ПАРИ
Благодарение на ПиПитата И ДеБилите промишлеността в България бележи спад
България се отдалечава от възможността да приеме еврото
Почти всички дейности в промишлеността бележат спад
Растежът на БВП се забавя за шесто поредно тримесечие, но все още е положителен, което е добра новина
Нарастването на потребителските цени се забавя
Националният статистически институт обяви официално предварителните данни за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2023 г. Тъй като това е най-подробният показател за процесите в икономиката, наличието на посочените данни позволява анализ на цялостната ситуация.
Реализираният през тримесечието БВП по текущи цени достига 42,3 млрд. лв., като нараства със 7,8% в номинално изражение на годишна база. По този начин темпът на номинален растеж за пръв път е едноцифрен от 10 тримесечия насам. Основен фактор за това се явява силният спад на дефлатора на БВП, който от 18,5% през първото тримесечие се забавя до 7,8% през разглежданото. Това кореспондира до известна степен с данните за инфлацията според индекса на потребителските цени, според които темпът є е съответно 15,6% и 10,2% на годишна база през първото и второто тримесечие на 2023 г. Все пак посоченото забавяне на потребителската инфлация предполага може би по-висок размер на дефлатора.
Това би довело до по-нисък реален растеж, който според наличните данни е 1,8% на годишна база. Така темпът на растеж на БВП се забавя за шесто поредно тримесечие, но все още остава положителен, което представлява добра новина за българската икономика.
Както отбелязах и по-горе, нарастването на потребителските цени се забавя, като това се дължи както на високата база от миналата година, така и на някои сезонни фактори. Въпреки това българската икономика не само не се приближава към изпълнение на критерия за инфлацията, а дори напротив. По този начин обаче тя се отдалечава от възможността да приеме еврото като законно платежно средство.
През второто тримесечие настъпи едно дългоочаквано събитие – краят на политическата криза. С мандата на парламентарната група на Продължаваме Промяната и Демократична България и с подкрепата на партньорите им от ГЕРБ-СДС се формира т. нар. ротационно правителство Денков-Габриел. Основните приоритети на това мнозинство са провеждането на съдебна реформа, приемането на необходимата нормативна уредба за изпълнение на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост и промени в Конституцията, както и попълването на състава на регулаторни органи. Следващите тримесечия ще покажат дали от решаването на политическите въпроси произтичат позитиви и за икономиката или недостатъчните инвестиции ще продължат да спъват развитието.
Производство
Произведената през второто тримесечие брутна добавена стойност достига 37,4 млрд. лв. и нараства с 2,1% на годишна база в реално изражение. За разлика от БВП реалният растеж на БДС се ускорява спрямо предходното тримесечие, което донякъде не кореспондира с наличните данни за някои дейности.
Така например икономическата дейност с най-голям индивидуален принос към БДС в страната е промишлеността, при която добавената стойност се свива с 1,9% в реално изражение на годишна база. Индексът на промишлено производство обаче през посоченото тримесечие се понижава с 10,6% при спад от 4,7% преди това. Това се съчетава и с намаление на броя заети лица с 0,7% на годишна база, което е признак за навлизане в низходяща фаза на цикъла. (Нещо повече – спадът в тези дейности е дори в номинално изражение).
Почти всички дейности в промишлеността бележат спад през второто тримесечие. Индексът за добивната промишленост се понижава с 15,2% на годишна база, като съществен принос за това има добивът на въглища. При действащите през периода пазарни цени и цени на въглеродните квоти производството на електрическа енергия от въглища не беше рентабилно за сметка на възобновяемите източници, което доведе и до срив в добива им. За разлика от тях добивът на метални руди отбеляза растеж.
При преработващата промишленост също растежи се реализират при производството на метални изделия, на електрически съоръжения, на автомобили и превозни средства и като цяло на инвестиционни стоки, докато при всички останали дейности и продукти се регистрират спадове. При добивната промишленост спадът е вече второ поредно тримесечие, докато при преработващата през предходното все още беше налице положителен растеж.
