КУЛТУРА
Не си отивай, мой живот…
Не си отивай, мой живот… Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка… Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори… И ризата ти е изпрана…
Къде отиваш, мой живот… Почакай! Време не остана.
Защо си толкоз запъхтян… Не бързай… Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот… Къде във тази нощ последна?
Почакай малко, мой живот… Почакай малко! Има смисъл…
Аз сметката не съм платил… И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка…
Две точки съм поставил знак… Не искам да поставям точка.
Не си отивай, мой живот… Върни се, моля те, обратно.
Един и същ… Един и същ… такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори… И да започнем отначало.
