12 неща, които се промениха завинаги с технологиите – нещата от живота

Светът се променя непрекъснато предимно към по-добро. Колкото и някои хора да мрънкат срещу технологиите, под една или друга форма ги използват, при това доста иронично, за да се оплакват точно от тях. Справка: форумите на лелките, които бийчват, че децата им висят нонстоп на компютрите. Еволюцията не чака никого – или се развиваш и догонваш света, или се капсуловаш като сайбър амиш, отричайки всичко след 1997-ма насам. Някои предмети като касетките, грамофонните плочи и ретро видеоигрите изживяват голямото си завръщане напоследък, така че не е ясно дали някое от нещата в този списък няма да се превърне в хита на 2020. Малко вероятно е обаче. От бума на технологиите насам, редица занимания се промениха най-вероятно завинаги. Ето част от тях:

Четенето на книги

Преди време четенето на книги е било най-вълнуващото приключение за съзнанието. Това, разбира се, е било през Средновековието. Сега вече имаме стрийминг на филми, видеоигри и виртуална реалност. Да създаваш картини с помощта на букви все повече и повече изпада в графа „Бутиков крафт“. Дори и самите книги не се четат на хартия, а със суайпване на екрана или с блутут слушалки в метрото. „451 градуса по Фаренхайт“ не позна – няма нужда пожарникарите да горят книгите, хората сами ги изхвърлиха напълно доброволно и ги замениха с три телевизионни стени.

Писането на писма

Въпреки че в съвременния свят комуникираме предимно в текстов вид, класическото изписване на букви с помощта на пособие между пръстите при повечето хора вече е закърняло като умение. Да пишеш на хартия, после да се разкарваш до пощата и да лепиш марки, за да пуснеш писмо, за всеки с набор първа цифра деветка звучи като ритуал от първобитнообщинния строй. И ако сега се тръшкаш, че някой не ти е отговорил една минута, не знам как щеше да оцелееш през 90-те, когато се е чакало по седмица. Ако писмото не се загуби по пощата, разбира се.

Говоренето по телефона

Мисълта, че някой е прекарвал часове на телефон без екран, сега звучи абсурдно. Никой вече не говори чак толкова дълго – неслучайно след час връзката автоматично прекъсва. По-често се случва да си набрал някого с дупе от това в действителност да сте се отплеснали и да си дрънкате. Сега хората не вдигат на непознати номера, някога всички номера бяха непознати, слушалката се вдигаше като условен рефлекс. Единственият начин да избягваш някого беше да си спреш телефона по най-класическия начин: с изтръгване на кабела от стената. Също така

апаратът гарантирано беше разположен в хола, не в твоята стая, така че някой някъде винаги подслушваше.

Е, това май не се е променило.

Достъпа до информация

Някога информацията беше в библиотеката, разпръсната между 30 тома на „Енциклопедия Британика“. В момента всеки факт е на един клик разстояние в Google и се проверява за 0,5 секунди. Тогава с трансфера на данни от уста на уста често имаше грешки при преноса и като резултат се налагаше да живееш с грешни факти в главата и без лесна опция да ги провериш. Също така всички пиянски спорове завършваха с отворен край, като европейски филм или ползване на жокера „Обади се на приятел“… в три сутринта. Сега имаме достъп до цялото познание на човечеството в джоба си и, естествено, го ползваме предимно за да си пращаме снимки на пребиващи се котки и да пускаме коментари под новия клип на Тита.

Глобалната неориентираност

Доскоро беше нормално да се загубиш и да питаш хората за упътване. Сега по цял свят това е морално остарял проблем: стига да имаш батерия в телефона и мобилен интернет, можеш да се оправиш навсякъде.

Поговорката „С питане и до Цариград се стига“ вече е метафора, не буквализъм.

Освен ако не става дума за Цариградски комплекс. Там се разиграва битка между картографията и GPSнавигацията, създаваща ретро забавата да кръжиш около адреса, който търсиш. Карта и компас вече виждаме само в „Карибски пирати“ и като цяло вече доста лесно намираме всяка точка по маршрута си. А ако се загубим, винаги можем да пуснем локация или пък статус във фейсбук и някой да ни спаси.

Висенето навън

Някога най-голямото наказание беше да висиш вкъщи. Там нямаше приятели, нямаше игри, нямаше забава. Сега наказанието е да висиш вкъщи, но без интернет, ток и батерия на всички устройства. Така е то – вече влачиш всичките си приятелите навсякъде със себе си, нямаш нужда да си на улицата с тях. Е, от стаята си е малко трудно да правиш будещи завист постове, макар че зависи от стилистиката, природните дадености и нивото ти на разкрепостеност. Ако попаднеш в ситуация на залостеност между четири стени и липса на модерни начини за забавление, винаги можеш да регресираш до някое от добре познатите ретро забавления – например четене на книги.

Снимането с фотоапарат

Освен ако не си голям позьор или истински фотограф, няма причина да разнасяш апарат със себе си. Някога нямаше такава опция – искаш снимки, инвестираш в лента и Skina и се молиш нещо да стане.

Естествено, разполагаш само с 36 кадъра

(не „пози“, както им викат необразованите), а често на ниво проявяване и десетки левове по-късно откриваше, че половината са без фокус, без теб в кадър или (кошмарът!) лентата е осветена. Поради цената и напрежението около цялото това фото приключение хората се отнасяха по-сериозно и снимките на лица значително надвишаваха като бройка тези на детайл крачета с фон плажче. Също така снимките не бяха по десктопа, а се носеха до сърцето – портфейла в задния джоб.

Обявите

Ако искаш да продадеш нещо, стъпките, през които трябваше да минеш, бяха безброй – от пускане на обява във вестника до дежурене пред телефона и срещане с десетина потенциални купувачи, преди да разбереш, че са объркали текста в карето и всъщност посланието ти звучи като обява за запознанство. Хората са идиоти – никой не продава пенис на маса или поне не за 20 лева. Сега търговския процес е толкова улеснен, че буквално можеш да разчистиш къщата си до ниво на голи стени, без да минеш през входната врата. После може да отпразнуваш, като си поръчаш пица и бира с парите, все така по боксерки и джапанки.

Крещенето през вратата на тоалетната

Кошмарът на това да попаднеш в ситуация на пълна безизходица (а именно в тоалетната с празна ролка хартия, установено постфактум) беше SOS крещенето. Сега можеш да избегнеш публичното унижение с лично съобщение като зов за помощ. Също така можеш даже да си поръчаш онлайн тоалетна хартия, но ще отнеме известно време. Иначе частта с викането отново се налага, в случай че интернетът забие и някой трябва да рестартира рутера.

Висенето пред телевизора

Някога наказанието е било да останеш без телевизия. Сега наказанието е да гледаш телевизия. Малкото хора, които ползват плазмата вкъщи за тв приемник, а не за продължение на десктопа си, със сигурност не висят много на позициите между първи и трети канал, особено вечер. Въобще от финала на „Под прикритие“ насам, ако не броим няколко важни спортни събития, нищо не успява да събере целокупния български народ пред малкия екран. Някога най-голямото отмъщение е било да свиеш дистанционното на някого, сега даже няма да открият липсата му.

Аналоговото порно

Цяло едно поколение е израснало с вестник „Чук-чук“, а първите си сексуални трепети е изживяло от по-разголените летни рокли в списание Burda. Сега, ако може да се направи критика към еротичното съдържание в мрежата, то е прекаленото му изобилие и разнообразие. Със сигурност няма сила на света, която да опази тийнейджърите от всичките милиарди йотабайти XXX кънтент – доказателство е случаят в Австралия.

Правителството там изхарчи 84 милиона долара, за да създаде антипорно филтър, който беше разбит за половин час от 16-годишен хакер.

Никой и нищо не може да застане на пътя на любовта… към порното.

Свалките в реално време

Хората все по рядко общуват лице в лице, камо ли да се запознават по улиците, а шансът свалка на улицата да доведе до нещо повече от споменаване в комедиен фейсбук статус е под 0,01%. Подвикванията още съществуват край строежите и по централните улици на малките градове у нас, но със сигурност тази форма на общуване покрай покрай MeToo движението е тръгнала по пътя на птицата додо. Някога големият повод за разправия с гаджето ти е бил „Как можа да я загледаш тази“, сега е „Защо си ѝ лайкнал снимката?“. Накрая всички ще станем роботи и сексуалните недоразумения ще се решат веднъж завинаги. Тръпнем в очакване.

А ти модерен градски човек ли си?