Според данните за БДС при останалите дейности се реализират положителни темпове на растеж. Най-високи са те при строителството и селското стопанство и професионалните дейности и научни изследвания, където растежът надвишава 5%. Същевременно обаче според НСИ строителната продукция през второто тримесечие на 2023 г. се понижава с 1,4%, което е резултат от спад в инженерното строителство и леко повишение при сградното строителство.
В дейност търговия, транспорт, складиране, хотели и ресторанти се реализира растеж от 3,9% на годишна база. Според данните на НСИ оборотът в търговията се свива с 4,4% в реално изражение, като при тази на едро е с 9,9% по-малко, а при тази на дребно повишението в реално изражение е едва 0,5% на годишна база. При хотелите и ресторантите са налични данни само в номинално изражение, но според тях през второто тримесечие оборотът на хотелите се запазва непроменен на годишна основа, докато при ресторантите той се увеличава с 18,5%. Общият номинален растеж обаче е 11,3%, докато потребителската инфлация в сектора е 13,2%.
Търсене
Намаляването на вноса вероятно е сигнал за предстоящи по-сериозни проблеми пред икономиката на България.
Най-важният компонент на вътрешното търсене е крайното потребление на стоки и услуги, чиито размер през второто тримесечие по текущи цени е 33,7 млрд. лв. и отбелязва номинален растеж с 15,2% на годишна база. Тук забавянето на темпа спрямо предходното тримесечие е съвсем слабо (от 15,9%), което е леко изненадващо предвид понижаването на темпа на инфлация. Въпреки по-високите цени през периода реалният растеж се ускорява до 4% на годишна база като основен принос за това има индивидуалното потребление на домакинствата, което се увеличава с 8,2% в реално изражение. Така този компонент е двигателят на текущия растеж. Подобен темп обаче не кореспондира с данните за доходите, кредитирането и склонността към потребление, които би следвало да са факторите, определящи такова развитие.
От друга страна индивидуалното потребление на правителството и колективното потребление се свиват, като по този начин имат отрицателен принос. През второто тримесечие служебният кабинет за пореден път отбеляза сериозните рискове пред финансовата стабилност, които произтичат от прекомерното нарастване на бюджетните разходи заради увеличаването на социалните разходи и заплатите в бюджетния сектор, и през май предприе мерки за частичното им намаляване. През юни застъпи новото правителство, но приетият бюджет за 2023 г. влезе в сила едва от началото на юли и не повлия върху разглежданите данни.
Инвестициите, измерени чрез брутообразуването на основен капитал, достигат почти 7,5 млрд. лв. през второто тримесечие на 2023 г., което е рекордна за последните години стойност в номинално изражение. Растежът им в реално изражение е 10,8% на годишна база, което изглежда впечатляващо на фона на останалите разходни компоненти. Само че този темп дори не е достатъчен, за да компенсира спада от 2022 г., и в реално изражение се доближават до размера им през 2021 г., но не успяват да го достигнат. Така те остават на по-ниски нива и от предходните години (например 2018-2020 г.).
Това означава, че инвестициите в материални активи все още са относително ниски и не позволяват необходимото увеличаване на потенциала на икономиката, който да доведе до по-висок и устойчив растеж в бъдеще.
Същевременно се наблюдава спад на инвестициите в запаси, които бяха характерни за периода на висока инфлация. Вероятно това е признак, че предприемачите очакват спад на инфлацията и затова не се запасяват с ресурси и продукция. Спадът на запасите означава, че продажбите през периода са по-големи от произведените количества, което би могло да оправдае и по-големия растеж на частното потребление. От друга страна обаче външното търсене намалява, а възможностите на вътрешния пазар са доста ограничени.
Износът на стоки и услуги се свива както в номинално, така и в реално изражение и това допринася за по-нисък общ икономически растеж. Все още спадът е скромен (1% на годишна база), което се дължи на износа на стоки, докато при услугите е налице положителен растеж. Тук съществено влияние имат промените в цените на електроенергията и на горивата. При останалите продукти основен фактор е понижаването на външното търсене. Например, икономиката на Германия се свива с 0,6%, а еврозоната като цяло е в стагнация.
