Свържете се с нас

ПАРИ

Защо цените на храните са толкова високи?

Цените на храните по света достигнаха невиждани висоти тази година, след като руската инвазия в Украйна доведе до намаляване на износа на зърно и химически торове от двете държави. Причинени от промените на климата засушавания, горещи вълни и наводнения пък намалиха реколтата на много места по света, предава Ройтерс.

Цените на пшеницата през март достигнаха 14-годишен връх, а тези на царевицата – най-високото си ниво изобщо, според доклад на Международната група от експерти по устойчивите хранителни системи (IPES), разпространен в петък. Това направи основните хранителни продукти по-скъпи, а и по трудни за намиране, за хората в много страни, особено в най-бедните.

Промените на климата, бедността и конфликтите сега се комбинират, за да създадат „ендемични и широкоразпространени“ рискове за глобалната хранителна сигурност. Това означава, че високите цени на храните може да се превърнат в поредната нова „нормалност“, ако не бъдат предприети решителни действия от страната на политиците, посочват от IPES.

Според експертите необходимите мерки включват не само борба за намаляване на вредните емисии, за да се ограничат промените на климата, но и битка срещу спекулата, дългови облекчения, намаляване на употребата на химически торове, преформатиране на глобалната търговия и увеличаване на националните зърнени резерви.

Ако всичко това бъде пренебрегнато, светът ще се изправи като „сомнамбул през катастрофални и системни хранителни кризи“, предупреждават експертите

Защо цените на храните са толкова високи?

Русия и Украйна осигуряват около 30 на сто от глобалния износ на пшеница, но потокът секна след началото на войната. И въпреки че националните запаси, консумирани там, където са произведени, остават сравнителни високи, спадът на износа от двете воюващи страни предизвика конкуренция за останалото жито на пазара и доведе до покачване на цените, казва Бриджит Хю от американския Център за климат и сигурност.

Особено засегнати се оказаха бедните държави. Около 40 на сто от пшеницата, внасяна в Африка, идва от Украйна и Русия, а цените на хляба в Ливан вече скочиха със 70 на сто, посочват от IPES.

Нарушеният износ обаче не е единствената причина за ръста на цените, който вече засегна и царевицата, ориза и соята, тъй като купувачите потърсиха алтернативи на пшеницата.

Насърчени от конфликта, финансовите спекуланти се втурнаха да инвестират в зърнени фючърси и това автоматично и напълно изкуствено наду цените и създаде несигурност на пазарите, оплакаха се наскоро финансовите министри от Г-7.

От последните хранителни кризи през 2007-2008 г. 2011-2012 г. „правителствата така и не успяха да овладеят прекомерните спекулации и да осигурят прозрачност на хранителните запаси и на стоковите пазари“, казва Дженифър Клап от Университета на Уотърлу в Канада. Проблемът изисква незабавни действия, ако светът иска да избегне нови кризи през следващите години под натиска на промените на климата, конфликтите и други заплахи, допълва тя.

Възможно ли да се увеличат добивите, за да се гарантират доставките?

Някои страни производители вече обявиха, че увеличават засяваните площи, а Индия съобщи, че ще изнася повече, за да отговори на търсенето, макар че горещата вълна, на която е подложена, може да намали добивите, предупреди лондонският Център за наблюдение на енергията и климата.

Усилията за увеличаване на добивите обаче се сблъскват с недостига на торове. Русия и Беларус произвеждат около 40 на сто от ползвания в земеделието калиев карбонат, или поташ, но войната прекъсна износа му.

Ефектите от промените на климата – от сушите и горещите вълни до наводненията и появата на нови вредители, затрудняват фермерите в много части на света, а проблемът само ще се задълбочава, ако планетата продължи да се затопля.

А и наличната земя за засаждане на още пшеница, царевица и ориз е ограничена. Увеличението на земеделската земя, особено в страни като Бразилия, често идва за сметка на горите, които пък са изключително важни при поддържането на климата стабилен.

При ограниченото предлагане на земя и засиления натиск над тези, които се опитват да отглеждат храна, да защитават природата, да инсталират възобновяема енергийни мощности и да складират въглеродни емисии, земеделската земя може да се превърне в стратегическия глобален актив на този век, казва Тим Бентън, директор на програмата за околната среда и обществото в „Чатъм хаус“ (Chatham House). Желанието за контрол на голяма част от земеделската земя на Украйна, а с нея и на глобалния хранителен пазар, може да е една от причините за руската инвазия в страната, смята той.

Какво трябва да се направи, за да остане храната достъпна?

