ПАРИ
Кабинетът одобри проектозакон за регулиране на пазарите на криптоактиви
Под предлог, че се грижат за гражданите … алчните чиновници мислят преди всичко за ограбването на народа.
Новият закон ще въведе европейски стандарти за защита на клиентите и регулиране на дейностите с криптовалути.
Кабинетът одобри проектозакон за пазарите на криптоактиви, който цели да въведе европейски регламенти в българското законодателство. В момента липсва национална рамка за функционирането на пазарите на криптоактиви, които не се считат за финансови инструменти, освен изискванията за мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Проектозаконът предвижда Комисията за финансов надзор (КФН) да бъде основният регулатор на доставчиците на услуги за криптоактиви, както и на издателите на токени, обезпечени с активи, и други криптоактиви. Българската народна банка (БНБ) ще има ролята на регулатор за издателите на токени за електронни пари.
Според вносителите проектът цели ефективна защита на интересите на притежателите на криптоактиви и клиентите на доставчици на услуги в тази сфера.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Казахстан иска да купи „Лукойл Нефтохим“ за $1 млрд.
Казахстан иска да купи „Лукойл Нефтохим“ за $1 млрд., въпреки че само системата за нефтени остатъци струва $1,5 млрд.
Казахстанската държавна компания „КазМунайГаз“ наддава за закупуването на българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, собственост на руската „Лукойл“, съобщи Bloomberg.
Litasco SA, основният акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, и нейното дъщерно дружество вече са приели обвързващи оферти от няколко потенциални купувача, сред които и „КазМунайГаз“. Казахската държавна компания обсъжда финансиране за потенциалното придобиване с Vitol Group, най-големият независим търговец на петрол в света и основен играч в Казахстан.
След ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. европейските рафинерии увеличиха вноса на казахстански суров петрол. В момента те купуват около 80% от петрола, доставян чрез Caspian Pipeline Consortium, в сравнение с количествата преди войната, които са били 50%, според данни от онлайн платформите за проследяване на кораби.
През 2024 г. България реши да забрани вноса на руски петрол, който се преработва в „Лукойл Нефтохим Бургас“, въпреки че Брюксел разреши страната ни да ползва дерогация заради географското си положение близо до Русия и невъзможността да се снабдява с по-евтини горива от друг aлтeрнативен източник. Управляващите обаче решиха да не се възползват от тази дерогация и наложиха забрана на руския внос по-рано от предвиденото в дерогацията от Брюксел. В резултат на това делът на суровия петрол от Казахстан, преработен в страната, нарасна до около 40%, а останалата част идва от Близкия Изток.
„КазМунайГаз“, която вече обработва казахстански суров петрол в своята рафинерия „Петромидия“ в съседна Румъния, очаква процесът на продажба да отнеме около месец. Цената може да бъде около 1 милиард долара и въпреки че дружеството Litasco не е под санкции, условието за продажбата е да има гаранция, че парите няма да бъдат прехвърлени в Русия.
„КазМунайГаз“, „Лукойл“ и Министерството на енергетиката на България не отговориха на искания за коментар. Говорител на Vitol също отказа коментар.
Сделката ще удвои повече от два пъти европейския рафиниращ капацитет на казахстанската компания, заедно с румънската й рафинерия „Петромидия“. Отчетената продажна цена от около 1 милиард долара „изглежда евтина“, коментира Джонатън Ламб, анализатор в Wood & Co, добавяйки, че петролната рафинерия в Бургас разполага с хидрокрекинг за нефтени остатъци, пуснат в експлоатация през 2015 г. след модернизация на стойност 1,5 милиарда долара.
„Лукойл“, втората по големина петролна компания в Русия, обмисля продажбата на най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и свързания с нея бизнес за търговия на дребно с горива в България от 2023 г., позовавайки се на „дискриминационни закони и други несправедливи, предубедени политически решения спрямо рафинерията“.
Унгарската компания „Мол“ също наддава за българската рафинерия, каза унгарският премиер Виктор Орбан през декември при посещението си в София и след срещата си с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и президента Румен Радев. „Мол“ отказа да коментира изявлението му.