Вносът на стоки и услуги се свива на годишна база за второ поредно тримесечие, като процесът се задълбочава. Отново, както при износа, по-голям принос имат стоките, но макар и малък спад се регистрира и при услугите. Макар че ситуацията до голяма степен е зависима от цените на енергоносителите, подобно развитие предизвиква опасения, тъй като винаги при икономически кризи един от ефектите е свиване на вноса. Текущото развитие вероятно е сигнал за предстоящи по-сериозни проблеми пред икономиката на България.
Пазар на труда
Тези опасения все ще не се потвърждават на пазара на труда, където броят на заетите лица незначително се увеличава (с 0,1% на годишна база), като все още се запазва позитивната тенденция. Понижаване на заетите се регистрира в селското стопанство, промишлеността, търговията, финансовите услуги и операциите с недвижими имоти. Понижаване на темпа на изменение се наблюдава при всички икономически дейности с изключение на културата, спорта и развлеченията, докато в държавното управление броят на заетите продължава да нараства.
Производителността на труда, измерена като брутна добавена стойност в реално изражение на един зает, като цяло за икономиката се повишава с 2,1% на годишна база през разглежданото тримесечие, като по този начин темпът се ускорява спрямо началото на годината (0,5%). Растеж на показателя се регистрира в селското стопанство, строителството, търговията, финансовите услуги, операциите с недвижими имоти и при професионалните дейности. При останалите дейности е налице спад на производителността, като най-силен е при културата, спорта и развлеченията и при информационните и комуникационните технологии.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПАРИ
Данъчни облекчения за родителите. Засягат всички
Ето какво трябва да знаят семействата
Данъчното облекчение за деца е една от мерките, които правителството предоставя на семействата с деца, за да им помогне да се справят с разходите, свързани с отглеждането на децата си. Това облекчение се предоставя на родителите, които имат деца под определена възраст и изпълняват определени условия. Ето какви са те.
Каква сума ще получат родителите?
Тя се определя в зависимост от облагаемите доходи на родителите за миналата година. Те ще получат съответно:
до 600 лв. за едно дете,
до 1200 лв. за две,
до 1800 лв. за три и повече деца.
За отглеждане на едно дете с увреждания сумата за получаване е до 1200 лв.
Кой може да използва облекчението?
От данъчно облекчение може да се възползват всеки родител, който не е лишен от родителски права – при условие, че детето не е настанено извън семейството и не е учредено попечителство или настойничество, както и всеки настойник или попечител – в случаите на настойничество или попечителство.
Всеки член на семейство на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, както и приемен родител.
Облекчението може да се ползва и когато лицето е починало през данъчната година и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.
Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод.
Условия за ползване на данъчното облекчение
Данъчното облекчение се ползва, ако:
към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП;
детето не е навършило пълнолетие;
към 31 декември на данъчната година детето не е настанено на пълна държавна издръжка в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, в дом за деца, лишени от родителска грижа, или в дом за медико-социални грижи за деца.
Данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.
Кога и как да подадем нашата декларация?
Родителите, които искат да ползват данъчните облекчения за деца или за деца с увреждания през работодателя си, е необходимо да заявят желанието си пред него, като подадат съответната декларация от 30 ноември до 31 декември 2024 г.
Паричните суми ще бъдат възстановени след проверка от приходната агенция в срок от 1 месец след подаването на декларацията.
ПАРИ
Биткойн чупи рекорди
Биткойн чупи рекорди в света
Биткойнът достигна рекордно високо ниво над 93 000 долара днес. Най-голямата криптовалута в света расте заради обещанието на новоизбрания президент Доналд Тръмп да облекчи регулациите за цифровите токени.
Откакто Тръмп спечели президентските избори в САЩ миналата седмица, биткойнът повиши стойността си с повече от 30%, като на няколко пъти разбиваше рекордните си стойности.
По време на кампанията републиканецът заяви, че планира да превърне Съединените щати в „световна столица на биткойна и криптовалутите“.
„Основният катализатор за скока в цената на биткойна е победата на Доналд Тръмп“, отбеляза Александър Лондоно, пазарен анализатор в ActivTrades.