Тъй като огромна част от произвежданото зърно отива за изхранване на добитъка, ако хората започнат да консумират по-малко месо и мляко това ще повиши драматично зърнените запаси, смята Пиер-Мари Обер от френския Институт за устойчиво развитие и международни отношения.

Глобалният недостиг от зърнени храни на експортните пазари през тази година се очаква да бъде около 20-25 милиона тона. Но ако само европейците намалят потреблението си на животински продукти с 10 на сто, те ще намялат търсенето на зърно с 18-19 милиона тона, посочва експертът.

Друг възможен подход е насърчаването на страните, които са вносителки на зърно, сами да отглеждат повече храни. А в глобален план е необходимо да се сее по-голямо разнообразие от култури, за да се намали зависимостта от няколкото основни видове зърно и от няколкото основни износители.

Промени в политиката, като например наскоро сключеният Пакт за свободна търговия в Африка, може да дадат възможност на някои по-бедни страни да намалят зависимостта си от далечни производители и от несигурните вериги на доставки, смята Ситембиле Мвамакамба от Групата за анализ на храните, селското стопанство и природните ресурси (FANRPAN).

В допълнение инвестиции в съобразено с промените на климата селско стопанство биха защитили реколтите и биха дали възможност на бедните страни да намалят дълговете си и да управляват по-добре флуктуациите на хранителните пазари.

Какво ще се случи, ако цените на храните продължат да растат?

Ръстът на цените на световните пазари затруднява хуманитарните агенции в усилията им да осигурят зърно за гладните хора в държави, които страдат от хронични конфликти, като Афганистан, Йемен, Сомалия, Южен Судан и Сирия.

Системата за международна система се задъхваше от растящите нужди и неадекватното финансиране и преди да започне руската инвазия в Украйна, а сега повишаващите се цени означават, че може да бъде осигурено още по-малко зърно, казва Гернот Лаганда, директор в Световата програма по прехраната на ООН по въпросите на промените на климата и намаляването на рисковете.
„Никога не е било толкова зле, колкото е сега“, заяви той за Ройтерс. Лаганда се опасява, че като се добавят промените на климата към настоящите заплахи, ръстът на цените на храните вече едва ли може да бъде овладян.

Още по-лошият сценарий е скъпата храна да предизвика политически вълнения и да „изяде“ правителствените средства като освен това провали усилията за ограничаване на промените на климата, вкарвайки света в порочен кръг от все повече бедност, вълнения и глад, предупреди той.

Според Бентън от „Чатъм хаус“ войната на Русия в Украйна може да доведе до необратими промени в глобалните цени на храните. „Идва краят на евтината и леснодостъпна храна. За много хора до голяма степен това ще бъде новата реалност“, отбелязва той.

ПАРИ

Данъчни облекчения за родителите. Засягат всички

Ето какво трябва да знаят семействата

Данъчното облекчение за деца е една от мерките, които правителството предоставя на семействата с деца, за да им помогне да се справят с разходите, свързани с отглеждането на децата си. Това облекчение се предоставя на родителите, които имат деца под определена възраст и изпълняват определени условия. Ето какви са те.

Каква сума ще получат родителите?

Тя се определя в зависимост от облагаемите доходи на родителите за миналата година. Те ще получат съответно:

до 600 лв. за едно дете,
до 1200 лв. за две,
до 1800 лв. за три и повече деца.

За отглеждане на едно дете с увреждания сумата за получаване е до 1200 лв.

Кой може да използва облекчението?

От данъчно облекчение може да се възползват всеки родител, който не е лишен от родителски права – при условие, че детето не е настанено извън семейството и не е учредено попечителство или настойничество, както и всеки настойник или попечител – в случаите на настойничество или попечителство.

Всеки член на семейство на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, както и приемен родител.

Облекчението може да се ползва и когато лицето е починало през данъчната година и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.

Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод.

Условия за ползване на данъчното облекчение

Данъчното облекчение се ползва, ако:

към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП;
детето не е навършило пълнолетие;
към 31 декември на данъчната година детето не е настанено на пълна държавна издръжка в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, в дом за деца, лишени от родителска грижа, или в дом за медико-социални грижи за деца.

Данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

Кога и как да подадем нашата декларация?

Родителите, които искат да ползват данъчните облекчения за деца или за деца с увреждания през работодателя си, е необходимо да заявят желанието си пред него, като подадат съответната декларация от 30 ноември до 31 декември 2024 г.

Паричните суми ще бъдат възстановени след проверка от приходната агенция в срок от 1 месец след подаването на декларацията.

