КОМЕНТАР

Мило гневниче: Ако раздадете от яйцата си, това бойна помощ ли се води?

Неделя. Днес е Цветница. Ама не бързайте да се радвате. Не всичко е цветя и рози. Многоцветната ни коалиция вехне. Пък хем беше така умело ашладисана. Може би в корените е проблемът. Ние редовно имаме проблеми с тях. Нали не се виждат на повърхността, та иди разбирай откъде се захранват и какво ги яде. Нищо чудно, че позицията на клоните е такава оплетена.
Кулеба дойде да скастри тук-там, но и ние излязохме жилави. Най-после външен министър, който да покрива представите на демократичната ни общност за национален интерес. Жалко, че не е наш. Родните патриоти винаги са ни една идея по-чужди. Освен ако не предложат квоти за местна музика в ефира. Тогава изпълнителите рязко забравят евроатлантическата ни ориентация и тръгват да си дърпат чергата към тях.
Никой не споменава поп-фолка, разбира се, не сме чак такива нашенци. Иначе и аз напълно подкрепям идеята да звучат повече български песни. Особено в културния дом в Битоля.
Понеделник. Започва страстната седмица. Недейте да спите, мъдри девици. На Велики понеделник това е една от притчите на Спасителя, но повече се връзва с фейсбук-активността ни. Областният управител на София се излага. Върнал проекта за преименуване на улици. Глупец! Не вижда ли шансът да демонстрираме съпричастност сравнително евтино?
Ако питат мен, аз съм за постоянното преименуване на всичко в зависимост от международното положение. Особено около посолствата. Тия улици неведнъж са ставали носители на прочутата българска двупосочност. Не само тая пред руското да се казва „Героите на Украйна“, но и пред китайското да я прекръстим на „Човешки права“. А да се подмажем още на македонците, като наречем тяхната „Царски път“? Пък те да си изберат кой цар да си вземат. Или твърде много ще стане, викате.
Поне с адреса на американското посолство извадихме късмет. „Козяк“ звучи хем казашко, хем в същото време лукаво.
Вторник. Велики вторник. Ден за поучаване и морални наставления. Така е по църковен календар. Макар че ако човек чака определен ден, за да поучи някого, само си хаби времето в социалните мрежи.
Ето, вижте ГЕРБ. Не губят нито секунда в тази усложнена обстановка. Дават пресконференция в присъствието на Борисов, Дончев, Добрев и украинския флаг. Ех, какво ли не преживя това знаме покрай нас, ама карай. Клатят правителството, а пък Христо Иванов разправя, че ако паднело, Путин щял да дойде. На Вовата само в чужбина са му нужни избори; в Русия си кара и без тях. Това е един от проблемите на демокрацията. Включително и френската.
В същото време гледам, че моряците от „Царевна“ са си дошли. Голямо питане пада кой точно ги е спасил. Може ли такова нещо баш в седмицата преди Великден?! „Иисус“ се отговаря и край на темата. Генчовска ще дообясни после, ако се налага.
Сряда. Денят на Тайната вечеря. Най-известната среща в света, Давос ряпа да яде и откъм тайнственост, и откъм меню. Веднага след нея по важност в дневния ред на обществото се нарежда срещата между Кулеба и Радев. Изясняват си кой в какви роднински отношения е с руснаците. Украинците викат, че не са им братя; в най-добрия случай – завряни зетьове. Ние пък можем да се похвалим, че и на нас Дядо Иван ни е ъ-ъ-ъ, такова, освободил майката. Което пак си е форма на роднинство в едно традиционно семейство.
Недоволни от дадените отговори, избирателите на ДБ настояват да се напусне коалицията, иначе техните хора да забравят и тия проценти. Ама че ситуация. Те така утре и оставка на Христо Иванов ще поискат, а той тъкмо възкръсна от една. Страстите Христови номер 2 отвсякъде. Я вижте какъв сняг заваля по никое време. Не само Путин, ама цял Сибир ще дойде, ако не внимаваме с изборите.