„Това се дължи на факта, че Тръмп открито подкрепя криптовалутите и е готов да дерегулира сектора, за да го направи по-благоприятен за инвеститорите“, обясни той пред АФП.
Лондоно уточни, че ръстът „се основава на емоции и бъдещи очаквания, които могат да се превърнат в реалност, а може и да не стане точно така“.
ПАРИ
Асен Василев нанесе дългосрочни щети на икономиката. Всички ще платим гигaнтcĸия дeфицит от 12 млрд. лв.
Людмилa Eлĸoвa от УС на БНБ: Асен Василев нанесе дългосрочни щети на икономиката. Всички ще платим гигaнтcĸия дeфицит от 12 млрд. лв.
Oчepтaвaщият ce дeфицит в Бюджeт 2025 oт 12 млpд. лeвa нe тpябвa дa изнeнaдвa ниĸoгo, ocoбeнo – тeзи, чиитo пoлитичecĸи peшeния ca дoвeли дo yвeличaвaщaтa ce дyпĸa в дъpжaвнитe финaнcи. Toвa зaяви в cтyдиoтo нa http://xn--n-jtbti1a.bg/ члeнът нa Упpaвитeлния cъвeт нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa Людмилa Eлĸoвa.
Tя бeшe ĸaтeгopичнa, чe paзxoдитe – били тe зa зaплaти, пeнcии или coциaлни плaщaния, „нe мoгaт пpocтo дa бъдaт yвeличaвaни, зaщoтo нa няĸoй мy ce иcĸa“.
Заради очертаващ се чудовищен дефицит Министерството на финансите обмисля вдигане на данъци и осигуровки
„Aз мнoгo гoдини cъм изĸapaлa в Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe и тaĸoвa чyдo бeз финaнcoвa oбeзпeчeнocт дa минe зaĸoн, нямaм cпoмeн дa e cтaвaлo. Иcĸaм дa paзбepa ĸoй пoимeннo ĸaĸ и зaщo oдoбpявa тeзи финaнcoви oбocнoвĸи и ĸoй в Hapoднoтo cъбpaниe глacyвa зa тяx – и зaщo тeзи xopa ceгa ca изнeнaдaни“, ĸaзa oщe Eлĸoвa
Dеја vu
Πo дyмитe ѝ cитyaциятa oт пocлeднитe дни нaпoмня тaзи oт eceнтa нa 2022 г., ĸoгaтo тoгaвaшният cлyжeбeн финaнcoв миниcтъp Pocицa Beлĸoвa oбяви, чe ce oчepтaвa нaд 6% дeфицит: „Tя oбяcни oтĸъдe идвa тoй – пo ниĸaĸъв нaчин нe бeшe cвъpзaн c жeлaниятa нa oтдeлни пъpвocтeпeнни paзпopeдитeли дa xapчaт пoвeчe или пpocтo дa иcĸaт пoвeчe. Cлeдвaйĸи пoлитиĸитe, cбopът oт пpиxoдитe и paзxoдитe бeшe минyc 6 млpд. нaд тoвa, ĸoeтo бяxa пpeдвидили“.
Tя нaпoмни, чe ĸъм Beлĸoвa тoгaвa ce изcипaxa „вceвъзмoжни oбвинeния зa тoвa, чe вcявa пaниĸa“ и зaтoвa миниcтъpът в ĸpaйнa cмeтĸa нe внece пpoeĸтoбюджeт, a бeшe yдължeн дeйcтвaщият.
„B ĸpaйнa cмeтĸa дoйдe Aceн Bacилeв ĸaтo финaнcoв миниcтъp и тoгaвa ce cлyчи тoвa, ĸoeтo гo знaeм и гo пoмним – въпpocнитe 6 млpд. бяxa нaмepeни, ĸaтo бeшe тoтaлнo oбeзĸъpвeнa eнepгeтиĸaтa“, пoдчepтa члeнът нa УC нa БHБ
Πo дyмитe ѝ 800-тe милиoнa лeвa, зaдeлeни във Фoндa зa eлeĸтpoeнepгийнa cигypнocт ca били „пpибpaни oбpaтнo в бюджeтa“ и тaĸa и нe ca ce въpнaли oбpaтнo – въпpeĸи изpичнoтo peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe. Ceгa в peзyлтaт нямa pecypc, c ĸoйтo дa ce бaлaнcиpaт цeнитe пpи излизaнe нa дoмaĸинcтвaтa нa cвoбoдния пaзap.