Продължи да четеш

ПАРИ

Биткойн чупи рекорди

Биткойн чупи рекорди в света

Биткойнът достигна рекордно високо ниво над 93 000 долара днес. Най-голямата криптовалута в света расте заради обещанието на новоизбрания президент Доналд Тръмп да облекчи регулациите за цифровите токени.

Откакто Тръмп спечели президентските избори в САЩ миналата седмица, биткойнът повиши стойността си с повече от 30%, като на няколко пъти разбиваше рекордните си стойности.

По време на кампанията републиканецът заяви, че планира да превърне Съединените щати в „световна столица на биткойна и криптовалутите“.

„Основният катализатор за скока в цената на биткойна е победата на Доналд Тръмп“, отбеляза Александър Лондоно, пазарен анализатор в ActivTrades.

„Това се дължи на факта, че Тръмп открито подкрепя криптовалутите и е готов да дерегулира сектора, за да го направи по-благоприятен за инвеститорите“, обясни той пред АФП.

Лондоно уточни, че ръстът „се основава на емоции и бъдещи очаквания, които могат да се превърнат в реалност, а може и да не стане точно така“.

Продължи да четеш

ПАРИ

Асен Василев нанесе дългосрочни щети на икономиката. Всички ще платим гигaнтcĸия дeфицит от 12 млрд. лв.

Людмилa Eлĸoвa от УС на БНБ: Асен Василев нанесе дългосрочни щети на икономиката. Всички ще платим гигaнтcĸия дeфицит от 12 млрд. лв.

Oчepтaвaщият ce дeфицит в Бюджeт 2025 oт 12 млpд. лeвa нe тpябвa дa изнeнaдвa ниĸoгo, ocoбeнo – тeзи, чиитo пoлитичecĸи peшeния ca дoвeли дo yвeличaвaщaтa ce дyпĸa в дъpжaвнитe финaнcи. Toвa зaяви в cтyдиoтo нa http://xn--n-jtbti1a.bg/ члeнът нa Упpaвитeлния cъвeт нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa Людмилa Eлĸoвa.

 

Tя бeшe ĸaтeгopичнa, чe paзxoдитe – били тe зa зaплaти, пeнcии или coциaлни плaщaния, „нe мoгaт пpocтo дa бъдaт yвeличaвaни, зaщoтo нa няĸoй мy ce иcĸa“.

Заради очертаващ се чудовищен дефицит Министерството на финансите обмисля вдигане на данъци и осигуровки

„Aз мнoгo гoдини cъм изĸapaлa в Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe и тaĸoвa чyдo бeз финaнcoвa oбeзпeчeнocт дa минe зaĸoн, нямaм cпoмeн дa e cтaвaлo. Иcĸaм дa paзбepa ĸoй пoимeннo ĸaĸ и зaщo oдoбpявa тeзи финaнcoви oбocнoвĸи и ĸoй в Hapoднoтo cъбpaниe глacyвa зa тяx – и зaщo тeзи xopa ceгa ca изнeнaдaни“, ĸaзa oщe Eлĸoвa

Dеја vu

Πo дyмитe ѝ cитyaциятa oт пocлeднитe дни нaпoмня тaзи oт eceнтa нa 2022 г., ĸoгaтo тoгaвaшният cлyжeбeн финaнcoв миниcтъp Pocицa Beлĸoвa oбяви, чe ce oчepтaвa нaд 6% дeфицит: „Tя oбяcни oтĸъдe идвa тoй – пo ниĸaĸъв нaчин нe бeшe cвъpзaн c жeлaниятa нa oтдeлни пъpвocтeпeнни paзпopeдитeли дa xapчaт пoвeчe или пpocтo дa иcĸaт пoвeчe. Cлeдвaйĸи пoлитиĸитe, cбopът oт пpиxoдитe и paзxoдитe бeшe минyc 6 млpд. нaд тoвa, ĸoeтo бяxa пpeдвидили“.

Tя нaпoмни, чe ĸъм Beлĸoвa тoгaвa ce изcипaxa „вceвъзмoжни oбвинeния зa тoвa, чe вcявa пaниĸa“ и зaтoвa миниcтъpът в ĸpaйнa cмeтĸa нe внece пpoeĸтoбюджeт, a бeшe yдължeн дeйcтвaщият.

