Наско Сираков – историята за Вълка и неговата „синя“ кожа

Изписа се много за Наско Сираков и неговото завръщане в Левски. Безспорно, той е обединителната фигура, от която се нуждаеха на „Герена“, и със сигурност ще се бори със сърце и душа за спасението на столичния гранд. Към този момент обаче Сираков очаквано запазва мълчание, докато прословутите акции от Дубай най-сетне бъдат джиросани на негово име. И докато славният нападател вземе официално властта в Левски, нека си припомним част от неговата славна история, обагрена най-вече в синята цветова гама. Цялата любовна история между него и столичния гранд! Няма да бъдат пропуснати и някои по-тежки мигове за него.

Написаното по-долу пък ще ви даде ясен отговор защо завръщането на Сираков е от толкова сакрално значение за всички, които се асоциират с левскарската идея.

НАЧАЛОТО

Наско Сираков е роден на 26 април, 1962 година в Стара Загора, и както всички знаете е син на големия български борец Петко Сираков. На 13-годишна възраст започва да тренира в школата на Левски. Играе като централен нападател. Първите си крачки към мъжкия тим на „сините“ Сираков прави в станалите популярни в края на 70-те и началото на 80-те години мачове между първия състав на клуба и юношите старша-възраст. Тогава той съумява да грабне вниманието на треньора Иван Вуцов.

Той се превръща в първия от задаващото се „златно“ поколение на Левски, който дебютира за мъжете през сезон 1979/1980. Това се случва при гостуването на Пирин, когато около четвърт час преди края той заменя Борислав Борисов. До края на кампания записва още два мача, след което бива пратен да се обиграва в други отбори. Прави по една кампания с екипите на Спартак (Вн) и Хасково. Запомнящи са изявите му с Хасково, където под ръководството на треньора Сашо Костов отбелязва 9 гола и спомага за най-доброто класиране на тима – 8 място в „А“ група.

СЪЗДАВАНЕТО НА ЛЕГЕНДАТА

След повторното си завръщане на „Герена“, Сираков се превръща в легендата, която всички ние познаваме и днес. Заедно с играчи като Петър Курдов, Емил Спасов, Михаил Вълчев, Емил Велев, Николай Илиев, Борислав Михайлов и Божидар Искренов, бързо се превръщат в доминант на родната сцена, като мнозина смятат, че именно това е и най-силният отбор на Левски за всички времена. А Сираков е неговата голяма звезда. Малко преди средата на десетилетието, в годините от 1983 до 1985, Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.

За шест сезона с екипа на Левски, до лятото на 1988 година, Наско отбелязва фамозните 116 гола! Те помагат на „сините“ да спечелят три пъти шампионската титла на България, а веднъж и Купата. Хеттрик се прави и от Купата на Съветската Армия. Сираков логично става и голмайстор на първенството през сезони 1986/1987; 1987/1988.

Най-добрата кампания за легендата на Левски, в професионален план, сякаш е тази през 1986/87 година, когато той става голмайстор на „А“ група с цели 36 гола от 27 мача. Отбелязва доста попадения и в евротурнирите, а всичко това го оставя на трето място в борбата за „Златната обувка“ през тази година, когато индивидуалният приз бива спечелен от австриеца Тони Полстер. Завоюваната от него „Бронзова обувка“, през май 2019 година, бива специално дарена за новооткрития музей на Левски!

ПЕРИОДЪТ В ИСПАНИЯ И ГОЛЯМОТО ЗАВРЪЩАНЕ!

Представянето на Наско му носи и трансфер в Сарагоса през лятото на 1988 година. Предполага се, че заплатената сума за него е била 950 000 долара. Бързо се превръща в един от любимците на сръбския треньор Радомир Антич, а тимът се представя доста силно и в два последователни сезона завършва на пето и девето място. За целия си престой на „Ла Ромареда“ той отбелязва 10 гола в 41 мача. След това има и един сезон за Еспаньол, където се разписва само три пъти в 24 мача. През лятото на 1991 година „сините“ фенове са в еуфория, тъй като Сираков се завръща в Левски!

Веднага става голмайстор на „А“ група с 26 гола, но „сините“ остават на второ място в класирането. През 1992 преминава във френския Ланс, но там остава само половин сезон, след което се връща отново в Левски. През 1994 Наско става капитан на отбора. Вкарва 30 гола в шампионата, което отново го прави голмайстор на първенството. През 1994/95 е с основен принос за титлата на „сините“, вкарвайки 12 гола в 10 срещи.

Именно през есента на 1994 година, Сираков се увековечава в „синия“ пантеон на величието, след като вкарва 4 гола във вратата на големия враг ЦСКА при историческата победа със 7:1

Това е и последната му кампания за Левски, като след това играе за Ботев (Пд) и Славия, където дори печели и златен дубъл през 1995/96. Но неговата статистика с тима от „Герена“ е нещото, върху което ще се спрем – 205 мача и 165 гола. Тя го прави №1 във вечната ранглиста на клуба, като държи лидерската позиция за „сините“ както за голове в първенството, така и за Купата на България!

УСПЕХИ КАТО РЪКОВОДИТЕЛ

През 1998 г. Левски е пререгистриран като акционерно дружество. Покойният вече бизнесмен Владимир Грашнов влиза в управата на Мобилтел през 1997 г., след като бившият собственик Красимир Стойчев продава GSM-оператора на Майкъл Чорни.

През 1998 г. „Мобилтел“ става генерален спонсор на Левски срещу 200 000 германски марки годишно. В края на годината бизнесменът изкупува акциите на тогавашният собственик Томас Лафчис. Изпълнителен директор става голмайстор №1 в историята на клуба – Наско Сираков, а за треньор е назначен спечелилият КЕШ с Цървена звезда през 1991 година – Люпко Петрович.

Наско демонстрира, че може да се справя и като ръководител, налагайки европейски модел на работа в столичния гранд. Има активна роля по селекцията, като привлича някои от най-добрите футболисти у нас. Също така работи и с треньорите Люпко Петрович, Георги Тодоров, Рюдигер Абрамчик, Славолюб Муслин и Станимир Стоилов.

Като ръководител на „Герена“ има 5 титли (1999/2000, 2000/2001, 2001/2002, 2005/2006, 2006/2007), 5 купи (1999/2000, 2001/2002, 2002/2003, 2004/2005, 2006/2007), 2 суперкупи (2005, 2007), 1/4-финал в турнира за Купата на УЕФА през сезон 2005/2006 и участие в груповата фаза на Шампионската лига (2006/2007).

Разбира се, най-запомнящ се остава тандемът му с Мъри Стоилов и великите подвизи, които тимът постига в Европа. По това време Левски е еталон за организация в българския шампионат, а в касата на клуба влизат милиони от участието в Шампионска лига и изходящи трансфери.

И до днес, редица футболисти от този период, споменават, че за тях е било изключителна чест да работят с ръководители като Сираков. Сред качествата му, които най-често биват отличавани са неговата прямота, взискателност и безкрайно желание за успех във всяка една възможна среща.

През 2007 година обаче Наско, заедно с целия треньорски щаб на клуба, подават своите оставки след неразбирателство с тогавашния собственик Тодор Батков. Оттам насетне стартират и мрачните времена за клуба.

ТЪЖНОТО ЗАВРЪЩАНЕ ПРЕЗ 2013-а

Година преди Левски да чества своя 100-годишен юбилей, Тодор Батков се решава на важната стъпка да върне Сираков като спортен директор на клуба. Първото действие на легендата е да осигури на отбора качествен старши-треньор. И такъв той намира в лицето на сърбина Славиша Йоканович, който се оказва и негов голям приятел. Макар и да проби във Висшата лига след време, балканският специалист не успя да се докаже на „Герена“, бидейки освободен само 3 месеца, след като пристигна в клуба.

Така авторитетът на Сираков бива леко компрометиран, като надеждата му е, че ще поправи грешката си със следващия треньор на Левски – Ивайло Петев….

Случилото се със специалиста при неговото представяне пък е история. Кмета е позорно съблечен от крайни ултраси на клуба, като и до днес не се знаят реалните мотиви за организираната сцена…

Сираков обаче е дълбоко наранен от станалото и заявява: „Кракът ми няма да стъпи на „Герена“. Това, което стана няма аналог в европейския и световен футбол. Това не е моят Левски. Това е срам и позор за името на Апостола. В клуба, в който съм дал 80% от живота си и на който дължа всичко и мисля, че съм дал много“.

ПРЕГРЕШЕНИЯТА МУ КЪМ ФЕНОВЕТЕ

Освен случката с Ивайло Петев, Наско Сираков има още няколко мига през своята кариера, които леко компрометират безспорното му величие в историята на Левски.

На 4 април 1993 година Левски играе с Черноморец на националния стадион в София, но на терена нещата не вървят по желания начин. Една група запалянковци в сектор „А“ псува непрекъснато Наско Сираков. Легендата се поддава на напрежението и след реализирания втори гол в мрежата на „акулите“ от Велко Йотов, той си сваля гащите пред невярващите погледи на на всички левскари.

„Наско Сираков, уж абсолютен професионалист, който падна до плебейското ниво на някои, като си показваше задните части и се хващаше за слабините пред целия стадион…“, „Защо сряза ореола, Наско?!“, „До края на мача публиката чинно аплодираше голмайстора, за да не ѝ покаже в натура нещо още по-неприлично“, пише в пресата на другия ден.

Година по-късно, и само седмици, след като бележи 4 гола в мрежата на ЦСКА за вече споменатото 7:1, той напуска родния си клуб след страхотен скандал за пари и решава да приеме примамливата шестцифрена оферта в долари на Ботев (Пд).

Малко след това Сираков се превръща в любимец и на „белите“ фенове, след като помага за златния дубъл на Славия. Титлата в „А“ група пък е спечелена по особено сладък начин, с равенство 1:1 срещу директния конкурент Левски, а гола бележи именно Наско. Той обаче е доста невъздържан в реакциите си и дразни запалянковците на родния си клуб, които дълго време не му прощават заради тази грешка…

БЪДЕЩЕТО

Съдбата си знае работата и отново кръстоса пътищата на футболния Левски и Сираков. Този път обаче отговорността за Наско ще бъде в пъти по-голяма, отколкото при предишните му престои в клуба.

Вълка вече е показвал, че може да се нагажда към всякаква екстремни ситуации. Този път обаче залогът е далеч по-голям – съществуването на гранда!

А ще успее ли легендата да спечели и този мач, предстои да разберем.