“Ти си най-голямата ми грешка, трябваше да успееш да се самоубиеш. Лайно.”

В деня след убийството на Милен Цветков на злополучния светофар научихме, че синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, наричан на галено Лъчо Мозъка, е бил в джипа, но след катастрофата е избягал. Научихме го от самия Лъчо Мозъка, който побърза в панически порядък да се дистанцира от случая и превантивно да защити политическата си кариера: „Длъжен съм да съобщя пред обществото, което ще побърза да ме осъди, че не поддържам отношения със сина ми от 12 години. По време на развода направих три опита да получа родителските права над него, но съдът ги присъди на майка му. Последният ни разговор беше преди 3 години, когато ме информира, че не живее в България. Още веднъж поднасям съболезнования и моля медиите за разбиране към мен и новото ми семейство…“
Павлик Морозов като баща!
Така се случи, че точно тези дни дочитах романа „Да защитаваш Джейкъб“ на Уйлям Ландей. За 14-годишно момче, предполагаем убиец, и неговите родители. Всъщност, книгата е главно за родителите, за тяхната роля и поведение в ситуация, когато синът им е обвинен в убийство. Доколко му вярват, доколко застават зад него и са готови да споделят съдбата му. Извечен проблем. Който вероятно е занимавал още първия човек Адам, когато Каин убива Авел. Та доста си блъсках и аз главата с този извечен проблем. Не че измислих нещо ново. Просто затвърдих убеждението си, че родителите трябва да останат с децата си, зад децата си и в добро, и в лошо. Този, който дарява живот, носи доживотна отговорност за този живот.
Между другото, миналата година се навършиха 100 години от рождението на Павлик Морозов. Той никога не порасна и не можа да стане баща. Но стана, макар и незаслужено, синоним на отцепредателството. Не успях обаче да се сетя за силен литературен образ на баща, предал сина си. Тарас Булба е убил своя син, но не го е предал! Както постъпва и майката в цитирания роман. Явно да предадеш детето си е прекалено отблъскваща постъпка дори за литературен сюжет.
„Не поддържам отношения със сина ми от 12 години…“
Сега синът му е на 22. Значи го е зарязал и не поддържа отношение с него от времето, когато е бил на 10 г.!“

Каквато и да е ролята на майката в тази пернишка драма, едно десетгодишно момче не може да има вина в нея! И един зарязал го баща не може да бъде невинен! Още повече баща, който, според дъщеря му и съпругата му, често си позволявал да малтретира физически семейството си. Дъщеря му беше писала до американското посолство по този въпрос, но Мозъка обясни, че това били измислици, свързани с развода му.
Поведението на Лъчо Иванов ми напомни за един друг подобен „баща“. През 2018 г. синът на патриота Валери Симеонов Даниел публикува в своя профил във Фейсбук текст, който… Всъщност, няма нужда от коментар. Ето вижте сами:
Валери: “Ти си най-голямата ми грешка, трябваше да успееш да се самоубиеш. Лайно.”

Даниел: ~W.C. премиера В. Симеонов към мен, синът му. Всяка прилика с цитати на Сталин към самоубийствения му син е напълно случайна. Общо взето такива хора ви управляват. Правя поста публичен, нека се споделя словото на патрЕотите!”
Пък някои се възмущаваха дето дърпал и бутал възрастна жена на границата.
Такива хора ни управляват!
И продължават да ни управляват. Въпреки всичко!
Ако смисълът на живота е да продължим човешкия род и да го усъвършенстваме, Валери Симеонов, Лъчезар Иванов и много други са се провалили в това осмислящо съществуването ни усилие.
С какво ще запомним Лъчо Мозъка? С това, че бил личен лекар на Борисов. И един от първите гербери. Един ярък знак за интелектуалната и морална нула, от която тръгна партията на Борисов. И не стигна по-далече…
През 2010 г. Сашо Диков се дивеше как може д-р Лъчезар Иванов през 2007 г. да е бил скъсан като карпатски вълк, а през 2010 г. да има къща със 600 кв. двор в Банкя и 136 бона суха пара на влог. Даже беше ходил да пита Тетка Цачева, тогава председател на НС, но тя му рекла, че това не я интересува, защото била над тези неща.
С днешна дата знаем и тя колко се беше извисила над тези неща…
Някъде по това време, когато Диков питаше, но нямаше кой да му отговори, Диляна Гайтанджиева от Нова ТВ разследваше къде зимуват митничарите, така да се каже. И се беше натъкнала на Сергей Бранков, който със 600 лв. заплата изнемогвал в палат във вилна зона Кубратово. Обаче й се обажда Лъчо Мозъка и иска да махне Банков от разследването. Оказва се, че съпругата на Бранков била юрист в здравната комисия на НС.
Обади се и шефът на митниците Танов, Бог да го прости. И разказа, че Мозъка ходил при него и в един „много коректен разговор” му предложил да направи Бранков шеф на Калотина.
Не твърдя, че връзки от типа политици-митничари са забранени. Намеквам само, че са платени.
Междувременно Лъчо беше изпълзял доста нависоко в партийната и държавна йерархия – зам.-председател на НС, шеф на здравната комисия, председател на софийската организация на ГЕРБ. Но Фортуна изведнъж го загъзи. По заповед на Борисов Мозъка беше разжалван до редови депутат, какъвто си остана и до днес, въпреки последвалите сериозни издънки.
Според Лудото Яне (нали не сте забравили, че имаше и такъв?) истинската причина за отстраняването на Мозъка била, че в ДАНС имало две разработки срещу него. Разследвали го, заедно с 9 други гербери, сред които и бившия министър на здравето Божидар Нанев за „далавери, свързани с фармацевтичната индустрия и покровителстване на определени групировки, които източвали ДДС“. Янето тогава беше доверен човек на ДАНС. Поназнайваше ги тези работи.
Последва трагикомичната история с телефоните ВЕРТУ.

През декември 2010 г. колегите от „168 часа“ спретнаха един кур капан (не ме поправяйте, не беше курт!) на подбрани депутати. Поканиха ги на премиера на новият смартфон Vertu, на която премиера щели да им раздадат по един безплатен телефон (цена около 6000 лв.!) Едно предложение, на което не може да се откаже. Направо им напипаха G-точката!
От 38 поканени се отзовали 16. К’во се отзовали, направо са се хвърлили като вдовец на хоро… Осем от ГЕРБ, предвождани от Лъчо Мозъка. Самият предводител отишъл половин час по-рано, сакън да не изпусне кьоравото. Като чул за какво го канят, атакистът Кирил Гумнеров рекъл: „Щом е безплатно, пишете с големи букви, че ще дойда!” Ивайло Тошев: „Предложението е впечатляващо. С удоволствие ще бъда на линия”. И т. н.
Кисинджър казва: „90% от политиците са отговорни за лошата репутация на останалите 10%.” У нас отговорните са 99%, а единият процент може да се дължи и на стохастичната грешка.
Бойко Борисов: “Аз се срамувам!”
„Като че ли кака му ги е подбирала тези депутати, а не той лично”, коментираха колеги.
За трети път Лъчо Мозъка се озова във фокуса на вниманието на медиите през 2012 г. Кандидатствал за доцент в МУ в София. И понеже трябва да представи определен брой публикации, а той ги нямал, та добавил и две на проф. Любомир Иванов. Щото, за късмет, статиите на професора били подписани Л. Иванов.
Обаче професорът си познал статиите.
Представяте ли си! Всичко било подредено, Мозъка е единствен кандидат, рецензиите и становищата са положителни (ако и да не му стигат публикациите!) и тоя пенсиониран професор да вземе да си познае статиите!
Въпреки скандала Лъчо Мозъка става доцент в Медицинския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Сайтът на Алма Матер с гордост съобщи през 2015 г., че Мозъка е един от новите 9 преподаватели.
През 2015 г. предложих, сега повтарям предложението си към научното жури, което е избрало този тарикат за доцент, да си направи сепуко. За липса на морал, или на компетентност, за каквото си изберат. Налага се да си разпорят… научната съвест. Ако я имат, де…

Знам, че теориите на Чезаре Ломброзо, и френологията на Франц Йозеф Гал, физиогномиката и т.н., че, по лицето на даден човек можем да преценим наклонностите му, са отдавна отречени. Но то не означава, че винаги са грешни.

И като законодател има с какво да запомним Лъчо Мозъка. През 2010 г. се забърка в скандалната поправка в Закона за наркотичните вещества, станала известна като „Мери Джейн“. В “Държавен вестник” беше публикуван текст, който допуска използването на изображения на наркотични вещества с рекламна цел. Оказва се, че този текст изобщо не е гласуван от депутатите. По това време Лъчо Мозъка беше шеф на здравната комисия. По-късно поправката беше отменена.
Каква ирония на съдбата! Синът му да стане жертва точно на наркотиците… И затова обираше бензиностанции, за да си купи дрога. През 2014 стана известно, че младежът, тогава на 17 г., е заподозрян в извършването на няколко въоръжени грабежа на бензиностанции. По този повод Мозъка каза: „Вина имам и аз, вина има и неговата бивша майка.”
Бивша майка… Титулуването му Мозъка не е достатъчно. Тоз човек е мислител, откривател… За пръв път той употребява израза „бивша майка“. Някъде из текстовете на Илф и Петров съм срещал израза „бивш поляк“, който също е невъзможен, но не чак колкото „бивша майка“!
Пък на друго място беше рекъл: „Целта на атаката срещу детето ми е да ударят ГЕРБ. Случаят с Бисеров и сина му Ивайло, при който бяха откраднати милиони, се потули, а на сина ми за кражба на 100 лева стана нещо невиждано…”
За кражба на 100 лв.? Едни пършиви 100 лева! В едно малко въоръжено грабежче… На татко невинното малко мозъче…
Един човек с достойнство би си дал сметка, че ако синът му на 17 г. извършва въоръжени обири, той тотално се е провалил като баща. И няма право да кове законите, по които да живеят нашите деца и внуци! Кове ги от 2006 г., когато почна като депутат от НДСВ, а после премина в редиците на ГЕРБ. И депутатства до днес.
И накрая би ми се искало да попитам докога тази жив паметник на герберската тарикатщина ще седи в парламента! Докога ще му плащаме пет бон заплата, за да върти той дребните си далавери?! (От големите го отрязаха.) Какво е допринесъл той „на ползу роду“ за пет депутатски мандата?! Може би е време вече неговият политически баща да се реши и да извърши едно (поредното) политическо убийство. Никой няма да страда за този дребен шмекер.
P.S. Януари 2013 г. Смолян. Синът на депутатката от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова взема джипа на мама, или тя му го дава, кой знае, за да иде на училище. Щото, може и да не знаете, ама Смолян е голям град, съперничи на Лос Анджелис. А главната му улица, бул. „Тракия”, е почти като Булеварда на залеза, който е над 100 км и пеша не можеш да стигнеш до никъде… И понеже младежът бил шофьор от няколко дена, та паркирал джипа в една спирка. Късмет, че нямало хора. Представяте ли си какво щеше да стане, ако тоя пикльо беше нацелил някоя пълна с народ спирка! Щото в Смолян не всички ходят с джип на училище. И на работа не всички ходят с джип.
Дариткова каза, че синът щял да си вземе бележка. На мен ми се струва обаче, че майките и бащите трябва да си вземат бележка! И колкото по-рано, толкова по-добре.
P.S. Това последното е прекалено наивно. Моля, зачертайте си го във вашия екземпляр.