Идва нова „финансова нормалност“ в света

Инфлацията в развития свят се стабилизира на високо ниво, 8-10%, но никой не гарантира, че няма да се повиши отново. При инфлацията почти не остана немонетарна част – логистичните проблеми не са решени само в ограничен набор от области.

Така че наблюдаваме увеличение на цените, подтиквано от немонетарни проблеми, дошли от излишък на пари – което състояние не напуска потребителските пазари, дори въпреки увеличението на основните лихви. Това се казва в макроикономически анализ на изявения финансист Андрей Мовчан, основател на финансовата група за управление на инвестиции Movchan’s Group.

Според него, така създалата се ситуация в световната икономика може да разглеждаме като – „висока инфлация – нисък растеж“, т.е. начало на стагфлация.

Ако погледнем назад, през последните 10 години ръстът на доходите на населението в развития свят, изпреварва инфлацията средно с 2-3% годишно, а брутния вътрешен продукт (БВП) нараства с около 3% годишно, с изключение на периода с Сovid. В този смисъл, паричните стимули от периода на Сovid кризата, помогнаха да се „изглади“ дългосрочната тенденция, вместо да доведат до икономическа криза.

Дълговата спирала в света

Дълговата спирала е процес, който започва с увеличаване на цените на кредитите. На този фон, за много компании ще бъде по-трудно да рефинансират заеми, тоест ще започнат множество проблеми с изплащането на заемите. Това от своя страна ще принуди пазара да намали цената на дълга, увеличавайки спреда към безрискова ставка – първият кръг на спиралата.

Нарастването на цената на дълга ще принуди компаниите да се стремят да намалят съотношението дълг към собствен капитал, чрез набиране на акционерен капитал. Предлагането на фондовия пазар ще започне да расте, а търсенето да намалява, тъй като на пазара парите стават по-малко и дълговете стават по-привлекателни. Това ще доведе до спад на стойността на акциите – вторият кръг на спиралата.

При падане на стойностите на активите, крупните балансирани инвестиционни фондове ще продават активи, защото трябва да поддържат баланс между различните класове активи (акции, облигации, парични средства) – това е третият кръг на дълговата спирала, се казва в анализа на финансиста.

Под риск, всъщност, са всички активи – включително недвижими имоти. Повишаването на лихвите ще повлияе значително на цената на ипотечните кредити, които поддържат пазара във всички развити страни. Както на всеки пазар, на който кредитът участва активно, и на пазара на недвижими имоти, дори движение от 10% надолу в стойността на активите, предизвиква преразглеждане на размера на оставащия за изплащане заем и евентуално искане за (частично) погасяване – което няма да е във възможностите на всички собственици.

Повишението на лихвите по ипотечните кредити, съчетано с нарастващите сметки за комунални услуги, ще принудят много домакинства да се замислят за продажба на къщите си и преместване в по-скромни жилища. Много други ще отложат или отменят плановете си за разширяване на настоящото или закупуване на ново жилище.

На този фон, ще продължи свиването на търсенето на офис площи. Много от инвеститорите в недвижимости вече са усетили проблемите, но ще мине известно време, докато „предчуствията“ им се превърнат във финансови затруднения, допълва Мовчан.

Инвестициите в злато и криптовалути също няма да бъдат подминати от проблемите, посочва финансистът. Когато лихвите на традиционните пазари се повишат, активите, които не носят текущ доход, поевтиняват. Инфлацията донякъде ще ограничи този процес, но не на 100%.

Проблемите на пазара на криптовалути вече са очевидни. На пазара на злато централните банки играят голяма роля, така че златото е волатилно, но всъщност стои на едно място. Какво ще направят банките по-нататък е трудно да се каже, но по принцип златото е за предпочитане, отколкото пари в брой.

Нищо от описаното не е неочаквано, поне за финансистите – в края на крайщата, вече три години се говори за надценени пазари, за приближаващ ръст на лихвите, за необходимостта от „нова финансова нормалност“. Ето че тя идва, казва Андрей Мовчан.

Балансирането на икономиките и пазарите може да отнеме година или може би три. И ако не се появят по пътя възможните „черни лебеди“, ще получим развит икономически свят с нисък растеж на БВП от около 2,5%, средна инфлация от 4%, ниска норма на спестявания, а дълговете ще носят справедлива и следователно интересна доходност, обобщава в анализа си финансистът.

Подходяща музика за любителите на йога.