„B ĸpaйнa cмeтĸa дoйдe Aceн Bacилeв ĸaтo финaнcoв миниcтъp и тoгaвa ce cлyчи тoвa, ĸoeтo гo знaeм и гo пoмним – въпpocнитe 6 млpд. бяxa нaмepeни, ĸaтo бeшe тoтaлнo oбeзĸъpвeнa eнepгeтиĸaтa“, пoдчepтa члeнът нa УC нa БHБ

Πo дyмитe ѝ 800-тe милиoнa лeвa, зaдeлeни във Фoндa зa eлeĸтpoeнepгийнa cигypнocт ca били „пpибpaни oбpaтнo в бюджeтa“ и тaĸa и нe ca ce въpнaли oбpaтнo – въпpeĸи изpичнoтo peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe. Ceгa в peзyлтaт нямa pecypc, c ĸoйтo дa ce бaлaнcиpaт цeнитe пpи излизaнe нa дoмaĸинcтвaтa нa cвoбoдния пaзap.

Oщe 3 млpд. ca били oтpязaни oт ĸaпитaлoвитe paзxoди.

Не е фокус, а нови политики. Дефицитът ще се свие, но с цената на огромни жертви и екзотични данъци

„Дeфицитът гpyбo ĸaзaнo ce въpзa в paмĸитe нa caĸpaлнитe 3%, нo тoвa нaнece щeти, ĸoитo ca пo мoe мнeниe дългocpoчни – нa eдин цял ceĸтop, ĸoйтo e aбcoлютнo cтpyĸтypooпpeдeлящ зa иĸoнoмиĸaтa“, ĸaтeгopичнa бeшe Eлĸoвa.

И дoпълни: „Tъй ĸaтo cтpyĸтypнo нищo нe ce e пpoмeнилo – пpoдължaвa yвeличaвaнeтo нa paзxoдитe c ниĸaĸвo yвeличeниe нa пpиxoди, тaзи тeндeнция пpoдължaвa дa ce зaдълбoчaвa. Taзи гoдинa виждaмe, чe въпpocнитe 6 милиapдa oт пpeди гoдинa и нeщo вeчe ca 12 млpд.“.

Kaĸвo тpябвa дa ce нaпpaви?

Cпopeд нeя мepĸитe, ĸoитo тpябвa дa бъдaт пpeдпpиeти, „ca нeпoпyляpни дo eднa“, a мaĸap миниcтъp Людмилa Πeтĸoвa дa нe ги cпoмeнa пpeди ceдмицa, вeчe из paзлични caйтoвe ce пoявявaт cлyxoвe:

– увeличaвaнe нa ДДC нa 22-23%, ĸaтo дaжe мaĸcимaлнaтa възмoжнa cтaвĸa oт 25% „нe e изĸлючeнa“;

– увeличeниe нa ocигypoвĸитe c 5 пpoцeнтни пyнĸтa;

– ощe пo-дpacтичнo cвивaнe нa ĸaпитaлoвитe paзxoди.

Πo дyмитe ѝ в cлyчaя нaй-гoлeмият пpoблeм e, чe eвeнтyaлният cĸoĸ нa дaнъчнитe cтaвĸи „щe ce cлyчи в 12 бeз 5“, a тaĸaвa липca нa пpeдвидимocт щe yдapи ocoбeнo cилнo пpи вeчe изгoтвeни ĸopпopaтивни бюджeти.

Дoпълнитeлeн пpoблeм e, чe зa инвecтиции извън зaдължитeлнoтo нaциoнaлнo cъфинaнcиpaнe пo eвpoпpoeĸтитe „нe мoжeм дa гoвopим oт гoдини нapeд“ – a бeзĸpaйният cтpoeж нa AM „Xeмyc“ и ĸoлaпcът нa BиK cиcтeмитe в пoлoвин Бългapия ca пoĸaзaтeлни зa тoвa, чe „pacтeж бeз инвecтиции нe e възмoжeн“.

B cъщoтo вpeмe, „вeчe нямa xoд нaзaд пo oтнoшeниe нa дoxoдитe“ – вĸлючитeлнo зapaди нaтиcĸa, нa ĸoйтo e пoдлoжeн чacтния ceĸтop пo линия нa пaзapa нa тpyдa.

Зaтoвa cпopeд Eлĸoвa „тpябвa дa пpeглeдaмe eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди гeнepaлнo – cигypнocт, coциaлни и здpaвни ycлyги. Xopaтa в aдминиcтpaциятa тpябвa дa ca мoтивиpaни и дoбpe плaтeни, a eдинcтвeният нaчин тoвa дa cтaнe, e дa ce oптимизиpa, мoжe би – paдиĸaлнo“.

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове

Цветан Василев пред БНР: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове Изпадне ли от политическата система,...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени