, а понякога дори смъртоносни за човеците. Мнозина от тях се надяват да открият в „Зоната” митичната „Стая”, изпълняваща желания. Но има уловка: „Стаята” може да бъде гибелна за онези, които я използват, тласкани от користни подбуди.

Това, което сполетя София

„Зоната” в София беше „оркестрирана” от Столична община и г-жа Фандъкова. Кметицата организира „пикника”, а декларираното от нея желание бе да „реновира” за благото на жителите. Ремонтът трябваше да бъде лъскава, луксозна витрина на управлението на ГЕРБ, триумфален политически фойерверк. Вместо това в сърцето на София изригнаха кратери. Появиха се грозни къртичини. Отвориха се рани, които не зарастват месеци наред. Всички таймери отдавна изпищяха. Всички чаши на търпението преляха. Всички „адвокати” на ремонта прегракнаха.

А софиянци? Възникналата „Зона” им причини нещо като „културен шок”. Тепърва ще оценяваме последиците, тепърва ще плащаме. Докато се мъчим, стиснали юмруци, да овладеем гнева си. Защото подобни „Посещения” и „Посетители” сме виждали и на други места. Да, те са причудливи, но далеч не са извънземни по характер. Препатили сме. И имаме достатъчно поводи да подозираме, че – за разлика от героите на Стругацки – знаем истинските причини за това, което сполетя града ни.