Четвъртък. Ден за предателства. Целувката на Юда витае наоколо, но все още не е ясно кой кого предава в родния контекст. И какво точно трябва да се предаде – военна или хуманитарна помощ, че да не излезем чак такива предатели. Кирил Петков пости във фейсбук за двойствеността на избора. Разказва притчата за двата кораба – единият в руски, другият в украински ръце. Екипажите за евакуиране от приятели нямат край, а аз си мислех, че „Царевна“ изчерпва темата за спасението тая седмица.
Демократите във фейсбук нямат излишни колебания. За толкова морални хора, направо се чудя как изобщо някога се усещат политически представени. Настояват техните избраници да заемат ясна позиция. Или барем ясна опозиция – едно от двете. Па ако ще да бъде жертвана съдебната реформа. Путин е по-опасен от Гешев в голямата подредба на врагове. Питайте ГЕРБ, ако не вярвате – този така естествен геополитически съюзник и верен европартньор.
Петък. Знаем го като Разпети. И коалицията ни се разпъва във всички посоки, ще се скъса направо. Голяма мъка е просто. Чак Слави Трифонов е принуден да прибягва отново до пряка демокрация и да пише във фейса. Разправя, че винаги бил на страната на Украйна и ако зависело от него, щял не само оръжие, ами и няколко свои албума да прати с бойни песни.
Иначе областният му управител се назландисва за улиците, ама то човек не може да познава всичките си партийни назначения. Градската десница е непреклонна. Тя вече участва във войната с един боец, дето редовно разказва дневални подвизи в профила си. Респект! Ама пак малък процент като представяне.
За да сплоти коалицията, Кирил Петков мисли да я води на екскурзия до Киев, че да преценят на място има ли нужда от помощ и каква точно. И опозицията щял да вземе даже. Очаквам Възраждане така да се трогне, че да предложи квота и за украинска музика в ефира в знак на добра воля.
Събота. Прави ми впечатление, че хората вече не се впечатляват от мигрантските вълни по празниците. Нашите вътрешни имах предвид, с които заминаваме при родата; а не ония на чужденците. Почти не видях репортажи от изходните пунктове на София. А иначе всички са много внимателни уж какво се изнася.
Боядисахте ли вече огневата мощ за утре? За яйцата говоря. Днес е Велика Събота, последен срок да им определим цвета, преди да започнем да ги удряме едно в друго, за да видим кой кого ще победи. Доста агресивен обичай за такива миролюбиви хора като нас, не мислите ли? Ама нали от малки все са ни учили, че трябва да намерим бияча. За да сме здрави ние. Апропо, ако раздадете от вашите яйца, това бойна помощ ли се води или хуманитарна?
Яйцето е единственото оръжие за поразяване, което може и да се яде, след като е получило удар. Другите после за нищо не стават.
Неделя. Христос Воскресе! Воистина; Воистину; Наистина! Имаме цели три начина да потвърдим истината. Ето до какво ни доведоха фейк новините. Но чудото също има нужда от проверка; така е било винаги, не само тия дни. Цяло чудо е, ако позволите да отбележа, че въпреки всички катаклизми все още успяваме да празнуваме. За агнетата това не е кой знае каква новина. Те винаги са жертвата на добрите ни пожелания.
Улиците по традиция са празни. Бомба паднала. Така е думата, иначе и аз смятам, че спешно трябва да преоценим метафорите си. И преди да сме се активизирали в тази посока – ето още една: Макрон се възправи за нов живот. Демокрацията е спасена, поне в онази ѝ част, в която не се бореха антиваксърите.
Едно не може да се отрече на тоя дявол Путин – с поведението си направи да изглеждат бели и добри някои доста спорни фигури. А това вече е зло, което лично аз никога няма да му простя. Дори и на най-големия християнски празник. Честит Великден!

Най четени

Exit mobile version