„КазМунайГаз“ търси подкрепа за кандидатурата си от българското правителство с аргумента, че рафинерията е проектирана да преработва руски петрол с качество, подобно на казахстанския суров петрол. Ако офертата й бъде успешна, компанията казва, че ще предостави казахстански петрол на рафинерията при най-добрите възможни условия, като твърди, че други предложения не могат да предложат толкова стабилни доставки.
Българското правителство „следи отблизо процеса, но не може да има пряко участие в смяната на собствеността, тъй като в момента има един мажоритарен частен собственик“, каза министърът на енергетиката Владимир Малинов пред репортери.
„КазМунайГаз“ и „Лукойл“ по-рано се договориха да инвестират в разработването на петролни находища в Каспийско море. „Лукойл“ също така притежава 5% дял в ръководеното от „Шеврон“ петролно предприятие Tengiz Tengizchevroil и 13,5% дял в Karachaganak Petroleum Operating BV в Казахстан.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Ключови продукти скачат с 20% у нас?
Цените на ключови продукти за домакинството, включително храни и напитки, може да се увеличат с до 20 процента през настоящата година, ако проблемите с доставянето и транспортирането на стоки продължат. За това предупреди водеща експертна организация.
Стойността на електрониката, машините, химикалите и петролните продукти може също да нарасне в резултат на геополитическа нестабилност като напрежението в Близкия изток, прекъсването на веригите за доставки, както и проблемите с кибер сигурността. Това обявиха от Акредитирания институт по поръчки и доставки.
Купуването и доставянето на продукти, включително храни и напитки, може да струва до една пета повече тази година – увеличение, което ще достигне до потребителите, предупреди международната търговска асоциация, в която членуват 64 хиляди организации в 150 държави.
Цените на стоки от първа необходимост може да скочат дори повече, ако Доналд Тръмп изпълни заплахите си и наложи тарифи на продукцията, която бива внасяна в Съединените щати, след като встъпи в длъжност на 20 януари, допълват още от института.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Корпоративните фалити в Германия достигат нива, сравними с финансовата криза през 2009
Броят на компаниите в Германия, изпаднали в несъстоятелност през миналата година, са се покачили до нива, сравними с финансовата криза през 2009 г.,
… заяви днес Щефен Мюлер, ръководител на изследванията на несъстоятелността в Института за икономически изследвания в Хале (IWH), цитиран от ДПА.
„Намираме се в диапазона, в който отделните месеци лесно могат да достигнат 20-годишни върхове. По време на финансовата криза през 2009 г. имахме около 1400 случаи на компании, изпаднали в несъстоятелност на месец. Сега отново достигнахме това ниво“, добави Мюлер.
Тогава обаче това ниво обхващаше приблизително същият брой неплатежоспособни микропредприятия.
В момента около 500 фирми, тези с до 10 служители, са изправени пред несъстоятелност.
Неплатежоспособността сред германските компании през миналата година е достигнала най-високото си ниво от 2015 г., потвърждава тази тенденция проучване от декември месец на кредитната агенция „Кредитреформ“ (Creditreform).
През 2024 г. общо са регистрирани около 121 300 производства по несъстоятелност, което представлява ръст от 10,6 на сто на годишна база спрямо 2023 г..
„Кризите от последните години сега засягат компаниите с известно забавяне във времето под формата на неплатежоспособност“, заяви Патрик-Лудвиг Хантч, ръководител на икономическите изследвания в „Кредитреформ“.
„Това означава, че данните за неплатежоспособността скоро може да се изравнят с рекордните нива от 2009 и 2010 г., когато над 32 000 компании фалираха“, допълни той.
Някои от тези фалити се дължат на догонващи ефекти от времето на КОВИД-19 и години на много ниски лихвени проценти, определени от Европейската централна банка, заяви от своя страна Щефан Мюлер.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
БЛОГпреди 1 месец
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
СКАНДАЛпреди 5 месеца
Павел Дуров е обвинен в отказ да сътрудничи на френските власти
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Метресите във властта
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Изхвърлят Ахмед Доган от Бояна и Росенец