Финансовите кредитни институции са заделили двойно повече разходи за покриване на евентуални необслужвани заеми

Банките се готвят за скок на необслужваните кредити. Разходите, които правят за обезценка на финансови активи, т.е. за покриване на евентуални лоши заеми, са скочили почти двойно през изминалата година.

От статистиката на БНБ към края на ноември 2024 г. е видно, че тези разходи за 11-те месеца на изминалата година са 578 млн. лв., при 275 млн. за същия период на предходната година. БНБ на няколко пъти предупреди търговските банки за опасността от лоши кредити на фона на кредитния бум и лесния достъп до заеми, и дори затегна някои от изискванията на провизиране и за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Този ръст на разходите за покриване на евентуални необслужвани кредити е и причина през изминалата година значително да се забави ръста на печалбата на банките у нас. В края на ноември тя достигна 3.3 млрд. лв., показват данните на БНБ. Това с 32 млн. лв. (1%) по-малко от тази за единадесетте месеца на 2023 г., но през декември банките може да подобрят рекорда от над 3.4 млрд. лв., отчетен в предходната година.

Припомняме, че последните години банките реализираха впечатляващите ръстове на печалбата от 50-60 дори 70%.

За първите 11 месеца на 2024 г. те са събрали от лихви по кредитите 6.119 млрд. лв., докато разходите им за лихви по депозитите са едва 1.056 млрд. лв. Така нетните приходи от лихви в банковата система достигат малко над 5 млрд. лв., което е с 14% повече от предната година.

От такси и комисиони нетните приходи са 1.466 млрд. лв. или 8% повече.

Припомняме, че една от мерките на служебното правителство за повече приходи в хазната, които да покрият сериозния ръст на разходите през 2025 г., беше въвеждане на допълнителен данък върху свръхпечалбата на търговските банки. Тази свръхпечалба се формира от постепенния ръст на лихвите по кредитите, които предприеха банките, докато спестяванията на клиентите им продължават да са без никаква доходност. Това бе причината и още няколко страни в ЕС да въведат допълнително облагане на печалбите на банките. От този данък Министерството на финансите очакваше над 800 млн. лв. постъпления в хазната.

В последния момент обаче тази мярка отпадна от проектозакона за държавния бюджет за 2025 г., който служебният кабинет внесе в Народното събрание. Бившият депутат от ДБ Владислав Панев обяви в интервю пред Нова тв, че е получил информация за тайна среща на представители на банките с лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, на която те помолили да отпадане на данък „свръхпечалба“. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев пък обяви, че проектобюджета на служебния кабинет е писан от Пеевски.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Казахстан иска да купи „Лукойл Нефтохим“ за $1 млрд., въпреки че само системата за нефтени остатъци струва $1,5 млрд.

Казахстанската държавна компания „КазМунайГаз“ наддава за закупуването на българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, собственост на руската „Лукойл“, съобщи Bloomberg.

Litasco SA, основният акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, и нейното дъщерно дружество вече са приели обвързващи оферти от няколко потенциални купувача, сред които и „КазМунайГаз“. Казахската държавна компания обсъжда финансиране за потенциалното придобиване с Vitol Group, най-големият независим търговец на петрол в света и основен играч в Казахстан.

След ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. европейските рафинерии увеличиха вноса на казахстански суров петрол. В момента те купуват около 80% от петрола, доставян чрез Caspian Pipeline Consortium, в сравнение с количествата преди войната, които са били 50%, според данни от онлайн платформите за проследяване на кораби.

През 2024 г. България реши да забрани вноса на руски петрол, който се преработва в „Лукойл Нефтохим Бургас“, въпреки че Брюксел разреши страната ни да ползва дерогация заради географското си положение близо до Русия и невъзможността да се снабдява с по-евтини горива от друг aлтeрнативен източник. Управляващите обаче решиха да не се възползват от тази дерогация и наложиха забрана на руския внос по-рано от предвиденото в дерогацията от Брюксел. В резултат на това делът на суровия петрол от Казахстан, преработен в страната, нарасна до около 40%, а останалата част идва от Близкия Изток.

„КазМунайГаз“, която вече обработва казахстански суров петрол в своята рафинерия „Петромидия“ в съседна Румъния, очаква процесът на продажба да отнеме около месец. Цената може да бъде около 1 милиард долара и въпреки че дружеството Litasco не е под санкции, условието за продажбата е да има гаранция, че парите няма да бъдат прехвърлени в Русия.

„КазМунайГаз“, „Лукойл“ и Министерството на енергетиката на България не отговориха на искания за коментар. Говорител на Vitol също отказа коментар.

Сделката ще удвои повече от два пъти европейския рафиниращ капацитет на казахстанската компания, заедно с румънската й рафинерия „Петромидия“. Отчетената продажна цена от около 1 милиард долара „изглежда евтина“, коментира Джонатън Ламб, анализатор в Wood & Co, добавяйки, че петролната рафинерия в Бургас разполага с хидрокрекинг за нефтени остатъци, пуснат в експлоатация през 2015 г. след модернизация на стойност 1,5 милиарда долара.

„Лукойл“, втората по големина петролна компания в Русия, обмисля продажбата на най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и свързания с нея бизнес за търговия на дребно с горива в България от 2023 г., позовавайки се на „дискриминационни закони и други несправедливи, предубедени политически решения спрямо рафинерията“.

Унгарската компания „Мол“ също наддава за българската рафинерия, каза унгарският премиер Виктор Орбан през декември при посещението си в София и след срещата си с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и президента Румен Радев. „Мол“ отказа да коментира изявлението му.

„КазМунайГаз“ търси подкрепа за кандидатурата си от българското правителство с аргумента, че рафинерията е проектирана да преработва руски петрол с качество, подобно на казахстанския суров петрол. Ако офертата й бъде успешна, компанията казва, че ще предостави казахстански петрол на рафинерията при най-добрите възможни условия, като твърди, че други предложения не могат да предложат толкова стабилни доставки.

Българското правителство „следи отблизо процеса, но не може да има пряко участие в смяната на собствеността, тъй като в момента има един мажоритарен частен собственик“, каза министърът на енергетиката Владимир Малинов пред репортери.

„КазМунайГаз“ и „Лукойл“ по-рано се договориха да инвестират в разработването на петролни находища в Каспийско море. „Лукойл“ също така притежава 5% дял в ръководеното от „Шеврон“ петролно предприятие Tengiz Tengizchevroil и 13,5% дял в Karachaganak Petroleum Operating BV в Казахстан.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Цените на ключови продукти за домакинството, включително храни и напитки, може да се увеличат с до 20 процента през настоящата година, ако проблемите с доставянето и транспортирането на стоки продължат. За това предупреди водеща експертна организация.

Стойността на електрониката, машините, химикалите и петролните продукти може също да нарасне в резултат на геополитическа нестабилност като напрежението в Близкия изток, прекъсването на веригите за доставки, както и проблемите с кибер сигурността. Това обявиха от Акредитирания институт по поръчки и доставки.

Купуването и доставянето на продукти, включително храни и напитки, може да струва до една пета повече тази година – увеличение, което ще достигне до потребителите, предупреди международната търговска асоциация, в която членуват 64 хиляди организации в 150 държави.

Цените на стоки от първа необходимост може да скочат дори повече, ако Доналд Тръмп изпълни заплахите си и наложи тарифи на продукцията, която бива внасяна в Съединените щати, след като встъпи в длъжност на 20 януари, допълват още от института.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail