Западните служби, чрез своите лакеи в България ни отнемат историята и родината

Технология на отродяването. „Фалшива новина“ ли е, че българската литература е смъртоносно ампутирана

„Фалшива новина“ ли е, че българската литература е смъртоносно ампутирана в учебната програма на министерството на образованието за средното училище

Мнението за „фалшивата новина” е на Българската национална телевизия /обществената!/, излъчено някъде към средата на месец октомври по централната емисия от 20 часа. След разговор с образователното министерство!

Първо реших, че нещо не са се разбрали добре, т.е., че има „повреда в телефона”. Защото това, което журналистката от „фалшивите новини” предаде като отговор на Министерството, макар че информацията за Учебната програма беше подбрана удобно и манипулативно, съдържаше смущаващи моменти. Но въпросната говорителка/журналистка – не знам кога и къде е учила – заключи: Следователно става дума за фалшива новина!

Малко предисловие и уточнение. Учебната програма не е съвсем нова – от месец септември тя се използва от българското средно училище за четвърти път, т.е. започна четвъртата учебна година по неяи през 2023-та един випуск ще се „образова” по нея. Учители, родители и ученици първо по-плахо, а напоследък доста по-бурно изразяват тревога във Фейсбук, няма къде другаде. И… Министерството на образованието явно вика на помощ БНТ, която се отзовава съчувствено – този вой е „фалшива новина”.

Имам ли право да говоря за смъртоносна ампутация!

Да започнем първо с един процент – този за творбите от българската литература, включени в Програмата за зрелостния/държавния изпит за завършено средно образование. До 2020 година те са 96; в новата учебна програма са… 27. Което представлява мъничко повече от 28%, т.е.

ампутирани са повече от две трети от матуритетните заглавия!

До тази Учебна програма това не се е случвало в българското средно образование.

Такава тотална гавра с българските писатели класици, с българската класическа литература до тази Учебна програма на Министерството на образованието не е допускана.

Това е дъното!

След него има само един вариант – да се изхвърли цялата българска литература от българското училище, като крайно противоречаща на демокрацията, на евроатлантическите ценности, на влизането ни в Шенген и Еврозоната и т.н. Да се изучава само носителят на наградата „Букър” Георги Господинов. /Може и Здравка Евтимова с „Кръв от къртица”/…

Тъй като темелите на българското литература и на българското национално самосъзнание са Ботев и Вазов, да видим как те са представени в новата учебна програма.

Преди това обаче трябва да направим едно много важно пояснение:

До зрелостен/държавен изпит за придобиване на Диплома за завършено средно образование отиват само изучаваните автори и творби в последните два класа /ХІ и ХІІ клас/!

И така. Христо Ботев се изучава в два класа – ІХ и ХІ клас.

В ІХ клас, формално подчинени на темата „Българско възраждане”, изучават се стихотворенията „Майце си”, „Моята молитва”, „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски” и „Странник”. Но… при Очаквани резултати: Знания и Умения на учениците йезуитски са допълнени „Елегия”, „Патриот”, „В механата”, „Към брата си”, „Политическа зима” и „Смешен плач”/? – неясно е защо са включени последните две заглавия, след като е известно, че още преди години Публицистиката на Ботев беше изхвърлена от учебната програма!. Изобщо неясно е как така за очакваните резултати от учениците се предполага те да са наясно с 6 произведения, които не влизат/не са включени в Учебната програма!?

Общо в ІХ клас – 11 творби: 5 посочени като задължителни, включени в учебното съдържание за ІХ клас, и други 6 като неясно точно какви, защото ги няма в учебното съдържание за ІХ клас?!

И още, имплицитно към задължителното учебно съдържание за ІХ клас са включени не само назованите допълнителни 6 творби, но са посочени жанрове /елегия, ода, балада/, тропите и фигурите в указаните за анализ 5 литературни произведения. Да повторим: Учебната програма съдържа само 5-те цитирани творби. Но „очакваните резултати: знания и умения” на учениците изискват и едни други 6 произведения плюс познаване на жанрове, тропи и фигури, които учебното съдържание също не включва?!…

И как така точка 3 в този толкова важен компонент на Учебната програма /очаквани резултати при учениците/ предвижда успоредно с анализа на текста, да се разглежда и жанра или да не се разглежда жанровата специфика, а културно историческите характеристики на творбата. Как така едното или другото, след като и едното, и другото представляват фундаментално литературно знание?!

Имам и едно питане към авторите на тази учебна програма – по литературоведски въпрос: Ботев принадлежи на Романтизма и Просвещението или на Романтизма и Реализма?…

В ХІ клас се изучават само две Ботеви стихотворения: „Борба”, подчинено на темата „Обществото и Властта” и „До моето първо либе”, подчинено на темата „Животът и Смъртта”. Тук се налага две пояснения.

До тази Учебна програма, всички предходни програми за българското средно училище са построявани, структурирани на базата/въз основа на историко-хронологичния подход, като българската литература се изучаваше, така да се каже – „ан блок”, в Х и ХІ клас или в ХІ и ХІІ клас, без да се „разхвърлят” автори и творби от различни културно исторически периоди хаотично и алогично в класовете от ІХ до ХІІ клас и без даден автор да се изучава с едни произведения в ІХ или Х клас, а с други – в ХІ или ХІІ клас.

Тази Учебна програма по Български език и литература е един невероятен литературен миш-маш!

Сега за второто нововъведение на въпросната Учебна програма. – Използва се някакъв странен тематичен подход.

Всички тия налудничави трансформации са необходими, за да се избяга от говорене за национално-освободителни борби, турско робство и за социална несправедливост и социално страдание; това са думи и теми табу в тази Учебна програма!

Малко примери. Стихотворението на Ботев „Борба”, както малко по-горе казахме, е под темата „Обществото и Властта”, а „До моето първо либе”, както и Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница” са под темата „Животът и Смъртта”; „Железният светилник” на Талев е под темата „Родното и Чуждото”. Йдейно-художественото съдържание на нито една от трите цитирани творби не може да се подчини на натрапените им теми. За да съм по-убедителна за въпросния странен тематичен подход, ще дам няколко още по-драстични примери за това, как авторите на тази Учебна програма го разбират и ползват. И го налагат на българските ученици!!! Великолепната Яворова творба, шедьовърът „Градушка” ни се съобщава, че е подчинен на темата „Природата”, а Елин-Пелиновият разказ „Ветрената мелница” и Йовковият разказ „Песента на колелетата”, според министерските „специалисти”, са подчинени на темата… „Труд и творчество”…

Не мога да остана спокойна, нито да спазвам добрия тон!

Нямам думи за коментар. Мога само да възкликна: Какъв примитивизъм, какво убого принизяване и опростяване, каква профанация!

Тази Учебна програма е едно угодническо фарисейство пред „наши и чужди гости”, убедителен пример до какви скудоумия води „политическата коректност”, т.е. политическото угодничество.

Но да приключим с Христо Ботев. След направените по-горе пояснения е ясно, че в Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват единствено двете творби: „Борба”, подчинена на темата „Обществото и Властта, и „До моето първо либе”, подчинена на темата „Животът и Смъртта”. Няма ги „Майце си”, „Моята молитва”, „На прощаване”, „Обесването на Васил Левски”,”Хаджи Димитър”, „Елегия”, „В механата”…

Иван Вазов, както и Христо Ботев, се изучава в два класа – Х и ХІ клас.

В Х клас, подчинени на темата „Българската литература от Освобождението до Първата световна война”, се изучават „Епопея на забравените” с одата „Левски” и „Из „Под игото” /главите „Гост”, „Новата молитва на чорбаджи Марко” и „Пиянството на един народ”/. Вече разбирате, че те не попадат в Програмата за зрелостен/държавен изпит за завършено средно образование! Да видим сега как по-точно се изучават.

Първо да кажем какви са Очакваните резултати за учениците от изучаване на темата „Българската литература от Освобождението до Първата световна война”. Те са две: „Отличава отличителни за българската култура от Освобождението до Първата световна война светогледни идеи” и „Съпоставя светогледни идеи, характерни за европейската модерност и българската литература от Освобождението до Първата световна война” и обяснява прилики и разлики помежду им в контекста на културната динамика”.

Отличава „светогледни идеи за българската култура” и ги съпоставя със „светогледни идеи, характерни за европейската модерност”, „обяснява прилики и разлики помежду им” „в контекста на културната динамика”! Вникнете внимателно в тези две претенциозни формулировки! Има европеска модерност, а би трябвало да е западноевропейска тази модерност, ако се приема, че и България е Европа /за което днес толкова се настоява/; българска модерност няма, макар че в този период има Кръг „Мисъл” и Пенчо П. Славейков, има Български символизъм и Пейо Яворов и други под неговия, на Символизма, знак! Става ли ясно от тази не само претенциозна формулировка, но и пренебрежително оскъдна, че е дума за най-значителния период за новата българска литература – 80-те и 90-те години на 19 век, когато се създава българската класическа литература? Тук са Иван Вазов и Захарий Стоянов, споменатите Кръг „Мисъл”, Пенчо П. Славейков и Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков! Е ли необходимо да се очакват от учениците тези толкова важни знания, представителни за периода, и това да е записано в Учебната програма ясно?…

Но да минем към Патриарха, Иван Вазов, за който някои чуждестранни българисти казват, че само него да имахме, можем да говорим за нова българска литература.

И така, в Х клас – „Епопея на забравените”, одата „Левски”. Похвално, ако не бе ограничителната забрана да се включват в Програмата за зрелостен/държавен изпит само произведенията, изучавани в ХІ и ХІІ клас! И… ако в очакваните резултати не бе вече познатото ни от Ботев пожелателно, но всъщност ограничително за съществен аспект на идейно-художественото съдържание на емблематичната Вазова творба: „Тълкува „Левски” съобразно жанровите и/или културно историческите характеристики на творбата”. Защо „и/или”?! И имам питане: Одата „Левски” чисто романтична творба ли е? Как ще препоръчат авторите на Учебната програма да се тълкува заглавието „Епопея на забравените”?

Стигаме до първия роман в българската литература – „Под игото”. След като преди няколко години с него бе извършена първата „демократическа” гавра, като бе издаден на шльокавица от една издателка, поклонница на българската модерност, сега тази Учебна програма на българското образователното министерство извърши втората гавра – изучава се не романът „Под игото”, а „Из романа „Под игото” само с три глави: „Гост”, „Новата молитва на чорбаджи Марко” и „Пиянството на един народ”. Не е достатъчно, че и той не се изисква за зрелостен/държавен изпит!

Да видим и тук очакваните резултати при учениците. Отново се срещаме с вече добре познатото ни „и/или”: „Тълкува откъси от „Под игото”, съобразно жанровите и/или културно исторически характеристики на творбата”. И един неочаквано още по-претенциозен очакван резултата от десетокласниците, като се има предвид, че се изучават само три глави от забележителната Вазова творба: „Подбира, извлича и обработва, съобразно няколко критерия, информация от различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна изследователска задача, свързана с историята на четенето на романа „Под игото”. Не е ли етично спрямо учителите, но и поради единните педагогически изисквания, въпросните критерии и източници да са посочени в програмата?

И нещо, което не можем да не кажем! Да се изучава който и да е автор и която и да е литературна творба от която и да е литература само с една или две глави/строфи/песни – е напълно безсмислено и абсурд. Учениците няма да получат цялостна представа нито за авторите и творбите, нито за културно историческата епоха и литературните направления.

В ХІ клас се изучават с указани теми, отново странни и спорни,: три произведения: „Миналото и Паметта” – „Паисий”, „Животът и Смъртта” – „Новото гробище над Сливница” и „Природата” – „При Рилския манастир”. Именно по този начин тези Вазови творби влизат в Програмата за зрелостен/държавен изпит! Толкоз от Иван Вазов за завършено средно образование. Няма „Епопея на забравените”, няма „Левски” и „Кочо” /”Защитата на Перущица”/, няма „Опълченците на Шипка”, няма „Българският език”, няма „Моите песни”, няма „Елате ни вижте!”, няма го „Под игото”, няма „Една българка” /Вазов като майстор на разказа не съществува! А колко днес би било актуално разказчето „Негостолюбиво село”!/…

Толкова за Патриарха Иван Вазов, първомайстор на българския разказ, и автор на първия български роман и сам представляващ Новата българска литература.

Не се спрях на Очакваните резултати: Знания и Умения на учениците срещу трите произведения – „Паисий”, „Новото гробище над Сливница” и „При Рилския манастир”, поради вече познатото натрапване на единайсетокласниците теми, нямащи нищо общо с проблематиката и идейно-художественото съдържание на трите творби. /С известно и частично изключение за „При Рилския манастир”/.

Това за „темелите” Ботев и Вазов. Но не можем да не погледнем как са представени в тази Учебна програма класиците Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Смирненски и Вапцаров.

Яворов е представен в Х клас със стихотворенията „Арменци”, „Две хубави очи” и „В часа на синята мъгла”; В ХІ клас – с „Градушка” под темата „Природата” и в ХІІ клас с „Две души” под темата „Изборът и Раздвоението”. Срещу трите творби за Х клас при „Очаквани резултати” откриваме вече познатите ни непълни, неясни, неточни и некоректни към учителите и учениците формулировки.

В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват „Градушка” с нелепата тема „Природата” и „Две души” с не назованата точно тема „Изборът и Раздвоението”. Няма ги „На нивата”, „Арменци”, „Две хубави очи”, „Ще бъдеш в бяло”, „Стон” /”На Лора”/, „Нощ”, „В часа на синята мъгла”.

Елин Пелин е представен в Х клас с повестта „Гераците”, с познатото ни при Очаквани резултати от учениците и/или, в ХІ клас с разказа „Андрешко” със стеснената/ограничената тема „Обществото и Властта” и в ХІІ клас с разказа „Спасова могила” отново със стеснената/ограничената тема „Вярата и Надеждата” и „Ветрената мелница” с нелепата тема „Труд и Творчество”. В Очаквани резултати от учениците отново стои и/или /при „Гераците”/ и неназованите критерии и източници /при „Андрешко”/.

В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват единствено разказите „Андрешко” с темата „Обществото и Властта” и „Спасова могила” с темата „Вярата и Надеждата”, „Ветрената мелница” с нелепата тема „Труд и Творчество”. Няма ги Елин-Пелиновите шедьоври „На браздата”, „Старият вол”, ,,Нане-Стоичковата върба”, „Задушница”, „Косачи”!

Йордан Йоков е представен в Х клас с разказите „Индже” и „Албена” , без каквато и да е информация за „Старопланински легенди” , с познатото и/или и отново с вмъкване в Очаквани резултати от учениците на извънпрограмна творба. В ХІІ клас е предвиден да се изучава разказът „Песента на колелетата” с тъпата и нелепа тема „Труд и Творчество”.

Следователно за матура отива единствено „Песента на колелетата”. Няма ги брилянтните „Божура”, „През чумавото”, няма ги „Шибил” и „Индже”, няма ги „Серафим” и „Другоселец”.

Христо Смирненски – „слънчевото дете на българската поезия” е най-жестоко орязан; представен е в Х клас с лирическия цикъл „Зимни вечери” и в ХІ клас с „Приказка за стълбата” под темата „Обществото и Властта”. Отново срещу единствената подходяща творба да е сред матуритетните заглавия – „Зимни вечери”, при Очаквани резултати от учениците стои недопустимото: /Тълкува откъси от „Зимни вечери”, съобразно жанровите и/или културно историческите характеристики на творбата/.

Следователно за зрелостен/държавен изпит отива само „Приказка за стълбата”. Тоест, поетът Смирненски, „слънчевото дете на българската поезия”, почти не се изучава в горен курс – Учебната програма, която коментираме, предвижда само откъс от „Зимни вечери”, и не присъства в Програмата за зрелостен/държавен изпит. Трябва да го кажем с други думи, направо: Поетът Христо Смирненски е изхвърлен от програмите по литература в българското училище!!!

Няма ги „Децата на Града”: „Братчетата на Гаврош”, „Жълтата гостенка”, „Цветарка”, „Уличната жена”, „Стария музикант”, „Вълкът”. А крайно време е да се реабилитират „Йохан”, „Северния Спартак”, „Руския Прометей”, „Червените ескадрони” – поетически шедьовър, и да се изучават в културно историческия и социално културния контекст както изисква не политически конюктурният подход, а литературоведският, т.е. Литературната Наука!!!

Никола Вапцаров е представен в Х клас с „Писмо” /”Ти помниш ли…”/, в ХІ клас с „История”/ и в ХІІ клас със стихотворението „Вяра” под темата „Вярата и Надеждата”. Стихосбирката „Моторни песни”, единствената отпечатана приживе на поета, не е представена. При Очаквани резултати от учениците стои и тук недопустимото и/или и отново има позоваване на невключени в учебното съдържание творби – „Песен за човека” и „Предсмъртно”.

За зрелостен/държавен изпит отива единствено стихотворението „Вяра” с неточната и ограничаваща тема „Вярата и Надеждата”. Няма ги „Огняроинтелигентска”, „Завод”, „Двубой”, „Песен за Човека”, „Земя”, „Родина”, „Имам си Родина”, „Песни за една страна”, „Писмо” /испанското/, „Предсмъртно”, „Прощално”, „История”, „Епоха”, „Кино”, „Ботев”, „Доклад”. Трагично осакатен, почти като Смирненски. Поредното му убийство!…

Гео Милев с поемата „Септември” се изучава в Х клас; „Железният светилник” на Димитър Талев с тъпата тема „Родното и Чуждото” в ХІ клас и Димитър Димов с І и ХVІ глава от І част на романа „Тютюн” в Х клас. За държавен изпит отива само „Железният светилник”.

От новодобавените автори единствен стои добре на мястото си Станислав Сгратиев с „Българският синдром”.

Какво да кажа в Заключение. Ако ще е някакво утешение – не само Българската литература е смъртоносно ампутирана в последната Учебна програма на Министерството на образованието. Но и Западноевропейската литература. Представете си, тя е представена без Шекспир! И без Ренесанс и Сервантес! Представяте ли си – Западноевропейската литература без Шекспир! Все едно Българската литература без Иван Вазов /което почти е постигнато/. Няма да се спирам кои автори и творби на Западноевропейската литература са представени, макар да е любопитно. Всичките са с отделни глави/песни. Руската класическа литература е представена /представете си, все пак е представена!/ само с ІІІ и VІІІ глава на „Евгений Онегин”. Представете си Руската класическа литература без „Война и мир” на Лев Толстой. „Война и мир” – нещо като „Илиадата” на Омир” /Теодор Драйзър/!

Извинявам се, но ще повторя: Да се изучава който и да е автор и която и да е литературна творба от която и да е литература само с една или две глави/строфи/песни – е абсурд и напълно безсмислено. Учениците няма да получат цялостна представа нито за авторите и творбите, нито за културно историческата епоха и литературните направления.

Но… след 34 години демокрация в евроатлантическа България е така!

Изпълнява се само неписаната програма по стесняване хоризонта на младото българско поколение. Ампутира се всяка възможност за осъзнаване на младите хора като българи и е жалко, тъжно и позорно, че това се осъществява легално от българското Министерство на просвещението, чрез една перфидна програма за отбългаряване!

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?