Oщe 3 млpд. ca били oтpязaни oт ĸaпитaлoвитe paзxoди.
Не е фокус, а нови политики. Дефицитът ще се свие, но с цената на огромни жертви и екзотични данъци
„Дeфицитът гpyбo ĸaзaнo ce въpзa в paмĸитe нa caĸpaлнитe 3%, нo тoвa нaнece щeти, ĸoитo ca пo мoe мнeниe дългocpoчни – нa eдин цял ceĸтop, ĸoйтo e aбcoлютнo cтpyĸтypooпpeдeлящ зa иĸoнoмиĸaтa“, ĸaтeгopичнa бeшe Eлĸoвa.
И дoпълни: „Tъй ĸaтo cтpyĸтypнo нищo нe ce e пpoмeнилo – пpoдължaвa yвeличaвaнeтo нa paзxoдитe c ниĸaĸвo yвeличeниe нa пpиxoди, тaзи тeндeнция пpoдължaвa дa ce зaдълбoчaвa. Taзи гoдинa виждaмe, чe въпpocнитe 6 милиapдa oт пpeди гoдинa и нeщo вeчe ca 12 млpд.“.
Kaĸвo тpябвa дa ce нaпpaви?
Cпopeд нeя мepĸитe, ĸoитo тpябвa дa бъдaт пpeдпpиeти, „ca нeпoпyляpни дo eднa“, a мaĸap миниcтъp Людмилa Πeтĸoвa дa нe ги cпoмeнa пpeди ceдмицa, вeчe из paзлични caйтoвe ce пoявявaт cлyxoвe:
– увeличaвaнe нa ДДC нa 22-23%, ĸaтo дaжe мaĸcимaлнaтa възмoжнa cтaвĸa oт 25% „нe e изĸлючeнa“;
– увeличeниe нa ocигypoвĸитe c 5 пpoцeнтни пyнĸтa;
– ощe пo-дpacтичнo cвивaнe нa ĸaпитaлoвитe paзxoди.
Πo дyмитe ѝ в cлyчaя нaй-гoлeмият пpoблeм e, чe eвeнтyaлният cĸoĸ нa дaнъчнитe cтaвĸи „щe ce cлyчи в 12 бeз 5“, a тaĸaвa липca нa пpeдвидимocт щe yдapи ocoбeнo cилнo пpи вeчe изгoтвeни ĸopпopaтивни бюджeти.
Дoпълнитeлeн пpoблeм e, чe зa инвecтиции извън зaдължитeлнoтo нaциoнaлнo cъфинaнcиpaнe пo eвpoпpoeĸтитe „нe мoжeм дa гoвopим oт гoдини нapeд“ – a бeзĸpaйният cтpoeж нa AM „Xeмyc“ и ĸoлaпcът нa BиK cиcтeмитe в пoлoвин Бългapия ca пoĸaзaтeлни зa тoвa, чe „pacтeж бeз инвecтиции нe e възмoжeн“.
B cъщoтo вpeмe, „вeчe нямa xoд нaзaд пo oтнoшeниe нa дoxoдитe“ – вĸлючитeлнo зapaди нaтиcĸa, нa ĸoйтo e пoдлoжeн чacтния ceĸтop пo линия нa пaзapa нa тpyдa.
Зaтoвa cпopeд Eлĸoвa „тpябвa дa пpeглeдaмe eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди гeнepaлнo – cигypнocт, coциaлни и здpaвни ycлyги. Xopaтa в aдминиcтpaциятa тpябвa дa ca мoтивиpaни и дoбpe плaтeни, a eдинcтвeният нaчин тoвa дa cтaнe, e дa ce oптимизиpa, мoжe би – paдиĸaлнo“.