КОМЕНТАР
ПУК, ПУК, пук…
Спомням си една сцена от „На западния фронт нищо ново“ на Ремарк.
Група войници се пощят взаимно от въшки. Всеки преглежда главата на другия косъм по косъм и хвърля намерените въшки в канче сложено над огъня- пук, пук, пук… Така пукат въшките, като изгарят в канчето.
Цаката е да се изпукат всичките до последната въшка.
Иначе се развъждат отново и спасение няма.
Точно този звук чувам в главата си след обявяването на оставката или уволнението на поредната гербаджийска калинка – пук, пук, пук…
Не трябва да се спира нито за ден.
До последната калинка и последното корумпе.
БОЕЦ водим тази битка.
Продължаваме, бой до дупка.
БОЕЦ